Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
Изгледах си Black Lagoon OVA - първите 3 епизода супер ме изкефиха, но към края нещо почна да ми се разваля настроението. Работата стана прекалено ... метафизична. Малко преиграха с зациклянето на сюжета и честно казано не разбрах напълно финала.
Поисках препоръка за нещо друго - дадох Helllsing за референция и някой каза Full Metal Panic. Еми нищо общо - дори по-зле. Оказа се Мека, а тия не ги обичам. В повечето случай тия роботи са създадени с някаква черна магия/космическа технология и само една организация/страна/група хлапета ги притежават. Абе формулата е турбо мега еднаква и бозата - като за японски пубери предполагам. Засега само Code Geass ми е понесло и то по причини нямащи нищо общо с самото аниме.
Поисках препоръка за нещо друго - дадох Helllsing за референция и някой каза Full Metal Panic. Еми нищо общо - дори по-зле. Оказа се Мека, а тия не ги обичам. В повечето случай тия роботи са създадени с някаква черна магия/космическа технология и само една организация/страна/група хлапета ги притежават. Абе формулата е турбо мега еднаква и бозата - като за японски пубери предполагам. Засега само Code Geass ми е понесло и то по причини нямащи нищо общо с самото аниме.
"Information is the most dangerous explosive known to mankind!"
J.Horovitz
J.Horovitz
Изгледай Fumoffu сезона от Фулметал Паник. Той е разкошна комедия и става за абсолютно всички вкусове. Оттам можеш да се зарибиш и по-сериозните сезони да гледаш, щото персонажите са яки и екшънът е як. Това за мен е от по-добрите мека анимета - и аз не съм голяма фенка на жанра. Няма нищо общо с Блек Лагун обаче (освен това, че имаме няква организация наемници кайнд ъф). По-скоро виж Gungrave, мисля, че е най-близкото до Лагуна от тия дето съм гледала. А може и Trigun, макар че то няма усещането на Блек Лагуна. Но има пич с патлак и престрелки.
Amelia
Да не говорим, че има липсващи връзки, претупани анимации, обяснения зад кадър за неща, които не се виждат на екрана и пр.
Но пак става.
В момента съм в някаква убер аниме криза и само това от достъпните ми неща ме задържа буден.
Nebulas
И освен това, ти не проверяваш ли заглавията преди да ги загледаш? В инфото си пише, че е мека.
Щом не те кефи меката - значи скип.
Мен FMP-то си ме кефи защото е постоянно приключение - все се случва нещо, главните герои вечно се измъкват от някаква каша с много бой и бързо свършващи муниции, светът около тях е сложен и пълен с политически интриги, а освен това е фрашкано със интересни и запомнящи се главни и второстепенни герои.
(Т.е. всичките тези елементи ги има и в Black Lagoon, но без тийновете и училищната комедия)
А пък последния сезон - Full Metal Panic The Second Raid си е нон-стоп екшън трилър.
.
В него имаше повече плоска драма и от турска сапунка. Не че някои Gundam заглавия не може да се похвалят със същото, ама тук бяха постигнали oversaturation, дето не го очаквах дори от Sunrise.
Все едно да се оплакваш защо толкова летни холивудски блокбъстъри са PG13.
Има хлапета с такива дарби и те стават все повече, но има и възрастни.
Малко като историята на X-Men...появяват се все повече хора с нестандартни дарби и това с времето се превръща в обществен проблем.
Няколко организации (а не една) разработват технологиите на whisperer-ите.
Mithril просто са от първите (и от най-богатите), които са се захванали с това. Нататък си имат големи проблеми с конкуренцията и особено с тази от престъпния свят.
Тъй, тъй...и аз стигнах до там.Mahou Shojo Tai Alice почва много яко и после се зарива във всички възможни фентъзи клишета и изтъпява.
Да не говорим, че има липсващи връзки, претупани анимации, обяснения зад кадър за неща, които не се виждат на екрана и пр.
Но пак става.
В момента съм в някаква убер аниме криза и само това от достъпните ми неща ме задържа буден.
Nebulas
И същия този някой каза, че няма нищо общо с Black Lagoon (като форма и атмосфера), а само, че го кефи по същия начин.някой каза Full Metal Panic
И освен това, ти не проверяваш ли заглавията преди да ги загледаш? В инфото си пише, че е мека.
Щом не те кефи меката - значи скип.
Мен FMP-то си ме кефи защото е постоянно приключение - все се случва нещо, главните герои вечно се измъкват от някаква каша с много бой и бързо свършващи муниции, светът около тях е сложен и пълен с политически интриги, а освен това е фрашкано със интересни и запомнящи се главни и второстепенни герои.
(Т.е. всичките тези елементи ги има и в Black Lagoon, но без тийновете и училищната комедия)
А пък последния сезон - Full Metal Panic The Second Raid си е нон-стоп екшън трилър.
А Code Geass е един такъв типичен представител на меката, че ум да ти зайдеЗасега само Code Geass ми е понесло
. В него имаше повече плоска драма и от турска сапунка. Не че някои Gundam заглавия не може да се похвалят със същото, ама тук бяха постигнали oversaturation, дето не го очаквах дори от Sunrise.
Какво пък те дразнят толкова тийновете? Най-малкото без тях не може, защото са основната таргет аудиторята.за японски пубери предполагам
Все едно да се оплакваш защо толкова летни холивудски блокбъстъри са PG13.
Нещо не си разбрал.само една организация/страна/група хлапета ги притежават
Има хлапета с такива дарби и те стават все повече, но има и възрастни.
Малко като историята на X-Men...появяват се все повече хора с нестандартни дарби и това с времето се превръща в обществен проблем.
Няколко организации (а не една) разработват технологиите на whisperer-ите.
Mithril просто са от първите (и от най-богатите), които са се захванали с това. Нататък си имат големи проблеми с конкуренцията и особено с тази от престъпния свят.
Last edited by alshu on Fri Dec 30, 2011 10:34 am, edited 1 time in total.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Whispered всъщност са родени всичките на една дата, почти в един и същи момент. И са сдобили уменията си заради някъв експеримент, дето руснаците са правели по това време. Облъчили са ги с някви вълни.
Теса и брат й са близнаци, нищо, че тя му вика они-чан. Нали знаете японците, че са малко лудички и отчитат дори кой от двата близнака се е родил пръв?
Така че, да, само некви 15-16 годишни ги имат тея умения. Но имаме повече от една организация с уиспърд в нея.
А що се отнася до 15-16 годишните в тоя сериал - двамата глаявни Чидоре и Соске са ултимативните гимназисти. Няма по-яки от тях. Ей такива японски пубери мога да гледам цял живот без да ми писнат.
алшу, виж Татами Галаксито ако толкоз си останал без аниме. Може да ти хареса.
Теса и брат й са близнаци, нищо, че тя му вика они-чан. Нали знаете японците, че са малко лудички и отчитат дори кой от двата близнака се е родил пръв?
Така че, да, само некви 15-16 годишни ги имат тея умения. Но имаме повече от една организация с уиспърд в нея.
А що се отнася до 15-16 годишните в тоя сериал - двамата глаявни Чидоре и Соске са ултимативните гимназисти. Няма по-яки от тях. Ей такива японски пубери мога да гледам цял живот без да ми писнат.
алшу, виж Татами Галаксито ако толкоз си останал без аниме. Може да ти хареса.
А стига бе...това в сериала не става ясно. Явно е обяснено в книгите.
Аз бях останал с впечатление, че примерно програмистът на AL е бил whispered и че е бил по-дърт.
Някак съм останал със заблуждението, че има 2-3 ма по-дърти whispered зад по-старите проекти.
А пилотът на Behemot не беше ли хлапе whispered (май изкуствено създаден)?
Както и да е.
Иначе знаех, че Теса и братчето и са близнаци, но не знаех, че са на една възраст с Кана-чан.
Аз бях останал с впечатление, че примерно програмистът на AL е бил whispered и че е бил по-дърт.
