Денонощието

[Ghibli]

Слънцето залязва. Никога не е имало такъв залез и никога вече няма да има. Слънцето умира всеки ден и се връща, за да умре отново, същото, но никога едно и също, и от това ме боли и плача. В небето горят всички възможни цветове, розово, синьо, виолетово, нежно сиво, оранжево и ярко червено... Великолепие, каквото не бих могла да си представя. Никога повече няма да го видя и болката е разкъсваща. В този момент съм готова да повярвам в съществуването на бога. Иска ми се да има дявол, на когото да кажа "съгласна съм", за да спре мига.

[Lannis]

Бюрото е засипано с книжа, които укорително ме гледат... Стотици напразно отпечатани думи без смисъл... поредното дърво, отишло си нахалос...
Чашата за кафе изглажда нелепа във веселия си жълт цвят и с широко усмихната физиономия, изрисувана на нея. Останала е малко горчива утайка на дъното.


Е... това е то... в края на работния ден