One Piece - сапунките могат да са добри
Вземете и се сбъркайте да почнете някоя друга манга/аниме...що ли...
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Тук си в грешка 
. И измежду MOE blob-овете има ценни работи: Yokohama Kaidashi Kikou, Yotsubato и пр.
. И измежду MOE blob-овете има ценни работи: Yokohama Kaidashi Kikou, Yotsubato и пр.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
До 481.
Тази част беше с цел развлачване.
Колкото по-бързо бяга Луфи към ешафода, толкова повече се отдалечава Ейс .
А преди беше на "една Оарс ръка" разстояние (която едва ли е повече от 50 метра, а площадът ми идва към километър, нищо че се виждаще добре от пристана).
Обаче си струваше заради badass attitude-а на Кизару, Аокижи, Донфламинго и Михоук от страна на маринците.
От пиратите никои други не ме кефят освен Крокодила, който успя два пъти да смени страните и Номер едно.
И как мръснишки Луфи и Ейс зарязаха Номер три...горкичкия.
Любопитен детайл, който не разбрах напълно. Гол. Д. Роджер го екзекутираха на подобен ешафода, но по различен начин - забиха остриетата в тялото му, а пък на Ейс щяха да му секат главата.
Дали има някакво скрито значение в това или не (освен че са искали Гол. Д. Роджер да се мъчи повече)?
Тази част беше с цел развлачване.
Колкото по-бързо бяга Луфи към ешафода, толкова повече се отдалечава Ейс
.А преди беше на "една Оарс ръка" разстояние (която едва ли е повече от 50 метра, а площадът ми идва към километър, нищо че се виждаще добре от пристана).
Обаче си струваше заради badass attitude-а на Кизару, Аокижи, Донфламинго и Михоук от страна на маринците.
От пиратите никои други не ме кефят освен Крокодила, който успя два пъти да смени страните и Номер едно.
И как мръснишки Луфи и Ейс зарязаха Номер три...горкичкия.
Любопитен детайл, който не разбрах напълно. Гол. Д. Роджер го екзекутираха на подобен ешафода, но по различен начин - забиха остриетата в тялото му, а пък на Ейс щяха да му секат главата.
Дали има някакво скрито значение в това или не (освен че са искали Гол. Д. Роджер да се мъчи повече)?
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
До 491.
Голяма бъркотия в края на арка, та по-добре да не изпадам в детайли.
Цялото Маринефорд ми дойде така - група адски яки типове, се провалят по най-тъп начин, просто защото са абсолютно неорганизирани.
Не само пиратите.
Примерно, вместо петимата адмирали да се стегнат и да противостоят координирано на Тийч и хората му, трима от тях губиха ценно системно време да трепят Луфи като хлебарка, вместо да гасят главния пожар, а половината маринци бяха заети със застрелване на пирати в гръб.
Или пък по-рано Сенгоку нямаше нужда да чака палачите, а можеше сам аварийно да довърши Ейс.
Краят на Ейс беше досаден, според очакванията ...не, не знаех че ще се случи (мамка му, маса усилия на героите се обезсмислят), но
очаквах при подобен тип събитие и точно такава трактовка.
Краят на Белия мустак обаче беше епичен, а появяването на Черната брада адски добра идея...макар че, не е ясно кога му е останало време да организира survival games в 6-то ниво на Импел Даун.
Появата на Шанкс беше силов момент, но за съжаление поредната deus ex machina, с която да се спре конфликта.
Като цяло арката не ми хареса. Имаше няколко много хубави момента, а и някои герои показаха култово badassery, но останалото е скука. Последствията от нея са много по-интересни.
Най-омразен ми беше моментът, когато нещата силно заприличаха на края на Алабаста, а Коби сякаш се вживя в ролята на Виви.
Голяма бъркотия в края на арка, та по-добре да не изпадам в детайли.
Цялото Маринефорд ми дойде така - група адски яки типове, се провалят по най-тъп начин, просто защото са абсолютно неорганизирани.
Не само пиратите.
Примерно, вместо петимата адмирали да се стегнат и да противостоят координирано на Тийч и хората му, трима от тях губиха ценно системно време да трепят Луфи като хлебарка, вместо да гасят главния пожар, а половината маринци бяха заети със застрелване на пирати в гръб.
Или пък по-рано Сенгоку нямаше нужда да чака палачите, а можеше сам аварийно да довърши Ейс.
Краят на Ейс беше досаден, според очакванията
...не, не знаех че ще се случи (мамка му, маса усилия на героите се обезсмислят), но очаквах при подобен тип събитие и точно такава трактовка.
Краят на Белия мустак обаче беше епичен, а появяването на Черната брада адски добра идея...макар че, не е ясно кога му е останало време да организира survival games в 6-то ниво на Импел Даун.
Появата на Шанкс беше силов момент, но за съжаление поредната deus ex machina, с която да се спре конфликта.
Като цяло арката не ми хареса. Имаше няколко много хубави момента, а и някои герои показаха култово badassery, но останалото е скука. Последствията от нея са много по-интересни.
Най-омразен ми беше моментът, когато нещата силно заприличаха на края на Алабаста, а Коби сякаш се вживя в ролята на Виви.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Адмирал е, защото аз съм го повишил в адмирал.
Добре де, четимата + неопределена бройка вице адмирали. Голама част от тези последното също не се държаха много рационално.
Добре де, четимата + неопределена бройка вице адмирали. Голама част от тези последното също не се държаха много рационално.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Аз вече го казах в горния си коментар, няма особен смисъл да се повтарям
alshu, вицетата не са виновни, че са некоординирани, то заповедите отгоре куцат. Имайки предвид, че Сенгоку действително стоя като паметник докато Луфи се бореше с белезниците на Ейс, ирационалното поведение на останалите миниъни не е нищо в сравнение Поне успяха да докарат хаотичното усещане за меле, където никоя от страните вече не знае кой с кого и за какво се бие, след като планът да ги затворят от всички страни почти се провали. А според мен държаха екзекуцията да върви по официалния начин и палачите да му резнат зелката, понеже така и не можаха да намерят и изключат последния видео-охлюв.
alshu, вицетата не са виновни, че са некоординирани, то заповедите отгоре куцат. Имайки предвид, че Сенгоку действително стоя като паметник докато Луфи се бореше с белезниците на Ейс, ирационалното поведение на останалите миниъни не е нищо в сравнение
Поне успяха да докарат хаотичното усещане за меле, където никоя от страните вече не знае кой с кого и за какво се бие, след като планът да ги затворят от всички страни почти се провали. А според мен държаха екзекуцията да върви по официалния начин и палачите да му резнат зелката, понеже така и не можаха да намерят и изключат последния видео-охлюв.I'm not in danger. I AM the danger.
До 500.
Не ме кефи флешбека за детството на Луфи, Ейс и Сабо.
Някак retcon-нат ми изглежда, а и редът сякаш е обърнат спрямо един предишен флешбек...пък може и да греша за реда, но така или иначе не ме кефи.
Част от основните сеюта се появяват в други роли.
И се чудех от къде ми е познат гласа на Сабо, а то било сеюто на Дитер от Monster.
Не ме кефи флешбека за детството на Луфи, Ейс и Сабо.
Някак retcon-нат ми изглежда, а и редът сякаш е обърнат спрямо един предишен флешбек...пък може и да греша за реда, но така или иначе не ме кефи.
Част от основните сеюта се появяват в други роли.
И се чудех от къде ми е познат гласа на Сабо, а то било сеюто на Дитер от Monster.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
До 510.
Това за детството не ми хареса, защото беше равни части Monster (арка за палежа на турския квартал) и JoJo, но към края стана нормално и направиха връзка към началото на сериала.
После следват интересни неща, но наистина е дразнещо, как превключват на друг герой, точно в момента който е най-интересно .
Не че не е стандартен подход, но тук прекалиха малко.
Преди най-интересно беше при Брук, но сега май е при Франки, който взриви всичко .
Това за детството не ми хареса, защото беше равни части Monster (арка за палежа на турския квартал) и JoJo, но към края стана нормално и направиха връзка към началото на сериала.
После следват интересни неща, но наистина е дразнещо, как превключват на друг герой, точно в момента който е най-интересно
.Не че не е стандартен подход, но тук прекалиха малко.
Преди най-интересно беше при Брук, но сега май е при Франки, който взриви всичко
.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 0 guests