Мнозинството от вас сериозно ли смята, че щеше да бъде със същия манталитет и начин на мислене ако се беше родил някъде другаде? Че щяхте да бъдете същите (смея да кажа уникални) хора? Не сте ли забелязали как въпреки своето образование някакви си прехвалени германци, холандци, англичани са всъщност изключително ограничени (не поставям целите им популации под общ знаменател, но си има национални черти, които не могат да се отрекат). Колкото простотия има в България, толкова и невероятно струпване на интелигенция - но именно поради липсата на патриотизъм у нея, тя най-често емигрира в чужбина, където да се оправя сама за себе си.
Защо е нужен националното чувство ли? Не за да казваме "ние сме по-добри от останалите", напротив. Просто за да има една сплотеност и когато видиш човек, говорещ твоя език и носещ същата културна идентичност, да го почувстваш близък. Аз, колкото и да се напъвам, един китаец не бих могъл да го видя по същия начин или да разбера неговото мислене. Още преди векове са открили, че едно общество просперира, когато индивидът мисли повече за общността, отколкото за себе си. А това се постига именно чрез чувството за част от колектива.
Гърците например каквото са дали на света (ако са същия етнос въобще, това също е спорно) са го дали преди хилядолетия, нищо ново не се е пръкнало от тях. Но продължават да се гордеят с този факт. Което им дава повод като народ да се борят сега срещу всякакви изисквания на МВФ и СБ. Което пък току-виж проработило в тяхна полза.
п.п. И в това да се гордееш с постиженията на някой от твоя етнос - дава ти стимул, пример, че един човек, започнал на почти равни начала с теб се е справил и че ти можеш също. Какво лошо има в това, за Бога? Ето, един Новак Джокович кара цяла Сърбия да забрави за ниските си заплати, кофти здравеопазването си и не знам какво още и да помечтае. А без мечти един народ наистина е мъртъв.
