Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска

[Silver]

Амелийо, много out of character си го дала, бе. От тебе Сашо вероятно е очаквал дъвчащи пенисчета, квато си ексклузивна по Кинси - голямо разочарование ще да е било.

Бтв, не знам как живеете в тва Калгари. Абсолютен фризер с доста гадна храна - тва ми се наби на очи за седмица размотаване.

[Amelia]

Пениси, ама под формата на ментови бонбонки смуках аз бтв.

Калгарито е фризер понякога през зимата. Доста често не е - имаме и дни с положителни температури (все още говоря за зимата, нали, през лятото е прекрасно на 29 градуса макс) и много слънце. И не те знам къде кво си ял, ма явно не си нацелил правилните места - тук има манджа от цял свят. Храната от Азия е особено яка - японска, китайска, тайландска, виетнамска, индийска. Упреквай себе си - ако беше готин пич, с когото да искаме да социализираме, щяхме да те приютим в къщи и да те храним с хубава храна.

[AlDim]

Калгари тази година беше с доста по-мека зима от обикновено. Сигурно си нацелил една от 2-те по-студени седмици. Иначе хубава храна има много, но за тази цел трябва да минеш по 4th Street, където живеем.

[Silver]

Е не, Амели, ти да смучеш ментови пениси е по-деноминираща куулнеса идея от това Сашо да смуче гумени цици. Бе я се засрамете и двамата.

Храната от Азия е особено яка (по-скоро еднакво яка) почти навсякъде, където има цивилизован свят, така че без такива лолове, моля. Иначе мен ме бяха приютили основно в Шатото в Лейк Луис, където ми ставаше неудобно от постоянните запитвания "сър, добре ли се чувствате и как можем да Ви помогнем да се почувствате още по-добре", обаче пак презентацията на манджите надхвърляше с много вкусовите им качества. Дори световноизвестното локално телешко паве не е кой знае кво.

Бе има едно желязно правило - колкото по-насевер, толкова повече шит в чинията. Да живее Италия.

Иначе в кулинарните ти способности не се съмнявам, все пак си химичка.

[Amelia]

Куулнес или не - вкусни бяха ментовите пениси!

Канада няма собствена кухня, както няма и кой знае ква собствена култура. Вчера страната стана на 145 години - не мое да изискваме такива неща от нея на тая възраст. Така че тук това, което се яде, е храна от чужбина. Това е местната храна. Има и разни по-странни ресторанти, където човек може да експериментира - примерно, тук съм яла в етиопски ресторант. Или в хималайски ресторант. От местните храни вероятно в Шатото не са те нахранили с монреалската свинска пържола и пържените картофки путин, ама то сигурно е било за добро.

Бтв азиатската храна в тая част на света е по-добре от тая в Европа, поне от личния ми опит с въпросната храна в Европа. Просто има повече и по-разнообразни азиатци, а и белите й се кефят много и я ядат много поради липса на собствена кухня. Иначе съм съгласна, че който желаe да яде наистина хубава храна, трябва да иде в Италия. Или Франция.

Раболепното обслужване от страна на канадците и мен ме психираше в началото, ама после им свикнах.

[Silver]

Проблемът е, че докато продуктите долетят до страната, в която не виреят, стават или прекалено скъпи или прекалено смотани. Което прави привлекателна цялата идея за азиатската манджа, защото по правило нямаш пукната идея какво се съдържа в чинията, а и милиардите подправки могат да замажат положението.

В резултат се получават някви парадокси - например безплатният ресторант за студенти в Пиза, където ядях всеки ден по два пъти, скрива шапката отвсякъде, ама отвсякъде на петзвезден хотел в Канада, в коридорите на който се разминаваш с мултимилионери, дошли да карат ски на гъза на географията. (И където по някаква странна причина организират конференции за физици и др. горски животни.)

[Amelia]

Изобщо не е странно - и аз никога не съм харесвала снобската храна по конферентните хотели. И тук и в Европа. Не знам в мен ли е проблемът или в храната, ама това е положението.

С едно малко изключение - бюфета на хотелчето в Торре Норманна в Сицилия, където две седмици ядохме гениална италианска храна на корем, по време на едно лятно училище по квантова химия.

Бе човек трябва да иде там, дето местните ядат. Азиатската храна можеш да си я сготвиш и сам - зарзаватите и подправките за нея се продават в азиатските супермаркети и не са много скъпи. Сигурно са по-скъпи от тея в Китай, ма за местния стандарт са си съвсем Ок.

[RRSunknown]

За Китай не се подлъгвайте - приятели които ходиха до един се оплакват че тукашната китайкска кухня е доста по- адванс от същинската китайска.

[Silver]

Странно, аз пък където съм бил по конференции, все е било на ниво положението (с изкл. на Канада, където пък беше на ниво само старанието всичко да е на ниво). Даже в (северна) Русия са ме изненадвали приятно, а там по принцип трябва да е дъното.

[Moridin]

Летейки над ледените пустоши, които са в севера на Канада, установих, че наистина искам да съм там долу, поне да го видя веднъж в живота си.

[Snusmumrik]

Даже в (северна) Русия са ме изненадвали приятно, а там по принцип трябва да е дъното.

Е, не е като да набиват само борш и гречка все пак.
Въпрос на гастрономични предпочитания. Северната кухня си има особен чар. Италианците, за сметка на това, успяват да наврат богоненавистния си босилек даже в маринованата риба.

[Moridin]

Босилекът е страхотен

[Snusmumrik]

Но не му е мястото в бурканчето със сардините, за Бога!

Иначе аз на италианците всичко им прощавам заради твърдите сирена, много са добри.

[Trip]

И месата, и месата!

[Roamer]

Мдааааа, ма как ми идва веднага наум един от многото любими моменти от "Sleuth" - "Ohhhh!... Italian salami? Best in the world!" с невинната учудена физиономийка на Джъд Лоу