Някак съм останал със заблуждението, че има 2-3 ма по-дърти whispered зад по-старите проекти.
А пилотът на Behemot не беше ли хлапе whispered (май изкуствено създаден)?
Както и да е.
Иначе знаех, че Теса и братчето и са близнаци, но не знаех, че са на една възраст с Кана-чан.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Приключих трите сезона на Natsume Yuujinchou. След 3 дена ще почне излизането на 4тия и аз мисля да го следя във формат серия/седмица, щото анимето е доста епизодично и позволява. А и така предишните сезони ще са ми още пресни.
Начи, това е шожо вариант на Мушиши, като вместо муши имаме сякви шинтоидни същества, а вместо Гинко имаме някъв гимназиален юноша бледен. Въпросният е от нежния чувствителен тип мъже, дето се хващат да излюпят изоставени от разни птички яйца. Около него се мотка една убер тлъста и грозна до готиност котка, която в истинската си демонична форма всъщност е куче и която говори с две разновидности на гласа на Какаши-сенсей, в зависимост от това в коя от формите е. Имаме и разни бишонен мъжки персонажи с лек намек за хомоеротика в интеракцията между тях. Навъртат се и няколко женски. Няма изявен романс обаче - нито с мъжете, нито с жените. Шоджо елемента е в мелодрамата на главния герой, който е израснал самотен, ама сега вече не е и се чуди кво да прави със себе си и околните. За 3 сезона почти не е мръднал в развитието си и на мен вече взе да ми пописва от чуденката дали да каже на осиновителите си, че вижда духове или да си трае. Историите на самите духове пък са супер елементарни.
И след всичкото това почти не виждам причини въпросното аниме да ми харесва и затова съм изумена от случващото се с мен. Изгледах и 3те сезона. И се радвам, че ще има 4ти. ВТФ?
Може би е котката. Какаши-сенсей се лигави гениално в котешкия си вариант.
А може да е фийл-гууд усещането от анимето. Едно такова спокойно, светло, леко и мило е. Гледането на нереалистични, склонни към видиотена благнееща самопожертвователност персонажи ми се отразява добре в тоя случай - изпълва ме с оптимизъм някак и досега не ми се е приискало дори за секунда да скачам върху главата на главния или на някой от второстепенните герои. Изкльопах епизодите за отрицателно време и мога да кльопна още 10 сезона. То може преспокойно да се направят още безкрайност сезони с рандъм елементарни случки от тоя тип. Чудя се мангата дали е отбелязала някво сюжетно развитие. Тя май е завършена, ама нещо не ми се чете.
Начи, това е шожо вариант на Мушиши, като вместо муши имаме сякви шинтоидни същества, а вместо Гинко имаме някъв гимназиален юноша бледен. Въпросният е от нежния чувствителен тип мъже, дето се хващат да излюпят изоставени от разни птички яйца. Около него се мотка една убер тлъста и грозна до готиност котка, която в истинската си демонична форма всъщност е куче и която говори с две разновидности на гласа на Какаши-сенсей, в зависимост от това в коя от формите е. Имаме и разни бишонен мъжки персонажи с лек намек за хомоеротика в интеракцията между тях. Навъртат се и няколко женски. Няма изявен романс обаче - нито с мъжете, нито с жените. Шоджо елемента е в мелодрамата на главния герой, който е израснал самотен, ама сега вече не е и се чуди кво да прави със себе си и околните. За 3 сезона почти не е мръднал в развитието си и на мен вече взе да ми пописва от чуденката дали да каже на осиновителите си, че вижда духове или да си трае. Историите на самите духове пък са супер елементарни.
И след всичкото това почти не виждам причини въпросното аниме да ми харесва и затова съм изумена от случващото се с мен. Изгледах и 3те сезона. И се радвам, че ще има 4ти. ВТФ?
Може би е котката. Какаши-сенсей се лигави гениално в котешкия си вариант.
А може да е фийл-гууд усещането от анимето. Едно такова спокойно, светло, леко и мило е. Гледането на нереалистични, склонни към видиотена благнееща самопожертвователност персонажи ми се отразява добре в тоя случай - изпълва ме с оптимизъм някак и досега не ми се е приискало дори за секунда да скачам върху главата на главния или на някой от второстепенните герои. Изкльопах епизодите за отрицателно време и мога да кльопна още 10 сезона. То може преспокойно да се направят още безкрайност сезони с рандъм елементарни случки от тоя тип. Чудя се мангата дали е отбелязала някво сюжетно развитие. Тя май е завършена, ама нещо не ми се чете.
Тъй, тъй - същите впечатления от Natsume Yuujinchou.
Нянко-сенсей рулира отвсякъде!
Само дето настоящата хомо атмосфера и ретроспективните лезбо приключения на бабата, докато е била "неразбран тийнейджър" ми лазят по нервите. Много я глорифицират тази последната. Ако е била толкова велика, защо внукът и сега трябва да оправя всички нейни золуми от миналото?
Иначе останалото е приятно и интересно.
Сезоните от 2011 и 2012 смятам да ги пропусна.
Нянко-сенсей рулира отвсякъде!
Само дето настоящата хомо атмосфера и ретроспективните лезбо приключения на бабата, докато е била "неразбран тийнейджър" ми лазят по нервите. Много я глорифицират тази последната. Ако е била толкова велика, защо внукът и сега трябва да оправя всички нейни золуми от миналото?
Иначе останалото е приятно и интересно.
Сезоните от 2011 и 2012 смятам да ги пропусна.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Мен пък ме кефи бабата щото е яко емоционално повредена нещо. Колкото добро е направила, толкова и лошо. Да не говорим, че е няква хаотична, разхвърляна и импулсивна личност. Внукът й затва трябва да оправя бакии сега - щото тя не си е поставяла за цел да си ги оправи сама, ами егоистично си е правила квото си иска, при поредната й хрумка. Поне засега я виждам така - може да разкрият още от характера й и как е умряла.
Мен по-скоро ме удивлява неконсистентността на Нянко-сенсей. Нали иска въпросната книга, ама помага за нейното унищожение постоянно? Сега може да кажем, че му харесва да е около Нацуме, ама в началото? Може би си пада по баба му - изглежда като да знае доста за нея, т.е. прекарали са някво време заедно.
Иначе аз се чудя що Нацуме просто не извика духовете - нали има книгата с имената им и те трябва да му се подчинят при повикване... Така да ги извика накуп и да им върне имената и тва аниме ще приключи в 3 серии.
Мен по-скоро ме удивлява неконсистентността на Нянко-сенсей. Нали иска въпросната книга, ама помага за нейното унищожение постоянно? Сега може да кажем, че му харесва да е около Нацуме, ама в началото? Може би си пада по баба му - изглежда като да знае доста за нея, т.е. прекарали са някво време заедно.
Иначе аз се чудя що Нацуме просто не извика духовете - нали има книгата с имената им и те трябва да му се подчинят при повикване... Така да ги извика накуп и да им върне имената и тва аниме ще приключи в 3 серии.
Ометох първите 2 тома на Хеллсинг за малко повече от час.
То, че Андерсън засега е едно от най-великите swordsman-ски изобретеня, срещани някога, ясно, ама защо толкова бързо става всичко?
Един типичен шонен том с бая бой чета, внимателно, за около час и 10 минути.
Един том на Хеллсинг, внимателно четене, изяждам за 30 минути.
:L
Може би се обяснява с това, че всяка втора страница има общо един панел, който е "HAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHA", или "WAAAAAAAA!!!!", и все пак... Много бързо ще свърши така. :<
То, че Андерсън засега е едно от най-великите swordsman-ски изобретеня, срещани някога, ясно, ама защо толкова бързо става всичко?
Един типичен шонен том с бая бой чета, внимателно, за около час и 10 минути.
Един том на Хеллсинг, внимателно четене, изяждам за 30 минути.
:L
Може би се обяснява с това, че всяка втора страница има общо един панел, който е "HAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHA", или "WAAAAAAAA!!!!", и все пак... Много бързо ще свърши така. :<
Amelia
Това дето постоянно твърди, че му трябва бележника може да не е истина.
Или пък има някакъв минимум страници, които му вършат работа.
Т.е. може да си позволи да гледа как се зяносват духове за личен кеф, но когато бройката стигне лимита ще гепне бележника.
Е, тогава пак може да ги призове, за да си чукнат среща в определено място, ден и час вместо да ги търси с месеци и дори години...
Т.е. този бележник наистина има удобни приложения, които не се ползват.
Ама ти пък сега...аниме без сюжетни дупки...
Загледах началото на School Rumble.
Не е толкова яко и концентрирано, колкото очаквах, но е приятно и ще го изгледам, защото го теглих няколко месеца (2-3 пъти почвах от нулата) с голям зор.
Предполагам, че в начало малко се преструваше и искаше по-скоро да плаши, а не да трепе.Сега може да кажем, че му харесва да е около Нацуме, ама в началото?
Това дето постоянно твърди, че му трябва бележника може да не е истина.
Или пък има някакъв минимум страници, които му вършат работа.
Т.е. може да си позволи да гледа как се зяносват духове за личен кеф, но когато бройката стигне лимита ще гепне бележника.
Ами не беше ли обяснено някъде в първите серии, че ако призовеш духа със страница не може да го освободиш веднага (може да греша и да го бъркам с друго аниме).Иначе аз се чудя що Нацуме просто не извика духовете
Е, тогава пак може да ги призове, за да си чукнат среща в определено място, ден и час вместо да ги търси с месеци и дори години...
Т.е. този бележник наистина има удобни приложения, които не се ползват.
Ама ти пък сега...аниме без сюжетни дупки...
Загледах началото на School Rumble.
Не е толкова яко и концентрирано, колкото очаквах, но е приятно и ще го изгледам, защото го теглих няколко месеца (2-3 пъти почвах от нулата) с голям зор.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Вдъхнових се от тирадата си за Такехито Коясу в порно темата ни и си пуснах анимето и мангата Weiss Kreuz да се свалят. Ще си убия доста мозъчни клетки с тях. Изобщо тия дни съм се заринала с боклуци - Kaze no Yojimbou, Sengoku Basara... Ще има много болка, отсега го усещам.
Не знам що ме изби на тоя мазохизъм, честно. Всъщност знам - от сею манията ми е сичкото. В Йоджимбото е любимия ми Хироаки Хирата (Санджи). В Сенгоку Басара - един бюлюк гласове, които ме празнят, между които Накай Казуя (Зоро, Хижиката, Муген) и гореспоменатия Такехито Коясу. Вайс Кройца го подхванах, за да видя въпросния кво може да измисли като мангака.
алшу, School Rumble не помня как почваше, ама там ценното е главният герой, който НЕМА еквивалент в медията. Нема...
Не знам що ме изби на тоя мазохизъм, честно. Всъщност знам - от сею манията ми е сичкото. В Йоджимбото е любимия ми Хироаки Хирата (Санджи). В Сенгоку Басара - един бюлюк гласове, които ме празнят, между които Накай Казуя (Зоро, Хижиката, Муген) и гореспоменатия Такехито Коясу. Вайс Кройца го подхванах, за да видя въпросния кво може да измисли като мангака.
алшу, School Rumble не помня как почваше, ама там ценното е главният герой, който НЕМА еквивалент в медията. Нема...
Amelia
.
Коментарът ми по-горе идва от това, че pacing-ът е по-бавен отколкото съм свикнал. В комедиите, които съм гледал напоследък от подобен тип - където историята е разказана под формата на по-кратки гегове, темпото е малко по-бързо и смешките повече.
Абе знам какво ти е харесало от там и без да обясняваш...има ли убер delinquent значи ще си щастливаама там ценното е главният герой
.Коментарът ми по-горе идва от това, че pacing-ът е по-бавен отколкото съм свикнал. В комедиите, които съм гледал напоследък от подобен тип - където историята е разказана под формата на по-кратки гегове, темпото е малко по-бързо и смешките повече.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest