Rinne no Lagrange - дроп след втори епизод. Не е за мен този тъпизъм и това си е. Героите ми лазят по нервите, а дизайнът на mech-овете не ме кефи.
Aquarion Evol - трети епизод е още от същото. Съдържа дразнещи идиотии, но заради картинките ги понасям.
Thermae Romae - две серии от по 9 минути, а предстои само още една. Пълна идиотия - връзка между древните римски терми и съвременната японска баня.
Като капак, анимацията и артът са дървени.
Още по странното е, че ме забавлява. Ще чакам и последния епизод.
Poyopoyo Kansatsu Nikki - дроп след един епизод. Нещо не ме кефят тези кратки серийки.
Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Втора серия на Brave 10 съква.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Трета серия на Nisemonogatari...ееее, най-накрая да почне да се случва нещо интересно.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Обяснението е, че животът е мистерия 
.
Заглавието има доста фенове (поне у нас).
На мен първите две-три реплики произнесени с идиотски апломб ми бяха достатъчни, за да го дропна.
После при опити да обясня вечно ме режат с "ама теб те е отблъснала супер оригиналната графика (понеже си прост, не може да я оцениш и я смяташ за грозна)". Всъщност аз обичам странна и фрашкана със символики графика, стига да е употребена правилно и интересно.
Героите криещи се зад префърцунения дизайн - това е нещото, което ме отблъсна на много ранен етап. Просто не ми пука за каквато и да е било история с такива герои.
При опит да поразпитам феновете му какво харесват толкова в него, получавам отговори от типа на "обичам оригинална графика" (явно като самоцел) и "обичам исторически анимета" (то пък сюжетът му е един исторически достоверен...ум да ти зайде...).
.Заглавието има доста фенове (поне у нас).
На мен първите две-три реплики произнесени с идиотски апломб ми бяха достатъчни, за да го дропна.
После при опити да обясня вечно ме режат с "ама теб те е отблъснала супер оригиналната графика (понеже си прост, не може да я оцениш и я смяташ за грозна)". Всъщност аз обичам странна и фрашкана със символики графика, стига да е употребена правилно и интересно.
Героите криещи се зад префърцунения дизайн - това е нещото, което ме отблъсна на много ранен етап. Просто не ми пука за каквато и да е било история с такива герои.
При опит да поразпитам феновете му какво харесват толкова в него, получавам отговори от типа на "обичам оригинална графика" (явно като самоцел) и "обичам исторически анимета" (то пък сюжетът му е един исторически достоверен...ум да ти зайде...).
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Каква оригинална графика? Къде? Кога?
Толкова епохално зле е това нещо...
Имаме Дате Масамуне, чиято войска мяза на босозоку генг. Въпросният говори с гласа на Зоро и по няква необяснима причина крещи фрази на английски (Let's party! You see? Allright! и т.н.) с лош японски акцент. От време на време свети в синьо.
Имаме някакъв тип, който свети в червено и ни го спрягат за големия съперник на Масамуне. Той комуникира основно чрез крещене. Част от хумора на заглавието е да ни показват как си викат с неговия лорд и как неговия лорд го бие на почивки, когато оня каже нещо тъпо, т.е. всеки път. В гюлмето при тях е и някакъв нинджа - веселяк с дизайн ала Робин Худ и с гласа на Такехито Коясу.
Имаме хипар с маймунка и озвучен от Роми Паку смешен андрогин. И няква руса цицореста бамбина, която от време на време оргазмира около андрогина. Оргазмеенето също е показателно за къв хумор става дума в тоя сериал.
А олицетворението на злото е Ода Нобунага, който говори като Мацудайра от Гинтама в много тежък кабуки пристъп.
Битки няма - имаме много постно анимиран екшън със сини и червени светлинки, които се предполага да ни направят мариза зашеметяващ, но на мен определено не ми минават тея.
Току що изгледах някакъв изумително скучен епизод, в който великия стратег на Дате Масамуне отиде да спасява някви три миниъна с помпадур прически от някъв много лош тип. Като с тази си постъпка показа нулева стратегическа мисъл и в крайна сметка беше спасен от пича дето крещи и свети в червено.
В един епизод имахме мека-самурай.
Тъгата е тъжна, щото на това нито хуморът му е смешен, нито персонажите му са яки, нито сетингът му е добре намислен, нито битките му са интересни, нито визията му кой знае какво. И всичките тея зле направени сами по себе си елементи, дето се опитват да вкарат някви оригиналност и куулнес, на всичкото отгоре ИЗОБЩО не си пасват...
Май ще го дропя, въпреки сеютата.
Толкова епохално зле е това нещо...
Имаме Дате Масамуне, чиято войска мяза на босозоку генг. Въпросният говори с гласа на Зоро и по няква необяснима причина крещи фрази на английски (Let's party! You see? Allright! и т.н.) с лош японски акцент. От време на време свети в синьо.
Имаме някакъв тип, който свети в червено и ни го спрягат за големия съперник на Масамуне. Той комуникира основно чрез крещене. Част от хумора на заглавието е да ни показват как си викат с неговия лорд и как неговия лорд го бие на почивки, когато оня каже нещо тъпо, т.е. всеки път. В гюлмето при тях е и някакъв нинджа - веселяк с дизайн ала Робин Худ и с гласа на Такехито Коясу.
Имаме хипар с маймунка и озвучен от Роми Паку смешен андрогин. И няква руса цицореста бамбина, която от време на време оргазмира около андрогина. Оргазмеенето също е показателно за къв хумор става дума в тоя сериал.
А олицетворението на злото е Ода Нобунага, който говори като Мацудайра от Гинтама в много тежък кабуки пристъп.
Битки няма - имаме много постно анимиран екшън със сини и червени светлинки, които се предполага да ни направят мариза зашеметяващ, но на мен определено не ми минават тея.
Току що изгледах някакъв изумително скучен епизод, в който великия стратег на Дате Масамуне отиде да спасява някви три миниъна с помпадур прически от някъв много лош тип. Като с тази си постъпка показа нулева стратегическа мисъл и в крайна сметка беше спасен от пича дето крещи и свети в червено.
В един епизод имахме мека-самурай.
Тъгата е тъжна, щото на това нито хуморът му е смешен, нито персонажите му са яки, нито сетингът му е добре намислен, нито битките му са интересни, нито визията му кой знае какво. И всичките тея зле направени сами по себе си елементи, дето се опитват да вкарат някви оригиналност и куулнес, на всичкото отгоре ИЗОБЩО не си пасват...
Май ще го дропя, въпреки сеютата.
Изродка, са ше ме накараш да гледам 1 епизод да се убедя... 
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Amelia
От време на време свети в синьо.
Звучи ми като типично - http://tvtropes.org/pmwiki/pmwiki.php/M ... OniBlueOniИмаме някакъв тип, който свети в червено
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Като джедайски мечове 
.
.„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Дали не е безпредметно да го гледам тва Сенгоку Басара при положение, че знам кво ще стане? В момента се опитват да ни убедят, че Токугава Иеясу е мъртъв и аз седя и ролайзвам, щото знам, че не е - въпросният е пукнал от сифилис, не от война. Екшънът се затъркаля към Хон'ножи и аз знам, че сега Ода Нобунага ще си вземе, предаден от Мицухиде Акечи (който бтв е някакъв особено нелеп психопат с гласа на Грифит).
Дате Масамуне ще преживее Сенгоку джидай, така че не мога да се притесня за него в нито една от битките му.
Абе, къде е Хидейоши?
edit: Те па решиха да ни изненадват и ептен да не следват реалните исторически събития... Ебаси простащината, честно! Бтв, кому беше нужна сестрата на Нобунага???
Писах му 4 на МАЛ. Не съм вервала, че ще го кажа, ма тва беше по-зле от Кинтарото...
Втори сезон го шифт+дел-вам немедленно.
Дате Масамуне ще преживее Сенгоку джидай, така че не мога да се притесня за него в нито една от битките му.
Абе, къде е Хидейоши?
edit: Те па решиха да ни изненадват и ептен да не следват реалните исторически събития... Ебаси простащината, честно! Бтв, кому беше нужна сестрата на Нобунага???
Писах му 4 на МАЛ. Не съм вервала, че ще го кажа, ма тва беше по-зле от Кинтарото...
Втори сезон го шифт+дел-вам немедленно.
Хвърлих едно око след кросовете с ОП на Торико какво е поизлязло, ама колкото и да се кефя на готвене и шаренко тва е прекалено ретарднато. 
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
В интерес на истината третата серия на Brave 10 беше по-добра от втората (тоя с пушката е симпатичен дебил )...въпреки това - дроп.
На генерално ниво анимето ме дразни вместо да ме забавлява.
Целият сезон е мижав.
Nisemonogatari и Aquarion Evol са ми на ръба на дропа. Последното го гледам само заради шаренията и музиката.
Ano Natsu de Matteru си е изтърканата формула на Onegai, но с бекграунидте на Ano Hana и керъктър дизай подобен на Torodora...още една серия и го дропя.
Май истински ме кефят само нискобюджетните комедийки - Kill Me Baby и Danshi Koukousei no Nichijou.
)...въпреки това - дроп.На генерално ниво анимето ме дразни вместо да ме забавлява.
Целият сезон е мижав.
Nisemonogatari и Aquarion Evol са ми на ръба на дропа. Последното го гледам само заради шаренията и музиката.
Ano Natsu de Matteru си е изтърканата формула на Onegai, но с бекграунидте на Ano Hana и керъктър дизай подобен на Torodora...още една серия и го дропя.
Май истински ме кефят само нискобюджетните комедийки - Kill Me Baby и Danshi Koukousei no Nichijou.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Thermae Romae май приключи (щяло да има бонус епизод с дисковете).
Това e или пълна идиотия или тотално не съм го разбрал .
Беше ми забавно по някакъв леко дебилен начин, а и reverse engineer-ването на съвременни японски постижения с технологиите достъпни по време на римската империя беше фън, но заглавието хем е нискобюджетно, хем не съдържа, кой знае какви яки идеи. (А near death by drowning time traveling experience-ите на главиния герой са си направо перверзна гавра
.)
Най-запомнящото се и любимо нещо в него ми беше ending-а.
Това e или пълна идиотия или тотално не съм го разбрал
.Беше ми забавно по някакъв леко дебилен начин, а и reverse engineer-ването на съвременни японски постижения с технологиите достъпни по време на римската империя беше фън, но заглавието хем е нискобюджетно, хем не съдържа, кой знае какви яки идеи. (А near death by drowning time traveling experience-ите на главиния герой са си направо перверзна гавра
.)Най-запомнящото се и любимо нещо в него ми беше ending-а.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Mazinkaiser SKL - трисерийно OVA.
Не съм гледал нищо друго от поредицата, но реших да му хвърля око, защото в АнимеС го водят едва ли не екшънът на 2011.
Да се приеме SKL за най-добър екшън или дори за заглавие от 2011 (първата му серия е от 2010) е силно конюнктурно , но все пак анимето ми беше забавно.
Де факто това си е една рок опера в анимиран вид.
Керъктър дизайнът, облеклата, роботите, оръжията: всичко е като от корицата на дърт детметал албум. Няма рационални или ергономични форми. Всичко механично е фрашкано с рога, зъби, нокти, шипове, черепи и прочее рокаджийска символика.
Битките са хореографирана символична сеч, а не реалистично меле.
Сюжетът е елементарен и пълен с мотивационни речи.
Типажите са по 80-тарски плоски: всички жени са курви, всички мъже са жадни за кръв непобедими зомбита.
Според мен Mazinkaiser SKL е любовно писмо и homage към 80-тарските Super Robot seinen-и - безкрайно колене между роботи, които от части приличат на самурайски доспехи, от части на ориенталски демони.
Това донякъде е източникът на лошите ми впечатления. Има много неща, които харесвам в 80-рските, 70-тарските и дори 60-рските анимета. Въобще падам си по ретро, но точно в тези дърти телевизионни заглавия млатенето между гигантски роботи винаги се е представяло страшно евтино, почти без анимация, с глупава хореография и без капка реализъм. Все едно гледаш бойна сцена от Power Rangers - хора в неудобни костюми изпълняват полустатични балетни сцени. Всичко това естествено е причинено от скромният бюджет и ограничените технически средства. Среща се предимно в Super Robot аниметата, а примерно дъртите Mecha-класики, като Gundam и Macross имат доста по-добре замислен и изпълнен екшън.
Mazinkaiser SKL се връща към тези стилизирани боеве, които не харесвам. Не че не са хвърлили доста усилия да осъвременят похвата - сцените са много по-комплексни, бекграундите са по-детайлни, мунициите рикошират и съсипват околния пейзаж, роботите изчезват и се появяват обратно със специален ефект, който трябва да символизира phase-shift-а (едно време просто cut-ваха между "има го, няма го" ) и пр. и пр. неща които радват окото. Да така е по-приятно, но пак не мога да го приема за истински бой, а по-скоро за клип към рок песен.
Имаше няколко ръкопашни боя, пак доста стилизирани. Те ми харесаха повече.
Вече споменах, че в много отношения заглавието е елементарно, първично и 80-тарско. Относително наскоро гледах друг римейк на 80-рски брутализъм - Cobra. Пак Sci-Fi, пак kinky костюми, пак всички мъже са мутри, а всички жени проститутки и пр. простотии...само че някак ме изкефи повече от SKL, защото хич не се взимаше на сериозно и разиграваше мухлясалите си trope-ве с голяма доза ирония.
Точно това ми липсва в Mazinkaiser SKL: бъзика и самоподигравката. Няма я декларацията, че става дума за носталгично и пълно с идиосинкратизми заглавие.
Много му се изкефих, но според не заслужава да е претендент за титлата "екшън на годината" (за която и година да става дума).
Не съм гледал нищо друго от поредицата, но реших да му хвърля око, защото в АнимеС го водят едва ли не екшънът на 2011.
Да се приеме SKL за най-добър екшън или дори за заглавие от 2011 (първата му серия е от 2010) е силно конюнктурно
, но все пак анимето ми беше забавно.Де факто това си е една рок опера в анимиран вид.
Керъктър дизайнът, облеклата, роботите, оръжията: всичко е като от корицата на дърт детметал албум. Няма рационални или ергономични форми. Всичко механично е фрашкано с рога, зъби, нокти, шипове, черепи и прочее рокаджийска символика.
Битките са хореографирана символична сеч, а не реалистично меле.
Сюжетът е елементарен и пълен с мотивационни речи.
Типажите са по 80-тарски плоски: всички жени са курви, всички мъже са жадни за кръв непобедими зомбита.
Според мен Mazinkaiser SKL е любовно писмо и homage към 80-тарските Super Robot seinen-и - безкрайно колене между роботи, които от части приличат на самурайски доспехи, от части на ориенталски демони.
Това донякъде е източникът на лошите ми впечатления. Има много неща, които харесвам в 80-рските, 70-тарските и дори 60-рските анимета. Въобще падам си по ретро, но точно в тези дърти телевизионни заглавия млатенето между гигантски роботи винаги се е представяло страшно евтино, почти без анимация, с глупава хореография и без капка реализъм. Все едно гледаш бойна сцена от Power Rangers - хора в неудобни костюми изпълняват полустатични балетни сцени. Всичко това естествено е причинено от скромният бюджет и ограничените технически средства. Среща се предимно в Super Robot аниметата, а примерно дъртите Mecha-класики, като Gundam и Macross имат доста по-добре замислен и изпълнен екшън.
Mazinkaiser SKL се връща към тези стилизирани боеве, които не харесвам. Не че не са хвърлили доста усилия да осъвременят похвата - сцените са много по-комплексни, бекграундите са по-детайлни, мунициите рикошират и съсипват околния пейзаж, роботите изчезват и се появяват обратно със специален ефект, който трябва да символизира phase-shift-а (едно време просто cut-ваха между "има го, няма го"
) и пр. и пр. неща които радват окото. Да така е по-приятно, но пак не мога да го приема за истински бой, а по-скоро за клип към рок песен. Имаше няколко ръкопашни боя, пак доста стилизирани. Те ми харесаха повече.
Вече споменах, че в много отношения заглавието е елементарно, първично и 80-тарско. Относително наскоро гледах друг римейк на 80-рски брутализъм - Cobra. Пак Sci-Fi, пак kinky костюми, пак всички мъже са мутри, а всички жени проститутки и пр. простотии...само че някак ме изкефи повече от SKL, защото хич не се взимаше на сериозно и разиграваше мухлясалите си trope-ве с голяма доза ирония.
Точно това ми липсва в Mazinkaiser SKL: бъзика и самоподигравката. Няма я декларацията, че става дума за носталгично и пълно с идиосинкратизми заглавие.
Много му се изкефих, но според не заслужава да е претендент за титлата "екшън на годината" (за която и година да става дума).
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest