Много, много силен, да.
Харесаха ми изобличенията в думи на това що е Серсей и на това що е Петир. (А и на това що е Варис.)
Петир и книгите:
- Spoiler: show
- В книгите Мартин в символичен план много упорито го прави King of Ashes наистина и колкото повече "власт" докопва, толкова повече всичко останало в трета, четвърта и пета книга показва колко пирови се очертават всички тия интригантски победички и колко далеч не са всичко и дори не са сред важните неща. Готино, че дадоха израз в прав текст на този смислов слой, при това в супер-як диалог и в устата на супер-як герой.
А самият Варис в сериала пък упорито ми създава усещането, че абсолютно всяко негово действие е част от някакъв невъобразим long con.
По много готин начин наблегнаха на това с магьосника, без всъщност да натъртват грубо - а вместо това те оставят да се сетиш как Варис още в Блекуотър искаше да подготви Тирион с историята за обрязването (вероятно магьосникът още е пътувал по онова време), което пък навежда на мисълта, че оттогава още е опитвал да му сподели някакви неща за властта, за оцеляването и т.н., но това, че беше в този епизод, го обвърза с една от темите на епизода, както и на Теон сцената (много яка и тя). Като цяло, имаше сваляне на картите от всички страни.
Много ми харесaха и неща като преходът между сцената на Джейми и тази на Серсей - той гледа в пламъците на огъня, тя гледа в пламъците на свещта; Джофри и историята на лудите Таргариени + епичния, но и налудничав епикнес на Денерис, която мина през цялата сцена абсолютно немигащо и като в някакво опиянение; умното подаване на инфо за родовете през ебаването на Олена с прислужницата; киселия привкус на приятелството между Марджъри и Санса, най-вече заради обещанието за Лорас и грейналата Санса (след като всички знаем Лорас какъв е); много умния писателски трик да охарактеризират допълнително и за четвърти пореден епизод Катлин през сънищата на Бран.
- Spoiler: show
- Някой друг да забеляза колко е бледа в тази сцена? На практика синя. М?
Всъщност е страхотно човек да седне за половин час и да метне мрежата през епизоди и сезони, за да види колко е мислено и премисляно всичко и колко всъщност се разчита на детайла и на чувството за структура на зрителя, за да извлече смисъл от нещата.
Едит: Ах, брутално, гледам пак първата сцена. Когато го наритаха в калта, Джейми посегна за меча с дясната си ръка. Blink-and-you'll-miss-it момент, но евала, че дават шанс на човек да го види без малоумни клоусъпи и отчаяни гримаси. А в края визуалната перспектива и относителните размери на драконите отгоре и армията отдолу. Въобще, нивото на разказване през образи ми се струва много високо в тоя сериал.
. 
