Не мога да му усетя сантимента към Санса. Не знам дали се вижда като неин възпитател, нищо чудно да си прав. А това за лъжите му и измислянето откъде дойде? Не съм чел книгите...Jester wrote:Бейлиш коучва Санса, тъй като се е заел с ролята на възпитаник. Въобще не става дума за несигурност или фукня в случая. Камо ли пък за гениалност.
Има склонност да си разказва автобиографията на курвите, защото ги вижда като идиотски миниончета, на които е господар. Дори тогава разговаря по-скоро със себе си отколкото с тях. А това, че обича да е център на внимание, въобще не му пречи, тъй като лъже и си измисля историйки. Демек не рискува нищо.
Оберин почна да ми става симпатичен. В началото бях доста резервиран към ебливостта му, но заради това, че във всяка сцена се чувства длъжен да ни напомни за нея, взе да ми импонира. Ха
Нищо ново под слънцето не е Оберин. По-скоро нов нюанс на герой, който ме съмнява да изкара много в историята, ама кой знае...
Мартин има много такива герои в стил "еб*м ти героя". Нормално -> сексът продава, а той човекът хич не е тъп.
Този Коул, ако не се лъжа така му беше името на мушмурока, дето трябваше да убие Бран, според мен леко се издъниха с него. Похабен герой. Има ли го в книгите?
А Бран защо не "облада" Ходор още от самото начало или когато нямаше никой край тях?