Shingeki no Kyojin
Shingeki no Kyojin
Сега - не съм очаквал да се появя в този раздел, обаче след като с години отбягвах аниме сериалите, при все че по някаква случайност ми се случи да се запозная с половината аниме общност в България, успях да си открадна половин ден и спонтанно подхванах Shingeki no Kyojin.
Става дума за свят, доминиран от великани, в който хората са оредяващо малцинство, обитаващо богат на природни залежи хълм, опасан с три пръстенообразни, петдесет метрови стени. Няколко по-слабо защитени периферни селища от външната страна на мегаполиса очертават границите на контролираните от хората владения.
Великаните са от 4-5 до 14-15 метра високи, голи, безполови същества с вид на мъже. Те обикалят безцелно ухилени и единственото което ги привлича, е желанието им да ядат човеци. Освен всичко друго са почти безсмъртни и се регенерират, щом бъдат ударени или наранени. Единственото слабо място и способ да бъдат унищожени, е ако бъдат уязвени в тила.
След 100 години привидно спокойствие, буквално от нищото, се пръква един 60-метров колос с оголени мускули и сухожилия, в сравнение с който другите гиганти приличат на детски играчки. Заедно с него се появява и друг, по-малък великан с много твърда костна структура. Двамата разбиват външната стена и изчезват, също така ненадейно, както са се появили. Обикновените гиганти нахлуват с десетки във външния пръстен на града, изяждат хората и продължават да се клатушкат напред-назад между сградите като щастливи малоумни зомбита.
Главният герой, доведената му сестра и съседското дете се записват като кадети в армията, за да мъстят за своето разрушено селце. На най-добрите кадети е дадено право да се запишат в личната кралска гвардия, която охранява владетеля и бди за реда в града. Другите две възможности са: строителните войски, които пазят стените, поддържат укрепленията и оръдията и разузнавачите - единствените, на които е разрешено да напускат мегаполиса, за да проучват света отвъд. Героите се движат със странни, задвижвани с газ приспособления, като с помощта на куки и макари летят напред-назад по покриви и дървета.
Това е засега - ако напиша повече рискувам да спойля. Сетингът е доста интересен и атмосферичен, анимацията на много високо ниво. Дразнят ме от време на време прекомерните сълзи, самопризнания, самосъжаления и т.н. но те май са типични за жанра.
Става дума за свят, доминиран от великани, в който хората са оредяващо малцинство, обитаващо богат на природни залежи хълм, опасан с три пръстенообразни, петдесет метрови стени. Няколко по-слабо защитени периферни селища от външната страна на мегаполиса очертават границите на контролираните от хората владения.
Великаните са от 4-5 до 14-15 метра високи, голи, безполови същества с вид на мъже. Те обикалят безцелно ухилени и единственото което ги привлича, е желанието им да ядат човеци. Освен всичко друго са почти безсмъртни и се регенерират, щом бъдат ударени или наранени. Единственото слабо място и способ да бъдат унищожени, е ако бъдат уязвени в тила.
След 100 години привидно спокойствие, буквално от нищото, се пръква един 60-метров колос с оголени мускули и сухожилия, в сравнение с който другите гиганти приличат на детски играчки. Заедно с него се появява и друг, по-малък великан с много твърда костна структура. Двамата разбиват външната стена и изчезват, също така ненадейно, както са се появили. Обикновените гиганти нахлуват с десетки във външния пръстен на града, изяждат хората и продължават да се клатушкат напред-назад между сградите като щастливи малоумни зомбита.
Главният герой, доведената му сестра и съседското дете се записват като кадети в армията, за да мъстят за своето разрушено селце. На най-добрите кадети е дадено право да се запишат в личната кралска гвардия, която охранява владетеля и бди за реда в града. Другите две възможности са: строителните войски, които пазят стените, поддържат укрепленията и оръдията и разузнавачите - единствените, на които е разрешено да напускат мегаполиса, за да проучват света отвъд. Героите се движат със странни, задвижвани с газ приспособления, като с помощта на куки и макари летят напред-назад по покриви и дървета.
Това е засега - ако напиша повече рискувам да спойля. Сетингът е доста интересен и атмосферичен, анимацията на много високо ниво. Дразнят ме от време на време прекомерните сълзи, самопризнания, самосъжаления и т.н. но те май са типични за жанра.
Last edited by Super M on Mon Aug 12, 2013 6:58 am, edited 1 time in total.
Блог за хора, които не се примиряват с живота в сиво:
http://troshanov.wordpress.com
http://troshanov.wordpress.com
Звучи интересно, може да го пробвам. Отскоро проявявам интерес към жанра, превъртях някои заглавия, въпреки че се надявам да не забия твърде навътре ;> И как е българската аниме-общност?
PS
PS
- Spoiler: show
"Ние сме просто хора и боговете са ни създали за обич. Това е голямото ни величие, това е славата ни и най-голямата ни трагедия."
Емон Таргариен
Емон Таргариен
Снимах на Анивенчър 2012, ходих да помагам и с осветлението за някакъв Ани-спектакъл - весели млади момичета и момчета, дето си правят кефа.
Ами основният каст все още се очертава. Умират разни хорица, но не мога да потвърдя как ще се развият нещата с най-главните герои. Пък и отново рискувам да я докарам до спойлер.
Ами основният каст все още се очертава. Умират разни хорица, но не мога да потвърдя как ще се развият нещата с най-главните герои. Пък и отново рискувам да я докарам до спойлер.
Блог за хора, които не се примиряват с живота в сиво:
http://troshanov.wordpress.com
http://troshanov.wordpress.com
Да, това е хитът на последните два сезона. Народът масово е полудял по него. Аз не можах да го изтърпя и го зарязах на 11ти епизод. Има нелош сетинг и ЖЕСТОКИ екшън сцени. Ако мога да кажа нещо хубаво за това аниме, то ще е за арта. Останалото е пълна дупка според мен - клиширани персонажи, които крещят и се цъклят клиширано и преживяват клиширани катарзиси (има и една клиширана постоянно гладна шматка, която е много ВТФ на фона на всичките сълзи и сополи), клиширана катарзисна драма, клиширани сюжетни врътки и т.н..
В смисъл, това аниме съм го гледала хиляди пъти, само без скъпо-анимирания кръволей. А ако ми се догледа хубав кръволей, мога да си пусна други анимета, в които персонажите са минали пубертета и не викат и не реват толкова.
Дригане, по принцип хора мрат на талази и анимето е от типа, в който се мре, та може и да тръшнат някой от по-главните нататък.
Бтв, да не вземе да ви обидя и изгоня от форума с това си по-рязко мнение?
Плз, не го приемайте като лична нападка. Аз така си говоря като ме издразни някое аниме, не ми обръщайте внимание. Виждам защо Кьожина ще се хареса на човек, който не е пребозал с аниме, ама аз съм пребозала с аниме и хич не можах да го понеса.
В смисъл, това аниме съм го гледала хиляди пъти, само без скъпо-анимирания кръволей. А ако ми се догледа хубав кръволей, мога да си пусна други анимета, в които персонажите са минали пубертета и не викат и не реват толкова.
Дригане, по принцип хора мрат на талази и анимето е от типа, в който се мре, та може и да тръшнат някой от по-главните нататък.
Бтв, да не вземе да ви обидя и изгоня от форума с това си по-рязко мнение?

Те поне кървищата да бяха в достатъчно количество, та да компенсират...та за мен не е и добър "кръволей"...
Гледам, че и аниме ветерани го харесват това.
За мен обяснението е - хората просто си падат по прекалената емоционална експресивност.
Иначе аз и свръхклиширани неща си харесвам, стига да включват любимите ми клишета. Тук не виждам такива.
Гледам, че и аниме ветерани го харесват това.
За мен обяснението е - хората просто си падат по прекалената емоционална експресивност.
Иначе аз и свръхклиширани неща си харесвам, стига да включват любимите ми клишета. Тук не виждам такива.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
До тук ми харесва, основно заради ухилените титани, които ми изглеждат доста крийпи. Вечно гладната се надявах да го отнесе, или да се окаже върколак - ще чакам епизодите след 11ти с нетърпение ;>
Иначе главният и вторичният каст сравнително ми харесват (основно защото не съм гледал още толкова анимета че да ми втръсне от клишетата), особено циникът който искаше да се скатае на топла службичка, и сестрата (когато не отразаяа емоции) - ама русото хлапе с женската косичка нещо не ме радва...
3Д gear май е най-якият елемент, битките са интересни.
Иначе главният и вторичният каст сравнително ми харесват (основно защото не съм гледал още толкова анимета че да ми втръсне от клишетата), особено циникът който искаше да се скатае на топла службичка, и сестрата (когато не отразаяа емоции) - ама русото хлапе с женската косичка нещо не ме радва...
3Д gear май е най-якият елемент, битките са интересни.
"Ние сме просто хора и боговете са ни създали за обич. Това е голямото ни величие, това е славата ни и най-голямата ни трагедия."
Емон Таргариен
Емон Таргариен
- ProxyFantasy
- Paragon
- Posts: 615
- Joined: Tue Jul 19, 2011 12:59 pm
- Contact:
Много силно заглавие. Като цяло съм чел повече мангата от колкото анимето, но съм хвърлил око и на двете.
Разликата, която съм видял до момента беше, че анимето има доста ужасен арт, когато са извън битки и сражения, докато мангата вдъхва една нечовешки мрачна атмосфера през цялото време, което е супер пристрастяващо.
10/10 е мангата, а анимето ми идва 8/10.
Разликата, която съм видял до момента беше, че анимето има доста ужасен арт, когато са извън битки и сражения, докато мангата вдъхва една нечовешки мрачна атмосфера през цялото време, което е супер пристрастяващо.
10/10 е мангата, а анимето ми идва 8/10.
Мен мангата ми дойде твърде мрачна и с груб арт, в интерес на истината, не че прочетох повече от 2-3 чаптъра всъщност. Даже много се чудех дали да гледам анимето, но там все пак нещата са раздвижени и се оказа, че ми понася по-добре. И да, гледам си го, непрекъснато валят спойлери от мангата, така че не успявам да се изненадам вече от нищо реално....
Нали се сещаш, че това го правят, защото нямат готов епизод или защото нямат достатъчно материал за такъв, а договорът е за определена бройка и ТВ слота трябва да се пълни с нещо.кой кретен ще забрави какво се е случило дотам
Това се е случвало и с мизерни и със свестни продукции...дори Cowboy Bebop има такава серия, но май не се е наложило да я излъчват.
(Пък що имаше реклами? Може би са я излъчили, а се води "неизлъчена" по западните телевизии.)
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Начи наваксах с мангата, където точенето на лиги, сополи и сълзливи ретроспекции продължава с пълна сила, но поне развиват и няква история в бекграунда. ОЩЕ НЕ СА СТИГНАЛИ ДО МАЗЕТО. Ама разни неща стават ясни и засега вниманието ми се задържа от мистерията. Реших да си пусна един епизод от анимето, където Микаса и Ривай спасяват Оцъклен Мухльо от няква интелигентна гигантка, за да видя как е анимиран боя там. Боят беше анимиран добре и продължи около 2 минути. Останалата част от епизода беше посветена на филър, в който се употребиха ВСИЧКИ възможни мелодраматични похвати за мелодраматизиране на мелодрамата. Имахме ревящи войници, които престъпиха заповеди и се върнаха назад, за да намерят тялото на приятеля Иван, гонки с титани, в които трябваше да хвърлят безценните тела Иванови по титаните, дълбокомудрени приказки, от които проличава че коравото копеле Ривай всъщност имал сърце и той и прочее простотии. Последва слайдшоу презентация на родители на загиналите, които ядат чорба и си говорят как синът им се прибира, щото още не знаят, че е умрял. Завършихме с евтина драма, дето я има и в мангата - като бащата на една от загиналите войнички от взвода на Ривай, взе да дрънка на Ривай някви неща за това как щерка му е млада и тря се омъжи. Щото още не беше проверил дали дъщеря му изобщо е жива - и аз бих постъпила така, когато детето ми се прибира от няква месомелачка с 50% вероятност за смърт. Господи, толкова много тъпота, всичката на едно място... А анимето друго освен тоя шит не предлага просто. Отдавна не бях виждала заглавие, което толкова силно подценява интелекта на зрителя. Мангата е маргинално по-добре, но и там ни се обяснява в прав текст по няколко пъти що е ужасно трагична трагедия това, че са умрели хора и колко е важно за общото благо разни лица да губят човешкото в себе си и да взимат тежки решения, които убиват други лица. Все аедно ако не ми го издекламират, няма да го схвана. Чувствам се яко издразнена от мисълта, че деля една и съща вселена с тоя буламач.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest