The Official George R. R. R. R. Mar.r.r.r.tin Topic

Interpreter · Post by **Interpreter** » Fri Sep 30, 2011 7:18 pm

Нищо прекалено в описанията на облекло няма според мен.
Около Вала (отсам и отвъд) са облечени предимно в кожуси, по разбираеми причини.
В Свободните градове са в токари (нещо като сари) с дълги тежки пискюли, в които се спъват непрекъснато. Само пантофките на Денерис бяха малко по-подробно описани в последната.
Ичъргубоилът говори колкото да не заспи :Р
Edit: Често съм се чудил на лаконични описания от типа "Х беше облечен в сако и с вратовръзка."
Освен сакото и вратовръзката нищо друго ли няма по него?

kalendarа_ska4a · Post by **kalendarа_ska4a** » Fri Sep 30, 2011 8:41 pm

Ясно. Долината на Арин тогава. Все пак така и не разбрах дали Робъртчо го има отново, или не.

А на Симеон за тая книга на практика не мое се вярва за нищо де, тотално няма идея кво говори

Има нещо такова. Откакто генеричните имена станаха претенциозни, започнах и аз да се обърквам. Ма и аз съм фул ов шит.

Което би било релевантен коментар, ако не прозираше твърде ясно виолентната завист към върховния ми контрол върху английския език и чистата ми аналитична мисъл ^_^

Има нещо такова. Повечето му съждания не са бакнати up въобще.

Edit: Често съм се чудил на лаконични описания от типа "Х беше облечен в сако и с вратовръзка."
Освен сакото и вратовръзката нищо друго ли няма по него?

Точно. По-добре без това въобще, нищо не ми казва.

Post by **Moridin** » Sun Oct 23, 2011 7:49 pm

Известно време се изкушавах да постна цитати, които ЯВНО и БЕЗСПОРНО доказват склонността към текстилна, кулинарна и хералдическа логорея на Мартин, но все още ме мързи, така че трябва да мълчите и да ми вярвате

Междувременно ъпдейт - завърших трета, монуметална е. Остава най-добрата книга от поредицата. Единственият масивен фейл беше последната глава на Тирион, който честно казано се държа тотално out-of-character в нея и беше баси и неприятния злодеярник. Силно разочарование. Но той като цяло беше слаб в тая книга.

Всичко останало беше на огромна висота, слава богу доста неща бях забравил и не бях твърде отегчен от сюжета. Развитието в Долината скри шапката на всички, докато междувременно Тивин тотално разкърти от осъмнес. Джайм беше МАЛКО по-досаден, отколкото го помнех, но се подобри към края. При Денерис беше много интересно, супер добър уърлдбилдинг и единствено неприятната и драмичка с Мормонт развали добрите впечатления, но така или иначе тая линия се вяскаше твърде рядко, за да я следи човек сериозно. На Вала нямам никакви забележки, Кейтлин и Санса бяха в порядъци по-поносими от предната книга, а клифхенгърът с Бран беше ОМГ

След което започнах четвърта. На фона на безкрайните критики към нея, вече съм прочел една трета и не съм никак отегчен! Единствените глави в книгата, които наистина СИЛНО дразнят, са тия на Церсей, и то не защото не са интересни (макар да са на границата на скуката), а защото тя е ТЪПА ПРОТИВНА КОЗА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ИЗГОРИ МОМЕНТАЛНО В РОЗОВИ ПЛАМЪЦИ. Силно абхорентен персонаж, чакам момента, в който ще ви вземе по най-бруталния възможен начин. Джайм е скучен, но се ядва и има яки флашбеци (да, Емо и Симеоне), дорнците са тоталният кефокалипсис (особено секс-сцената с принцесата), грейджоите също са приятни (а и там Аша е разгонена), в Долината е безкрайно интересно и като по-слаби контрапункти остават Сам (по вайкане почти би Денерис) и Бриен, чиито глави просто не мога да взема насериозно, колкото и рандъм готини легендички да вкарват в тях. Тоталната обреченост на очевидно цялата й сюжетна линия в книгата ме дразни твърде много.

Та така! Минус Церсей книгата би била много харна.

Trip · Post by **Trip** » Sun Oct 23, 2011 8:02 pm

Известно време се изкушавах да постна цитати, които ЯВНО и БЕЗСПОРНО доказват склонността към текстилна, кулинарна и хералдическа логорея на Мартин, но все още ме мързи, така че трябва да мълчите и да ми вярвате

Eми, не ти

Nameless_onee · Post by **Nameless_onee** » Sun Oct 23, 2011 8:29 pm

На мене лично втората книга най ми допадна. Имено там започна ударно нагнетяване на обстановката и заплитане на сюжета, създаване на съспенс. В третата драмата на Вестерос малко или много почва да се разплита и напрежението започва да пада въпреки доста неочакваните моменти, но като цяло атмосферата не е толкова наситена и напрежението е далеч по-малко.

Четвъртата, въпреки че е доста оплювана от мнозинството е приятна. Липсана на сюжетната линия с Денерис е голям плюс за мене. Доста скучновато ми е да чета за вайканията на младото момле. Бриен е единственият персонаж, който просто някак не се вписва и се усеща като излишен и доста дразнещ. Добре пак, че не са много главите с нея. От друга страна всички глави с желязнородените са доста добри. Главите с дорнците също будят интерес, но уви са доста малко и доста нарядко. Основата в 4тата книга са Церсей-Джайм-Желязнородените, които на мене ми допадат доста.

Петата, усещам ще е мъка за мене заради Денерис... Дано нещо интересно да стане, че сигурно ще я влача докато излезе 6тата (към 4-6 години по груби сметки )

Post by **Moridin** » Tue Nov 08, 2011 9:56 am

ОМГ КУТРЕТО Е ВЕЛИК БЕЗКРАЙНО ГЕНИАЛЕН ПЕРСОНАЖ ДАНО НЕ СЕ ОКАЖЕ ГЪЗ

п.п. Фактът, че на практика всичко, което се случва в тази поредица, е оркестрирано на 85% от Петир, на 10% от Варис и на 5% от късмет, е доста зашеметяващ, веднъж като го хванеш

Trip · Post by **Trip** » Tue Nov 08, 2011 10:12 am

И после като хванеш тотално пировия елемент във всичко, което "постига" Петир, става още по-яко

Post by **Moridin** » Tue Nov 08, 2011 11:37 am

Не съм сигурен какво имаш предвид, я заспойли и разкажи

Post by **Moridin** » Tue Nov 08, 2011 2:50 pm

Междувременно прочетох и четвърта книга и съм силно удовлетворен. Почти не ми липсваха липсващите персонажи, но все пак мисля, че в книгата има прекалено силен дисбаланс Церсей/Джайм за сметка на всички останали, което като цяло й пречи да е сред най-добрите в поредицата.

При Джайм някои глави са си директно грубо излишни, но при положение, че той става все по-голям пич и че все пак основният мотив в тази книга е да се попълва бексторито на поредицата, това е простимо. При Церсей няма нищо простимо. Нямах нужда да чета още двеста глави, в които се демонстрира каква пача е - това е ясно от втора книга насам. А и глупостите, които натвори, са вече малко оф-керъктър спрямо образа й в първа книга. Мен чак ме хвана срам за Нед - единственият идиот, който не успя да прави каквото си иска с Церсей.

Това, че е неприятна, не е грях само по себе си, разбира се, но основният проблем е, че всички нейни глави са твърде подобни и са безкрайно много. Във всяка от тях се случват следните неща:

Spoiler: show: мрази Марджери
някой й снася нещо за Марджери
коментира Томен
хората в съвета й се държат глупаво
някой донася някаква новина
гради планове
точи лиги по мацката от Мир
Кибърн мъчи хора
случват се неприятни деус-екс-махина неща, които правят да изглежда, все едно че тя печели, въпреки че не го заслужава

И това е буквално във всяка глава, в която тя участва. ОК, случват се и някакви важни работи в нейните глави, то няма как да не се, след като тя заема 2/3 от романа, но наистина е прекалено с нея.

За сметка на това много интересни персонажи и сюжетни линии останаха тотално в миманса, като с това имам предвид най-вече Дорн, която беше изключително силна линия. Аря и Орлово гнездо също получиха престъпно малко екранно време, а Сам, макар и досаден, можеше да се развие с доста повече история и описания, а не разни ретроспекцийки и резюмета на случилото се, както се получи.

Бриен ми беше откровено скучна. Ясна ми е цялата идея с нейната линия, интересни ми бяха легендите, но персонажът ми е по-скоро неприятен и досаден и не заслужаваше чак толкова светлина под прожекторите. Съвпаденията покрай нея освен това започват да стават досадни вече. Разбирам, че Речните земи не са толкова голямо място, ама тя мина през всеки интересен там, егати. Клифхенгърът с Аря ми беше доста по-силен от тоя с Бриен, от който извлякох единствено още омраза към и без това силно неприятната Кейтлин.

Като развръзки нещата бяха доста интересни в почти всички линии. Особено ми хареса краят при Санса, Джайм и Сам. Специално главата на Сам толкова яко се върза с пролога, че няма накъде. Там останаха и доста загадки де -

Spoiler: show: каква е целта на Безликия? и какво се намекна с цялата тая тирада, че мастерите от Цитаделата са убили драконите и искат да потиснат магията. Това беше доста интересно. Дали Марвин просто изигра Сам или нещата се получиха все пак добре?

Идеята, че куцо, кьораво и сакато отива да

Spoiler: show: търси Денерис и да иска неща от нея

също доста ми допадна, а последната дорнска глава, в която Доран буквално обърна всичко наопаки, беше истинско бижу.

Една единствена развръзка не ми хареса и това беше тази на Церсей.

Spoiler: show: Радвам се, че накрая ще си земе, но честно казано бях много разочарован от факта, че всичко беше каквото изглеждаше. Определено очаквах Марджери да играе много по-дълбока игра и определено очаквах мирянката да е част от нея. Това също щеше да бъде предвидимо и може би затова Мартин не го е направил, което го приемам донякъде, но не съм готов да приема, че нямаше по-хитър замисъл от страна на Марджери и че всичко се провали поради глупостта на Церсей да очаква, че Озни Кетълбек няма да си признае. Не ме изкефи това.

Това с Берик и Кейтлин не искам да го коментирам. Твърде много ме ядоса. Но Мартин умее да ядосва.

Като цяло оценявам книгата доста високо въпреки неприятно многото глави с Церсей. Нещата, които съфорумници са писали тук преди пет години също са доста интересни. Това със Сандор не го бях схванал, а идеята, че Бриен вика името на Аря е също много яка. Надявам се да е така. Това с Грегор подозирах, че е така, но нямах точно него предвид, а реших, че Кибърн е създал нещо съвсем негово си.

Сега се чудя пета ли да хващам, или разказите за Дънк и Егг

От една страна дори в тази книга се ядосвах, че не съм ги чел вече, щяха да се вържат добре като бекстори на мастер Емон, ама сега вече не знам дали имат някаква релевантност за пета книга, а тя доста ми се чете.. Какво мислите?

Marfa · Post by **Marfa** » Tue Nov 08, 2011 3:09 pm

Аз сега разбрах, че два много важни момента в четвърта книга съм ги забравила! А самата книга май ми е най-любимата на мен.

Нека съм малцинство пък, ко! Но не мога да разбера защо светът най-сетне не признае истината, а именно, че Кейтлин беше досадна тъпа патка с манталитет на селска даскалица и преди да стане зомби.

RRSunknown · Post by **RRSunknown** » Tue Nov 08, 2011 3:27 pm

И на мен четвърта ми е любимата. Сега съм на нея в препрочитането.

Trip · Post by **Trip** » Tue Nov 08, 2011 4:19 pm

Жоре, Петир

Spoiler: show: се опитва със Санса да recreate-не доста pathetically някаква нереализирана любов с Кейтлин, стана господар на Харенхол (прокълнат), Уинтърфел (опожарен, опозорен) и Ийри (ирелевантен, силно асоцииран с лудост и нездравост, безсмислена, импотентна власт). Струва ми се, всичко, което Петир спечели, се превръща в пепел в ръцете му. Той представлява в един символичен вид ентропията, която играта на тронове и разните властови въртелки пораждат.

Post by **Moridin** » Tue Nov 08, 2011 7:55 pm

Интересно тълкуване и поетично, но според мен не сме видели дори и началото на замисъла на Петир. Подценяваш го - това е един безкрайно прагматичен, безкрайно способен и безкрайно умен човек.

Spoiler: show: Да, всичко, с което се сдоби и ще се сдобие, не изглежда много като замъци, но като власт е огромно, а в Ийрито той доказа, че е напълно в състояние да претвори празната власт на хартия в реална такава и да извлече максимума от ситуацията. Не забравяй, че това да купуваш обезценени асети на безценица и да развиваш много силен бизнес от тях е бил пътят към величие на ужасно много реални личности (в произволен аспект на думите "купувам" и "бизнес", дадох ги за илюстрация). Не на последно място, далеч не смятам, че Петир се опитва да пресъздаде любовта си към Кат. Мисля, че той изобщо няма такива намерения към Санса - целувките и т.н. ухажване са нещо като... да го кажем хоби. Не го представяй като супер способният тип с мъртвородения мотив в следствие на детска травма, защото това просто не е Петир, който е описан в книгата. С други думи може и да има зрънце истина в символизма на случилото се и може би дори Мартин ще утрепе Петир, преди да успее да реализира целия си гений, но от негова лична мотивационна гледна точка мисля, че той е много земен човек и идеално знае какво може, какво има и какво иска.

Trip · Post by **Trip** » Tue Nov 08, 2011 8:00 pm

Spoiler: show: Честно казано, никъде не съм видял и намек за подобна прагматичност и план, встрани от простото сдобиване с власт и играенето на играта на власт. Мотивацията му не е дадена никъде, нито дори е намекнато за нея - дадено е само поведението му. Също така съм забелязал, че в литературата "поетичните" взаимовръзки чертаят структурата и character-arc-овете, повече отколкото някаква логика извън произведението.

Edit: А и не е безкрайно умен и способен човек, а герой в книга. Според мен

Post by **Moridin** » Tue Nov 08, 2011 10:27 pm

За мен всичките му действия говорят за прагматизъм и реализъм. Нито веднъж не се е опитал да надскочи възможностите си. Експлицитно в текста се показва, че оценява трезво ситуацията и извлича оптималното. Това за мен си е дефиницията за прагматичност.

Някакво елегично развитие никак не е изключено, разбира се, но всъщност именно неясната му мотивация го прави още по-интересен

Обратно към http://theuniblog.evilspacerobot.com/wp ... 38yn2d.jpg

- чак сега усетих колко яко са вмъкнали Регар и Лиана отгоре

The Official George R. R. R. R. Mar.r.r.r.tin Topic

Who is online