За Гурен Лаган ли става дума?Легендата, дето толкова време отказвах да я почна. ТТГЛ!
Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
Същото 
Мдам, няма крайна граница на колко пъти може да се изгледа тая епика 
.
Мдам, няма крайна граница на колко пъти може да се изгледа тая епика .„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Шайт...след средата Persona 4 става отчайващо дебилно 
.
Не че и до там беше особено интелигентно, ама след 12-ти е направо е ужасно.
Gundam AGE го мъчих доста време, но скуката в него най-накрая преля чашата - дроп след 17-ти епизод.
Иначе поредните епизоди на Aquarion Evol, Nisemonogatari и Moretsu Uchuu Kaizoku - обичайното за този сезон mediocrity - нито са добри та да им се кефиш, нито са достатъчно лоши, че да ги дропиш.
То аз ако ги дропна оставам почти без on going анимета . (Т.е. с три евтини комедийки и с вече амортизираното Detective Conan, дето го следя само от носталгия...пък то в момента е и в почивка...)
.Не че и до там беше особено интелигентно, ама след 12-ти е направо е ужасно.
Gundam AGE го мъчих доста време, но скуката в него най-накрая преля чашата - дроп след 17-ти епизод.
Иначе поредните епизоди на Aquarion Evol, Nisemonogatari и Moretsu Uchuu Kaizoku - обичайното за този сезон mediocrity - нито са добри та да им се кефиш, нито са достатъчно лоши, че да ги дропиш.
То аз ако ги дропна оставам почти без on going анимета
. (Т.е. с три евтини комедийки и с вече амортизираното Detective Conan, дето го следя само от носталгия...пък то в момента е и в почивка...)The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Абе, къде отидоха постовете за Гурен Лаган и Бакемоногатари?
Та да, приключих с ТТГЛ.
Мамка му, колко беше яко.
Рядко се случва всеки един до един от главните герои да ми е най-малкото адски симпатичен, най-много да ми остане любимец завинаги. (Рошиу не е главен герой!)
То че може едно аниме да е пир за окото, ухото, сърцето и мозъка, естествено, че може.
То че може да има толкова страхотни смърти (I'm a sucker for them), до една да са много добри, може.
То че може аниме да свърши по толкова гениалния начин (символични неща, свързани с героите, да се веят от мечове, забити в гробовете им), може.
То че може толкова да ги заобичаш героите, че да преживяваш абсолютно всяко събитие, свързано с тях, всяка загуба, всяка малка победа, всяка емоция, всяка страст и всяка надежда, може.
То че може накрая да не знаеш къде се намираш от цялата епичност, която те е заляла, може.
То че може едно аниме да си заслужи оценката "Personal Favourite Masterpiece" още от първия път, може!
Ама всичкото тва накуп, в такова качество, количество, и количествено качество...
Не вярвах, че може, сериозно.
Обичам го тва нещо.
Обичам, обичам, обичам.
[/fanboy mode off... for now]
Та да, приключих с ТТГЛ.
Мамка му, колко беше яко.
Рядко се случва всеки един до един от главните герои да ми е най-малкото адски симпатичен, най-много да ми остане любимец завинаги. (Рошиу не е главен герой!)
То че може едно аниме да е пир за окото, ухото, сърцето и мозъка, естествено, че може.
То че може да има толкова страхотни смърти (I'm a sucker for them), до една да са много добри, може.
То че може аниме да свърши по толкова гениалния начин (символични неща, свързани с героите, да се веят от мечове, забити в гробовете им), може.
То че може толкова да ги заобичаш героите, че да преживяваш абсолютно всяко събитие, свързано с тях, всяка загуба, всяка малка победа, всяка емоция, всяка страст и всяка надежда, може.
То че може накрая да не знаеш къде се намираш от цялата епичност, която те е заляла, може.
То че може едно аниме да си заслужи оценката "Personal Favourite Masterpiece" още от първия път, може!
Ама всичкото тва накуп, в такова качество, количество, и количествено качество...
Не вярвах, че може, сериозно.
Обичам го тва нещо.
Обичам, обичам, обичам.
[/fanboy mode off... for now]
Depending on your request, whether I will laugh or get angry, that will decide your lifespan, boy.
Имаме си тема за ТТГЛ, мое да пишеш в нея, ако ти се обсъжда, пишат ти се есета и т.н. Това аниме ми е безкрайно любимо на страшно много нива. Тук май повечето сме му фенове.
Аз съм си изливала любовта към него на два пъти под формата на статия. Веднъж за Шадоуденс (http://www.shadowdance.info/800Broeve/B ... ime55.html)
втория път за Анимания. Много ми е специално.
А липсващите постове ги метнах в темата за Моногатари, че се бяха навързали там кат дискусия.
Аз съм си изливала любовта към него на два пъти под формата на статия. Веднъж за Шадоуденс (http://www.shadowdance.info/800Broeve/B ... ime55.html)
втория път за Анимания. Много ми е специално.
А липсващите постове ги метнах в темата за Моногатари, че се бяха навързали там кат дискусия.
Довърших Usavich.
То е просташко, нискобюджетно и адски ме изкефи.
3-ти сезон в универмага е най-як. 4-ти е по-добре нарисуван, анимиран и CGI-нат, но явно са им се изчерпали готините идеи.
Няма го преведено, но и зрителят няма нужда от превод - всички надписи и табели са на руски (някои от тях са просто лозунги и поговорки сложени на странни места
). Всички реплики са на развален (ама много развален) руски.
То е просташко, нискобюджетно и адски ме изкефи.
3-ти сезон в универмага е най-як. 4-ти е по-добре нарисуван, анимиран и CGI-нат, но явно са им се изчерпали готините идеи.
Няма го преведено, но и зрителят няма нужда от превод - всички надписи и табели са на руски (някои от тях са просто лозунги и поговорки сложени на странни места
). Всички реплики са на развален (ама много развален) руски. The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Sexy Commando Gaiden: Sugoiyo!! Masaru-san е мегакретения.
Грозно и нискобюджетно.
Предполагам мангата е в същия стил - т.е. и първокласниците рисуват по-добре.
Силата на заглавието (ако можем да говорим за такава) са невъзможните глупости с които се занимават героите му.
Протагонистът е човек с мечта и както всеки shounen-ски главен герой той я гони с цената на всичко.
Проблемът е, че мечтата му - развитието на бойният стил Sexy Commando е безподобен идиотизъм.
Въпреки това с желязна воля, постоянно самонавиване и няколко мръсни трика (+ малко късмет и подкрепа от висши инстанции) той успява да организира училищен клуб по Sexy Commando. Членовете му са не по-малки идиоти и участват или заради някаква грешка или против волята си.
Стигнал съм до 16-ти епизод (те са кратки). Не мога да си обясня ясно защо си губя времето с Sugoiyo!! Masaru-san, но от една страна ебавката със shounen-ското "Реализирай мечтата си, игнорирай тези които не я разбират!" ме кефи, от друга страна героите са ми някак симпатични.
Те се все хора в социална смърт - нито са зубари, нито са delinquent-и, нито пък са част от "нормалното" стадо. Един от мотивите е, колко лесно и по какви глупави причини в японските училища могат да те маркират за ненормален - категория от която излизане няма. Кретенизмите на протагонистите ми звучат почти, като социален протест.
Естествено заглавието не се взима толкова насериозно. Това си е моя интерпретация.
Грозно и нискобюджетно.
Предполагам мангата е в същия стил - т.е. и първокласниците рисуват по-добре.
Силата на заглавието (ако можем да говорим за такава) са невъзможните глупости с които се занимават героите му.
Протагонистът е човек с мечта и както всеки shounen-ски главен герой той я гони с цената на всичко.
Проблемът е, че мечтата му - развитието на бойният стил Sexy Commando е безподобен идиотизъм.
Въпреки това с желязна воля, постоянно самонавиване и няколко мръсни трика (+ малко късмет и подкрепа от висши инстанции) той успява да организира училищен клуб по Sexy Commando. Членовете му са не по-малки идиоти и участват или заради някаква грешка или против волята си.
Стигнал съм до 16-ти епизод (те са кратки). Не мога да си обясня ясно защо си губя времето с Sugoiyo!! Masaru-san, но от една страна ебавката със shounen-ското "Реализирай мечтата си, игнорирай тези които не я разбират!" ме кефи, от друга страна героите са ми някак симпатични.
Те се все хора в социална смърт - нито са зубари, нито са delinquent-и, нито пък са част от "нормалното" стадо. Един от мотивите е, колко лесно и по какви глупави причини в японските училища могат да те маркират за ненормален - категория от която излизане няма. Кретенизмите на протагонистите ми звучат почти, като социален протест.
Естествено заглавието не се взима толкова насериозно. Това си е моя интерпретация.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Еми аз като гледам, май си е нормално да има такава сегрегация в японските училища - виждаме я в 9 от 10 училищни истории. Да им се неначудиш кво правят тея хора в училище изобщо?
Аз загледах Бакуман. Много е сладурско и няма нищо, ама НИЩО общо с Дет Ноут освен няколко ебавъчни препратки. Ще си го изкльопам тука през уикенда.
Аз загледах Бакуман. Много е сладурско и няма нищо, ама НИЩО общо с Дет Ноут освен няколко ебавъчни препратки. Ще си го изкльопам тука през уикенда.
Изгледах Бакуман - добре ми влезе, въпреки че няма импакта на Дет Ноут, което те удря като с парен чук още с първите си минути и продължава да те размазва до края си.
Това е добре балансирано, някак лежерно, с хубав плътен сетинг. Понеже в него става дума за хора, които се опитват да се реализират като мангаки, можем да видим разни неща от кухнята на публикационния процес. Авторите на Бакуман (двама са - единият пише историята, другият рисува) в общи линии са направили манга за собствения си живот, така че няма как да не са създадали реалистичен свят в нея. Мангаките, редакторите и взаимодействието между тях са много готини, ако и безкрайно идеализирани. В последния епизод има една дълга среща, на която решават кои заглавия да влязат в Джъмп (Джак както му викат в анимето) и кои не. Много беше яка! А и самите манги, които обсъждат бяха много различни като история, арт и т.н. - все едно наистина гледаме труда на много различни хора.
От двамата главни си харесах много тоя с цайсите (писателя) и неговото гадже. Другата главна двойка я тресеше тежък аутизъм и не ми хареса толкова, ма и те си имаха моментите. Направили са сравнително интересни неща с отоко но роман концепцията - едната мацка помагаше на нашите, а другата си гонеше своята мечта, досущ кат мъж. Значи и жените можели да правят тея неща, а? В същото време ни се повтаряше от време на време как мъжете мечтаели и жените не можели да ги разберат. Не разбрах последно на кое от двете да вярвам.
Музиката беше безкрайно безлична и незапомняща се, визията можеше да е и по-добра. Но като цяло съм доста доволна и сега като свърши втори сезон, ще си го дръпна да го видя.
Мангата още излиза и кат гледам кво всъщност правят с мангите - ще я влачат, докато на читателите не им писне и не я разкарат с анкетите си. Честно, мислех си, че мангаките имат няква по-добра идея кво правят още преди да почнат да го правят, а то според тва аниме се оказва, че нищо не се планира в дългосрочен план и че заглавията се измислят в процеса на публикуване. Което обяснява доста много неща. Уви.
Само не разбрах що всички се бутаха да пускат манга в едно единствено списание, кат че ли няма други на пазара им там.
Това е добре балансирано, някак лежерно, с хубав плътен сетинг. Понеже в него става дума за хора, които се опитват да се реализират като мангаки, можем да видим разни неща от кухнята на публикационния процес. Авторите на Бакуман (двама са - единият пише историята, другият рисува) в общи линии са направили манга за собствения си живот, така че няма как да не са създадали реалистичен свят в нея. Мангаките, редакторите и взаимодействието между тях са много готини, ако и безкрайно идеализирани. В последния епизод има една дълга среща, на която решават кои заглавия да влязат в Джъмп (Джак както му викат в анимето) и кои не. Много беше яка! А и самите манги, които обсъждат бяха много различни като история, арт и т.н. - все едно наистина гледаме труда на много различни хора.
