Това за романтична комедия си върви Ок. Поне в първи сезон. Във втори нещо омазаха нещата обаче.
Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
Изгледах Kaze no Yojimbo и то се оказа чувствително по-добро отколкото очаквах. 25 серии в съвременен сетинг, базирани на 3-часовия филм Йоджимбо на Куросава. Бая се чудих в началото с кво толкова са напълнили тея 25 серии, а те взеха, че развиха приятна мистерия, която до последно имаше разни обрати. Успя да ми задържи интереса. Страничните персонажи бяха направени по-човечни от филма, където си бяха комични олигофрени всичките. Имаше няколко доста яки сцени. За съжаление пък бяха скапали образа на йоджимбото, който благоволи да покаже няква емоция и характер чак накрая. Язък за гласа на Хироаки Хирата - имам чувството, че и на него му беше скучен тоя персонаж. Та липсва тоталната гаргара, която йоджимбото си правеше със селото. Наместо това имаме дълбоки житейски драми на половината персонажи. Ма ставаше като цяло.
Два много съсипващи фактора бяха ОП-а (някво ужасяващо блеене на фона на няква китарка) и визуалните ефекти, които си бяха ебали капаците. Сякаш ги беше правил някой посредствен АМВ-мейкър, който таман си е открил бутончето за спец-ефектите на, примерно, Сони Вегаса. Доста травмиращ експириънс...
Сега продължавам с Вайс Кройц, който се сваля ужасно бавно. Видях вече две серии - и от него очаквах да е по-зле. Засега е като долнопробна шожо версия на Сити Хънтър. Ще погледам още и ако не ме боли много, може дори да го довърша.
Пробно си пуснах и Сенгоку Басара, което планирам да видя след Вайс Кройц. Не предизвика никва емоция в мен и Зоро ми е странен с тия английски подмятания. Битката беше много тъпо направена и ненадъхваща. Ще го помъча още преди да реша кво да го правя.
Два много съсипващи фактора бяха ОП-а (някво ужасяващо блеене на фона на няква китарка) и визуалните ефекти, които си бяха ебали капаците. Сякаш ги беше правил някой посредствен АМВ-мейкър, който таман си е открил бутончето за спец-ефектите на, примерно, Сони Вегаса. Доста травмиращ експириънс...
Сега продължавам с Вайс Кройц, който се сваля ужасно бавно. Видях вече две серии - и от него очаквах да е по-зле. Засега е като долнопробна шожо версия на Сити Хънтър. Ще погледам още и ако не ме боли много, може дори да го довърша.
Пробно си пуснах и Сенгоку Басара, което планирам да видя след Вайс Кройц. Не предизвика никва емоция в мен и Зоро ми е странен с тия английски подмятания. Битката беше много тъпо направена и ненадъхваща. Ще го помъча още преди да реша кво да го правя.
Изгледах първия еп на The New Prince of Tennis. Очертава се да е точно толкова нереален и фантастичен като последните ОВА-и на първата история. Ще се гледа! Само гласовете на сеютата не са много консистентни, въпреки че самите сею не са сменени.
Hic locus est ubi mors gaudet succurrere vitae
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Rain Town - късометражно и приятно.
Kyousougiga - 20+ минутно ONA. Не че беше лошо. Има хитри моменти и шантави сцени, но в крайна сметка не изкефи особено...и по някаква причина може да се намери само с ужасно качество.
Първа серия на Kill Me Baby. Приятна комедика, кефи ме. Понеже е адаптация на четирипанелна манга, представлява просто сбор от кратки гегове. Аз си падам по такива неща.
Kyousougiga - 20+ минутно ONA. Не че беше лошо. Има хитри моменти и шантави сцени, но в крайна сметка не изкефи особено...и по някаква причина може да се намери само с ужасно качество.
Първа серия на Kill Me Baby. Приятна комедика, кефи ме. Понеже е адаптация на четирипанелна манга, представлява просто сбор от кратки гегове. Аз си падам по такива неща.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Senki Zesshou Symphogear - някакъв пълен шит и карашък манджа от познати елементи (да кажем песните от Macross Frontier, ритардския каст на K-On, грозно нарисуваните и анимирани противници от Madoka...имаше дори и едно копие от Busou Renkin...). Сюжетът е малоумие, героите са малоумие, графиката е мешавица - дроп.
Highschool DxD - още един пълен шит. Бях останал с впечатлението, че от това теоретично може да излезе нещо...ами не...яко оппай и толкоз...дроп.
Recorder to Randoseru - първото кратко епизодче нещо не ми се видя интересно. Засега ще го следя.
Mouretsu Pirates - и това е тъпо, като гъз (а интрото е по-зле дори от това на Kill Me Baby)...ама е някак поносимо. Прилича ми силно на Coyote Ragtime Show.
Не че нещо, ама ще го следя защото рядко се срещат анимета на космическа тематика (или там каквото минава за такава), а Gundam Age ми е на ръба на дропва още откакто започна.
Nisemonogatari - си почна като директно продължение на Bakemonogatari със садо-мазо сцена между Koyomi и Hitagi. Писах аз, че момчето си взе белята с тази кучка, ама неее била "перфектната мацка"...дааа бе...никакво цундере, тя си е откровена садистка.
Пак много диалози, много референции, много гаври и самоирония...определено ще се следи.
Highschool DxD - още един пълен шит. Бях останал с впечатлението, че от това теоретично може да излезе нещо...ами не...яко оппай и толкоз...дроп.
Recorder to Randoseru - първото кратко епизодче нещо не ми се видя интересно. Засега ще го следя.
Mouretsu Pirates - и това е тъпо, като гъз (а интрото е по-зле дори от това на Kill Me Baby)...ама е някак поносимо. Прилича ми силно на Coyote Ragtime Show.
Не че нещо, ама ще го следя защото рядко се срещат анимета на космическа тематика (или там каквото минава за такава), а Gundam Age ми е на ръба на дропва още откакто започна.
Nisemonogatari - си почна като директно продължение на Bakemonogatari със садо-мазо сцена между Koyomi и Hitagi. Писах аз, че момчето си взе белята с тази кучка, ама неее била "перфектната мацка"...дааа бе...никакво цундере, тя си е откровена садистка.
Пак много диалози, много референции, много гаври и самоирония...определено ще се следи.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Aquarion Evol - впечатление след първите два епизода (излъчени back-to-back). В началото хич не ми приличаше на стария Aquarion (а OVA-то не съм я гледал). Различни локации, различни герои, различен сетинг, различна атмосфера. Малко по малко обаче почнаха да се появяват познати елементи и ситуации. В крайна сметка Aquarion Evol си е пълнокръвно продължение на Sousei No Aquarion с леко по-различен character design и по-незрели герои.
Какво ми хареса: графики, анимации, бекграунди - всичко което се вижда. Е, CGI-ът на mech-овете пак е грозноват, но той си беше такъв и в старите серии.
Музиката пак си е толкова епична и ползва познати мотиви (с изключение на новите OP и ED песни, които са гадни...или поне не са на нивото на първите...).
Какво не ми хареса: всички герои са някакви психически нестабилни и постоянно изпадат в крайни настроения, а историята набляга яко на мелодраматата.
Не че и в оригинала не беше така, но там авторите прибегнаха масово до тези средства, чак към края на историята, когато ситуацията стана безизходна и такова поведение изглеждаше логично и на място.
Т.е. всички компоненти от Sousei No Aquarion, които ми харесваха са налице, но са ми вкарали и малко повече от елементите, които не харесвах.
Засега ще следя Aquarion Evol.
Rinne no Lagrange - първа серия ми беше гнус. Всички герои са ми някакви антипатични, говорят с недомлъвки и накъсани изречения...за разлика от главната, която не спира да дудне...глупости. Същата е някакъв tensai дето всичко и се отдава...освен общуването с хора.
Както казах тя не млъква (и дори има собствена система от безсмислени жестове и реплики), но никога не слуша останалите и дори не и пука дали я разбират.
Оказва се, че същата има някакви ултра-хипер способности свързани с някаква пилотирана mecha. (От този вид mech-ове, за които е задължително пилотът да е в кокпита, за да функционират...но не е задължително той да ги управлява
)
И понеже сме в японско заглавие, всяка женска суперсила идва с голямо...прецакване за притежателката и...та по-добре да не я ползва...обаче шматката я ползва, защото изненада - хората, които трябваше да я предупредят, нито го направиха на време, нито го направиха правилно и разбираемо.
Та очаквайте мега-гига-депресарско развитие в края на историята...ако въобще ви пука.
Абе фрашкано с познати тропове от които ми е писнало, играта на сеютата е средниста, а диалозите са отвратителни.
Механичният дизайн е грозноват, но засега ми е интересен.
Бойните сцени - нищо особено.
Ще следя още серия-две, но нещата отиват към дроп.
Какво ми хареса: графики, анимации, бекграунди - всичко което се вижда. Е, CGI-ът на mech-овете пак е грозноват, но той си беше такъв и в старите серии.
Музиката пак си е толкова епична и ползва познати мотиви (с изключение на новите OP и ED песни, които са гадни...или поне не са на нивото на първите...).
Какво не ми хареса: всички герои са някакви психически нестабилни и постоянно изпадат в крайни настроения, а историята набляга яко на мелодраматата.
Не че и в оригинала не беше така, но там авторите прибегнаха масово до тези средства, чак към края на историята, когато ситуацията стана безизходна и такова поведение изглеждаше логично и на място.
Т.е. всички компоненти от Sousei No Aquarion, които ми харесваха са налице, но са ми вкарали и малко повече от елементите, които не харесвах.
Засега ще следя Aquarion Evol.
Rinne no Lagrange - първа серия ми беше гнус. Всички герои са ми някакви антипатични, говорят с недомлъвки и накъсани изречения...за разлика от главната, която не спира да дудне...глупости. Същата е някакъв tensai дето всичко и се отдава...освен общуването с хора.
Както казах тя не млъква (и дори има собствена система от безсмислени жестове и реплики), но никога не слуша останалите и дори не и пука дали я разбират.
Оказва се, че същата има някакви ултра-хипер способности свързани с някаква пилотирана mecha. (От този вид mech-ове, за които е задължително пилотът да е в кокпита, за да функционират...но не е задължително той да ги управлява
)И понеже сме в японско заглавие, всяка женска суперсила идва с голямо...прецакване за притежателката и...та по-добре да не я ползва...обаче шматката я ползва, защото изненада - хората, които трябваше да я предупредят, нито го направиха на време, нито го направиха правилно и разбираемо.
Та очаквайте мега-гига-депресарско развитие в края на историята...ако въобще ви пука.
Абе фрашкано с познати тропове от които ми е писнало, играта на сеютата е средниста, а диалозите са отвратителни.
Механичният дизайн е грозноват, но засега ми е интересен.
Бойните сцени - нищо особено.
Ще следя още серия-две, но нещата отиват към дроп.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Изгледах Gungrave (препоръчан от Амелия вероятно - запознаха ме и с темата култът към Амелия 
+1 ) и останах много доволен. Алукард е велик, но Gungrave май имаше по смислен сюжет или поне по разбираем. Големите патлаци са хубаво нещо, но ако има за какво да се пуцат. Та ... Амелия какво да гледам сега
+1 ) и останах много доволен. Алукард е велик, но Gungrave май имаше по смислен сюжет или поне по разбираем. Големите патлаци са хубаво нещо, но ако има за какво да се пуцат. Та ... Амелия какво да гледам сега "Information is the most dangerous explosive known to mankind!"
J.Horovitz
J.Horovitz
Ano Natsu de Matteru - впечатления от първи епизод.
Прилики с Onegai поредицата:
- червенокоса извънземна с некадърна cover up story и псевдокавайска грозотия за интерфейс с главния компютър на кораба и.
- същите училищно комедийно-драматични простотии.
- герои от същите типажи.
Разлики: почти няма, но
- керъктър дизайнът е малко по-кавайски.
- графиката, анимациите и бекграудите са доста по-разнообразни и по-пипнати.
Ще му гледам още епизод-два и ако единственото интересно за мен нещо продължава да е шарената графика - дроп.
Danshi Koukousei No Nichijou - впечатления от първи епизод.
Приятна slices of life комедийка с тъпи момченца (обикновено този род комедии са с тъпи момиченца). Общо взето упражнение на тема "до къде може да стигне човешката идиотия" . Не е нещо особено, но изпълненията на Tomokazu Sugita, Kenichi Suzumura и Miyu Irino радват много и носят по-голямата част от тежестта на шоуто.
Лично на мен ми докара някакви носталгични спомени. Може би не точно от гимназията, а по-скоро края на основното училище и началото на гимназията.
Не че ги вършехме буквално същите глупости (е, имаше един дето излизаше полугол на балкона със сутиена на братовчедка си и крещеше някакви простотии ), но атмосферата на неспасяем дебилизъм си беше същата .
Определено ще се следи.
Вторият сезон на School Rumble вярно бил голям шит (не че се съмнявах).
След бункасая сюжетът става пълен абсурд (ако въобще може да го наречем сюжет).
Прилики с Onegai поредицата:
- червенокоса извънземна с некадърна cover up story и псевдокавайска грозотия за интерфейс с главния компютър на кораба и.
- същите училищно комедийно-драматични простотии.
- герои от същите типажи.
Разлики: почти няма, но
- керъктър дизайнът е малко по-кавайски.
- графиката, анимациите и бекграудите са доста по-разнообразни и по-пипнати.
Ще му гледам още епизод-два и ако единственото интересно за мен нещо продължава да е шарената графика - дроп.
Danshi Koukousei No Nichijou - впечатления от първи епизод.
Приятна slices of life комедийка с тъпи момченца (обикновено този род комедии са с тъпи момиченца). Общо взето упражнение на тема "до къде може да стигне човешката идиотия"
. Не е нещо особено, но изпълненията на Tomokazu Sugita, Kenichi Suzumura и Miyu Irino радват много и носят по-голямата част от тежестта на шоуто.Лично на мен ми докара някакви носталгични спомени. Може би не точно от гимназията, а по-скоро края на основното училище и началото на гимназията.
Не че ги вършехме буквално същите глупости (е, имаше един дето излизаше полугол на балкона със сутиена на братовчедка си и крещеше някакви простотии
), но атмосферата на неспасяем дебилизъм си беше същата .Определено ще се следи.
Вторият сезон на School Rumble вярно бил голям шит (не че се съмнявах).
След бункасая сюжетът става пълен абсурд (ако въобще може да го наречем сюжет).
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Brave 10 - бил съм в голяма грешка с това аниме. И тази грешка идва от това, че съм гледал грешното PV .
При това да пукна ако знам за кое друго аниме е била рекламата
- някакво фентъзи, чийто мъжки каст преди това е участвал в нещо средно между карнавално шествие и гей парад.
Иначе самото Brave 10 хич не е лошо и смятам да го следя. Не че няма гейове, ама са в поносими количества . Това което дразни всъщност е единствения за сега женски персонаж - damsel in distress-ката. Не стига че е пълна кифла, ама звучи прекалено анахронично дори за супер исторически неадекватна история на Brave 10.
Иначе красива графика и относително интересни битки.
Papa no Iukoto wo Kikinasai! - това е някаква тъпа ечи комедия съчетана с wish fulfillment-а, на някаква публика, която хем си пада по големи цици и хем по малки момиченца .
Дроп.
.При това да пукна ако знам за кое друго аниме е била рекламата
- някакво фентъзи, чийто мъжки каст преди това е участвал в нещо средно между карнавално шествие и гей парад.Иначе самото Brave 10 хич не е лошо и смятам да го следя. Не че няма гейове, ама са в поносими количества
. Това което дразни всъщност е единствения за сега женски персонаж - damsel in distress-ката. Не стига че е пълна кифла, ама звучи прекалено анахронично дори за супер исторически неадекватна история на Brave 10.Иначе красива графика и относително интересни битки.
Papa no Iukoto wo Kikinasai! - това е някаква тъпа ечи комедия съчетана с wish fulfillment-а, на някаква публика, която хем си пада по големи цици и хем по малки момиченца
.Дроп.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Kill Me Baby втори епизод - продължава да си ме кефи тази нискобюджетна комедийка.
Mouretsu Pirates втори епизод - почти толкова зле колкото първи. Гимназистки униформи с полички в безтегловност - дааа бе...странното е че нямаше и едни panty-shot . Т.е. хем са решили да бъдат нелогични, хем са решили да бъдат нелогични по нелогични причини.
Nisemonogatari втори епизод - нещо не ме изкефи. Първа серия беше фрашкана с рециклирани сцени от Bakemonogatari с пренаписан диалог (е, имаше и една-две нови), но ставаше за гледане. Във втора като почнаха новите неща се оказа че новите са тъпи. Преди поне безсъдържателните разговори бяха фрашкани с подтекст, символизъм и хитри идеи. Втора серия си беше взета, като от някой флиртаджийски форум, много приказки, много пъчене, а всъщност скука и никакъв прогрес в историята.
Приключих Mahou Shoujo Tai. Беше си тъпо и на места доста поретупано, но пък съдържаше множество готини хрумвания (примерно шлемът с форма на риба...изкефи ме най-вече в момента, когато Шейла тръгна да чете нещо с него ), а и някак бързо и лесно го изгледах. Сега почвам OVA-то.
Mouretsu Pirates втори епизод - почти толкова зле колкото първи. Гимназистки униформи с полички в безтегловност - дааа бе...странното е че нямаше и едни panty-shot
. Т.е. хем са решили да бъдат нелогични, хем са решили да бъдат нелогични по нелогични причини. Nisemonogatari втори епизод - нещо не ме изкефи. Първа серия беше фрашкана с рециклирани сцени от Bakemonogatari с пренаписан диалог (е, имаше и една-две нови), но ставаше за гледане. Във втора като почнаха новите неща се оказа че новите са тъпи. Преди поне безсъдържателните разговори бяха фрашкани с подтекст, символизъм и хитри идеи. Втора серия си беше взета, като от някой флиртаджийски форум, много приказки, много пъчене, а всъщност скука и никакъв прогрес в историята.
Приключих Mahou Shoujo Tai. Беше си тъпо и на места доста поретупано, но пък съдържаше множество готини хрумвания (примерно шлемът с форма на риба...изкефи ме най-вече в момента, когато Шейла тръгна да чете нещо с него
), а и някак бързо и лесно го изгледах. Сега почвам OVA-то.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: Semrush [Bot] and 2 guests