Гледано напоследък, част III
Moderator: Moridin
Witch Craft Works ep. 2 - красиво анимираният екшън продължава. Кефи ме това аниме, колкото и да е никакво, откъм герои и сюжет.
Tonari no Seki-kun ep. 2 - едно много добра серия. Не знаех, че Shogi-то може да са обърне на period drama
Toaru Hikuushi e no Koiuta ep. 2 - чудя се дали да го дропвам това. То е ясно, че няма да го избие на авиация, но пък намекнаха за разни легендарни (в митологията на шоуто) дестинации и как всички са пратени за пишечно месо. Мдааа, обикновена зарибявка, ама аз съм тъп и кълва на такива работи. Ще го следя още известно време, но стане ли досадно - дроп.
Space☆Dandy ep. 2 - продължава в същия стил. Ако не друго е смешно. Котакът или там от каквато раса е, ме кефи.
Noragami ep. 2 - втора не беше толкова яка колкото първа, но беше приятно.
Nobunagun ep. 2 - първата част от епизода, тази с екшъна беше яка. Втората беше скука. Да се надяваме, че в следващия, ще продължат със забавните идиотщини.
Nobunaga the Fool ep. 2 - не виждам развитие в интересна посока. Примерно бойните сцени с меките бяха доста дървено анимирани, а политическата интрига хич не ме грабва. Дроп.
Buddy Complex ep. 2 - втори епизод разкри истината. Това абсолютно прилича на Seed и съдържа елементи и от други Gundam-и.
Сюжетът, ако игнорираме кретенското пътуване във времето, покрива някои ключови елементи от Seed: аматьор се качва на мека и я подкарва, командващият го приема от безизходица, следва защита на таен военен проект, чието място е разсекретено от противника, част от героите изглеждат сходно (за униформите казах миналия път). В политически план, пак имаме Федерация и зли антагонисти, чието има започва със "З" . Командите и кодовите названия по време на битка звучат точно, като в Gundam заглавие. Битките с меки, механичния дизайн, формациите, хореографията и специалните ефекти също. Е, нарисувани са с по-модерни технологии и звучат по-добре от тези в Seed да кажем.
В сравнение обаче има и няколко минуса: сюжетът е прекалено голям буламач дори за Gundam, нямаме битки в космоса (голям пропуск!) и едно от най-стабилните неща в поредицата липсва (или поне нямаме поглед към него) - сложна и интересна политическа ситуация.
Минус от друг характер - coupling-а, дето им е най-силното оръжие, е пълен с яои простотии. Термини, като first proposal, ахкане във фуджоши захлас от всички дами в екипа, когато синхронизирането сработи и пр.
Въпросът е, защо Sunrise просто не са направили още един Gundam, който да върви успоредно със сегашната Gunpla спортна мутация.
Явно са решили, че фернчайзът вече не е достатъчно популярен сред съответната тинейджърска демография, а залагат на по-малки хлапета.
Обаче да retool-нат нещата под формата на тъповат rip-off и да го предложат на същата тази публика, която определено мрази Gundam, също не ми звучи, като правилно бизнес решение.
По-основният въпрос е, дали да го следя или не. Признавам си, битката във втори епизод ми хареса и това е квинтесенцията на всяка мека. Ако всеки път има нещо такова, мога да изтрая противните героите и мизерния сюжет. За съжаление подозирам, че това пата-кюта беше за зарибявка, а нататък количеството драстично ще намалее. Засега оставам на борда.
Tonari no Seki-kun ep. 2 - едно много добра серия. Не знаех, че Shogi-то може да са обърне на period drama
Toaru Hikuushi e no Koiuta ep. 2 - чудя се дали да го дропвам това. То е ясно, че няма да го избие на авиация, но пък намекнаха за разни легендарни (в митологията на шоуто) дестинации и как всички са пратени за пишечно месо. Мдааа, обикновена зарибявка, ама аз съм тъп и кълва на такива работи. Ще го следя още известно време, но стане ли досадно - дроп.
Space☆Dandy ep. 2 - продължава в същия стил. Ако не друго е смешно. Котакът или там от каквато раса е, ме кефи.
Noragami ep. 2 - втора не беше толкова яка колкото първа, но беше приятно.
Nobunagun ep. 2 - първата част от епизода, тази с екшъна беше яка. Втората беше скука. Да се надяваме, че в следващия, ще продължат със забавните идиотщини.
Nobunaga the Fool ep. 2 - не виждам развитие в интересна посока. Примерно бойните сцени с меките бяха доста дървено анимирани, а политическата интрига хич не ме грабва. Дроп.
Buddy Complex ep. 2 - втори епизод разкри истината. Това абсолютно прилича на Seed и съдържа елементи и от други Gundam-и.
Сюжетът, ако игнорираме кретенското пътуване във времето, покрива някои ключови елементи от Seed: аматьор се качва на мека и я подкарва, командващият го приема от безизходица, следва защита на таен военен проект, чието място е разсекретено от противника, част от героите изглеждат сходно (за униформите казах миналия път). В политически план, пак имаме Федерация и зли антагонисти, чието има започва със "З" . Командите и кодовите названия по време на битка звучат точно, като в Gundam заглавие. Битките с меки, механичния дизайн, формациите, хореографията и специалните ефекти също. Е, нарисувани са с по-модерни технологии и звучат по-добре от тези в Seed да кажем.
В сравнение обаче има и няколко минуса: сюжетът е прекалено голям буламач дори за Gundam, нямаме битки в космоса (голям пропуск!) и едно от най-стабилните неща в поредицата липсва (или поне нямаме поглед към него) - сложна и интересна политическа ситуация.
Минус от друг характер - coupling-а, дето им е най-силното оръжие, е пълен с яои простотии. Термини, като first proposal, ахкане във фуджоши захлас от всички дами в екипа, когато синхронизирането сработи и пр.
Въпросът е, защо Sunrise просто не са направили още един Gundam, който да върви успоредно със сегашната Gunpla спортна мутация.
Явно са решили, че фернчайзът вече не е достатъчно популярен сред съответната тинейджърска демография, а залагат на по-малки хлапета.
Обаче да retool-нат нещата под формата на тъповат rip-off и да го предложат на същата тази публика, която определено мрази Gundam, също не ми звучи, като правилно бизнес решение.
По-основният въпрос е, дали да го следя или не. Признавам си, битката във втори епизод ми хареса и това е квинтесенцията на всяка мека. Ако всеки път има нещо такова, мога да изтрая противните героите и мизерния сюжет. За съжаление подозирам, че това пата-кюта беше за зарибявка, а нататък количеството драстично ще намалее. Засега оставам на борда.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Hamatora The Animation ep. 2 - ъх. Вторият епизод беше откровено тъп. Тук използваха едни от най-омразните ми тийн драма клишета и подходи. Че и някакви безумни реваншиски псевдо-поуки имаше.
Суперзлодеят, с който ни запознаха е толкова клиширан, карикатурен и изстискан от пръстите, че е направи комичен образ.
Единствените хубави неща в това шоу остават бързото темпо и лаконичните визуални средства с които се постига приятно усещане за динамика.
Tokyo Ravens ep. 14 - бахти яката магическа битка. Протагонистът не допринесе за нищо хубаво в нея, естествено. Най-добрият епизод в шоуто до сега.
Суперзлодеят, с който ни запознаха е толкова клиширан, карикатурен и изстискан от пръстите, че е направи комичен образ.
Единствените хубави неща в това шоу остават бързото темпо и лаконичните визуални средства с които се постига приятно усещане за динамика.
Tokyo Ravens ep. 14 - бахти яката магическа битка. Протагонистът не допринесе за нищо хубаво в нея, естествено. Най-добрият епизод в шоуто до сега.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Mikakunin de Shinkoukei ep. 2 - това продължава да ме кефи. Дори с дребното свикнах. Голямата сестра имала OFF switch - да я пратиш в безсъзнание .
Chuunibyou demo Koi ga Shitai! Ren ep. 2 - мадаммм...според мен тук са се чудили какви да ги вършат.
Inari, Konkon, Koi Iroha. ep. 1 - това е много по-сладурско дори отколкото се надявах. И сребърните лисици рулиратq мамка ми.
Реакцията на Uka-sama, като я хванаха да играе date-sim беше безценна. Явно семейството на Inari има някаква по-дълбока връзка с храма и със земеделската богиня.
Tonari no Seki-kun OVA ep. 1 - като ТВ-то. Там има някакви микроскопични промени спрямо тук (май нещичко в играта на Kana Hanazawa + леко разширения OST), но общо взето същото.
Chuunibyou demo Koi ga Shitai! Ren ep. 2 - мадаммм...според мен тук са се чудили какви да ги вършат.
Inari, Konkon, Koi Iroha. ep. 1 - това е много по-сладурско дори отколкото се надявах. И сребърните лисици рулиратq мамка ми.
Реакцията на Uka-sama, като я хванаха да играе date-sim беше безценна. Явно семейството на Inari има някаква по-дълбока връзка с храма и със земеделската богиня.
Tonari no Seki-kun OVA ep. 1 - като ТВ-то. Там има някакви микроскопични промени спрямо тук (май нещичко в играта на Kana Hanazawa + леко разширения OST), но общо взето същото.
Last edited by alshu on Fri Jan 17, 2014 2:08 pm, edited 1 time in total.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Strike the Blood ep. 14 - серията беше както обикновено. Този арк е по-добре нарисуван от предния. Сеюто което играе Yuuma (Yumi Uchiyama...да, бимбогами-то), страхотно се справя тази част от ролята, където Kojou е в нейното тяло. Имитира много добре интонацията и ритъма на речта му.
Sekai Seifuku: Bouryaku no Zvezda ep. 2 - продължава да е страшно яко. Запознаха ни по-подробно с откачалките, които са част от конспирацията и информацията определено си заслужава (не бях виждал дръжка на катана инкрустирана с кристали Сваровски) .
Nisekoi ep. 2 - тази серия не ми хареса. Дано нататък се върне в първоначалното русло.
Log Horizon ep. 16 - нелош епизод, на за разлика от преди, тук сякаш някои неща станаха прекалено бързо.
Първо на героите твърде бързо почна да им пука за NPC-тата. Довчера не ги брояха за хора, а сега ще ги спасяват. В смисъл, трябваше да мине поне малко сюжетно време, докато свикнат с новата представа за тях. Е, Руди е ясно защо действа така, но реакцията на останалите ми е малко преждевременна.
Второ, малкото хлапенце довчера се учеше на основни формации, а днес изведнъж стана гениален стратег. Дори да ми лансират темата "ама тя винаги си е била гениална, но никой не я слуша", пак ми е неестествено...и дори странно, че изведнъж почнаха да я приемат безрезервно.
Neppuu Kairiku Bushi Road ep. 1 - това като сюжет и диалози ми беше адски тъпо. Иначе страхотна графика, анимации и фонове. Яд ме да видя такава страхотна формата, с такова ужасно съдържание.
Sekai Seifuku: Bouryaku no Zvezda ep. 2 - продължава да е страшно яко. Запознаха ни по-подробно с откачалките, които са част от конспирацията и информацията определено си заслужава (не бях виждал дръжка на катана инкрустирана с кристали Сваровски) .
Nisekoi ep. 2 - тази серия не ми хареса. Дано нататък се върне в първоначалното русло.
Log Horizon ep. 16 - нелош епизод, на за разлика от преди, тук сякаш някои неща станаха прекалено бързо.
Първо на героите твърде бързо почна да им пука за NPC-тата. Довчера не ги брояха за хора, а сега ще ги спасяват. В смисъл, трябваше да мине поне малко сюжетно време, докато свикнат с новата представа за тях. Е, Руди е ясно защо действа така, но реакцията на останалите ми е малко преждевременна.
Второ, малкото хлапенце довчера се учеше на основни формации, а днес изведнъж стана гениален стратег. Дори да ми лансират темата "ама тя винаги си е била гениална, но никой не я слуша", пак ми е неестествено...и дори странно, че изведнъж почнаха да я приемат безрезервно.
Neppuu Kairiku Bushi Road ep. 1 - това като сюжет и диалози ми беше адски тъпо. Иначе страхотна графика, анимации и фонове. Яд ме да видя такава страхотна формата, с такова ужасно съдържание.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Tonari no Seki-kun ep. 3 - и този епизод ми хареса.
Toaru Hikuushi e no Koiuta ep. 3 - засега е интересно, оставам. Пичът бил и отмъстителен, а не добричкото лайненце, каквото е през 90% от времето.
Space☆Dandy ep. 3 - няма особен прогрес във формулата, но поне е забавно. Следващият път май ще става дума за зомбита.
Seitokai Yakuindomo* ep. 3 - пак голям смях. Нещо не разбрах какво беше това шишенце дето си го дадоха даскалите. Сувенирна сол?
Nourin ep. 2 - голяма простотия, ама смешна. Епични речи около гащите.
Noragami ep. 3 - става. Видяхме един истински бог, пък и малко екшън.
Nobunagun ep. 3 - даскалът е някакъв подляр. Следващият път - екшън.
Toaru Hikuushi e no Koiuta ep. 3 - засега е интересно, оставам. Пичът бил и отмъстителен, а не добричкото лайненце, каквото е през 90% от времето.
Space☆Dandy ep. 3 - няма особен прогрес във формулата, но поне е забавно. Следващият път май ще става дума за зомбита.
Seitokai Yakuindomo* ep. 3 - пак голям смях. Нещо не разбрах какво беше това шишенце дето си го дадоха даскалите. Сувенирна сол?
Nourin ep. 2 - голяма простотия, ама смешна. Епични речи около гащите.
Noragami ep. 3 - става. Видяхме един истински бог, пък и малко екшън.
Nobunagun ep. 3 - даскалът е някакъв подляр. Следващият път - екшън.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Witch Craft Works ep. 3 - приятно епизодче както обикновено
Tokyo Ravens ep. 15 - не беше пълен с як екшън, като предишния, но пък попаднаха на интересни загадки
Mikakunin de Shinkoukei ep. 3 - дава го доста приятно и забавно
Inari, Konkon, Koi Iroha. ep. 2 - разочарова ме. Явно първи е бил за зарибявка. Този тук беше само тъп, без да е много забавен. И защо свърши на най-интересното? Трябва ли да ползват такива сапунджийски методи? Не, няма да тръпна от нетърпение до следващия четвъртък.
Chuunibyou demo Koi ga Shitai! Ren ep. 3 - това ми е вече страшно изтъркано. Дроп.
Buddy Complex ep. 3 - средниста серия. Ако продължават по този начин, ще се дропи.
Tokyo Ravens ep. 15 - не беше пълен с як екшън, като предишния, но пък попаднаха на интересни загадки
Mikakunin de Shinkoukei ep. 3 - дава го доста приятно и забавно
Inari, Konkon, Koi Iroha. ep. 2 - разочарова ме. Явно първи е бил за зарибявка. Този тук беше само тъп, без да е много забавен. И защо свърши на най-интересното? Трябва ли да ползват такива сапунджийски методи? Не, няма да тръпна от нетърпение до следващия четвъртък.
Chuunibyou demo Koi ga Shitai! Ren ep. 3 - това ми е вече страшно изтъркано. Дроп.
Buddy Complex ep. 3 - средниста серия. Ако продължават по този начин, ще се дропи.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Wizard Barristers: Benmashi Cecil ep. 2 - това ми тъпее. Дроп.
Strike the Blood ep. 15 - както обикновено.
Sekai Seifuku: Bouryaku no Zvezda ep. 3 - антицигарена кампания. И пушачите естествено пак се наложиха. Вдигнах оценка на заглавието с един пункт.
Nourin ep. 3 - това май е любимата ми простащина за сезона. Особено забавни са ми otaku-hentai-сикте обсъждания и заключения. Всеки е ecchi критик в това шоу.
Nisekoi ep. 3 - ъъъ, скука.
Log Horizon ep. 17 - както обикновено. Принцесата май се взима прекалено насериозно.
Tales of Vesperia: The First Strike ep. 1 - приключенско екшън фентъзи филмче по игра. Нищо особено, но ме изкефи, а графиката и анимацията бяха приятни. Всяка от локациите беше доста добре планирана и представена. Хубавото е, че става за самостоятелно гледане, а обикновено този тип продукти те оставят с усещането за недовършеност. Да, това всъщност е началото на историята, но не те оставя с празни ръце в нищото.
Жалко, че няма сериал със същите герои.
Strike the Blood ep. 15 - както обикновено.
Sekai Seifuku: Bouryaku no Zvezda ep. 3 - антицигарена кампания. И пушачите естествено пак се наложиха. Вдигнах оценка на заглавието с един пункт.
Nourin ep. 3 - това май е любимата ми простащина за сезона. Особено забавни са ми otaku-hentai-сикте обсъждания и заключения. Всеки е ecchi критик в това шоу.
Nisekoi ep. 3 - ъъъ, скука.
Log Horizon ep. 17 - както обикновено. Принцесата май се взима прекалено насериозно.
Tales of Vesperia: The First Strike ep. 1 - приключенско екшън фентъзи филмче по игра. Нищо особено, но ме изкефи, а графиката и анимацията бяха приятни. Всяка от локациите беше доста добре планирана и представена. Хубавото е, че става за самостоятелно гледане, а обикновено този тип продукти те оставят с усещането за недовършеност. Да, това всъщност е началото на историята, но не те оставя с празни ръце в нищото.
Жалко, че няма сериал със същите герои.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Sakamichi no Apollon - изгледала съм 2 епизода. Четох двете отрицателни мнения, пуснати тук, но засега съм в другия лагер - харесва ми. Анимацията е красива, настроението е лежерно и приятно, героите са доста по-смислени от много други сериали. Във всеки случай, ако ще се прави сравнение с Нодаме Кантабиле (въпреки че е рано само след два изгледани епизода), засега ми харесва повече. Нека само да отбележа - ако ще говорим за клишета и за нещата, които има в Нодамето и липсват тук - тук нямаме гей с ужасен моден вкус, перверзни преподаватели и луда главна героиня, което за мен лично е плюс.
Last edited by Ghibli on Tue Jan 28, 2014 10:15 am, edited 1 time in total.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.
Ghibli
Освен това SnA е джосей. Т.е. мъжките мнения за него не тежат толкова.
Tonari no Seki-kun ep. 4 - забавно беше, но май по-малко от друг път. Просто гегът с Go-то нямаше потенциал, за разлика примерно от убийствената идея при Shogi-то.
Space☆Dandy ep. 4 - зомби епизодът ми хареса. В началото беше някаква пародия на Resident Evil и Star Wars, към края го обърна на социална гротеска. "Да го наречем ферментация и вече не звучи толкова лошо колкото гниене!".
Noragami ep. 4 - кара си по стандартния път. Запознаха ни с нови герои. Безкрайното падане от покрива на сградата беше гвоздеят на програмата. Това се отдава най-добре на шоуто - интензивна ситуация, в която дрънкат небрежно за съвсем различни неща.
Nobunagun ep. 4 - стандартен епизод. Май ще hookup-ват главната героиня с Джак.
Hamatora The Animation ep. 3 - какво беше това? И в най-лошото си препиване не съм виждал нещо толкова сбъркано, безсмислено, накъсано...при това в най-грешните възможни цветове.
Предполагам, че авторите просто са искали да споделят със зрителя своите наркомански преживявания...както и дълбокото си убеждение, че нещастните им загрижени родители са истинската причина за тях.
Диалогът между детектива и серийния убиец намекваше, че всички (ама буквално всички) в света на Hamatora са абсолютно смахнати и само чакат минимален повод да избухнат в нерационално и безсмислено насилие.
Вече не мога да го трая това заглавие - дроп.
Ъъъ...сигурно едното е мое...ама пък Amelia има положително мнение за заглавието...което предполага известно неутрализиране на отрицателните...Sakamichi no Apollon - изгледала съм 2 епизода. Четох двете отрицателни мнения, пуснати тук...
Освен това SnA е джосей. Т.е. мъжките мнения за него не тежат толкова.
Tonari no Seki-kun ep. 4 - забавно беше, но май по-малко от друг път. Просто гегът с Go-то нямаше потенциал, за разлика примерно от убийствената идея при Shogi-то.
Space☆Dandy ep. 4 - зомби епизодът ми хареса. В началото беше някаква пародия на Resident Evil и Star Wars, към края го обърна на социална гротеска. "Да го наречем ферментация и вече не звучи толкова лошо колкото гниене!".
Noragami ep. 4 - кара си по стандартния път. Запознаха ни с нови герои. Безкрайното падане от покрива на сградата беше гвоздеят на програмата. Това се отдава най-добре на шоуто - интензивна ситуация, в която дрънкат небрежно за съвсем различни неща.
Nobunagun ep. 4 - стандартен епизод. Май ще hookup-ват главната героиня с Джак.
Hamatora The Animation ep. 3 - какво беше това? И в най-лошото си препиване не съм виждал нещо толкова сбъркано, безсмислено, накъсано...при това в най-грешните възможни цветове.
Предполагам, че авторите просто са искали да споделят със зрителя своите наркомански преживявания...както и дълбокото си убеждение, че нещастните им загрижени родители са истинската причина за тях.
Диалогът между детектива и серийния убиец намекваше, че всички (ама буквално всички) в света на Hamatora са абсолютно смахнати и само чакат минимален повод да избухнат в нерационално и безсмислено насилие.
Вече не мога да го трая това заглавие - дроп.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Buddy Complex - не мога да се стегна да изгледам 4-ти епизод. Дроп.
Witch Craft Works ep. 4 - шарено, динамично и забавно както винаги.
Seitokai Yakuindomo* ep. 4 - обичайните простотии.
Witch Craft Works ep. 4 - шарено, динамично и забавно както винаги.
Seitokai Yakuindomo* ep. 4 - обичайните простотии.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Tokyo Ravens ep. 16 - доста добър епизод.
Mikakunin de Shinkoukei ep. 4 - стандартен епизод.
Inari, Konkon, Koi Iroha. ep. 3 - ужасен епизод. Чак свалих оценката с един пункт.
Mikakunin de Shinkoukei ep. 4 - стандартен епизод.
Inari, Konkon, Koi Iroha. ep. 3 - ужасен епизод. Чак свалих оценката с един пункт.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Тея дни подхванах Log Horizon и пуснах следните две мнения в аниме.лудост:
Иначе след като ме облъчиха с пропаганда за Лог Хорайзън, реших да го погледна и да видя дали ще ми понесе по-добре от оная бездарна тъпня Sword Art Online. Понася ми малко по-добре - в смисъл, на 7ми епизод съм и не съм го дропила още. Което е чудно предвид болезнено тъпия и репетитивен хумор, болезнено тъпите и безлични персонажи и това, че ме кара да си задавам неудобни въпроси относно някакви недомислени детайли като количеството безсмислен пейпъруорк, който оная руса пача попълваше или това как в крайна сметка убиват за храна разни животни, без въпросните да им влязат в инвентара. Ако бях адвенчърър в тая игра, щях да ПК-на всички дечица и неприятни клиширани квичащи женски твари, след което щях да ги изчакам да се резъректнат в катедралата и да ги ПК-на пак. Битките не са нищо особено също.
Но пък сетингът не е лош и ми е интересно да видя дали ще направят нещо умно с него.
Изгледах наличното Лог Хорайзън и съм доста доволна. Взеха да правят интересни неща със сетинга и когато действието не е съсредоточено върху дечицата, квичащите женски и Нянко-сенсей, анимето е всъщност доста приятно за гледане. Шефовете на гилдиите ме кефят (минус квичащите женски сред тях), като засега Широ и Кръсти май се очертават като любимците ми в сериала. И принцесата на Кръсти ме кефи и тя. Дано не я развалят нататък с квичене, пелтечене и изчервяване, че май са почнали.
18-ти епизод беше готин по най-различни причини, една от които е, че най-сетне ни показаха адвенчърърите не като някви епични създания изобретяващи политиката, търговията, администрацията и парните двигатели в тоя свят, а като това, което наистина са, а именно WOW no-lifers от Акиба, които можеш да накараш да направят каквото поискаш, ако им покажеш кавай принцеса, облечена в секси броня.
В тоя ред на мисли, забавлявам се безкрайно от количеството цайсати персонажи в това аниме. Керъктър билдърът на тая игра ще да е некъф симпатичен, щом ти позволява такива свободи (можеш да си направиш аватар-детенце даже, how cool is that?). А играчите са още по-симпатични щото ги ползват. Начи, аз ако реша да ставам глава на комбат гилдия, първото нещо, което ще направя е да си създам късоглед (но иначе зомфг божествен) персонаж и да си туря на лицето парчета стъкло, които лесно могат да бъдат раздробени и вкарани в очните ми ябълки. Или пък цайсите в тоя сетинг са специални магически артефакти? +15 виждане надалече, -2 нощно виждане, -5 атака, +300 мегане-кун-газм (когато група мегане-кунс си ги наместват наведнъж)? Ненам, ненам... Знам само, че ако избера да съм друг пол или друг вид направо (като човек-котка например) и изведнъж се окаже, че тая игра е наистина и че ще трябва да изкарам няква вечност в тоя облик, ще ми е доста по-сечено отколкото им е на лицата в това аниме.
Освен най-новия епизод на KLK нищо ново не гледах през уикенда.
Опитах се да гледам Waga Seishun no Arcadia, но го зарязах на 2/3...последния отчаян и неуспешен опит да се приобщя към сагата за капитан Харлок.
Rewatch-вам с Planetes и въпреки, че откривам недостатъци, които преди не съм забелязал (примерно епизодът със самоубийците), пак си е доста ценно.
Опитах се да гледам Waga Seishun no Arcadia, но го зарязах на 2/3...последния отчаян и неуспешен опит да се приобщя към сагата за капитан Харлок.
Rewatch-вам с Planetes и въпреки, че откривам недостатъци, които преди не съм забелязал (примерно епизодът със самоубийците), пак си е доста ценно.
Last edited by alshu on Tue Feb 04, 2014 9:33 am, edited 1 time in total.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests