Чак адски различни не са според мен.
И в 2те имаме хора, които обикалят и помагат на хората, и в 2те имаме свръхестествено. Кино-то е малко по-метафорично но все пак са доста подобни според мен.
Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
В Kino-то освен мистични и сюрреалистични идеи, имаше разни dystopian-ски, социални, анти-авторитарски и sci-fi-ски неща, които някак ми напомняха на разказите от Шекли и Бредбъри.
Такива работи не забелязах в Mushishi-то...дето съм му гледал май само епизод-два...и ми беше по-конкретно фолклорно-японско, а не толкова универсално, като послание.
Т.е. от моя гледна точка са различни по такъв начин, че да не може да се каже кое е "по-силно" защо вършат различни работи и имат различни цели.
Сега ако на теб ти е въздействало по-силно е друг въпрос.
Е, може да е впечатление само от началото, а нататък тонът да се променя.
Спомням си, че Mushishi-то беше доста по-красиво и скъпо нарисувано/анимирано.
Язък, защото въобще не ме грабна.
Ако си говорим за "кое заглавие ме кефи повече?" моят отговор е Kino No Tabi.
Тотално не ми пукаше за героите, темите и проблемите в Mushishi.
Такива работи не забелязах в Mushishi-то...дето съм му гледал май само епизод-два...и ми беше по-конкретно фолклорно-японско, а не толкова универсално, като послание.
Т.е. от моя гледна точка са различни по такъв начин, че да не може да се каже кое е "по-силно" защо вършат различни работи и имат различни цели.
Сега ако на теб ти е въздействало по-силно е друг въпрос.
Е, може да е впечатление само от началото, а нататък тонът да се променя.
Спомням си, че Mushishi-то беше доста по-красиво и скъпо нарисувано/анимирано.
Язък, защото въобще не ме грабна.
Ако си говорим за "кое заглавие ме кефи повече?" моят отговор е Kino No Tabi.
Тотално не ми пукаше за героите, темите и проблемите в Mushishi.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Хм, върпеки традиционно ниските ми очаквания към Теккена този път взе че ми хареса, хем не съм се счупил да го играя и да очаквам дълбока история ама все пак Dai Satō. Пандата и Алиса са ми любими 
TEKKEN BLOOD VENGEANCE
http://www.youtube.com/watch?v=IPT_qqJ12s4
TEKKEN BLOOD VENGEANCE
http://www.youtube.com/watch?v=IPT_qqJ12s4
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
И аз загледах Кино но Таби и подобно на Стрелок го намирам за приличащо си с Мушиши. Имаме убити цветове, самовглъбеност, няква атмосферична музика (ако можем да класифицираме като музика тая поредица от звуци всъщност). Сходно усещане навяват. Засега и аз харесвам Мушиши повече, щото Кино но Табито ми стои доста по-претенциозно и взимащо се насериозно отколкото е здравословно. Ма ще го видим нататък - все пак съм видяла само 2 епизода от него. Викам обаче да си го коментираме в неговата тема оттук-нататък.
Аз всъщност наминах, за да споделя, че изгледах втория ФМА сериал и той е доста симпатичен и наистина се движи плътно по мангата. Отрязали са тук-таме разни дребнички сцени, които ми бяха допаднали в мангата, ама като цяло адаптацията е вярна с оригинала. Озвучаването не е нищо особено и наистина е засилило мелодрамата на места, но изобщо не стигаме лигавите низини на първия сериал. Визията е радост за окото. Битката Рой вс. Енви анимирана ме направи да прицвилвам от кеф.
Всичко останало вече съм го коментирала в манга секцията. Хавок продължи да ми е все така любим - ужасно ми е мъчно, че нямаше повече участие в сюжета. Освен това беше озвучен от Юджи Уеда (Саноске от Кеншин, Краузер от ДМЦ) - нещо напоследък зачезна тоя сею, а аз толкова го обичам!
Изобщо, една благодарна осмичка им давам - и на анимето, и на мангата. В тоя ред на мисли, прочетох и ФМА Гайден томчето и то беше мега сладурско!
Аз всъщност наминах, за да споделя, че изгледах втория ФМА сериал и той е доста симпатичен и наистина се движи плътно по мангата. Отрязали са тук-таме разни дребнички сцени, които ми бяха допаднали в мангата, ама като цяло адаптацията е вярна с оригинала. Озвучаването не е нищо особено и наистина е засилило мелодрамата на места, но изобщо не стигаме лигавите низини на първия сериал. Визията е радост за окото. Битката Рой вс. Енви анимирана ме направи да прицвилвам от кеф.
Всичко останало вече съм го коментирала в манга секцията. Хавок продължи да ми е все така любим - ужасно ми е мъчно, че нямаше повече участие в сюжета. Освен това беше озвучен от Юджи Уеда (Саноске от Кеншин, Краузер от ДМЦ) - нещо напоследък зачезна тоя сею, а аз толкова го обичам!
Изобщо, една благодарна осмичка им давам - и на анимето, и на мангата. В тоя ред на мисли, прочетох и ФМА Гайден томчето и то беше мега сладурско!
Бе може и да си приличат (Kino-то и Mushishi-то...с последното не съм добре запознат, а вие щом сте го гледали сигурно сте прави), ама ако кажеш "доста по-слабо"...все едно казваш Пикасо е доста по-слаб от Салвадор Дали.
Да, примерно мен Дали ме кефи в пъти повече, но това не означава, че Пикасо не е културтрегер.
За мен сравнението на Strelok между двете анимета ми звучи, като сравнение между два бранда кафе...а всъщност и двете значителни и рядко срещани аниме заглавия. (Въпреки, че Mushishi ми е безкрайно досадно.)
Ценителите би трябвало да се радват, че въобще съществуват такива...особено на фона на тазгодишната ТВ помия.
Да, примерно мен Дали ме кефи в пъти повече, но това не означава, че Пикасо не е културтрегер.
За мен сравнението на Strelok между двете анимета ми звучи, като сравнение между два бранда кафе...а всъщност и двете значителни и рядко срещани аниме заглавия. (Въпреки, че Mushishi ми е безкрайно досадно.)
Ценителите би трябвало да се радват, че въобще съществуват такива...особено на фона на тазгодишната ТВ помия.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Еми по-слабо в смисъл по-малко ми хареса, не е нужно във всеки пост да напомням, че изказвам лично мнение.alshu wrote:Бе може и да си приличат (Kino-то и Mushishi-то...с последното не съм добре запознат, а вие щом сте го гледали сигурно сте прави), ама ако кажеш "доста по-слабо"...все едно казваш Пикасо е доста по-слаб от Салвадор Дали.
Да, примерно мен Дали ме кефи в пъти повече, но това не означава, че Пикасо не е културтрегер.
За мен сравнението на Strelok между двете анимета ми звучи, като сравнение между два бранда кафе...а всъщност и двете значителни и рядко срещани аниме заглавия. (Въпреки, че Mushishi ми е безкрайно досадно.)
Ценителите би трябвало да се радват, че въобще съществуват такива...особено на фона на тазгодишната ТВ помия.
Наваксах няколко Gintama епизода.
От известно време там се точеше някакъв мега/гига StarWars/Gundam Елизабет центричен арк и аз яко бях наточил зъби...
За съжаление не беше толкова як колкото очаквах - да имаше епични сцени и майтапи, култови сцени с Катсура, както и референции към хиляди знайни и незнайни френчайзи, но като цяло ми дойде някак набързо и насила сглобено.
Забавно - да, но в Gintama е имало и доста по-смешни комедийни аркове. (Примерно дори простотията в банята ми е по-смешна)
Следващият епизод ще е с Шогуна и Шинсенгуми, превю кадрите бяха убийствени.
От известно време там се точеше някакъв мега/гига StarWars/Gundam Елизабет центричен арк и аз яко бях наточил зъби...
За съжаление не беше толкова як колкото очаквах - да имаше епични сцени и майтапи, култови сцени с Катсура, както и референции към хиляди знайни и незнайни френчайзи, но като цяло ми дойде някак набързо и насила сглобено.
Забавно - да, но в Gintama е имало и доста по-смешни комедийни аркове. (Примерно дори простотията в банята ми е по-смешна)
Следващият епизод ще е с Шогуна и Шинсенгуми, превю кадрите бяха убийствени.
Last edited by alshu on Thu Dec 01, 2011 9:30 am, edited 1 time in total.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Изгледах Aoi Bungaku Series. Нещо ми върви на претенциозни заглавия днес - тва специално се давеше в претенциозност. Даже си имахме истински игрален чичко, който ни изнасяше кратка лекцийка преди началото на всеки епизод с патос като на соц водеща на културно предаване. Същия този чичко озвучава половината персонажи в сериала...
Начи, Aoi Bungaku Series представлява аниме адаптация на 6 японски литературни произведения от миналия век. Лекциите в началото на епизода даваха биографични данни за авторите и правеха дребен литературен анализ на въпросните книги. Произведенията бяха доста различни и като сетинг, и като изследвани проблеми, но бяха пропити от много емоция всичките. От четиримата разгледани автора, двама са си отишли от тоя свят чрез самоубийство, а другите двама са имали доста сериозни драми в някой етап от живота си. Можете да си представите тогава ей такива изтормозени мозъци какво могат да родят.
Адаптациите са по 1-4 епизода и са правени от различни режисьори. Имаме нещо сходно с Ayakashi, Samurai Horror Tales, ама правено с много по-качествени източници и повече пари. Артът на различните истории също е различен, но е консистентно омазващ. Керъктър дизайна е правен от мангаките на Bleach, Dеath Note и Prince of Tennis и това си личи. Това е може би най-доброто нещо, което Титекубо (мангаката на Блийч) е снесъл до момента. Музиката ми беше няква ненатрапваща се, докато не стигнахме последните 3 истории, където се смени и заедно с визията произведе наистина въздействащи сцени.
На мен ми хареса по нещичко във всяка една история. Фаворитката ми май е "Run, Mellos!" - някак наистина успях да се вживея в нея. След това най-много ми хареса The Spider's Thread, която се води детска и която почна с ударна масакра, осъществена от някакъв рисуван от Титекубо пич. Въпросният беше с по-як дизайн дори от любимия ми Гримджоу. А нататък масакрата премина в лимбо шизофрения. Това ако го покажат на американски дечица, те ще трябва да пият Прозак цял живот... Та това нещо си имаше и своего рода втора част, която се движеше по друга книга от същия автор. Не знам дали двете произведения са свързани в книжен вариант, ама тук в анимето имаха общи елементи.
Първата история (No longer human) пък беше дълбока катарзисна драма. Аз не обичам дълбоките катарзисни драми, ама тук мекотелото в главната роля успя да се развали за 4 серии по няколко различни начина и аз взех, че се изпълних с респект... Имахме и любовна история с декапитации, в която ни се обяви на всеослушание, че японските вишни са зли. И една друга любовна история (Кокоро) с един странен нежен гигант...
Изобщо, много любов, много нещо. И междуполовите взаимоотношения в началото на 20ти век в Япония изглеждат по-свободни от настоящите... Къде се е омазало нещо по трасето, че да се стигне до шоджо-аутизма, не ми е ясно....
Начи, Aoi Bungaku Series представлява аниме адаптация на 6 японски литературни произведения от миналия век. Лекциите в началото на епизода даваха биографични данни за авторите и правеха дребен литературен анализ на въпросните книги. Произведенията бяха доста различни и като сетинг, и като изследвани проблеми, но бяха пропити от много емоция всичките. От четиримата разгледани автора, двама са си отишли от тоя свят чрез самоубийство, а другите двама са имали доста сериозни драми в някой етап от живота си. Можете да си представите тогава ей такива изтормозени мозъци какво могат да родят.
Адаптациите са по 1-4 епизода и са правени от различни режисьори. Имаме нещо сходно с Ayakashi, Samurai Horror Tales, ама правено с много по-качествени източници и повече пари. Артът на различните истории също е различен, но е консистентно омазващ. Керъктър дизайна е правен от мангаките на Bleach, Dеath Note и Prince of Tennis и това си личи. Това е може би най-доброто нещо, което Титекубо (мангаката на Блийч) е снесъл до момента. Музиката ми беше няква ненатрапваща се, докато не стигнахме последните 3 истории, където се смени и заедно с визията произведе наистина въздействащи сцени.
На мен ми хареса по нещичко във всяка една история. Фаворитката ми май е "Run, Mellos!" - някак наистина успях да се вживея в нея. След това най-много ми хареса The Spider's Thread, която се води детска и която почна с ударна масакра, осъществена от някакъв рисуван от Титекубо пич. Въпросният беше с по-як дизайн дори от любимия ми Гримджоу. А нататък масакрата премина в лимбо шизофрения. Това ако го покажат на американски дечица, те ще трябва да пият Прозак цял живот... Та това нещо си имаше и своего рода втора част, която се движеше по друга книга от същия автор. Не знам дали двете произведения са свързани в книжен вариант, ама тук в анимето имаха общи елементи.
Първата история (No longer human) пък беше дълбока катарзисна драма. Аз не обичам дълбоките катарзисни драми, ама тук мекотелото в главната роля успя да се развали за 4 серии по няколко различни начина и аз взех, че се изпълних с респект... Имахме и любовна история с декапитации, в която ни се обяви на всеослушание, че японските вишни са зли. И една друга любовна история (Кокоро) с един странен нежен гигант...
Изобщо, много любов, много нещо. И междуполовите взаимоотношения в началото на 20ти век в Япония изглеждат по-свободни от настоящите... Къде се е омазало нещо по трасето, че да се стигне до шоджо-аутизма, не ми е ясно....
Strelok
Останалото е някакъв шит, дето ми иде да го оприлича само с
Salaryman Kintarou. Пример до какви дебилни низини може да стигне сейнена.
И не се подвеждай по opening-а...той май е рекламен трейлър да втори сезон. Или поне събитията в него не се случват в първи, а втори не съм го гледал.
Де да беше...има такива елементи, ама са малко.и се очертава нещо доста подобно на Planetes
Останалото е някакъв шит, дето ми иде да го оприлича само с
Salaryman Kintarou. Пример до какви дебилни низини може да стигне сейнена.
И не се подвеждай по opening-а...той май е рекламен трейлър да втори сезон. Или поне събитията в него не се случват в първи, а втори не съм го гледал.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Strelok
Имаше едни хора дето го харесаха...та може да има качества, каквито аз не мога да уловя/оценя.
Едно нещо ти гарантирам - не е аналог на Planetes и opening-ът лъже. 90% от събитията в него не се случват в първи сезон.
(Може и да са повече процентите, позабравил съм го.)
Tatami Galaxy - това се чудех дали да го заглеждам. Сега имам още един аргумент pro.
За мен не става.Не става викаш?
Имаше едни хора дето го харесаха...та може да има качества, каквито аз не мога да уловя/оценя.
Едно нещо ти гарантирам - не е аналог на Planetes и opening-ът лъже. 90% от събитията в него не се случват в първи сезон.
(Може и да са повече процентите, позабравил съм го.)
Tatami Galaxy - това се чудех дали да го заглеждам. Сега имам още един аргумент pro.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests