Spieluhr-a и аз го обожавам - тя и като текст е няква яка И СВЪРШВА С ХЕПИ ЕНД!!!! Което си е рядкост в текстовете на Тил Линдеман.

А Розенрота и Райзето са бая сходни, щото сума песни, дето не са влезли в Райзе са отишли в Розенрот. Те са като един двоен албум почти. Оттам и липсата на идентичност, която и аз усещам.
Иначе, една от уникалностите на Рамщайн, е че за разлика от другите групи, където имам 4 любими песни в албум и останалите или ги понасям някак, или ги превъртам, тея тука имат 4 песни в цялата си дискография, които или понасям някак, или превъртам. Останалите ги обичам от-до и не мога да им се накефя. Затова и ми е безкрайно трудно да седна и да изброя любимите си песни - ми те са почти всичките ебаси!
Просто пичовете сядат и пишат, когато почувстват, че имат да кажат нещо и това си личи. Отделно, хората са немци (пък било то източни), и избарват нещата си с прословутия немски перфекционизъм. Третират групата като работа, а не като лайфстайл - следователно имаме доста професионализъм вкаран в цялото нещо. Ма това не е сухият безчувствен професионализъм на научния работник, щото все пак си говорим за музика, нали. Някак успяват да разделят двата си живота без музиката им да страда от това. Разделят си кредитс по равно, вместо да напляскат инфо в обложките кой на коя песен кои ноти е измислил и подозирам, че и кинтите си делят по равно. Изобщо, отношението им към това, което правят е някво доста нестандартно и вероятно затова са още заедно в оригиналния си състав.
Много съм възхитена и съм много влюбена. И колкото повече научавам за тях, толкова повече се възхищавам и влюбвам.