Дааааааа, Масааки Юаса все още го може! Толкова сладурски извъртя нещата накрая в това The Tatami Galaxy! Страхотно анименце, достави ми голямо удоволствие. То е от ония сериали, които трудно се описват и затова няма да си правя тоя зор. Ще го гледам обезателно за втори път, може би с Александър, щото от многото приказки и скоростни субтитри не ми остана време да се загледам в арта. А артът не може да се сбърка - още от първите сцени крещи Масааки Юаса, само че човечетата са две-три идеи по-хубави от тия в Майндгейм и Кемонозуме. И фоновете са малко по-различни от обичайното. Като цяло тоя пич обича да експериментира и 4те негови произведения (Mindgame, Kemonozume, Kaiba и The Tatami Galaxy), които съм гледала, са хем доста различни като усещане, хем в същото време запазват характерния му стил и се въртят около откриването на себето по най-всякакви начини.
Айде, чакам си следващата дозичка. По принцип съм абонирана за творчеството на тоя тип, както и за това на Хироюки Имаиши (Dead Leaves, Gurren Lagann, Panti & Stocking). Нямам търпение да видя следващите им отрочета. Те добре, че за разлика от Шиничиро Уатанабе (Бибопа и Шамплуто) не си питат ушите и творят...
Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
Изгледах The House of Five Leaves - аниме във феодален японски сетинг, от което бликаше меланхолия.
В смисъл, главният герой дори имаше епизод на клинична депресия. И групата Five Leaves, която се предполагаше да е няква якудза групировка, се държеше като клуб на анонимните алкохолици. В историята проследяваме развитието на няколко магаренца Йори, едното от които сякаш със синдром на Аспергер, обаче с обратен знак.
Не беше никак лошо анимето, ама на моменти меланхолията му ме отегчаваше, а и персонажи които се движат и изглеждат като човешки дрипи, смачкани от безизходността на битието, не са много мой тип. Тук и артът и музиката бяха подчинени на меланхолията - вижте персонажите с кви лишени от живот очи са например. Как да е, артът беше необичаен, но експериментът там не се е получил особено добре. Някак си, очаквах повече.
В смисъл, главният герой дори имаше епизод на клинична депресия. И групата Five Leaves, която се предполагаше да е няква якудза групировка, се държеше като клуб на анонимните алкохолици. В историята проследяваме развитието на няколко магаренца Йори, едното от които сякаш със синдром на Аспергер, обаче с обратен знак.
Не беше никак лошо анимето, ама на моменти меланхолията му ме отегчаваше, а и персонажи които се движат и изглеждат като човешки дрипи, смачкани от безизходността на битието, не са много мой тип. Тук и артът и музиката бяха подчинени на меланхолията - вижте персонажите с кви лишени от живот очи са например. Как да е, артът беше необичаен, но експериментът там не се е получил особено добре. Някак си, очаквах повече.
След голямо чакане (7 месеца) най-накрая излезе 4-та серия на OVA-то Gundam Unicorn.
Изгледах пак 3-та серия защото бях забравил за какво става дума.
Оказа се, че сегашното гледане на 3-та ми хареса повече в сравнение предишното. Липсата на качествена военна мека през годината ми е създало апетит за такъв вид шоу.
А сега за 4-та серия.
Противоречиви впечатления.
От една страна добри механични и екшън елементи. Вярно е, че позарязаха супер пипнатите моменти в битките (в стил Gundam 00) от 1-ва и 2-ра серия. Повечето време в 3-та и 4-та си имаме традиционно анимирани mech-ове (явно са намалели парите), но пак всичко изглежда доста добре. А и все още гладката в кокпитовете и определени специални ефекти са като в първите серии.
Радост за окото и качествено пата-кюта.
Имаше няколко сцени със спестена анимация - неподвижен фон и камерата шари из него. Такива трикове рядко се ползват в толкова скъпа OVA и са запазена марка на TV продукциите. Какво е станало тук: орязани средства, изтърван график?
Както и да е, тези сцени не се набиват много на очи и не пречат.
От друга страна сюжетът.
До сега той ми харесваше, но в 4-та серия дойде малко нанагорно. Главният герой смени прекалено много пъти гледната си точка, премина през прекалено много сълзи и сополи и се опита прекалено много пъти да промени идеологията на най-твърдоглавите си антагонисти.
Обичайното Gundam-ско морализиране, критикуване на обществото и философстване за низостта на човешката природа, които принципно харесвам тук са изсипани с тонове.
С други думи не само артът на това заглавие е 70-арско 80-тарски, но и драма е надута до дупка, а с морализирането и философщината (които всъщност са сърцето на Gundam френчайза) се прекалява и злоупотребява.
Изгледах серията с удоволствие, но това че пълнят времето с креслива и сълзлива драма вместо със sci-fi идеи, принизи доста сериала в очите ми. Предните серии имаха извинението, че ни въвеждат в историята и ни запознават с героите. 4-та е ядрото на историята и не съм особено впечатлен. Типична Gundam-щина. Нищо по-амбициозно или различно.
Gundam AGE TV-то също не отива на добре.
Отдавна отмина моментът в който историята рязко взе да ми харесва след първоначалната скука. Сега се занимават с наивни политически глупости, а точно политическият реализъм винаги е бил силната черта на Gundam заглавията.
Това, че AGE е кодомо, не е извинение и като не искат да мъчат децата с политика, да не я вкарват въобще!
Друг лош момент - голяма част от mech-овете са адски грозни, а част от upgrade-ите на Gundam-а, пълно безумие.
Изгледах пак 3-та серия защото бях забравил за какво става дума.
Оказа се, че сегашното гледане на 3-та ми хареса повече в сравнение предишното. Липсата на качествена военна мека през годината ми е създало апетит за такъв вид шоу.
А сега за 4-та серия.
Противоречиви впечатления.
От една страна добри механични и екшън елементи. Вярно е, че позарязаха супер пипнатите моменти в битките (в стил Gundam 00) от 1-ва и 2-ра серия. Повечето време в 3-та и 4-та си имаме традиционно анимирани mech-ове (явно са намалели парите), но пак всичко изглежда доста добре. А и все още гладката в кокпитовете и определени специални ефекти са като в първите серии.
Радост за окото и качествено пата-кюта.
Имаше няколко сцени със спестена анимация - неподвижен фон и камерата шари из него. Такива трикове рядко се ползват в толкова скъпа OVA и са запазена марка на TV продукциите. Какво е станало тук: орязани средства, изтърван график?
Както и да е, тези сцени не се набиват много на очи и не пречат.
От друга страна сюжетът.
До сега той ми харесваше, но в 4-та серия дойде малко нанагорно. Главният герой смени прекалено много пъти гледната си точка, премина през прекалено много сълзи и сополи и се опита прекалено много пъти да промени идеологията на най-твърдоглавите си антагонисти.
Обичайното Gundam-ско морализиране, критикуване на обществото и философстване за низостта на човешката природа, които принципно харесвам тук са изсипани с тонове.
С други думи не само артът на това заглавие е 70-арско 80-тарски, но и драма е надута до дупка, а с морализирането и философщината (които всъщност са сърцето на Gundam френчайза) се прекалява и злоупотребява.
Изгледах серията с удоволствие, но това че пълнят времето с креслива и сълзлива драма вместо със sci-fi идеи, принизи доста сериала в очите ми. Предните серии имаха извинението, че ни въвеждат в историята и ни запознават с героите. 4-та е ядрото на историята и не съм особено впечатлен. Типична Gundam-щина. Нищо по-амбициозно или различно.
Gundam AGE TV-то също не отива на добре.
Отдавна отмина моментът в който историята рязко взе да ми харесва след първоначалната скука. Сега се занимават с наивни политически глупости, а точно политическият реализъм винаги е бил силната черта на Gundam заглавията.
Това, че AGE е кодомо, не е извинение и като не искат да мъчат децата с политика, да не я вкарват въобще!
Друг лош момент - голяма част от mech-овете са адски грозни, а част от upgrade-ите на Gundam-а, пълно безумие.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Нещо съм в настроение за шоненски екшъни затова подхванах Kekkaishi.
За първите 5 серии шоуто не е чак толкова лошо.
Артът е приятен, анимацията бива, музиката и играта на сеютата е подходяща. Това, което не ми харесва е, че след зарибяващия старт, следващите противници са някакви досадни и ми лазят по нервите.
За първите 5 серии шоуто не е чак толкова лошо.
Артът е приятен, анимацията бива, музиката и играта на сеютата е подходяща. Това, което не ми харесва е, че след зарибяващия старт, следващите противници са някакви досадни и ми лазят по нервите.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Не е от твоите екшъни.
Няма мускулести пичаги, екшънът не е бой с юмруци (а кастване на магии) и са на лице прекалено много училищни trope-ове.
Някак го докарва в стил бедния братовчед на Инуяша, но без шоджо елементите. Ама и това сравнение не го описва правилно.
Не се сещам за аналог, въпреки че страшно много от елементите му са рециклирани от други места.
За 11 серии (от 52) не успя да ме вдъхнови особено.
Има една безкрайна повтаряемост в него.
Гледам го само защото съм в настроение за евтини сапунки и защото тъпотията на някои от героите ме кефи.
Според мен няма да ти хареса.
Ако ти се гледат шоненски мегамачоизродщини хвърли едно око на Toriko. Май него го прейзват. Аз едвам му изтраях OVA-то.
Няма мускулести пичаги, екшънът не е бой с юмруци (а кастване на магии) и са на лице прекалено много училищни trope-ове.
Някак го докарва в стил бедния братовчед на Инуяша, но без шоджо елементите. Ама и това сравнение не го описва правилно.
Не се сещам за аналог, въпреки че страшно много от елементите му са рециклирани от други места.
За 11 серии (от 52) не успя да ме вдъхнови особено.
Има една безкрайна повтаряемост в него.
Гледам го само защото съм в настроение за евтини сапунки и защото тъпотията на някои от героите ме кефи.
Според мен няма да ти хареса.
Ако ти се гледат шоненски мегамачоизродщини хвърли едно око на Toriko. Май него го прейзват. Аз едвам му изтраях OVA-то.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Започнах gunXsword - някаква лека кръстоска между тригън, бибоп с надарени мацки и ебавки с меките... за сега 3 епизода доста приятно върви. 
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Мдааа, загуба на време си е.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6599
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Снощи гледах "Steamboy":
http://www.imdb.com/title/tt0348121/
Дело е на Кацухиро Отомо - режисьорът на "Акира".
Като цяло ми допадна, обаче май очаквах нещо повече, деанам... Прекалено дълъг, прекалено бавен, прекалено неясна мотивация на почти всичките герои... Има и типична японска аниме-кифла, при това е един от главните герои. Стои леко странно насред Англия от ХІХ век.
Иначе анимацията е великолепна, атмосферата е страхотна, а екшънът, когато го има, е много як.
Оценката ми ще е нейде около 7/10.
http://www.imdb.com/title/tt0348121/
Дело е на Кацухиро Отомо - режисьорът на "Акира".
Като цяло ми допадна, обаче май очаквах нещо повече, деанам... Прекалено дълъг, прекалено бавен, прекалено неясна мотивация на почти всичките герои... Има и типична японска аниме-кифла, при това е един от главните герои. Стои леко странно насред Англия от ХІХ век.
Иначе анимацията е великолепна, атмосферата е страхотна, а екшънът, когато го има, е много як.
Оценката ми ще е нейде около 7/10.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
На Steamboy и самата му продукция е била голяма бъркотия - отлагания, орязвания на бюджета, масови пренаписвания, помощ от други студиа...ако човек изгледа слайд-шоуто по време на финалните надписи, може да остане с впечатление, че от историята са орязали сюжет за още 2-3 филма.
Явно гледането на филмът, е просто разходка из остатъците от сгромолясването на някакъв по-мащабен проект.
Явно гледането на филмът, е просто разходка из остатъците от сгромолясването на някакъв по-мащабен проект.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Аз се вдъхнових от Амелията и се хванах да си догледам Aoi Bungaku - не знам кой беше писал тук за него преди време, подхванах го тогава, изгледах първата история и някак се депресирах и го зарязах Този път лесно ми вървеше, а се оказа, че най-интересните за мен истории са последните Най-много ми хареса тази за Мелос, чак се разплаках А последните две бяха омазващи наистина, много ми харесаха. Та така, най-сетне и това отиде в списъка с изгледаните неща, да минавам на следващото 
Този път лесно ми вървеше, а се оказа, че най-интересните за мен истории са последните Най-много ми хареса тази за Мелос, чак се разплаках А последните две бяха омазващи наистина, много ми харесаха. Та така, най-сетне и това отиде в списъка с изгледаните неща, да минавам на следващото Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest