Играно напоследък
Moderator: AlDim
По програмата "Превърти или изгледай всички класики" пак започнах Max Payne, което навремето бях зарязал след един много злощастен сейв точно преди да избухне една много ши*ана граната, но ениуей, минах първата третина на две сядания. Макс вече е поизгубил блясъка си, но още помня как се дивях на всеки домакински уред, който можеш да включиш, а и битките са един път. Бях забравил какво е да трябва да записваш играта след всеки убит бандит. 
пп. играта върви и на 7-ца без проблеми с изключение на един. Понякога DLL host процеса нещо се бъгва и играта не тръгва. Ако това стане, оставяте го включен и спирате само процеса на играта. При повторно пускане DLL-ът вече работи и играта тръгва.
пп. играта върви и на 7-ца без проблеми с изключение на един. Понякога DLL host процеса нещо се бъгва и играта не тръгва. Ако това стане, оставяте го включен и спирате само процеса на играта. При повторно пускане DLL-ът вече работи и играта тръгва.
There are no rules! I'm gonna get you!
В кратката ваканцийка, която си направих след сесията превъртях Max Payne 1 и 2. Няма да ги коментирам, много са яки, знаем си. Дори открих, че Max Payne 2 е открил Poets of the Fall като група с много яката песен, написана за играта.
И тъй като още си нямаме тема за indie игри ще пиша тук.
На едно сядане минах Gemini Rue
Доста прилична игра. Класически сай-фай куест с ретро графика и още по-ретро резолюция. Ретро обаче не значи грозна. Графиката е много атмосферична. Има и доста интеракция с околната среда. Пъзелите са логични и свързани с историята, а не случайни загадки, свалени от някой сайт с флаш игри. Геймплейно не блести, но и не се проваля. Различните избори в диалозите са по-скоро козметични, но все пак са написани различни отговори, в зависимост какво казваш. И всичко е озвучено - и то професионално. Склонен съм да сравнявам Gemini Rue с друго indie заглавие, излязло наскоро - To The Moon. Като втората получи доста по-голямо признание по класации и награди. Gemini води с много в графично и звуково отношение, докато историята в To The Moon е много по-емоционална и ангажираща, ако и доста по-минималистична.
Но и в Gemini Rue акцентът е върху историята и наратива, а не върху геймплея. Историята се разказва от две гледни точки. Едната е на Азриел, бивш наемен убиец, търсещ брат си на планета управлявана от криминална организация. Неговата сюжетна линия се играе в стил филм ноар детективско разследване. Другата гледна точка е на Делта 6 - затворник в мистериозния Център 7 - изправителен център, в който престъпници се поправят и връщат в обществото, след като паметта им бива изтрита и им се имплантират нови лица и спомени. След опит за бягство паметта на Делта 6 бива изтрита за пореден път и обучението му се рестартира, под ръководството на директора. Неговата сюжетна линия се играе в стил The Island(филмът). В края разбира се двете линии се преплитат. Няма да спойля, само ще кажа, че историята е кадърно написана, изиграна и представена, а туистът накрая ме изненада.
Като минус мога да кажа същото като в To The Moon. Играта е обидно лесна. И е много кратка - на едно сядане я превъртях.
Като недолюбващ куестите играч(единствения друг, който съм изтраял докрай е TLJ) пиша 7/10 заради добрата история и атмосфера. Ако сте фенове на куестите предполагам, че 8-ца не й мърда на игричката. Препоръчвам.
И тъй като още си нямаме тема за indie игри ще пиша тук.
На едно сядане минах Gemini Rue
Доста прилична игра. Класически сай-фай куест с ретро графика и още по-ретро резолюция. Ретро обаче не значи грозна. Графиката е много атмосферична. Има и доста интеракция с околната среда. Пъзелите са логични и свързани с историята, а не случайни загадки, свалени от някой сайт с флаш игри. Геймплейно не блести, но и не се проваля. Различните избори в диалозите са по-скоро козметични, но все пак са написани различни отговори, в зависимост какво казваш. И всичко е озвучено - и то професионално. Склонен съм да сравнявам Gemini Rue с друго indie заглавие, излязло наскоро - To The Moon. Като втората получи доста по-голямо признание по класации и награди. Gemini води с много в графично и звуково отношение, докато историята в To The Moon е много по-емоционална и ангажираща, ако и доста по-минималистична.
Но и в Gemini Rue акцентът е върху историята и наратива, а не върху геймплея. Историята се разказва от две гледни точки. Едната е на Азриел, бивш наемен убиец, търсещ брат си на планета управлявана от криминална организация. Неговата сюжетна линия се играе в стил филм ноар детективско разследване. Другата гледна точка е на Делта 6 - затворник в мистериозния Център 7 - изправителен център, в който престъпници се поправят и връщат в обществото, след като паметта им бива изтрита и им се имплантират нови лица и спомени. След опит за бягство паметта на Делта 6 бива изтрита за пореден път и обучението му се рестартира, под ръководството на директора. Неговата сюжетна линия се играе в стил The Island(филмът). В края разбира се двете линии се преплитат. Няма да спойля, само ще кажа, че историята е кадърно написана, изиграна и представена, а туистът накрая ме изненада.
Като минус мога да кажа същото като в To The Moon. Играта е обидно лесна. И е много кратка - на едно сядане я превъртях.
Като недолюбващ куестите играч(единствения друг, който съм изтраял докрай е TLJ) пиша 7/10 заради добрата история и атмосфера. Ако сте фенове на куестите предполагам, че 8-ца не й мърда на игричката. Препоръчвам.
There are no rules! I'm gonna get you!
Аз от една седмица съм се зарибил по Tribes:Ascend , с хора от Forplay форума всяка вечер играем и е доста яко, играта е в опън бета и който иска може да се присъедини към нас - https://account.hirezstudios.com/tribesascend/ 
Тая песен от юли си я въртя на МП3-то и телефона и още не ми е омръзнала. Те това е балада!Martix wrote:В кратката ваканцийка, която си направих след сесията превъртях Max Payne 1 и 2. Няма да ги коментирам, много са яки, знаем си. Дори открих, че Max Payne 2 е открил Poets of the Fall като група с много яката песен, написана за играта.
Иначе разцъквам Енклейв и става за разтоварване, но на моменти бойната "система" дразни. Успях и най - накрая да мина досадния момент на Дед Спейс в който ми гръмва кораба и имам 1 чертичка кръв, направен още по - досаден от факта че играта върви мудно но скоростта на мишката е светкавична. Леко е досадно като почне да сече, но са ми достатъчни мерака и търпението за да играя и така. Pulse Rifle-а кърти!
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Ако вече си се зарибил по олд фийл олд скул адвенчъри мога да препоръчам и още нещо на wadjet eye games - The Blackwell Bundle http://store.steampowered.com/sub/13237/Martix wrote:И тъй като още си нямаме тема за indie игри ще пиша тук.
На едно сядане минах Gemini Rue
Музиката и диалогът са много добри - през цялото време усещането ми беше Gabriel Knight - не че няма достатъчно закачки-отпратки.
Те също имат недостатък - кратки, но като си помисля, за мен това по-скоро вече е предимство.
А и нещо друго - добре е да се играят в този ред:
Blackwell Legacy
Blackwell Unbound
Blackwell Convergence
Blackwell Deception
"The vulgar think the God by analogy to man and so worship Him in the form of the Gods. The learned think the God by analogy to principles and so worship Him in the form of Love or Truth. But the wise think the God not at all. They know that thought, which is finite, can only do violence to the God, who is infinite. It is enough, they say, that the God thinks them."
Мда, препоръчвам и аз Blackwell, Gemini Rue, както и Emerald City Confidential. И трите се разпространяват от сайта на wadjet eye.
А за the truly oldschool - Yahtzee, от преди да стане известен със Zero Punctuation, го знаех с поредица много приятни куестчета, правени с Adventure Game Studio - 5 Days a Stranger, 7 Days a Skeptic, Trilby's Notes и 6 Days a Sacrifice. Игрите развиват доста добър хорър сюжет и въпреки ограниченията си създават яка атмосфера, така че ако имате търпимост към ретро "графика" и геймплей - пробвайте, безплатни са.
А за the truly oldschool - Yahtzee, от преди да стане известен със Zero Punctuation, го знаех с поредица много приятни куестчета, правени с Adventure Game Studio - 5 Days a Stranger, 7 Days a Skeptic, Trilby's Notes и 6 Days a Sacrifice. Игрите развиват доста добър хорър сюжет и въпреки ограниченията си създават яка атмосфера, така че ако имате търпимост към ретро "графика" и геймплей - пробвайте, безплатни са.
"It was an octopus, centipede, spider kind o' thing, but they was a haff-shaped man's face on top of it..."
-
RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Днеска превъртях Demon Souls - единствената игра на PS3 която си заслужава всеки лев и всяка секунда инвестирана в нея. 23 часа ми отне - изобщо не ми беше толкова трудно колкото я изкарват но въпреки това всяко бързане в края се наказва.
Дизайна на нивата е велик - просто ми се искаше и Биваре да правеха такива нива в които можеш да обикаляш където си искаш, и в един момент да се окаже че си се върнал в началото без да разбереш. Просто така се прави дизайн по вертикалата.
Лора също е велик макар че за да разбереш историята и посланията трябва да знаеш къде да търсиш - нищо не ти е поднесено на тепсия. Направо не мога да повярвам как с по десетина изречения и жестове и пози в неигровите персонажи е вкаран повече живец и индивидуалност от половината Мас Ефект персонажи със всичките им много приказки.
Мисля на Ню гейма да вляза като фантом на някой (ако изобщо има още хора да играят) и да прпбвам да го изнеса на 1-1.
б.т.в.
Дизайна на нивата е велик - просто ми се искаше и Биваре да правеха такива нива в които можеш да обикаляш където си искаш, и в един момент да се окаже че си се върнал в началото без да разбереш. Просто така се прави дизайн по вертикалата.
Лора също е велик макар че за да разбереш историята и посланията трябва да знаеш къде да търсиш - нищо не ти е поднесено на тепсия. Направо не мога да повярвам как с по десетина изречения и жестове и пози в неигровите персонажи е вкаран повече живец и индивидуалност от половината Мас Ефект персонажи със всичките им много приказки.
Мисля на Ню гейма да вляза като фантом на някой (ако изобщо има още хора да играят) и да прпбвам да го изнеса на 1-1.
б.т.в.
Веднъж наляво - веднъж надясно замахнах и боя свърши преди да почне.В 1-3 най-гнусния момент ...когато дръпнеме да отваряме голямата порта, келеша хуква и го налазват Red-Eyed Knight (всеки играл играта знае какъв ужас предизвиква думата Red-Eyed Knight, особенно тия с копията).
какво си успял да направиш приятелю че цели 70 часа си загубилИ цялото ни изиграване ~70 часа ще е бъзвъзвратно омазано.
Препоръчвам това:
http://www.rockpapershotgun.com/2012/04 ... ore-104748
http://www.rockpapershotgun.com/2012/04 ... ore-104748
"The vulgar think the God by analogy to man and so worship Him in the form of the Gods. The learned think the God by analogy to principles and so worship Him in the form of Love or Truth. But the wise think the God not at all. They know that thought, which is finite, can only do violence to the God, who is infinite. It is enough, they say, that the God thinks them."
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
-
RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Rayman Origins
Перфектната игра в жанра си -в сряда я взех и вече съм отключил и изциклил почти всичко възможно (макар че платина като че ли няма да взема поради непосилните ми спийдрънове ) - изключително рядко ми се струва толкова да се зарибя по игра и да се хващам да минавам неща като Спийд рънове и методично събиране на всички секретчета.
Може би това се дължи на супер веселяшката атмосфера, арт стил и музичка и това че макар и трудни нивата никога не са чийзи а зависят изцяло от майсторството. Контрола също е безупречен - макар и да се играе с три бутона има много скоростно комбинации и абсолютно прецизен без никакво бавене при натискане на бутони.
Солта на играта бяха десетте бонус нива с преследвания на сандъчета - докато ги играех си помислих че в сравнение с тях Соник е вдървен и бавен като старец асматик.
Графиката е излишно да споменавам че е най-красивата 2д излизала някога - голям труд са хвърлили художниците.
Направи ми и много позитивно впечатление вниманието което са отделили на сайд скрол шутинг нивата - очаквах да са едва няколко, за бонус и да се повтарят - вместо това обаче са включили огромен брой такива нива, напълно адектватни и богато напълени с разнообразни противници и капани.
Вчера успях да поиграя и кооператив като доживях да видя жени неиграещи игри да седнат с геймпад в ръка да се надвикват като малки деца и да циклят едно и също по 20 пъти подред
Чакам втора част :yes:
Перфектната игра в жанра си -в сряда я взех и вече съм отключил и изциклил почти всичко възможно (макар че платина като че ли няма да взема поради непосилните ми спийдрънове ) - изключително рядко ми се струва толкова да се зарибя по игра и да се хващам да минавам неща като Спийд рънове и методично събиране на всички секретчета.
Може би това се дължи на супер веселяшката атмосфера, арт стил и музичка и това че макар и трудни нивата никога не са чийзи а зависят изцяло от майсторството. Контрола също е безупречен - макар и да се играе с три бутона има много скоростно комбинации и абсолютно прецизен без никакво бавене при натискане на бутони.
Солта на играта бяха десетте бонус нива с преследвания на сандъчета - докато ги играех си помислих че в сравнение с тях Соник е вдървен и бавен като старец асматик.
Графиката е излишно да споменавам че е най-красивата 2д излизала някога - голям труд са хвърлили художниците.
Направи ми и много позитивно впечатление вниманието което са отделили на сайд скрол шутинг нивата - очаквах да са едва няколко, за бонус и да се повтарят - вместо това обаче са включили огромен брой такива нива, напълно адектватни и богато напълени с разнообразни противници и капани.
Вчера успях да поиграя и кооператив като доживях да видя жени неиграещи игри да седнат с геймпад в ръка да се надвикват като малки деца и да циклят едно и също по 20 пъти подред
Чакам втора част :yes:
Както писах във форплей - мнението ми се препокрива напълно с твоето, играта е великолепна и още на 20тата минута знаех, че ще ми е в личния топ 10 за миналат година. И да, нивата с комара са убийствени, на мен лично са ми любимите:) За спийдръновете - да, и аз нямам нерви, оставил съм си още 10тина непопълнени медальона (смис лиспват минаването за време и 1-2 скрити клетки), които си пазя, че не искам да свършва.
Обявяването на двойката беше логично и само чакаме да е официално:)
Обявяването на двойката беше логично и само чакаме да е официално:)
Who is online
Users browsing this forum: Google [Bot] and 1 guest