Коментари по разказите от конкурса

[Morwen]

Хм, Истинска Опасност, Мечтателницата и Демон са много експресивно написани, но някак оставят усещането по-скоро за етюд, отколкото за разказ. Въпреки това Мечтателницата много ми хареса, има хубава замисъл и разчувства някак.
Моят фаворит е "Треска за дракони". Едно такова палаво, на места с много свежи майтапи и съвсем завършено като разказ.
Доста се колебах дали все пак да не сложа на първо място "Заклинание" - много добре написан е, наистина, но малко твърде описателен и съсредоточен само в самото заклинание.

[Ro#|#]

"Треска за дракони" аха да стане моя фаворит...а дори по принцип не харесвам хумористично фентъзи. Накрая, ако мога да гласувам само за един разказ, сигурно все пак ще е "Танцът на сенките" от лоялност към стила, който по принцип ми е любим.

[thunder]

ами аз само 1 разказ и един половин разказ видях, другото бяха на по половин екран Да се помъчат хората да напишат повече следващия път "Треска за дракони" е и моя фаворит, въпреки че "Заклинание" почти го настигна - дълго се колебах между двете

[Syber]

Направо умрях от смях като четох "Треска за дракони"! Мноо див разказ Все едно четеш Прачет Ако има продължение ще е супер. "Заклинание" също беше много добър. За демоните кво да кажа, ами трябваше ми малко време да чатна за какъв демон точно става въпрос, чакам разказ за демона на зелените листа

[Kolibri]

Аз досега не бях прочела нищо поради тотална липса на време, но днес наваксах и четох кажи-речи наред. Определено "Треска за дракони" ме грабна отведнъж:)

[Couatl]

- Миша не е женско име

Защо да не е? Ако идва от Михаела?

[Vankata]

- Миша не е женско име

Защо да не е? Ако идва от Михаела?

Честно казано, за първи път чувам Михаела да се съкращава на Миша. Пък и според разказа това трябва да е руско име, а на руски Миша е умалително от Михаил. Вероятно авторът го е объркал с Маша.
.

[Morgana]

Ами може автора да си пада по Миша Бартън, все пак хубаво си е момичето, не случайно вече толкова очи в Холивуд са вперени в нея. А пък Миша не е по-различно име от Майкъл, да речем, така че какво се чудиш, има момичета, които се казват Майкъл. Освен това, не забелязваш ли, че тенденцията в световен мащаб е към унисекс т.е. няма вече такова нещо като мъжки/женски имена, дрехи, аромати, грим, прически? Кой каквото му харесва.

[Vankata]

Ето ме отново и мен с поредната порция коментари по разказите от новия брой. Ами то днес с този пороен дъжд, дето се сипе навън, какво друго му остава на човек, освен да чете конкурсни разкази и после да ги съсипва от критики

------------------------

"Бети" - като цяло нелош разказ, има някои добри идеи, стилът също е на прилично ниво. Недостатъци: все пак клишетата преобладават; разговорите с мечето звучат прекалено дебилно (децата НЕ говорят така, така говорят само възрастните, когато се опитват да общуват с тях); малко накъсана структура, сюжетът непрекъснато блуждае в различни посоки; някои неща остават неясни за читателя, а финалът само разводнява нещата и според мен е напълно излишен. Хм, май почнах да звуча прекалено негативно. Всъщност разказът има потенциал и с една сериозна обработка би могло да се получи нещо наистина хубаво.

"Червена риба" - този е по-оригинален, но иначе има горе-долу същите недостатъци като първия разказ. Отново лоша структура - състои се от някакви "проблясъци", които трудно се навързват един с друг. Някои реплики на детето пак звучат малоумно. Прекалено много неясни и нелогични неща - каква, аджеба, е тази война и къде изобщо се вписват в цялата картинка драконите? А, и онова сегашно време не ми хареса. Също както в предния случай, би могло да излезе нещо след солидно редактиране.

"Кой кого" - Този разказ трябваше да е в пъти по-кратък! Същността му е заключена в последните петдесетина реда. Така и не разбрах с каква цел авторът в продължение на близо десет страници ни занимава с описания на космически битки, които при това са предадени в ужасяващо скучен и сух документален стил. Развръзката пък не е особено оригинална и прекалено ласкателна за човешкото ни самолюбие. Като цяло не ме впечатли.

"На масата застава О'Съливан" - Още един от онези разкази, които приличат на наркоманско бълнуване. Само дето е много по-зле. Ако има някакъв смисъл, хич не ми се занимава да го търся!

"Афузел" - Ей, това разказче яко ме изкефи! Създава едно такова красиво магическо усещане, което съм срещал само у Зелазни. Няма смисъл да го описвам тук, то просто трябва да се прочете! Практически няма недостатъци, но все пак ще спомена един-два дребни кусура - еднорозите по принцип нямат крила, затова смятам, че би било по-удачно авторът да даде на своите животни друго название. Освен това ролята на Кая ми се видя малко бегло засегната, може би има нужда от допълнително развитие.

"Свитъкът" - Не събрах сили да го прочета, ужасно е дълъг, при това само първа част. Ще го оставя за по-нататък и вероятно ще пусна мнението си след като се появи и продължението.

"Видях аз щастието..." - Много смешно разказче, което взима на подбив какво ли не - от Смирненски до "Арабела". Аз по принцип не одобрявам такова омесване на реалното и фантастичното, но когато е направено умишлено, за постигане на хумористичен ефект - може! Страшно се забавлявах, докато го четох!

"Душата на вампира" - Твърде, твърде накъсано! Огромно количество кратки сцени по няколко реда. Като че ли автора го е мързяло да напише целия разказ и е нахвърлял само по-важните моменти. Би могло да излезе нещо добро, но изисква сериозна работа.

"Душата на вампира 2" - Безсмислено и ненужно продължение на предишния разказ.

"Черното огледало" - Доста шантав разказ, трябваше да го прочета два пъти, за да уловя смисъла му. Нито особено интересен, нито особено оригинален. Не успя да ме заинтригува.

--------------------------

[SFIX]

"Бети" много ми хареса. Още от заглавието се зарибих да го прочета - кратко и загадъчно - просто "Бети". Това е ненормален разказ:)) Много шантава идея, в началото имах предположение относно съдбата на момиченцето, оба4е обратът, който беше вкаран много ми хареса. Като за кратък разказ успява да въздейства. Има нужда от козметични промени, особенно края - разговора на майката с мечето - малко е скучен. Можеби ако някои сцени бяха малко по дълги - например сцената с жойника.

"Свитъкът" - другия разказ на който обурнах опо сериозно внимание. Като започна с това че не съм фен на средновековните сюжети, още от началото зачетох разказа с интерес. Харесами как с течение на действието се разкриват все повече и повече неща и за героя и за градовете. Искаше ми се описанието на двата града и на повторното им сътворяване да са по-дълги:)) В този разказ има невероятна мистика - преплитането на реалния и на измисления свят е невероятно направено. Аз личнио се зачудих как така главния герой оцеля, а накой други след като умряха в "играта" умряха и в реалния живот. По принцип не ми допадат сантименталните сцени (и в книги и във фулми) и това е като цало по-голямата ми критика. Е може да се поспори по това дали главния герой не е представен като Supermen или Rambo - непобедим и силен, но все пак така го е чувствал автора - така го е написал:) Като четох този разказ си спомних за книгите-игри в миналото - и главно "Синът на пустинята" - часта където главния герой е в подземията.

Като цяло не смятам че съм много вещ в литературата и особенно в критиката. Предполагам че авторите не са професионални такива и най-малкото трябва да ги уважаваме за това че са се опитали да напишат някакво произведение. Не успях да прочета всички разказа но смятам да го направя:) Тези двата ме заинтригуваха със заглавията си и ме грабнаха.
Надявам се да не прочета много критични критики:) - все пак писането на разкази или на каквото и да е, не е много лесно.

[Jaar]

"Бети": от "техническа" гледна точка има какво да се желае - изказ, диалози... Останах с усещането, че на места описанията са целенасочено претрупани, докато на други остават твърде постни. И както вече бе казано - отделните сцени са кратки, създавайки усещането за нахвърляна чернова.
Като замисъл и сюжет е интересно и увлекателно. В началото ми приличаше на детска приказка, после на ужаси, а накрая и аз не знам на какво. През цялото време си представях мечето от Изкуствен интелект

"Червена риба": много е яко! Някак не ми идва какво друго да кажа. И все пак... Увлича в действието и потапя бързо в атмосферата. Героите са симпатични и интересни. Като цяло ми прилича на "зарибяващ" пролог. Много се надявам на някое по-дълго обяснение, даващо отговори на многото въпроси (интересна ми е интерпретацията на автора, иначе финалът с отворен край също ме "удовлетворява" донякъде ).
Сегашното време е може би единственият дразнещ недостатък. (Приемайки разказа за пролог, дори този минус изчезва)

"Кой кого": с мъка го изчетох. Най-острата ми критика е, че в художествената литература в общия случай не се използват съкращения и цифри. Може би ако бяха двойно по-малко, а произведението - роман... Иначе ми звучи като описание на компютърна игра. И идеята е подходяща за такава.


Скоро коментари и за другите разкази.

[Vankata]

Тази сутрин ми се отвори малко време и реших все пак да прочета "Свитъкът". Само че не останах особено очарован. Още в началото се забелязва неопитността на автора - онова описание на града е доста изкуствено вмъкнато, а и абсолютно ненужно, защото действието фактически се развива на съвсем друго място. После разказът бързо-бързо се превръща в нещо като описание на RPG, което за мен е скучновато, да не говорим за липсата на какъвто и да било смисъл - просто една поредица от сцени, която не ни дава нищо. Изведнъж отнякъде се пръква едно маце, което героят е срещал по-рано за около десет секунди, обаче това им е било достатъчно да се влюбят доживот. Плоско и наивно! След това отново RPG сцени и отново някаква набутана съвсем не на място информация за града... Вече така ми е писнало, че съм започнал да чета по диагонал. Стилът е общо взето слабичък. Диалозите са крайно елементарни. Е, тук-таме се среща някой по-добър момент, но като цяло произведението е на ученическо ниво. Вероятно ще се хареса на почитателите на RPG-книжлетата, но на някой друг - едва ли.

[Jaar]

"Треска за дракони": наистина прилича на Пратчет и в голяма степен е сполучлив опит в това отношение. Иначе историята е увлекателна и забавна, но нещо ми се губи цялостният смисъл.

"На масата застава О'Съливан?": словоредът ме попиля отвсякъде. Дали случайно не е заради силно влияние на немския? През цялото време си го представях като театрална постановка, може би монолог... Аз ли го проспах, или сюжет наистина липсва?

"Афузел": чудесен е! Много ми допадна - и като идея, и като изпълнение. Стилът е прекрасен, описанията ми напълниха очите.

"Свитъкът": по-скоро разработка за книга-игра, отколкото разказ. Жаргонът и ругатните никога не са ме впечатлявали особено, нито правят едно писание по-добро... Ретроспекциите са доста излишни или поне не на място. Любовната история е направо жалка. И май е по-добре да се спра.

"Видях аз щастието": много веселяшко! Хареса ми. Че и поука си имаше - като в приказките. Специални похвали за автора - трудно се пише по този начин.

"Душата на вампира": добро като замисъл, но много постно някак и на места леко объркано. Откъсът с цитата от "Размишления на не-вампира" ми заприлича малко на Коелю. Разказът би могъл да стане много хубав, но му трябва още.

"Душата на вампира 2": общо взето същите критики, въпреки че имаше по-цялостно изградена история, за която същевременно липсваха всякакви обяснения.

"Черното огледало": А? Какво стана? Нещо се обърках... Хитро е, но идеята можеше да е доста по-добре развита.

"Истинската опасност": метафора за разочарованието от първата любов? Фентъзито е интересен подход в случая, но доколко подходящ и успешен?

"Мечтателницата": силно, въздейства. Много ми хареса. Но е по-скоро есе, а не разказ.

[Ro#|#]

"Афузел" е наистина велик разказ. Колкото и пустинята и еднорозите да не са ми по сърце, не мога да отрека, че само Димитър Славейков (Майкъл Майндкрайм) и Елена Павлова са ме разчувствали толкова. Финала бе превъзходен. Като стане известен автора, искам да го попитам дали има някаква връзка между това произведение и книгата игра "Синът на пустинята".

"Черното огледало" също е интерсен разказ, който те кара да се замислиш.

[Jaar]

Въобще, една темичка за обсъждане на разказите със самите автори след като приключи конкурса...