От двамата главни си харесах много тоя с цайсите (писателя) и неговото гадже. Другата главна двойка я тресеше тежък аутизъм и не ми хареса толкова, ма и те си имаха моментите. Направили са сравнително интересни неща с отоко но роман концепцията - едната мацка помагаше на нашите, а другата си гонеше своята мечта, досущ кат мъж. Значи и жените можели да правят тея неща, а? В същото време ни се повтаряше от време на време как мъжете мечтаели и жените не можели да ги разберат. Не разбрах последно на кое от двете да вярвам.
Музиката беше безкрайно безлична и незапомняща се, визията можеше да е и по-добра. Но като цяло съм доста доволна и сега като свърши втори сезон, ще си го дръпна да го видя.
Мангата още излиза и кат гледам кво всъщност правят с мангите - ще я влачат, докато на читателите не им писне и не я разкарат с анкетите си. Честно, мислех си, че мангаките имат няква по-добра идея кво правят още преди да почнат да го правят, а то според тва аниме се оказва, че нищо не се планира в дългосрочен план и че заглавията се измислят в процеса на публикуване. Което обяснява доста много неща. Уви.
Само не разбрах що всички се бутаха да пускат манга в едно единствено списание, кат че ли няма други на пазара им там.
Я си го зяпам Бакуман-а, много си ме кефи точно заради тези нещица за живота на мангаките Това което ме изумява е, че де факто идеите на героите са идеи на самия мангака, басимус и въображението дето има тоз човек! Всичките манги, които създадоха или обмисляха героите бяха супер готини и оригинални!
Мда, Такаги и Михоши са култова двойка
Това което ме изумява е, че де факто идеите на героите са идеи на самия мангака, басимус и въображението дето има тоз човек! Всичките манги, които създадоха или обмисляха героите бяха супер готини и оригинални! Мда, Такаги и Михоши са култова двойка
Приключих Sexy Commando-то.
Не ви трябва да го гледате...вЕрвайте ми!
Просто ми беше любопитно докъде може да стигне ретардщината му...а и ме кефеше да гадая за angst-а и фрустрацията на автора...
Това, което ме отблъсна в Bakuman е безкрайно нереалистичната вяра на главните герои и екстремалните им емоции.
Чичото - умрял от работа.
Главният герой е убеден, че има само една жена за него, че тя ще стане сею и че единственият начин да впечатлиш едно сею е, да напишеш манга по чиято аниме адаптация тя да работи (ами ако я купи студио, което не работи с нейната агенция?)...при това говорим за дъщерята на дамата, която чичото не е успял да впечатли навремето
Всяко едно тяхно действие беше безумен хазарт и разчитане на това, че след определен период от време ще станат толкова добри, че да могат да надскочат сегашните си умения 16 пъти, 32 пъти, 64 пъти и пр. и пр. неадекватности...никакъв реализъм, никаква предвидена фира, никакви творчески кризи или други setback-ове...
Безспорно съдържа интересни неща за манга бизнеса (щях да им повярвам, ако не бях чел Even A Monkey Can Draw Mang, където ни светкат, че всичко се решава чрез подкупи с оризови крекери - шегичка, де).
Това се рисува така с редактор се спори така...само че това е твърде малка част от заглавието. През останалите 85% от времето ни изтезават с психозата на героите.
За мен щеше да се получи приятна история за начинаещи мангаки, ако не бяха вкарали всички тези отчайващо силни и болезнено-дразнещи емоции.
Дропнах заглавието след 3-4 серии...може да се променило нататък, ама нещо не ми се вярва.
Още по-противни ми бяха феновете на Bakuman. "Еййй това ще е супер...гледайте го, щото ако не го харесате значи сте идиоти...еее да, почва малко скучно ама като дойде time skip-а, ще стане мнооого яко...аз принципно го харесвам много слез N-ти том...еее то не може и без малко cheesiness..."
Колко малко, бе?
То тук трохата манга goodness е притисната по 10 килограмова вмирисана пита със сирене.
А споменах ли че мацката е пълно копие на майка си?
Такава cheesy драма липсва сигурно и в турските сериали.
Разбирам да беше представено иронично - ама не.
То бива идеализъм, оптимизъм и вяра в бъдещето, но тук ги бяха раздухали до безумни размери...а на всичкото отгоре изяждат с тях времето.
Кажете ми, че нататък се оправя и се занимават предимно с манга, моля ви!
Не ви трябва да го гледате...вЕрвайте ми!
Просто ми беше любопитно докъде може да стигне ретардщината му...а и ме кефеше да гадая за angst-а и фрустрацията на автора...
Това, което ме отблъсна в Bakuman е безкрайно нереалистичната вяра на главните герои и екстремалните им емоции.
Чичото - умрял от работа.
Главният герой е убеден, че има само една жена за него, че тя ще стане сею и че единственият начин да впечатлиш едно сею е, да напишеш манга по чиято аниме адаптация тя да работи (ами ако я купи студио, което не работи с нейната агенция?)...при това говорим за дъщерята на дамата, която чичото не е успял да впечатли навремето
Всяко едно тяхно действие беше безумен хазарт и разчитане на това, че след определен период от време ще станат толкова добри, че да могат да надскочат сегашните си умения 16 пъти, 32 пъти, 64 пъти и пр. и пр. неадекватности...никакъв реализъм, никаква предвидена фира, никакви творчески кризи или други setback-ове...
Безспорно съдържа интересни неща за манга бизнеса (щях да им повярвам, ако не бях чел Even A Monkey Can Draw Mang, където ни светкат, че всичко се решава чрез подкупи с оризови крекери
- шегичка, де). Това се рисува така с редактор се спори така...само че това е твърде малка част от заглавието. През останалите 85% от времето ни изтезават с психозата на героите.
За мен щеше да се получи приятна история за начинаещи мангаки, ако не бяха вкарали всички тези отчайващо силни и болезнено-дразнещи емоции.
Дропнах заглавието след 3-4 серии...може да се променило нататък, ама нещо не ми се вярва.
Още по-противни ми бяха феновете на Bakuman. "Еййй това ще е супер...гледайте го, щото ако не го харесате значи сте идиоти...еее да, почва малко скучно ама като дойде time skip-а, ще стане мнооого яко...аз принципно го харесвам много слез N-ти том...еее то не може и без малко cheesiness..."
Колко малко, бе?
То тук трохата манга goodness е притисната по 10 килограмова вмирисана пита със сирене.
А споменах ли че мацката е пълно копие на майка си?
Такава cheesy драма липсва сигурно и в турските сериали.
Разбирам да беше представено иронично - ама не.
То бива идеализъм, оптимизъм и вяра в бъдещето, но тук ги бяха раздухали до безумни размери...а на всичкото отгоре изяждат с тях времето.
Кажете ми, че нататък се оправя и се занимават предимно с манга, моля ви!
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Всъщност във втори сезон драмите бяха от по-различен характер, а последните епизоди, които гледам дори не са споменавали мацката, да не повярваш Но те вече отидоха в колеж, общо взето си гледат само мангата, направиха една успешна сериализация, ама ги махнаха след не помня колко тома, точно заради драмите, които споменах и които доведоха до хиатус. Ами не знам, мен не ме дразнят драмите, оптимизма и т.н, не ме натоварва сериала, забавлявам се с него и затова си го зяпам. Мангата не съм я чела, май само 2-3 чаптъра и реших да си гледам анимето за момента "_ "
Но те вече отидоха в колеж, общо взето си гледат само мангата, направиха една успешна сериализация, ама ги махнаха след не помня колко тома, точно заради драмите, които споменах и които доведоха до хиатус. Ами не знам, мен не ме дразнят драмите, оптимизма и т.н, не ме натоварва сериала, забавлявам се с него и затова си го зяпам. Мангата не съм я чела, май само 2-3 чаптъра и реших да си гледам анимето за момента "_ "Бе не че имам нещо против драмите...просто наистина ме дразнят избушените на макс емоции (зад които пък не седи чак такава тежка драма).
И не че самата мацката ми е антипатична, дразни ме неуравновесеният начин, по който главният герой я идеализира и приема за своя муза. За мен това е симптом как героят ще реагира и за в бъдеще на най-различни неща.
Щом викаш, че нататък е още от същото - ясно, просто Bakuman не е за мен.
И не че самата мацката ми е антипатична, дразни ме неуравновесеният начин, по който главният герой я идеализира и приема за своя муза. За мен това е симптом как героят ще реагира и за в бъдеще на най-различни неща.
Щом викаш, че нататък е още от същото - ясно, просто Bakuman не е за мен.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Е, другата двойка в Бакуман е по-реалистична и яка. То и аз не харесвам Михо и Моритака.
Иначе, глупавите решения, които взимат, си ги взимат след известно размишление, та можем да видим кво довежда до тях. Ако се абстрахираме от причината да се юркат толкова към сериализация (т.е. зор онея двамата млади да се земат), самото юркане не е зле направено.
А идеята е, струва ми се, да повторят живота на чичото, ама тоя път с хепи енд. На мен ми харесва тая концепция.
Иначе, глупавите решения, които взимат, си ги взимат след известно размишление, та можем да видим кво довежда до тях. Ако се абстрахираме от причината да се юркат толкова към сериализация (т.е. зор онея двамата млади да се земат), самото юркане не е зле направено.
А идеята е, струва ми се, да повторят живота на чичото, ама тоя път с хепи енд. На мен ми харесва тая концепция.
Амелия, защо вярваш толкова много на Бакуман?
Аз си следя редовно мангата и е доста очевидно, че всъщност има много шоненски неща в нея. Наште и големият им райвъл (Ейджи) държат някви супер рекордни продажби и са редовно 1-2 по класациите в Джъмп. Има и много други челни места, заети от пълни рукита, приятели на наште. Общо взето знаем, че целият Джъмп, го пишат някви 20-ина годишни.
А не може да се каже, че наште не са глезльовци, дето си сменят мангите през 2 години. В момента в мангата мисля, че са минали към 7-8 години, а те смениха един куп заглавия ей така, докат се доберат до истината.
В реалния живот най-малкото не им дават толкова шансове, напоследък в Джъмп искат от раз да станеш популярен, иначе ся ги късат на петнайстия чаптър. Купища манги. Постоянно нови, и постонно ги късат. Да не говорим, че ако всъщност манга правеха както те я правят - Ей така сега, за да се състезавам с Ейджи в 14 брой, ще ми скимне ся да направя арка от 9 чаптъра и тогава ще видим кой ще победи! ... Да не говорим за купищата спонтанни решения и тн - И ПСП, и Танто, и Трап, и напоследъчната им Ривърси трябва да са някви супер оклепани манги, щото всичко се мисли от днес за след три дена.
Бакуман може да е информативно, ама недейте моля ви се вярва на всичко. o.O
Аз си следя редовно мангата и е доста очевидно, че всъщност има много шоненски неща в нея. Наште и големият им райвъл (Ейджи) държат някви супер рекордни продажби и са редовно 1-2 по класациите в Джъмп. Има и много други челни места, заети от пълни рукита, приятели на наште. Общо взето знаем, че целият Джъмп, го пишат някви 20-ина годишни.
А не може да се каже, че наште не са глезльовци, дето си сменят мангите през 2 години. В момента в мангата мисля, че са минали към 7-8 години, а те смениха един куп заглавия ей така, докат се доберат до истината.
В реалния живот най-малкото не им дават толкова шансове, напоследък в Джъмп искат от раз да станеш популярен, иначе ся ги късат на петнайстия чаптър. Купища манги. Постоянно нови, и постонно ги късат. Да не говорим, че ако всъщност манга правеха както те я правят - Ей така сега, за да се състезавам с Ейджи в 14 брой, ще ми скимне ся да направя арка от 9 чаптъра и тогава ще видим кой ще победи! ... Да не говорим за купищата спонтанни решения и тн - И ПСП, и Танто, и Трап, и напоследъчната им Ривърси трябва да са някви супер оклепани манги, щото всичко се мисли от днес за след три дена.
Бакуман може да е информативно, ама недейте моля ви се вярва на всичко. o.O
Depending on your request, whether I will laugh or get angry, that will decide your lifespan, boy.
Who is online
Users browsing this forum: Semrush [Bot] and 1 guest