Free speech, hate speech, just speech...

[Roland]

Абе, внезапно осъзнах, че си нямам и идея какви са законите за свободата на речта в България. Има ли такива въобще, какво казват? В Канада например току що затвърдиха закона СРЕЩУ hate speech, който експлицитно позволява да обиждаш колкото си искаш (както и е редно), но забранява типа реч, който би довел до физическо насилие.

Тоя тип закони обикновено имат за цел да пазят малцинствените групи, което ме води до втория ми въпрос към правистите във форума - има ли някакви закони за защита намалцинствата (от какъвто и да е тип - расов, полов и т.н.) в България?

И понеже това съм аз, и моето любопитство никога не е достатъчно силно, ще съм искреннннно признателен, ако някой си даде зора да напише или пейстне инфото тук, а да не ми дава линкове

[Silver]

Да не си стягаш куфарите?

Не знам, обаче на мен в недалечното минало тук доста ми се е мрънкало, че хейтя, въпреки че постовете ми никога не са имали цел да разкърварят нечий нос.

[Amelia]

Аз да се включа с реплика към Силвъра, че на национално ниво може да е позволено от закона да хейтиш (в нормални граници) без да имаш легални последствия от това, да. Но пък си носиш моралните последствия и околните те считат за неприятен асоциален киселяк, който не знае как да комуникира и който не иска да комуникира и съответно те третират като такъв. Съвсем нормално бтв. ^_^

Канада е готина, но определено на хейтенето не се гледа с добро око дори когато не призовава към насилие и човек трябва да внимава какво и на кого говори, за да няма обидени и драми. Едно е де юрето, друго е де фактото.

[Amikae]

Тук и без да хейтиш има шанс някой да те напляска лошо(I should know ), какво остава да го правиш публично. Хората тука за малко неща ги бива, но виж знаят как да ти вгорчат живота.

Don't even think about it.

[Roland]

Е аз питам конкретно за закона.

Силвъре, не, просто в един форум, където пиша, се интересуват от чуждите закони и аз си дадох сметка, че не знам родните.

Хрис, в Канада анти-хейт законът е бил доста по-всеобхватен преди това новото решение.

[Jen]

Няма такива нарочни закони в България. Тия неща са уредени на ниво Конституция , което не е ненормално, човешките и гражданските права са същността на конституционализма. Прилагат се и международни договори (примерно Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи е един от най-важните) и ако нещо из българските закони им противоречи, те имат по-голяма сила.
Свободата на словото е в чл. 39-41 от Конституцията, няма да ти ги пействам сега. Отговорността при упражняването й е наказателна. Нарича се дифамация това нещо - нарушаването на нечии чужди свободи при упражняване на собственото право на мнение, от което свободата на слово е част - и е в две разновидности обида и клевета. Преценката къде свършва правото и къде почва отговорността е трудна работа, в общи линии съдът преценява обществения интерес.
Класическите престъпления от омраза в нашия Наказателен кодекс са расови, етнически и верски. Ей ги съставите:

Spoiler: show

Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

Чл. 164. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) (1) Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до четири години или с пробация, както и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Разбира се, отговорност винаги може да се търси по общите състави за обида и другите, вече по-тежки деяния. Просто няма да го има тоя емоционален елемент, който (в общия случай) се счита за квалифициращо обстоятелство. Като цяло, има още много какво да се желае в тая посока, но от години се точат разни обществени дебати, мисли се, вероятно ще има и развитие.