Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска
Moderator: Moridin
-
The Dragon
- Elder God
- Posts: 9061
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Обама издаде executive order вчера (оня ден?), че незаконните имигранти в Америка, които са прекарали целия си живот там (демек, били са внесени от родителите си и не са имали избор), им се дава двугодишна амнистия или нещо от сорта. Един вид, крачка към превръщането им в граждани. И цялата републиканска сволоч получи обриви, защото сега целокупното латино население ще се излее да гласува за него. С което единствено доказват колко слабо ги ебе за Америка предвид позитивните ефекти от това решение за икономиката им. Ма не, важното е да си спазват клетвата да са тотални обстрокционисти, за да са сигурни, че Обама няма да има втори мандат.
And you can't dance with a devil on your back...
Не виждам защо. Малцинствата по начало са за Демократите. Това само ще ги енергизира да гласуват, ткака както съпорта му за гей браковете ще активизира гей-къмюнитито. Тия с амнистията не са повече граждани, отколкото са били преди, но сега имат по-добри възможности да станат. те не могат да гласуват в предстоящите избори.
And you can't dance with a devil on your back...
Боулдър е ЕБАСИ якото място!!! Супер очарователно малко университетско градче, с най-сладурския център евър! Пълно е с млади добре изглеждащи хора и май никой не си дава зор за нищо. Имат магазин за хвърчила!!! Кампусът е разкошен, шляя се с кеф из него. Само трябва да внимавам да не ме сгази някое колело. Или скейтборд. Тея тука карат като бесни. Видяхме цяло семейство еноти да рови в една кофа за боклук - изнесоха се с много достолепие в индийска нишка: мама, тати и 3 детита. Не можах да ги снимам, че беше тъмно. Има горски пожари наблизо и някъв вятър вчера вкара дима в конферентната зала. А конферентната зала се намира в няква сграда (Маки Аудиториум), за която разправят, че разполага с мъжки и женски призрак!!! Не сме ги видели още.
Конференцията е зле организирана и безумно скъпа, но се намерих с колеги от химическия в София. Едната мацка е в Япония сега, двама са в Германия. Мотаме се заедно и си припомняме добрите стари времена. Беше ебати приятната изненада! С тая дето е в Япония си говорим за японци нонстоп. Анимето е наистина!!! За пореден път се убеждавам.
Вчера запивахме в някво пъбче с едни викинги. Викингите обичат квантовата химия - там се правят едни от най-хардкор теоретичните неща. Мноо мозък имат тея нации, ма и техните мозъци не работят на тая температурка тук.
Кат казах температурка - ебало си е майката. Пристигам си в хостела първия ден, лягам в леглото И ТО Е ПО-ТОПЛО ОТ МЕН. Начи, над 35-36 градуса ще да е било. Първата нощ не спах. Втората нощ спах на пода под прозореца...
Температурата е и причината хората тук да изглеждат добре. Никой не може да яде много в тези условия. Аз съм на няква течна диета. Поемам по 17 литра течности на ден и учудващо не изпикавам нищо от тях. Ако ме оставят тук за 3-4 месеца ще заприличам на манекенка, дори без да правя джогинг на 37 градуса както някои от най-добре изглеждащите обитатели на града.
Хостелът е типичен хостел - пробита работа. Тънки стени, пълно с някви млади убитаци. Снощи един се оригваше шумно в стаята си и аз го чувах през ненам колко стени. А точно до моята стая е мъжката баня и аз мога да ви кажа колко пъти и колко дълго се къпе всеки от мъжете тука. Аз съм гъзе със собствена баня бтв.
На път към Колорадо минахме за по-кратко през Аризона. Прелетяхме голяма част от нея - пустиня, докъдето ти стигнат очите. Минахме и над Гранд Каньона. Извънземно място. Надявам се да го видя и от земята някой път...
Да летиш над Аризона е все едно да летиш над някоя нетераформирана планета. Ако някой ден трябва да тераформираме някоя планета, трябва да пратим Аризончаните там - те са свикнали. Чудех се дали има луди хора, които да се забият в тая червено-кафява пустош. Мислех, че ще да са една шепица ентусиасти. И тогава стигнахме до Финикс. Който като пустинята - простира се докъдето ти стигнат очите... Като кацнахме там, за да си хванем полета към Денвър, беше къде 40 градуса. И града е в средата на кафявото и само тук таме има по някоя проскубана палма или изнасилени трева и широколистни дървета, поддържани с изкуствено напояване. ЗАЩО ЖИВЕЯТ ХОРА ПО ТЕЗИ МЕСТА???? Тва кат да пратиш хора на Меркурий, ебати!
Минахме и над Солт Лейк Сити - езерото е зашеметяващо. Ако преборя отвращението си към мормоните, бих отишла да го нагледам и него някой път...
Дотук - САЩ е същото като Канада, само с по-високи температури и произтичащата от това кочинка (да се разбира разголени мързеливи хора и тучна растителност, там дето има растителност). Даже си намерих супермаркет от веригата, която ползвам в Калгари. И канадската ми карта за намаления работеше в него. Стотинките им са същите - 1, 5, 10, 25 цента. 1 цент са червени. 5-те цента са сребристи и по-големи от 10-те цента (също сребристи). Храната е по-евтина от в Канада. Отивам да си измия чери доматки за два долара (в Калгари са 4 ебаси) и да се кефя на живота. Днес ще ходим на разходка нейде из природата. Дано не слънчасаме много.
Конференцията е зле организирана и безумно скъпа, но се намерих с колеги от химическия в София. Едната мацка е в Япония сега, двама са в Германия. Мотаме се заедно и си припомняме добрите стари времена. Беше ебати приятната изненада! С тая дето е в Япония си говорим за японци нонстоп. Анимето е наистина!!! За пореден път се убеждавам.
Вчера запивахме в някво пъбче с едни викинги. Викингите обичат квантовата химия - там се правят едни от най-хардкор теоретичните неща. Мноо мозък имат тея нации, ма и техните мозъци не работят на тая температурка тук.
Кат казах температурка - ебало си е майката. Пристигам си в хостела първия ден, лягам в леглото И ТО Е ПО-ТОПЛО ОТ МЕН. Начи, над 35-36 градуса ще да е било. Първата нощ не спах. Втората нощ спах на пода под прозореца...
Температурата е и причината хората тук да изглеждат добре. Никой не може да яде много в тези условия. Аз съм на няква течна диета. Поемам по 17 литра течности на ден и учудващо не изпикавам нищо от тях. Ако ме оставят тук за 3-4 месеца ще заприличам на манекенка, дори без да правя джогинг на 37 градуса както някои от най-добре изглеждащите обитатели на града.
Хостелът е типичен хостел - пробита работа. Тънки стени, пълно с някви млади убитаци. Снощи един се оригваше шумно в стаята си и аз го чувах през ненам колко стени. А точно до моята стая е мъжката баня и аз мога да ви кажа колко пъти и колко дълго се къпе всеки от мъжете тука. Аз съм гъзе със собствена баня бтв.
На път към Колорадо минахме за по-кратко през Аризона. Прелетяхме голяма част от нея - пустиня, докъдето ти стигнат очите. Минахме и над Гранд Каньона. Извънземно място. Надявам се да го видя и от земята някой път...
Да летиш над Аризона е все едно да летиш над някоя нетераформирана планета. Ако някой ден трябва да тераформираме някоя планета, трябва да пратим Аризончаните там - те са свикнали. Чудех се дали има луди хора, които да се забият в тая червено-кафява пустош. Мислех, че ще да са една шепица ентусиасти. И тогава стигнахме до Финикс. Който като пустинята - простира се докъдето ти стигнат очите... Като кацнахме там, за да си хванем полета към Денвър, беше къде 40 градуса. И града е в средата на кафявото и само тук таме има по някоя проскубана палма или изнасилени трева и широколистни дървета, поддържани с изкуствено напояване. ЗАЩО ЖИВЕЯТ ХОРА ПО ТЕЗИ МЕСТА???? Тва кат да пратиш хора на Меркурий, ебати!
Минахме и над Солт Лейк Сити - езерото е зашеметяващо. Ако преборя отвращението си към мормоните, бих отишла да го нагледам и него някой път...
Дотук - САЩ е същото като Канада, само с по-високи температури и произтичащата от това кочинка (да се разбира разголени мързеливи хора и тучна растителност, там дето има растителност). Даже си намерих супермаркет от веригата, която ползвам в Калгари. И канадската ми карта за намаления работеше в него. Стотинките им са същите - 1, 5, 10, 25 цента. 1 цент са червени. 5-те цента са сребристи и по-големи от 10-те цента (също сребристи). Храната е по-евтина от в Канада. Отивам да си измия чери доматки за два долара (в Калгари са 4 ебаси) и да се кефя на живота. Днес ще ходим на разходка нейде из природата. Дано не слънчасаме много.
Дам, туй Болдър е най-спортното място на света. През повечето време там се чувствам изключително извън форма, и то не щото съм зле, а заради всички останали покрай мен. Имам чувството, че ВСЕКИ бяга, кара колело, играе някакъв отборен спорт, катери се, кара ски или нещо друго там. Освен това има почти изцяло само бели. Температурите лятото наистина са си височки, макар че се случваше и през април да мине по някоя снежна буря...
Obligatory stupid question time - на командировка за някаква конференция ли си (споменатата) или на почивка?
Иначе много се кефя на написаното. Трябва някой ден всички (които живеете в чужбина и поствате де) да издадете един ШД пътепис. Би изкъртил.
Иначе много се кефя на написаното. Трябва някой ден всички (които живеете в чужбина и поствате де) да издадете един ШД пътепис. Би изкъртил.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
На една конференция по квантова химия съм. International Congress of Quantum Chemistry - провежда се на всеки 3 години. Тая година са решили да го направят в САЩ (и преди са го правили). По няква причина, входа за студенти е безумните 525 долара. Професорята, дето взимат по 10 пъти повече от нас, имат вход 650 долара. Всички са много възмутени от това, още повече, че срещу тея пари получаваш една папчица с едно ЦД с програмата и абстрактите. Така е много неудобно, щото трябва да ползваш няква електроника, за да провериш елементарни неща като на кое точно пано трябва да си сложиш постера. Тея с таблетите духат супата или трябва да търсят програмата из нета. Шефът вика, че предишни години е имало по 700 човека на тея конференции. Тая година са около 300. Просто ценичката наистина е непосилна за много хора. Това удоволствие ми излезе над 2000 долара. А да, споменах ли, че дори по една химикалка не ни дадоха срещу тея пари? Повечето народ не си беше донесъл нищо за писане, щото обикновено на тея научни мероприятия ти дават тефтерче и химикалка, да си водиш записки...
Абе организация. Организираната екскурзия до Скалистите планини е с точно 3 автобуса и се те се напълниха веднага. Аз и колегите ми дето пристигнахме късно, не можахме да се запишем за нея и сега ще трябва да се оправяме самосиндикално. Половината постери бяха на открито в двора на един от хотелите, под няква шатра. Нощта преди презентацията им имаше буря с дъжд и прочее, най-външните пострадаха малко. Моят беше навътре, та нямах проблеми, ама сериозно, който е измислил тази гениална гениалност е бил особено гениален. Да не говорим кво ни беше под шатричката там на 35 градуса. В залата където бяха другите постери пък нямаше къде да се седне, хората се въргаляха по земята. Лекциите са наплякани в някви странни часове с големи паузи - оставили са ни време за вечеря, ама последната лекция свършва в 9:20 вечерта. Кой според вас е в кондиция да слуша нещо по това време на денонощието? Еле па след вечеря и еди кво си количество бира? Както казах, тая наука масово се прави от европейци (доста от тях със скандинавски произход) - ТЕ ИМАТ НУЖДА ОТ БИРА, ЗА ДА ФУНКЦИОНИРАТ!!!
В тоя ред на мисли, пих няква мексиканска бира тук и тя не беше лоша. По-добра от стандартния американски бълвоч за всеки случай.
Пълно е с азиатци и те са масово японци, да им се ненадеваш. Почти няма китайци 0_0. От колежката ми дето е в Япония, разбрах, че японците обичат да идват в САЩ на конференции. Не щат да ходят на европейските толкова по няква причина.
Абе организация. Организираната екскурзия до Скалистите планини е с точно 3 автобуса и се те се напълниха веднага. Аз и колегите ми дето пристигнахме късно, не можахме да се запишем за нея и сега ще трябва да се оправяме самосиндикално. Половината постери бяха на открито в двора на един от хотелите, под няква шатра. Нощта преди презентацията им имаше буря с дъжд и прочее, най-външните пострадаха малко. Моят беше навътре, та нямах проблеми, ама сериозно, който е измислил тази гениална гениалност е бил особено гениален. Да не говорим кво ни беше под шатричката там на 35 градуса. В залата където бяха другите постери пък нямаше къде да се седне, хората се въргаляха по земята. Лекциите са наплякани в някви странни часове с големи паузи - оставили са ни време за вечеря, ама последната лекция свършва в 9:20 вечерта. Кой според вас е в кондиция да слуша нещо по това време на денонощието? Еле па след вечеря и еди кво си количество бира? Както казах, тая наука масово се прави от европейци (доста от тях със скандинавски произход) - ТЕ ИМАТ НУЖДА ОТ БИРА, ЗА ДА ФУНКЦИОНИРАТ!!!
В тоя ред на мисли, пих няква мексиканска бира тук и тя не беше лоша. По-добра от стандартния американски бълвоч за всеки случай.
Пълно е с азиатци и те са масово японци, да им се ненадеваш. Почти няма китайци 0_0. От колежката ми дето е в Япония, разбрах, че японците обичат да идват в САЩ на конференции. Не щат да ходят на европейските толкова по няква причина.
Да, в САЩ много пият май бира Корона. 
И аз я харесвам. Пък в мойто градче имаше инвазия на корейци. Много кореец, много нещо. И тук-таме някой заблуден китаец. Но като ходехме по разни срещи, ни даваха химикалки и тефтерчера. Събрах завидно количество.
И аз я харесвам. Пък в мойто градче имаше инвазия на корейци. Много кореец, много нещо. И тук-таме някой заблуден китаец. Но като ходехме по разни срещи, ни даваха химикалки и тефтерчера. Събрах завидно количество.This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!
<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви 
Уук.
<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви Уук.
Завърнах се. Изкарах си баси якото българско лято тея 5 дена. Стоплих кокалите малко, видях се с приятели, които не съм виждала от 4 години. Изобщо, първата ми среща с УСА-то беше изненадващо приятна.
Наехме си кола с моите българчета и се разходихме до местните Рокис. Те са доста по-опитомени от канадските. Канадските имат ледници. Тея имат еди кво си образувание, получило се от ледник, дето е бил някога си там. Много повече растителност. Животните са горе-долу същите иначе. Гледахме някви мармоти, чипмънкове и елени. Елените бяха страшно красиви, направих им клипче. Валя ни дъжд и видяхме огромна двойна дъга. Почти минахме под нея - беше се опнала точно над пътя.
Храната в Болдър е безобразно вкусна. Аз карах на някви салати, когато успях да проям. И ходихме в Чийзкейк фактори-то - като в Биг Бенг сериала. Там видяхме и първия си американски петъчно-вечерен курник: група от 20-ина 15-16-годишни кокошки, които седяха на улицата и пищяха след всяко момченце, което мине покрай тях. Момченцата им махаха смутено и гледаха да избягат по-бързо. Те изглеждаха по-малки от курника, щото в пубертета знаете как е. Умрехме си от смях покрай тях. Ебаси шума и ебаси кудкудякането!
После ходихме да видим по-зрелите кво правят. Забихме се в няква студентска дискотека, пълна дупка. Искаха ни паспортите, после ни набиха I сърчице USA печати на ръцете, за да ни пуснат. Като отидохме беше още празно, после се напълни с 20+ годишни версии на курника и те почнаха да запиват и денсят. Кенефа на това място ме върна назад във времето - някой яко го беше оповръщал. Те тея както хапват в тая част на света, бая матриал има за изхвърляне...
То това си беше като няква типична канадска петъчна вечер всъщност.
Как да е, таман реших, че УСАто е некво по-различно от представата, която съм си изградила за него, и в самолета за Финикс се натъкнах на всички американски човешки клишета, които не мога да понасям. Некво сюрреалистично ми беше на седалката през цялото време.
А и в самия Болдър имахме инцидентна среща с некъв, дето ни чу да говорим на български покрай него и каза "I don't like what you're saying" със заплашителен тон. Явно реши, че говорим за него и нещо се засегна и реши да скача на бой. Канадец няма да реагира така.
А, тук се сетих да спомена и колко изненадана останах от липсата на улично осветление в Болдър - като се прибирахме по нощите си беше сложно. После като летяхме и над големите им градове през нощта, нямаше много светлина. Калгари свети като коледна елха в сравнение.
Прибрах се в полунощ, Сашко разкара мен и африканчетата по домовете ни. Беше купил китайска храна и бутилка седемгодишно вино, за да празнуваме годишнината от сватбата, дето беше на 27ми. Душичка! Аз му донесох дъвчащи бонбони с формата на цици по тоя повод.
Наехме си кола с моите българчета и се разходихме до местните Рокис. Те са доста по-опитомени от канадските. Канадските имат ледници. Тея имат еди кво си образувание, получило се от ледник, дето е бил някога си там. Много повече растителност. Животните са горе-долу същите иначе. Гледахме някви мармоти, чипмънкове и елени. Елените бяха страшно красиви, направих им клипче. Валя ни дъжд и видяхме огромна двойна дъга. Почти минахме под нея - беше се опнала точно над пътя.
Храната в Болдър е безобразно вкусна. Аз карах на някви салати, когато успях да проям. И ходихме в Чийзкейк фактори-то - като в Биг Бенг сериала. Там видяхме и първия си американски петъчно-вечерен курник: група от 20-ина 15-16-годишни кокошки, които седяха на улицата и пищяха след всяко момченце, което мине покрай тях. Момченцата им махаха смутено и гледаха да избягат по-бързо. Те изглеждаха по-малки от курника, щото в пубертета знаете как е. Умрехме си от смях покрай тях. Ебаси шума и ебаси кудкудякането!
После ходихме да видим по-зрелите кво правят. Забихме се в няква студентска дискотека, пълна дупка. Искаха ни паспортите, после ни набиха I сърчице USA печати на ръцете, за да ни пуснат. Като отидохме беше още празно, после се напълни с 20+ годишни версии на курника и те почнаха да запиват и денсят. Кенефа на това място ме върна назад във времето - някой яко го беше оповръщал. Те тея както хапват в тая част на света, бая матриал има за изхвърляне...
То това си беше като няква типична канадска петъчна вечер всъщност.
Как да е, таман реших, че УСАто е некво по-различно от представата, която съм си изградила за него, и в самолета за Финикс се натъкнах на всички американски човешки клишета, които не мога да понасям. Некво сюрреалистично ми беше на седалката през цялото време.
А и в самия Болдър имахме инцидентна среща с некъв, дето ни чу да говорим на български покрай него и каза "I don't like what you're saying" със заплашителен тон. Явно реши, че говорим за него и нещо се засегна и реши да скача на бой. Канадец няма да реагира така.
А, тук се сетих да спомена и колко изненадана останах от липсата на улично осветление в Болдър - като се прибирахме по нощите си беше сложно. После като летяхме и над големите им градове през нощта, нямаше много светлина. Калгари свети като коледна елха в сравнение.
Прибрах се в полунощ, Сашко разкара мен и африканчетата по домовете ни. Беше купил китайска храна и бутилка седемгодишно вино, за да празнуваме годишнината от сватбата, дето беше на 27ми. Душичка! Аз му донесох дъвчащи бонбони с формата на цици по тоя повод.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests