Изгледах Lupin III: Blood Seal - Eternal Mermaid.
Не е чак толкова лошо, но в сравнение с предишния люпенски спешъл Lupin III: The Last Job е доста слабо. Дори бих го поставил под по-елементарни заглавия, като Lupin III vs. Detective Conan (където артът беше як и Зенигата имаше добри сцени).
Основният проблем - керъктър дизайнът и част от анимациите са буквално взети от най-старите ТВ серии. Това можеше да мине, като част от юбилейното честване на 40-годишнината на шоуто ако в The Last Job (който дори беше в aspect ratio 4:3) не бяхме видели какви страхотни резултати може да се получат от сплавта между ретро дизайн, ретро екшън секвенции и модерни анимационни технологии.
Да, бекграундите се добре, а има и няколко добре замислени стънтове, но пак човек остава с впечатлението, че изборът на този арт е продиктуван по-скоро от липса на бюджет.
Другият основен проблем е, че и сюжетът е като от 70-те години: мудни събития, стереотипни герои, незадоволителен клаймакс.
То не че предишните спешъли са много по-добри откъм сценарий, но поне спираха дъха с динамика, голямо количество събития, прилична кулминация и повече пародия и хумор.
Още преди да излезе Blood Seal една от лошите новини свързани с него беше, че част от оригиналният каст е сменен.
Тук е и хубавата изненада. Люпен и Джиген са си изпълнени от старите сеюта, а новите се оправят доста добре с ролите на Фуджико, Гоемон и Зенигата.
И ако не се лъжа баш-гаднярът го играеше Akira Ishida (Zura janai, Katsura da!), но героя го няма листнат никъде и не мога да го потвърдя.
Накратко - под очакванията ми...може би прекалено завишени от The Last Job.
Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Видяхме Trigun - Badlands Rumble. Бе то си е кат наистина бе? седи като някоя от по-тъпите серийки в сериала. Арт стилът е същичкичкичкия. Анимацията е доста добра и то консистентно. Нещо обаче имаше твърде много нойз в картината - поне на БДто. Сашо вика, че самия сорс е бил зле. Аз не разбирам, ама нойзът ме дразнеше.
Като изключим тъпичкия сюжет, ми хареса доста. А и тоя главния лошковец, ако мога да го нарека лошковец, беше доста як всъщност. Адашката ме кефеше в началото, ама после я изби на misplaced blame и ми полази по нервите.
Как да е - филмчето разполага с няколко убийствени сцени. Като тая в началото, после тая на кораба, мелето в бара и кандилкането на Планта по улиците. Краят ми беше супер антиклимактичен обаче.
Ваш е все такъв сладур - установих че ужасно ми е липсвал през цялото време!
Загледахме и екстрите към БДто - доста са. Изумително много за аниме издание. Изгледахме интервютата с мангаката, режисьора и сеюто на Ваш. Японците правят невероятно скучни интервюта - не мога да си обясня защо. Могат да те приспят направо.
Като изключим тъпичкия сюжет, ми хареса доста. А и тоя главния лошковец, ако мога да го нарека лошковец, беше доста як всъщност. Адашката ме кефеше в началото, ама после я изби на misplaced blame и ми полази по нервите.
Как да е - филмчето разполага с няколко убийствени сцени. Като тая в началото, после тая на кораба, мелето в бара и кандилкането на Планта по улиците. Краят ми беше супер антиклимактичен обаче.
Ваш е все такъв сладур - установих че ужасно ми е липсвал през цялото време!
Загледахме и екстрите към БДто - доста са. Изумително много за аниме издание. Изгледахме интервютата с мангаката, режисьора и сеюто на Ваш. Японците правят невероятно скучни интервюта - не мога да си обясня защо. Могат да те приспят направо.
Noise (за точките става дума нали?) имаше и в рипа от японското BD...явно така си идва от кино лентата и не са ги компенсирали при сканирането.Сашо вика, че самия сорс е бил зле
Филмчето трябва да е добро, след като ме изкефи въпреки, че мразя сериала.
Вчера (след години самонавиване) изгледах Porco Rosso.
Е, не харесвам и не схващам филмите на Гибли...това си е.
Странни и нелогични герои, набутани в съшити с бели конци ситуации за да изпъкнат качествата им...само дето Прасето нямаше положителни такива с изключение на пилотските му умения...може би ги е имал като млад...но във филма не ги проявява.
Да се чудиш защо всички го уважаваха толкова много.
Сваляне на самолети без да убиеш пилота, пирати с чувство за за чест, джентълменски двубои, пристанищна певица дето си живее, като аристократка, 17 годишна мацка дето хем е гениален механик и ще свърши работата перфектно, хем може да я изпраскаш за бонус...а стига бе...то бива suspension of disbelieve, но тук дръпнаха границите доста надалеч, дори за детска история (ако се води такава).
Не че в такъв свят не може да си измисли някаква интересна история, но точно Porco Rosso е лоша сглобка на trope от приключенски 30-тарски и 40-тарски филми. Дори споменатият по-горе Steamboy със super over the top историята си, за мен е в пъти по-смислен.
Анимацията също не беше на легендарното Гибли ниво - първата част на филма изглежда попретупана и дори самолетите са леко карикатуризирани. Нещата се оправят чак някъде в Милано и вече за първото излитане на новия самолет са добре.
От дългият ми списък с негледани неща на Гибли, Porco Rosso ми беше най-обещаващото и сега се чувствам разочарован.
От тези автори продължават да ме кефят само карикатурното Tonari No Yamada-kum и не по-малко карикатурното, но мащабно като визия и история The Castle of Cagliostro (то също е и пример как се прави добра сплав от популярни кино trope-ове от 60-рски и 70-рски заглавия).
ПП
Звучи така все едно смяташ, че има умни серии в Trigunседи като някоя от по-тъпите серийки в сериала
.Претъпкани с over the top драма - да, ама чак умни...
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Изгледах Курагехиме, което се оказа много приятно джосейче. Свърши сравнително добре - мангата продължава, та това, което видяхме в анимето може и да е изфабрикуван край някъв.
Начи, Курагехимето имаше някои безкрайно яки проблясъци, особено около девствения 30-годишен брат на главния герой и оная изродка, дето се увърташе покрай него. Самият главен беше сравнително нетрадиционен и всъщност ме кефеше много. Прекара 80% от времето облечен като жена - вземи тоя мъжки лийд.... Ма не е няква скучна окама. Пекан пич е.
Главната ставаше и тя - за 11 серии не можа да ми писне. Като няква кръстоска между оная овца от Тодокето и Нодаме беше. Гласът й също ми приличаше на този на Нодаме на моменти. А там някъде се мотаеше и гласът на Нами/Койзуми Риса. Ептен като Койзуми звучеше само без акцента. Голям врясък падна, заболяха ме ушите. Останалите отаку съквартирантки на нашата поне не викаха и всъщност ми допаднаха и те.
Зариби ме яко сериалчето и сега мисля да погледна и мангата.
Равносметката ми дотук - 2010 е била страхотна година за анимето. Харесах всичко, което гледах. Оценките ми се движеха от 8 нагоре (май само на онова с петте листа му бях дала 7). Мда, стратегията да си свалям наградените от Анимереактор анимета се оказа суперуспешна. Чакам да видя сега инпута им за 2011-а.
Начи, Курагехимето имаше някои безкрайно яки проблясъци, особено около девствения 30-годишен брат на главния герой и оная изродка, дето се увърташе покрай него. Самият главен беше сравнително нетрадиционен и всъщност ме кефеше много. Прекара 80% от времето облечен като жена - вземи тоя мъжки лийд.... Ма не е няква скучна окама. Пекан пич е.
Главната ставаше и тя - за 11 серии не можа да ми писне. Като няква кръстоска между оная овца от Тодокето и Нодаме беше. Гласът й също ми приличаше на този на Нодаме на моменти. А там някъде се мотаеше и гласът на Нами/Койзуми Риса. Ептен като Койзуми звучеше само без акцента. Голям врясък падна, заболяха ме ушите. Останалите отаку съквартирантки на нашата поне не викаха и всъщност ми допаднаха и те.
Зариби ме яко сериалчето и сега мисля да погледна и мангата.
Равносметката ми дотук - 2010 е била страхотна година за анимето. Харесах всичко, което гледах. Оценките ми се движеха от 8 нагоре (май само на онова с петте листа му бях дала 7). Мда, стратегията да си свалям наградените от Анимереактор анимета се оказа суперуспешна. Чакам да видя сега инпута им за 2011-а.
Още едно нелошо заглавие от 2010-та 
: Redline
Свързано е с аниме, с което не съм запознат - Trava, но може да се гледа самостоятелно.
Шарено, изродско, брутално и адски шумно.
Въпреки, че се случват страшно много неща сюжетът не е нещо особено и дори главните герои са дразнещи - едни такива добрички и чистички. Някак не се връзват с кретенския свят, в който живеят.
Не в това е силата на заглавието - тя е в безумната феерия от форми и движения, които заливат зрителя, както и в звуците и музиката, които атакуват ушите му.
Светът, който разглежда Redline е сложен, абсурден и фрашкан с безброй герои, банди, групировки и политически фракции.
Препоръчвам го на всички тук...доста неща в него може да не ви харесат, но предполага поне шантавата визия ще ви бъде любопитна.
: RedlineСвързано е с аниме, с което не съм запознат - Trava, но може да се гледа самостоятелно.
Шарено, изродско, брутално и адски шумно.
Въпреки, че се случват страшно много неща сюжетът не е нещо особено и дори главните герои са дразнещи - едни такива добрички и чистички. Някак не се връзват с кретенския свят, в който живеят.
Не в това е силата на заглавието - тя е в безумната феерия от форми и движения, които заливат зрителя, както и в звуците и музиката, които атакуват ушите му.
Светът, който разглежда Redline е сложен, абсурден и фрашкан с безброй герои, банди, групировки и политически фракции.
Препоръчвам го на всички тук...доста неща в него може да не ви харесат, но предполага поне шантавата визия ще ви бъде любопитна.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Камилите бяха по-сладки.
Стана ми жал, като ги отстрелваха на slow motion.
Иначе голяма ебавка със съвременното военно екшън кино.
Стана ми жал, като ги отстрелваха на slow motion.
Иначе голяма ебавка със съвременното военно екшън кино.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Зяпам Fate/Zero. Красиво сериалче, музиката е на Каджиура, битките са на шест, героите са в голямата си част интересни но...много празни приказки, много нещо. От дванадесет епизода, я има пет битки, я не.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Тия дни изгледах три неща, както ми се оттаде възможност да поболедувам вкъщи.
Първо - Cat Shit One, което гледам обсъждате в момента. Най-запомняща се сцена за мен - зайчетата се готвят да снайпят камилите, докато си мърдат сладко опашчиците. Единственият проблем е, че няма още епизоди!
После изринах Tatami Galaxy, което за пореден път демонстрира гения на Масаки Юаса. Епизодите бяха супер готини, но начинът, по който краят навърза всичко със замах си беше черешката на тората.
А преди малко приключих с Rainbow, което си беше голяма зарибявка на тема мъжкото приятелство с много патос, героична музика, крокодилски сълзи и японски алтруизъм. Почти всичко беше елементарно, клиширано и обилно опсипано със сиренце, но именно това му беше якото. Понякога на човек му трябва нещо, което не се опитва да бъде дълбоко, ами просто ти показва как банда храбри младежи тичат заедно към залязващото слънце (или в случая - дъгата), за да постигнат мечтите си. Сетингът беше много подходящ - 10-тина години след края на втората световна, ера в която новото поколение трябва да е отърси от грешките на старото и да намери бъдещето си. Кефометърът ми сочи някъде около 9-ка.
Между другото Мегуми Хаяшибара в ролята на разказвачката беше невероятно епична, докато прочувствено обясняваше супер явни неща от историята. Респект!
Първо - Cat Shit One, което гледам обсъждате в момента. Най-запомняща се сцена за мен - зайчетата се готвят да снайпят камилите, докато си мърдат сладко опашчиците. Единственият проблем е, че няма още епизоди!
После изринах Tatami Galaxy, което за пореден път демонстрира гения на Масаки Юаса. Епизодите бяха супер готини, но начинът, по който краят навърза всичко със замах си беше черешката на тората.
А преди малко приключих с Rainbow, което си беше голяма зарибявка на тема мъжкото приятелство с много патос, героична музика, крокодилски сълзи и японски алтруизъм. Почти всичко беше елементарно, клиширано и обилно опсипано със сиренце, но именно това му беше якото. Понякога на човек му трябва нещо, което не се опитва да бъде дълбоко, ами просто ти показва как банда храбри младежи тичат заедно към залязващото слънце (или в случая - дъгата), за да постигнат мечтите си. Сетингът беше много подходящ - 10-тина години след края на втората световна, ера в която новото поколение трябва да е отърси от грешките на старото и да намери бъдещето си. Кефометърът ми сочи някъде около 9-ка.
Между другото Мегуми Хаяшибара в ролята на разказвачката беше невероятно епична, докато прочувствено обясняваше супер явни неща от историята. Респект!
Загледах Кланад и то е точно толкова посредствено колкото артът му предполага.
На 5ти епизод съм и ме болят менингите. Колебая се между две опции - да продължа да го гледам въпреки болката, щото някога ми надуха главата с него и това колко титаничен аниме феномен бил двойката Томоя/Нагиса, или да го заеба форевър и да си прекарам ваканцията в далеч по-приятни занимания като ревюиране на научни статии и подготовка за презентация върху пост-Хартри Фок методи в квантовата химия.
Начи, това нещо е адаптация на ероге и държи да му личи от 100 километра, че е адаптация на ероге. Като имаме диалог с някоя от героините я гледаме в близък план (глава, рамене и горната част на гръдния кош, която бих нарекла цици, ако героините имаха такива) на някакъв неподвижен фон, докато се чува някаква ероге музика:
Хуморът е тъжно несмешен. Новото, което научих за Япония е, че японските шофьори са най-зловещите шофьори в историята на мирозданието. Или това, или японците като нация практикуват някаква особена форма на лов, в която целта е да сгазиш, колкото се може повече жени. Като си погледна по-горния абзац, почвам да ги разбирам всъщност...
Само в Кланад до този момент имаме два много нещастни случая с пострадали жени при катастрофа. А в едно друго аниме, пак по ероге (Кими га Нозому Ейен) също имахме някви такива. Стигам до извода, че дълбоката кома, причинена от катастрофа, е модерен похват за керъктър и плот развитие в медията.
А споменах ли, че ме болят менингите?
На 5ти епизод съм и ме болят менингите. Колебая се между две опции - да продължа да го гледам въпреки болката, щото някога ми надуха главата с него и това колко титаничен аниме феномен бил двойката Томоя/Нагиса, или да го заеба форевър и да си прекарам ваканцията в далеч по-приятни занимания като ревюиране на научни статии и подготовка за презентация върху пост-Хартри Фок методи в квантовата химия.
Начи, това нещо е адаптация на ероге и държи да му личи от 100 километра, че е адаптация на ероге. Като имаме диалог с някоя от героините я гледаме в близък план (глава, рамене и горната част на гръдния кош, която бих нарекла цици, ако героините имаха такива) на някакъв неподвижен фон, докато се чува някаква ероге музика:
- Spoiler: show
- Spoiler: show
- Spoiler: show
Хуморът е тъжно несмешен. Новото, което научих за Япония е, че японските шофьори са най-зловещите шофьори в историята на мирозданието. Или това, или японците като нация практикуват някаква особена форма на лов, в която целта е да сгазиш, колкото се може повече жени. Като си погледна по-горния абзац, почвам да ги разбирам всъщност...
Само в Кланад до този момент имаме два много нещастни случая с пострадали жени при катастрофа. А в едно друго аниме, пак по ероге (Кими га Нозому Ейен) също имахме някви такива. Стигам до извода, че дълбоката кома, причинена от катастрофа, е модерен похват за керъктър и плот развитие в медията.
А споменах ли, че ме болят менингите?
Амелия, аз само като видя подеобен арт и тълпа мъже луднали по тъпи героини, знам, че трябва да защитя мозъчните си клетки от самоунищожение. Не мога да си представя, защо именно си причиняваш това, наистина не мога. Това дори не вучи тип train-wreck, тогава поне би си струвала болката. В описаната от теб ситуация е просто безкрайна болка и нищо, което да я компенсира.
Hic locus est ubi mors gaudet succurrere vitae
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest