Идентичността - излюзия или напълно излишна измислица?

[kalendarа_ska4a]

Така, ще гледам да подходя колкото се може по-целенасочено към толкова абстрактна и противоречива тема с надеждата достатъчно хора да се включат, че да поеме някаква конкретна посока, която ще следваме и ще изясняваме допълнително.

Лично на мен понятието идентичност ми е много объркано, а пък ми е жизненоважно да бъде разяснено колкото се може повече (бтв, имам предвид човешката лична идентичност, но ако някой мисли, че нещо извън това може да релевантно нека се говори и затова).

Та, нека почнем с няколко лимитиращи, но пък насочващи дефиниции:
1) In philosophy, personal identity refers to the unique identity of persons through time (Wiki)
2) The distinct personality of an individual regarded as a persisting entity (The Free Dictionary)
3) The sense of self-providing sameness and continuity in personality (dictionary.reference.com) - тази като че ли най ми харесва

Мога да търся и в по-академични източници, но основната дефиниция няма как да е толкова по-различна, а това, което очаквам като разсъждения ще го правим ние. Ениуей, оперативната дума в повечето ще бъде same/sameness (или дихотомията й - различност, но предпочитам да се концентрирам върху първата, тъй като "различност в последователността" води до други размисли и ми звучи смислено). Етимологично думата идентичност си значи точно това - еднаквост (identitas, лат.) Някой знае ли как е придобила днешното значение? Щото аз не намирам никакви легитимни доводи за това.

Точно събрана група от емоции, характерни черти, светоглед, начин на мислене е постоянно подлежаща на промяна и няма как да остане неизменена. Точно обратното, трудно ми е да си представя нещо по-малко стабилно и променливо от "идентичността". И ето, че все пак я използвам вече за 4-5ти път без да мога да изразя точно какво разбира мозъка ми - според мен е просто определен арсенал от подобни на функция мисловни процеси в дадено време и пространство, за които се ЗАКОТВЯМЕ so we can make sense of the world и да се очертаят определени граници между нас и останалите (малкото дете все пак се научава да се различава от другите, като се гледа в огледалото). Дотук звучи добре, обаче като почна да го разглеждам по-обширно и какво точво се случва практически на макроскопично ниво, се обърквам страшно много (та затова темата). "Еднаквост в продължение" за мен е оксиморон. Как може да има такова нещо? Само t (времето) по себе си води до изменение на пространството (поне в мойта глава, Амелия ще е идеалният човек да ми разясни дали съм прав тук)

Ще почна с примери, които често са ме agitate-вали и изкарвали извън равновесие:

1) Не може да има идентитчност, защото дадено поведение или мисловни процеси са винаги подвластни на околната среда. Това, което най-често се получава, е определено флуктуиране от едно към друго personality във времето като подмяткане на пинг понг топка.

Пример:
А - човек
Б - човек/животно/събитие (бе всичко)

А обича/мрази B (нека сумираме интерактира с B) > А пренастройва постепенно цялата си ценностна система/светоглед под влиянието на B

t .......> B cпира да влияе върху А или просто C, D, E. etc. заемат мястото му като доминиращ елемент

Демек, А е с променлива стойност. Това става ежедневно и дори в кратковременни cитуации. Да кажем, някакъв напълно здравомислещ, спокоен, примерен човек получава един ден overwhelming cluster of emotions/thoughts и наръгва комшията си, защото другият е забравил да полее цветята или му е дал недостатъчно солена туршия (виждаме малко странно да убиеш някого затова, но точно в този момент cluster-ът набъбва и нещо му щраква на първия). След това почва да се разкайва, да откача, да обмисля самоубийството си... Все едно. Важното е, че точно в този момент след убийството идентичността му може, ако не да се приравни, поне да се сравни с тази на убиец-психопат по отношения на някои мисловни процеси.

2) Идентичност няма, а съществува просто образ на идентичността, която човек постоянно се опитва да доближи, за да може да се риашурне най-малкото. Ако се опитаме да си представим че ние сме вие и вие - ние, мисля че cъс сигурност ще полудеем. Жалко, че тази бариера не може да се трансендира, защото колективната идентичност (и тук нямам предвид културна) би била много по-продуктивна

Пример: Пиша пост във форума и се чудя дали да обидя някого или да си го спестя. Решавам да стана подвластен на първата мисъл и го обиждам. След малко Амелия ми казва, че съм груб по скайп и аз все пак едитвам поста. Почвам да се ядосвам, да противореча на Амелия, при все че сам първоначално имах абослютно същата мисъл също в главата и шансът да екзекутирам точно нея е точно толкова висок колкото първата (а това като се натрупва се превръща в идентичност). Ако все пак се бях сдържал, нямаше сега да си губя времето да противореча на точно същата мисъл, която преди малко мина в главата ми без да ми се струва абсурдна. И кво излиза, че няма ама никаква файда от това кой какво е казал и кой е пръв стига да се направи коректното нещо и всякакво друго обмисляне на характера и самовглъбяване е пълна загуба не време и енергия.

3) Не мисля, че би било грешно да се обсъдят монотеизма (или всякакви подобни абсолютизми) и идентичността заедно. И в двете се залага на някаква стабилно същество, което ни дава сигурности Хората умират да си мечтаят за нещо сингуларно могъщо/силно, което е ТО и само ТО ще може да предостави истината за цялото човечество. Логиката ми тук е, че всякаква преработка в мозъка се реализира накрая чрез бинарни опозиции (това е неотричимо, само така може да се сравняват различни обекти/идеи и т.н.). Това може да обясни до известна степен постепенното надделяване на монотеистични религии над политеистични.

4) Идентификацията във фикшъна също е интересен феномен и той и идентичността са пряко свързани. Защо и как (повечето от нас) търсят герой, с когото да търсим прилики. Затвърдяване на неясни граници между нашата личност и всички други ли е? Пасивен начин на комуникация между различните ни personality-та? (то не е точно пасивен, но действа подсъзнателно и това винаги събаря едни бариери, а поставя други)

Изтощих се сега и това беше само, за да провокира разсъждения у отсреща. Надявам се да участвате сериозно в дискусията, нищо че на места малко неясно съм се изразил и самата тема е доста абстрактна и граничи с булшита (събота е все пак). Ще се изкажа по-конкретно след като някой вече вземе участие и насочи темата нанякъде.

[Amelia]

Ненам...
Не, наистина, по-добре й задай ти посоката на тая тема, пък ние ще те следваме. Щото аз сериозно си нямам идея откъде да почна. Това е екзистенциален въпрос от типа "Защо сме тук?" - някакъв твърде неясен, общ и комплексен и аз изобщо не съм сигурна, че ми се иска да седна да си систематизирам разхвърляните мисли по темата, без няква ясна представа накъде сме тръгнали. Така поставен въпросът не може да създаде в мен интерес, който да пребори мързела ми.

Точно събрана група от емоции, характерни черти, светоглед, начин на мислене е постоянно подлежаща на промяна и няма как да остане неизменена. Точно обратното, трудно ми е да си представя нещо по-малко стабилно и променливо от "идентичността".

Това изобщо не го разбрах. Нещо не им е наред на тея две изречения. Последно променя ли се или не се променя тая "идентичност"?

За времето и пространството - не знам достатъчно от космологията, теориятата на относителността и квантовата механика, че да се произнеса адекватно за времепространствените връзки. От друга страна, не знам достатъчно малко от тях, че да ме избие на езотерични разсъждения на тая тематика. Отново - задай някаква посока тук.