Тук отговарям на Ани, защото подозирам, че докато пиша това, някой ще ме е прередил.
Ани, не виждам някой да оспорва, че
литературната наука е нещо много красиво и сложно, че литературната критика в голямата си част е смислена и че образованието по литература дава полезни знания и способности.
Просто повечето твърдим, че образованието по литература в средния курс в България в голямата си част е формализирано и е сведено до зазубряне на готови тези, които на всичкото отгоре невинаги са подходящи за хормонално обременени младежи. В тази връзка повечето от нас не са получили възможността да се докоснат до литературната наука, нямаме читав поглед върху нея, но пък, както казах, никой тук не я оспорва. Оспорваме конкретни критики, както и методика на преподаване. Не критиката като такава, не Ани и Емо като личности, а някои определени, хм, творби, написани на излишно висок език, които някой преподавател е решил, че трябва задължително да бъдат наизустени и цитирани. В благоприятна светлина.
Както вече нееднократно споделих, цялата ни образователна система трябва да се срути и да се построи отново, като се измести фокусът. Какво всъщност иска обществото от индивида и какво иска индивидът за себе си? Нужни ли са енциклопедисти, които да могат да цитират Байрон, докато с едната ръка пресмятат къде ще се срещнат двата влака, пътуващи от град А до град Б и обратно, а с другата да пишат формулата на тринитротолуола, като са готови във всеки един момент да споделят кога е роден Джордж Вашингтон, да знаят какъв е делът на винопроизводството в Унгария в техния БВП и точната дата и година на битката при Ахелой? И за какво е това? За някое участие в "Стани богат", вероятно.
Та, за обучението по литература. За мен е естествено, че освен съответния материал, който се изучава, е полезно и дори задължително човек да прочете и мнението на специалист, който сигурно е доста по-сведущ от него. После обаче идват разминаванията ни с моята учителка. По-точно с моите учителки... Така де, като ще си споделяме, не мога да пропусна другарката (такива бяха времената) Иванка Петрова и фундаменталното разкостване на "До Чикаго и назад", което се оказа бунт на Алеко Константинов срещу прогнилата буржоазна система в цялост и на мрачния американски капитализъм в детайли. Ето този пасаж по-конкретно:
Приближих се и аз до чиновника. Той ме попита как ми е името. Като чу фамилията с окончание на "оff ", той избърбори: "Вие сте русин?"
- Не, аз съм българин.
- ?!
- Българин съм, от България.
- ??!!
- Бългéриен! - извиках аз по-натъртено, понеже почна да ме сърди невниманието на този американец. Глух ли е? - Бългéриен!
- Унгария - ме поправи той.
- Каква ти Унгария! България на Балканския полуостров. - Мене и яд ме хвана, и досмеша ме, като гледах как си напрягаше той паметта да си припомни - аджеба, где ли ще бъде туй царство! Нашите вестници ежедневно цитират такива чудесни отзиви на иностранната преса за напредъка на нашето отечество, а този невежа не чул даже името "България"!
Аз се сетих, че може би да не изговарям добре, по тяхному, названието на нашето княжество, и затова извадих и разложих пред него картата на Европа и си тикнах пръста всред София.
- Оh, уеs, Тurkeу; аll right!
- Но, sir - протестирах аз, а той не иска и да чува, пише ме за турчин. По този начин той потурчи и Филарета, и доктора. Последният се разочарова и намрази американците: "Чудно нещо - повтаряше той, - хич България да не знае къде е? Остави ги, невежи!"
Знаете ли какво иска да ни каже авторът? Кажи, Филипе! (Филип е любимецът). Да, точно така! Американските империалисти нарочно държат бедния трудов американски народ необразован! Ето за това бедният митничар не е чувал за България! Защото няма достъп до образование, защото капиталистическият господар го подтиска, а е по-лесно да го подтиска, като го държи необразован! Ами това? Това? Какво означава това?
...един грамаден негър се приближи с импозантността на Бисмарка към нашата маса, в едната ръка с карандаш, в другата - една книжка. Той вдигна карандаша нагоре и удари два пъти по книжката. Явиха се двама негри - едина сложи пред нас картата за яденията, другият - три чаши вода с лед и се оттеглиха. Ние се изгледахме. Докторът повъртя, повъртя чашата: "А бе вие гладни ли сте, мене хич ми се не яде - вода ми се пие" - и дигна чашата с ледената вода на празен стомах. "Ама я виж за всеки случай какво има в картата." В картата имаше триста работи, ама кой ги разбира! Еле разбрахме, че има супа, розбив, бифтек и десерт. И туй стига. Негърът ни гледа, гледа, па видя, че не сме хептен американци, и ни предложи да ни аранжира сам един обяд. Туй беше първата дума, която чухме. O, как се зарадвахме ние на тази необикновена за един американец любезност. Дадохме съгласието си; черният се поклони и изчезна. Другият негър забеляза празната чаша на доктора и я допълни с една едва уловима усмивка. След малко яви се нашият официант и поднесе на всякого от нас по един резен пъпеш и по една лъжичка. Благодарим за угощението! "Е, докторе, след ледената вода как ти се струва пъпешът?" - обърнах аз на шега. Какво да се прави! Нов свят, нови обичаи! Взехме лъжичките и задълбахме пъпеша. Яви се негърът, изчисти масата и ни попита "кафе или чай". Е, хубава работа! Че туй ли му е обядът! Сега знаем вече какво значи всичко това, но в онзи момент! Нямаше как да се разправим и казахме "кафе". Той отиде до една маса и като се върна, изсипа пред всякого от нас по половин дузина ножове, вилици и лъжички! Опак работа! Туй за кафето ли е! Та като почна оня ми ти дявол да мъкне ядения, риби, меса, омари, соуси, салати, сладки, разхладителни, фрукти - ние се спряхме, па го гледаме! И ни напуши смях. Иди им разбери на тези американци! Черните се изправиха настрана и като че очакваха да видят "дивите" европейци да ядат банани с риба или крем със салата.
Как "кое" какво означава? Правилно, Филипе! Негърът е бивш роб, естествено. А им поднасят чаша вода с лед, за да видят могат ли да си платят! Иначе им показват вратата. Но негърът е невинен, вината е на собственика на ресторанта, който е пълно отражение на капиталистическата система... Но да разгледаме и следния епизод:
В пивниците, съдържани от американци, няма места за сядание; всяка консумация става пред буфета; там са наслагани всевъзможни закуски на разположението на посетителите безплатно. Ако си с дебелички очи, можеш да изпиеш само една бира, а да се нахраниш хубавичко със закуски и ще правиш тази "економия" дотогава, докато един ден стопанинът не те улови за яката и ти помогне да изхвръкнеш из вратата. За наше щастие стопанинът на тази пивница беше немец, не успял още да се американизира.
Тук вече и Филип не можа да се справи. Знаете ли какво е искал да каже авторът? Че собственикът на пивницата съчувства на бедния трудов американски народ и му дава възможността да похапне без пари...
Нда.
Ходих на частни уроци, щото дори и в оная невръстна възраст ми беше ясно, че ако напиша нещо такова на изпита за езиковата, не само, че няма да ме приемат, ами и ще ме цитират в ученическите бисери, най-популярният от които по онова време беше за баба Илийца, която срещнала партизанин.
В езиковата пък госпожа Гроздева (времето стана такова) държеше на две неща:
а) когато ни изпита или пишем някаква тема, потребяваме точните фрази, които е споделила с нас за въпросното произведение
б) когато ни изпита или пишем някаква тема, потребяваме освен нейните точни фрази и точните фрази от точните критически литератури, които ни е дала да четем
Доста бързо включихме, че въобще не се налага да четем самото произведение. Най-лесният начин да нямаш шестица е да се опиташ да имаш собствено мнение. Парадоксът е, че тя постоянно твърдеше, че иска от нас собствено мнение и държи да ни научи да мислим. Още не мога да го проумея. Е, така и не ми писа шест. Чак като се пенсионира най-сетне ми писаха пълна шестица по литература.
Как си представям идеалния час по литература ли? Ученици, да знаете, че следващия път ще разглеждаме "По жицата". Ако обичате, изчетете го. Можете да прочетете освен това и студиите на Иванов и Петров по въпроса, а може и нещо друго. Прочетете, помислете, вижте с кое сте съгласни и с кое не сте. След което обсъждаме прочетеното надълго и широко, получава се хубава дискусия, ако има две или повече противоположни мнения поддръжниците им могат да се разделят на групи, като всяка група получава за задача да се обоснове. Накрая искам да ми подготвят и да ми пратят ако искат и по мейла есе по темата, като най-доброто ще бъде оценено с отлична оценка, а може да бъде публикувано в училищния вестник или в блога или в каквото там. А, и не преписвайте от уикипедия, а освен това бъдете готови да докажете твърдениета си.
-------------------
Относно профилирането. Ми аз съм го измислила като за нашата страна, макар, както казах, по света отдавна е измислено, че дори и приложено.
Говорим за общообразователно училище.
До трети клас децата получават базова подготовка по основните предмети - четене, писане, смятане, география, биология, история. Музика, рисуване и физическо са силно застъпени, но не са оценяеми, а разтоварващи предмети. В това време децата вече са показали какви наклонности имат. Кой го бива повече в математиката, кой - в литературата, кой може би ще бъде Микеланджело, кой - Джералд Даръл и пр.
Четвърти - девети клас децата изучават засилено предметите, към които показват склонност, докато по другите получават базови познания, които да им помогнат практически - да успеят бързо да включат защо вега-тестовете и йонната детоксикация са шарлатания например.
Десети - дванайсети клас - профилирането се засилва. Някои предмети могат и въобще да отпаднат, колкото и еретично да звучи, но тези, които са избрани, се изучават на стероиди.
Силно е застъпена и кръжочната форма. Така де, ако си станал девети клас и внезапно ти е текнало, че физиката може би е по-интересна, отколкото си мислел досега, можеш спокойно да се запишеш на кръжок, за да попълниш познанията си. А може да има и кръжоци за напреднали, на които не им е достатъчно това, което им преподават в клас и искат да научат и повече.
Не мога се сетя какво да напиша за край, затова слагам картинка с жираф:
- Spoiler: show
