The Sopranos

[Silver]

Е как няма да е:

You woke up this morning
Got yourself a gun,
Mama always said you'd be
The Chosen One.

She said: You're one in a million
You've got to burn to shine,
But you were born under a bad sign,
With a blue moon in your eyes.

[kalendarа_ska4a]

Бтв, най-якият герой дотук - майката на Тони

Джанис е по-яка. Ливчето може да е била ултимативната кучка на младини, но ни я представят вече прекалено захабена, омаломощена и предсказуема. Все пак киселата й физиономия дава сили да се продължи напред, така е

При Джанис обаче има един змийски хъс, който никога не знаеш как ще се прояви Освен това самозаблудата, в която тажи жена живее, е достойна и за емпатия, и за погнуса. Ама тя във втори сезон тепърва има да загрява.

EDIT: Да не забравяме и Мелфи и Елиът, които си живуркат в някакъв си техен психоаналитичен мехур, тотално oblivious to reality. Нужно ти е да ги видиш само как се надцакват един другиго, за да лъсне абсурдът, върху който оповават професиите си. Айде, Мелфи е що-годе адекватна, ама Елиът вече се е самовглъбил до степен церебрален мелтдаун. Жестоки са!

[Trip]

Той не е стигнал до някои от тия герои

[kalendarа_ska4a]

Сега съм в началото на втори сезон и съм неспасяемо зарибен...

Той не е стигнал до някои от тия герои

Untrue!

[Roland]

Да, всичките съм ги стигнал. Иначе мен Джанис ми е скучна към момента.

На Ливия ме кефи точно поведението с постоянното й "абе ебала съм ви всичките" и неспособността й да е найс по какъвто и да е повод.

[kalendarа_ska4a]

... и това, че никога не е щастлива

Джанката за мен изгря в предпоследния епизод на втори сезон, но не е като преди хептен да е нямало подсказвания, че ще е импулсивна палавница като брат си. Но да не спойля...

[passer-by]

Сопранягите ги спрях на една трета от последния сезон, че малко байгън ми дойде, пък и леко се попроточи историята. Може би щеше да е по-добре да е пет сезона максимум. Всъщност финалът на трети сезон ставаше и за общ завършек.

Но по някое време ще го догледам. Твърде кадърно е направен. А първите пет сезона са толкова изпипани във всички компоненти, че направо да ти се дореве от кеф.

Достоен среден елемент на Светата ми Телевизионна Троица, която се оглавява от The Wire и завършва със Six Feet Under. Ако някой иска да види как се прави качествен сериал, да тества (поне един от) тия трите.

[passer-by]

Възобнових гледането, стигнах до 6.07.

По повод измамата с кредитни карти в ресторанта на Арти от един от хората на Тони: "You don't shit where you eat and you especially don't shit where I eat". Кратко и ясно.

А Кристофър как сериозно очакваше Бен Кингсли да играе във филма му.

[passer-by]

Стигнах до 6.17.

Не ми се пише всичко, което имам да кажа за сериала до момента, понеже може да ми отнеме доста време, а съм на работа и не ща да ме уволнят.

Засега ще кажа само това - "Семейство Сопрано" е телевизионният еквивалент на музикална симфония. И то не на Панчо Владигеров.
Мислете по-скоро в посока на Бах, Бетовен и Моцарт.

Тони Сопрано пък е най-кадърно и грижливо изграденият персонаж, който съм виждал на екран. А Джеймс Гандолфини е толкова точен избор за ролята, че не мога да си представя сериалът да е толкова ефикасен с който и да е друг актьор. Тоя човек просто страхотно предава най-разнообразни настроения и мисли, често пъти без думи, а само с изражения и друг език на тялото. В комбинация с великолепната режисура, операторска работа и монтаж, разбира се.



Ще повторя за пореден път нещо, което някои от нас сме изтъквали - хората, които не си падат по мафиотски истории, да не загърбват "Семейство Сопрано" по тая причина. И аз не си падам, но тук това не е фактор.
Тук тематиката е просто повод за майсторско разгръщане на всякакви типове житейски конфликти, отношения и развития - лични, семейни и служебни. И резултатът е невероятно интелектуално и естетическо удоволствие.

[Roland]

Баси КАК ме сърби да изтъкна, че Бах не е писал симфонии, а тия на Моцарт са още от периода, когато симфонията изобщо не е развита като жанр, ама няма...

...понеже вече го направих

Аз като си доиграя Биошока, ще го изрина последния сезон.

[passer-by]

Добре де, музикални произведения на тия тримата тогава, схвана накъде бия.
Пета симфония на Бетовен, айде. То при Сопранягите положението си е баш "Да-да-да-даааммм" и каквото следва. [/минутката на профана]


Като каза, че ти остава един сезон, се сетих за Емо, който по-назад спомена, че му остава ЕПИЗОД И ПОЛОВИНА до края.
Предполагам, че още не ги е догледал, иначе сто на сто щеше да драсне нещо тук.
Та, Емо, възхищавам се на самоконтрола ти.
Мен ми остават четири епизода до края и като гледам как се развиват събитията, абсурд да ги бавя - нощес ги довършвам като стой, та гледай (добре, че утре съм нощна смяна, та ще си отспя).

[passer-by]

6.18 - Първите десет минути.
И сеансът при психиатърката после.

Дето вика Тони на д-р Мелфи: "Идвам тук от години. Вече съм наясно как може да работи подсъзнанието."

Едно от многото неща, които този сериал прави забележително добре, е да покаже как на човек понякога му се натрупват дразнители от всякакви посоки и периоди от живота му и в един момент напрежението избива в неочаквана посока.


6.19 - Горното се потвърди и тук и май тепърва ще се доразвие в посока вентилатора. Направо ефектът на пеперудата.

"Timing couldn't have been worse". Indeed.

Номерът със зъбите беше доста ефектен.
И после при другия психиатър като си погледна Тони в подгъва на панталона...

Кооопелеее, финалните секунди с италианската песничка за фон - двамата "Антонино" след това, което се каза за живота и за майките в тоя епизод. Тия хора са факири.


Има впрочем изказвания на Дейвид Чейс и негови колеги от екипа в бонусите, че той не използва композитор, защото не иска да казва на зрителите как да се чувстват. Вместо това използва най-различни готови песни - подобно на Мартин Скорсезе в Mean Streets (за който Чейс казва, че е бил знаков филм в живота му) или Стенли Кубрик. И песните се добавят най-накрая в постпродукцията, при готов видеоматериал.


6.20 - Небрежното встъпление.
И разговорът в кафенето. Старият консерватор-традиционалист с религиозната женица.

"Абе той говори ли украински?"
Възклицанието "опа" придоби нови мащаби.

Стилна метафора с влакчетата и дерайлирането.

Хмм...

Spoiler: show

това припомняне на разговора на Тони с Боби Бакалиери от 6.13, и то точно тая реплика...

Дето вика Дейвид Чейс, целият сериал съдържа ориентири за финала. Ама особено това повторение на едно и също изречение в два различни епизода от шести сезон, вторият от които е предпоследният, и то във финалните му секунди...

You probably don't even hear it when it happens, right? Дебел намек, бих казал.


Е, Тони още в първия сезон каза как завършват най-често хората в техния занаят. И го припомни по някое време и в последния.

[passer-by]

6.21 "Made In America"

Смаляването на Малката Италия и разрастването на Чайнатаун. Времената се менят.

И телевизора в квартирата с филма, в който персонаж обяснява как телевизиите вече търсят талант и качество, а сценаристът е сред основните активи. Дейвид Чейс пуска намеци май.

И Джанис как повтаря мама Ливия по отношение на децата.

Пламенна любов, ей.

Жена шОфер и гледай каква беля стана на бензиностанцията. Съжалявам, не се сдържах.

И въобще промяната в Америка - старите и новите имигранти и помощта към непознати хора да си стъпят на краката. Новото поколение се насочва в различно русло от старото (за разлика от Тони, който е искал, но не го е направил - други времена, други нрави). Made In America, определено.


"This thing of ours." Хехехе. И нямаше обяснение, браво.
Интересно, че обикновено си говорят на италиански без превод, а тук обратно - английски превод на оригиналния италиански израз, който не се изрича на глас (като в предишен епизод, когато се възмутиха, че знаем-кой въобще е признал, че има такова нещо като La Cosa Nostra).




Ееееегаааати завършекът!

Адски проста идея в сценарно отношение, обаче как бяха заснети тия 5 минути!
Само заради тях тоя епизод заслужава една кошница награди за режисура, монтаж и операторско майсторство.



Изненадан съм, че някои зрители недоволстват, че не ставало ясно как приключва сериалът.

(СПОЙЛЪР ЗА ФИНАЛА, КОЙТО НЕ Е ИЗГЛЕДАЛ ЦЕЛИЯ СЕРИАЛ, ДА НЕ ГО ОТВАРЯ, ИНАЧЕ ЩЕ СИ РАЗВАЛИ ЕДНО ОТ НАЙ-ЯКИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ ОТ ХУДОЖЕСТВЕНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ)

Spoiler: show

Тони бива застрелян, най-вероятно от мъжа, който на няколко пъти погледна към масата им от тезгяха (и може би забеляза, че Тони е нащрек), а след като отиде в тоалетната (в стил една от най-известните сцени с Майкъл Корлеоне, споменаван неколкократно в сериала), на връщане щеше да е отстрани на Тони, който иначе внимаваше кой влиза и кой минава покрай тях.
Евентуално може да са двамата негри, които показаха за кратко (като тези, които убиха конкурента на Фил за шефското място), и тогава последният поглед на Тони е бил към тях, но едва ли, по-скоро погледна към Медоу, която тъкмо влизаше в заведението (чу се камбанката на вратата) и това впрочем го разсея - идеален момент да получи куршум отстрани в главата, точно като Фил малко по-рано.



Обаче как само беше заснето - последните минути виждаме и чуваме всичко чрез Тони. И внезапно - черен екран и музиката секва. Евала.

Дето се каза в онова изречение, повторено в два епизода от последния сезон - Като ти дойде редът, едва ли го чуваш (изстрела, който те убива).


Направо ми е тъжно, че някои зрители мърморят как Дейвид Чейс им се бил подиграл или се бил изложил, понеже не било достатъчно ясно как приключва всичко. Някои даже спекулират, че Тони оцелял, бил поет от програмата за защитени свидетели на ФБР, че последната мелодия беше "Don't stop believing" и това било послание към зрителите да вярват, че Тони продължава да живее и тем подобни хепиендови лайна.

В такива моменти ридая за човечеството и си спомням френския израз "да даваш конфитюр на прасета". Някои хора просто не могат да оценят майсторлъка, дори когато ще им извади очите.



Дейвид Чейс даже е изразил учудване, че толкова хора симпатизират на Тони и му стискат палци всичко да му е наред и да си реши всички проблеми. Самият Чейс казва, че изобщо не е развил Тони с идеята да го изкара добър герой.
Това е крадец, изнудвач и убиец, ебаси. Социопат, който командва други социопати, и не става по-добър човек, напротив. Последните сцени с доктор Мелфи го заявиха в прав текст (особено в сцената, когато четеше изследването - нямаше неин глас зад кадър, който да чете текста, както обикновено се прави, а думите ни се набиваха от екрана в едър план).
Какъв good guy, какви пет лева?!
Това, което прави персонажа велик, е начинът, по който беше написан, заснет и изигран в продължение на шест сезона.

Баси, целият сериал вървеше към този край. В последните епизоди направо струеше от екрана.

В момента даже се сетих за Scarface, който показва подобно развитие на главния герой Тони (!) Монтана - тръгва от по-ниско ниво, става шеф и приключва надупчен, като и той не усети откъде му е дошло. Възходът и падението на един друг мафиот-социопат.
Като това го казвам само заради буквалното сравнение, ясно подчертах неведнъж, че Семейство Сопрано показва много, много повече неща. И то как!

Поклон пред всички хора, които са работили по тая творба.

[Roland]

DAT ENDING

[passer-by]

Нали?
И въобще последните няколко епизода бяха ебаси градацията.

Сега остава Емо да го догледа - оказа се, че спрял в началото на 6.18 заради началната сцена. И не е изгледал точно последните четири епизода...

Емануиле, доизгледай сериала или ще те издебна като се видим! Знам ти слабото място!