One Piece - сапунките могат да са добри

[Strelok]

[Rashugun]

Иначе за мен Хънтъра отдавна вече не може да стъпи на малкия пръстец на ОП. Някога го считах за най-добрата шонен сапунка евър. После обаче Тогаши дави мангата си в грозни инсекти и хиатуси в продължение на 8 години. Тея осем години на мен ми се случиха в реално време, щото бях свидетел на започването на тоя арк (почти - почнах да чета мангата някъде през 2004-а и по това време бяха излязли 2-3 тома с мравки вече) и съм изстрадала, дет се вика, всяка минута от тях. За тея 8 години Ода Ейичиро направи от ОП заглавие, което издухва всички останали представители на жанра (особено Блийч, който е пълна дупка). Шонен сапуните могат само да му дишат прашеца на ОП в момента.

Сяя... ОП е мноо яко. Някои от накамата са супер яки. Мноо са епичните герои, също. Сетингът е уникален. Хуморът е добър. Мда. Само дето...

1. Гиърите на Луфи. Не трябва да съществуват. Защото. Луфи рече, че се е вдъхновил от Сору за да създаде Г2. Първия път като го видя, изобщо не знаеше какво да прави. Размазаха го. Оттогава до момента, в който го показа, той или беше он скрийн, или беше между две тесни стени, в които не е можел наистина да тренира техниката. Асс-пулл. Г3 е още по-зле. Защо in the world Луфи може да си прехапе пръста? Така де. Защо? Гумата му е била показвана като много, много по-издържлива. Куршуми, гюлета, всякакви неща, които са много по-вероятни да успеят да го пробият, не успяха. Да не говорим за Уапол, чийто ДФ се специализираше в това да яде котви и части на кораби не успя да сдъвче Луфи. Как по-точно Луфи може? Асс-пулл.
Диабуру Джамбу и Ашура. Ода: Защо противниците на Санджи горят, а самият той - не ли? Защото когато ползва Диабуру Джамбу, сърцето му гори дори по-горещо от краката!! Аха. Затова значи нито крайниците, нито костюмите на Санджи не горят. Асс-пулл. Нищо никога не е било казвано за допълнителните глави и ръце, които Зоро проимва когато си поиска, така че, поне засега, са абсолютно нелогични и от-никъде-дошли асс-пуллове. Така не се прави :/

2. Най-потрошения кораб на света, прекосил най-мощната буря, състояла се някога + най-страшната атака, Бъстър Кол... Беше адски захаросано, Ода просто трябваше да ги изкара от там някак.

3. 3DX2Y

[lolmessage]

Драги Накама,

Не, не ходете в Шабонди след уговорените три дни. Стойте където и по дяволите да сте, оцелейте по възможност, и така 2 години, и ПОСЛЕ ще се съберем пак и ще продължим да завладяваме света.

Луфи

[/lolmessage]

4. Абсолютния рандъмнесс на плодовете и липсата на каквато и да е бойна система. Които са толкова пластични, точно колкото на Ода му трябват, за да угоди на желанията си в съответната ситуация. (плодът на дявола, великото съкровище на света, най-рядката сила, да докосват разни неща и те да стават гладки и сапунисани, а ти самият да се превръщаш в овца от мехури... или рамен кемпо, или окама кемпо или което и да е друго подобно измислено кемпо)... Рандъмнесс. Не трябва така.

5. Това, че на героите се променят възгледите и позициите в съответния свят, само и само Шапките да се измъкнат. И Вериъс Ъдър Асс-пуллс. Примерно единствения човек на тая земя, който би могъл да направи ключ на Ейс в тоя момент, се оказва точно там, правещ се, че ще обеси Ейс. Просто не. Или Иназума току-що изскочи от главата на Иванков просто щото Луфи има нужда от път до Ейс.

Мдаа... типично за шонените, нали. Само дето тук всяка една арка го гледаме с тонове, и писва.

За мен лично ОП = Наруто. (колкото и да е хейтено от тези, които са го зарязали по средата, всъщност нещото, дори да си има недостатъци, си е адски приятно, вълнуващо, пълно с много добри битки (Битките 1вс.1 на Наруто са много, много, много по-качествени от тези в ОП), много добри речи, много добри истории на животите на хората, плот туистове, забавлява, провокира теории, и общо взето е голямо изживяване.) А Хънтъра и ФМА са ми по-нагоре. (и мангата на Шаман Кинг де)

[Amelia]

Бате, съспендвай тоя дисбилийф от време на време.

ОП за разлика от Наруто, Хънтъра, ФМА, Блийч и прочее шонен сапуни, в които гледаме драматична драма, която драматее драматично в сериозната сериозност на сериозността, още от първите си епизоди дава индикация, че е пълен ташак с главен герой, който явно си е падал яко на главата (преди да стане гумен и да спре да се брейн демиджва). Второстепенните персонажи са със също толкова повредени OS-и - са, няма нужда да напомням примерно Зоро как за малко щеше да си отреже краката, нали. Тук хуморът е основна част от заглавието, не е няква кръпка, сложена от време на време, колкото да го има, както е в Наруто и Блийч. Оттам, да се търси сериозност и дълбока логическа консистентност в това аниме е обречена работа, просто щото на него такива НЕ МУ ТРЯБВАТ. То не работи на такъв принцип.

Бойната система в ОП има едно единствено правило - ако си ял дяволски плод и цопнеш у водата, пиши се бегал. Оттам насетне, важното за битките е да са зрелищни, надъхващи и забавни. И те са такива, точно щото супер слободната батална система го позволява. Това дали са абсолютно логични няма значение - стига да се подчиняват на вътрешната логика на сериала. Няма нужда от 7-минутни монотонни монолози, които да ти обясняват пиниза като в Хънтъра, щото по начало НЯМА пиниз. ОП не е имало и претенции да разполага с тоя тип пинизи. Зоро има допълнителни глави и ръце, на Санджи не му горят краката и дрехите, а Люфи си прехапва пръстта и си надува ръката просто щото THAT'S HOW FUCKIN' EPIC THEY ARE. Толкоз. Закво трябва да ми обясняват вица тука?

По същата причина няма нужда да ни показват задължителните за другите шонен бози безкрайни епизоди с тренировки. Пичовете или са тренирали в бекграунда нейде (Зоро тва), или просто са мислили по въпроса (Люфи с Гиър 2, когато му беше станало ясно, че някак трябва да стане по-бърз и силен от обичайното, след като го пребиха с мистери спийд-а, т.е. Сору) и снасят техниката на мига, понеже са ей такива абсолютни пичове. Аз обожавам тоя факт, щото ме боли почти физически от неща като РАСЕНГАН-а на Наруто, "Сайшо ва гуу, джан-кен-пон"-а на Гон и отбор Черешка, който си развива нен уменията, прокопавайки си път през некъв каньон. Примерно. Са, ако толкоз ми се прище нещо с батална система, за която може да се напише математично уравнение или нещо, за което трябват тренировки, ще седна да цъкам някое РПГ или ще ида да гледам тренировките на местния университетски отбор по еди какво си. ОП има друга идея - да те разплеска като палачинка с епохалността си, като междувременно те направи да си изкашлял дробчетата от смях пред поредната простотия, която нашите сътворяват.

Това с Мери Го, която преживя всичко и си отнесе екипажа от Енис Лоби пък беше толкова тотално в хармония с патоса на сериала! Ей тва е квинтесенцията на епичния шоненизъм и на накамашипа. Щото ОП умее от време на време между бъзиците да вкара мелодрама, която да те издуха направо. Ей така небрежно и неочаквано, щото те сполита като гръм от ясно небе, за разлика от примерно ФМАто, което основно с мелодрама бачка. Много ясно, че това е начина екипажа да избяга от Енис Лоби! Аз не виждам друг по-добър и въздействащ начин. За мен беше и супер емоционален момент - ревала съм с глас, когато тоя кораб гореше и потъваше. Краят му беше съвършената шонен епопея просто.

За месиджа на Люфи - екстра си беше, въпреки че беше прелюдия към досадния тайм-скип похват, към който питая смесени чувства. Какво се предполагаше да направи Люфи според теб? Да им прати димни сигнали? Да им го снесе телепатично някак? Или те да се сетят сами кво става? Отново не виждам по-добро решение от това на Ода. Да не говорим ква гавричка си спретна Люфи с наглата си поява на Маринфорд посред бял ден, броени дни след масакрата там.

Та ей това са ми на мен разсъжденията по темата. Наруто иначе и аз го харесвам - под формата на манга, щото анимето е негледаемо. Нарутото също бая се разви през последните 8 години. Кишимото, който е крал безогледно от Тогаши, определено взе да завърта крадения материал в някакъв доста смислен сюжет, докато Тогаши беше зает с експериментите си по карикатурен садизъм. Да видим сега къде ще им излезе краят на всичките тея заглавия, в случай, че го доживеем - ние и мангаките. Битките на Наруто обаче са ми досадни като тея на Гон. И дивата патетична поучителна логорея, която ги съпровожда ми докарва ортикария всеки път. Предполагам, че си е въпрос на вкус - мен нищо в Наруто не е успявало да ме нахайпи както боищата на Зоро, Санджи и Люфи. В Хънтъра има само две битки, които са ми откъсвали главата - Гон срещу Хисока, щото там Хисока си играйкаше с храната и народната топка, щото там освен всичко, Хисока си играйкаше с храната. Та така...

ФМА, уви, го гледах докато излизаше и така забелязах къв огромен вакуум от нищоставане се състоя в средата му. Сега ще прочета мангата, която най-сетне завърши наскоро, за да видя дали тя става за чеп за зеле, щото първият сериал доста яко са го осрали според мен.

[Mushu]

За мен да седнеш да гледаш шонен и да търсиш смисъл в това, което се случва, значи, че си сбъркал жанра нещо Напълно съм съгласна с Амелията, че от трите - Наруто, Блийч и ОП, ОП е заглавието, в което се залага на хумора най-много. Много си обичам Наруто, щото го следя от съвсем началото, ама има моменти, в които яко ме дразни За Блийч да не говорим, ако гледа анимето човек може да се гръмне просто Няма смисъл да повтарям другарката преди мен, само ще кажа, че ФМА изобщо не е от тоя тип шонени, за мен не може да се сравняват трите големи с него, просто защото са много различни. Амели, прочети мангата, моля те, изгледай и втория сериал и пак ще говорим

[Rashugun]

Всъщност... Не.

Това, че нещо е шонен, не значи, че трябва да го приемаш като гаг манга. Това, че нещо е шонен, не значи, че не трябва да има мноо яки и дълбоки плот туистове. Това, че нещо е шонен, не значи, че не трябва да се мисли върху различни аспекти от света и да носи поуки, различни от "нека бъдем приятели". Това, че нещо е шонен, не значи, че е за деца.

Хората, които са били съвременници на мангата на Наруто и им е била интересна тогава, са пораснали, и мангата е пораснала с тях. Защото доста клишираният и детински чуунин изпит сега е прераснал в мисли над войната, пораждането и последствията от нея, кръга на омразата, промяната у хората, etc. Като междувременно запазва наивното в себе си.

Напротив, ОП също е сълзливост в сълзливостта. Че то е бой-сълзливост-бой-празник-бой-сълзливост-бой-празник. Нима има един десет-чаптърен флашбак, който не е от начало до край пълна, пълна, пълна драматургия? Някои герои надминават дори Лий и Гаара в миналата си.

А и... честно казано, предпочитам Нарутовския хумор. Да, по-рядък е, но просто не толкова по-рандъм. Не се разсмивам, когато Ейс заспи по средата на изречението или когато Луфи си завре клечки в носа. В Наруто (тренировките с Джирая примерно) е имало чаптъри, които са ме докарвали до смях с глас, нещо, което се постига адски трудно от манга.

ФМА всъщност си е шонен. С много драма, с много тайни планове, с много съспенс, с много непредвидимост и с много качество. И си запази шонен чертите до края. Не, не тъпанарското първо аниме. Мангата. ЕРИ над анимето е. И си е шонен.

Не казвам, че е задължително да има арки с тренировки или пък 10-минутни монолози. (към които аз нямам нищо против.) Въпросът е да ги следим тия герои какво правят и пауър-ъпите да не падат от ясно небе. Такава манга е например Феири Тейл (когато авторът си измисля някакъв паднал от небето асс-пулл като за последния босс, който за първи път се споменава, и после никога няма да се спомене) и аз я намирам за доста отвратителна. Въпросът е да е имало време за героите да си измислят и осъвършенстват техниките, въпросът е да не са паднали от небето. А Диабуру Джамбу и Ашура са точно това. И нима една битка е добра, когато просто двамата се бият с тупаници, тупаници, тупаници, тупаници, тупаници, тупаници, тупаници и прочие и накрая който издържи най-дълго печели? Нима това, как Саске победи Данзоу или Дейдара не беше чист тактичен триумф? Анализират си уменията, пробват, мислят, създават капани, оставят си вратички, резервни ходове, и накрая побеждават със стратегия? Защото кой ще извади по-мощен накама пънч не е добра битка.

Колкото до Хънтъра и толкова мразената от теб арка с Мравките, тя е олицетворение на порасването. Защото е пропита с адски много философия. (Която между другото имаше с тонове в Скайпия, ама май само там.)

И така... да. Главно с Наруто сравнявах по-горе, но мога да направя същите сравнения с доста други шонени, които съм чела. Просто защото не можеш да наречеш Бог на мангата човек, който я гради главно на асс-пуллове и си изкривява ситуациите и хората наоколо колкото си иска, само и само накрая Шапките да бият. (сегашната арка между другото е много по-дълга, отколкото трябва да бъде, все пак служи просто и само да покаже новопридобитите сили на екипажа).

И така, и така... Нещо, което е започнало като шонен, не трябва да е на същото дередже след 10-15 години. (не казвам, че ОП е, просто вие спорите, че докато си е куул и се радваме на героите там докато правят квото си правят, всичко е екстра... Ами, не...)

[Amelia]

Въпрос на вкус, казало кучето и се близнало под опашката.

Затва шонен заглавия дал Господ - който квото го кефи, да си го гледа.

Това, че нещо е шонен, не значи, че трябва да го приемаш като гаг манга. Това, че нещо е шонен, не значи, че не трябва да има мноо яки и дълбоки плот туистове. Това, че нещо е шонен, не значи, че не трябва да се мисли върху различни аспекти от света и да носи поуки, различни от "нека бъдем приятели". Това, че нещо е шонен, не значи, че е за деца.

Това, че нещо е шонен, не значи, че не може да е гаг манга. Това, че нещо е шонен, не значи, че трябва да има мноо яки и дълбоки плот туистове. Това, че нещо е шонен, не значи, че трябва да се мисли върху различни аспекти от света и да носи поуки, различни от "нека бъдем приятели". Това, че нещо е шонен, не значи, че не е за деца.

Или по-скоро, да променя последното изречение: Това, че нещо е шонен, който е гаг манга, няма дълбоки плот туистове, не разсъждава над различни аспекти от живота и не носи поуки, различни от "нека бъдем приятели", не значи, че тоя шонен е само за деца.

Щото тука всичките пишещи в тая тема сме или наближаващи 30-така, или сме го минали вече. Пък на, ОП ни вкарва в ебаси филмна, може би щото сме приключили с даскалото и нямаме нужда да ни поучават за разни неща и да ни показват как работят причинно-следствените връзки на битието. Ние това училище на дребно го гледаме в болшинството шонен заглавия ениуей. Като ми се показва философия в тея заглавия предпочитам да е ненатрапваща се, а не ин йор фейс.

Относно порастването. Пораснала съм. Отдавна. Дет се вика, от личен опит знам как става и не намирам нищо кой знае колко интересно в това. Затова и когато видя дребни философски поучения за тея неща в медията аниме и особено в подразделението й шонен, обикновено ми става смешно, щото те са направени по доста елементарен, клиширан и формулативен начин. И не ми казват нищо ново.

ОП е наопаки - то е анимето, с което пораснали хора като мен могат отново да станат деца. Да забравят цинизма си и да се потопят в тоя супер романтичен магически свят, с всичките му мечти, приключения, приятелства и прочее. Това е безценен експириънс, който няма еквивалент. Щото ти позволява за малко да спреш да си пораснал. В тоя ред на мисли, ОП няма закакво да се променя, защото концепцията му е съвършена от самото начало. Това е отоко но роман-а, който е вечен и непреходен, понеже е идеал. Това остро не е аниме, показващо ни как япончетата стават саларимени в някоя японска корпорация.

Мелодрамата в ОП я има, но тя ми влиза доста по-добре от тая в Наруто и прочее. Да не говорим, че ги има и убергениалните драми, като тая на Зоро - със супер дупер великата самурайка, която го биеше на регюлър бейзис и накрая СЕ ПРЕБИ ПО СТЪЛБИТЕ, ебаси!

Не знам как битките в ОП са класифицирани само като тупаници-тупаници-тупаници, при положение, че имаме брилянтни моменти като този в който Зоро почна да реже стомана, например. Или битката му срещу Кума. Тактическо надцакване в шонена е стандартна работа и може да досади, когато прекалят с него, така че аз продължавам да не разбирам позицията "навсякъде другаде го има, що тука го няма, а???? ТРЯБВА да го има!!!". То не че в ОП го няма и това - целия Маринфорд арк беше една голяма надцакня на всичките групи, дето се маризеха там.

[Rashugun]

Леле.

Да не реши, че искам всяка битка да ми е урок по химия като Гаара вс. Второто Мизукаге? Или тактика в тактиката и тн? Не, просто искам да са ми обяснени пауър-ъпите. Smile Защото дори да не ползвам световна логика, да си използвам логиката на ОП: Луфи не трябва да може да си прехапе пръста, за да си стигне костите и там да навлезе въздух, че да се уголеми. Защо? Защото... Тялото му е било показвано като мнооого, мноооого по-издържливо. Куршуми, гюлетата на Бъги, Шиган - такива неща са изглеждали като шегички пред него. Уапол, чийто ДФ се специализира в ядене на котви и мечове, не можа да го пробие. Но Луфи, за когото Арлонг каза, че няма достатъчно здрави челюсти, че да му ползва свястно зъбите, може да се прехапе. Не трябва. Нелогично и абсолютно необяснено. С ОП логика.

Също така, искам и хората да са имали ВРЕМЕ да си ги усъвършенстват тия техники. Ок, стават по-силни с опита и тн, няма нужда от арки с тренировки, но поне да са вкарани в правилното време. Защото Луфи НЯМАШЕ времето да измисли Г2. Защото беше зает да е или он-скрийн, или да е между две стени, или да пътува във влак и да оцелява, или да се бие офф-скрийн. Просто нямаше време за него. Г2 е хубаво нещо. Но трябваше да е по-изяснено и по-добре вкарано.

Ама хора, вдетинявайте си се, няма лошо, аз също се вдетинявам. Просто "няма значение дали е логично или добре измислено, само и само да ме забавлява"... e прекалено игнорантски изглед към мангата, която четеш, според мен... Ако всичко става, къв смисъл има да става по-хубаво.

Оу, да, рязането на стомана беше -- трябва да се науча да режа стомана, за да победя този -- опит -- пребиват ме -- опит -- пребиват ме -- опит -- успях...

Какво е Луфи вс. Лучи? Яките умения, единият яде тупаници, другият яде тупаници, единият яде още тупаници, и накрая Луфи победи с финалния тупаник. Не че искам да е като всички останали, просто почти всички битки да са така не върви, и малко акъл тряа покажат тия хорица.

Войната беше чудесна арка (любимата ми май), да, там имаше 3-4 доста сполучливи военни стратегии. (Обичам Сенгоку.) Като надникнеш в битките обаче, същото е - Акайну и Мустаци си раздават юмруци, за да видят кой ще надделее, Ейс и Аокиджи и Ейс и Акайну беше същото, а почти всички други битки бяха офф-скрийн и им се видя само края, обяснени с "да се разсейваш по време на битка с Адмирал не е хубаво". Тийч и Сенгоку бяха същите - единият атакува, другият атакува, и да видим кой ще надделее...

В заключение... ОП е мноо яко. Не искам постоянни философии за живота, не искам и неща тип "Аз те хванах в генджуцу, че ти си ме хванал в генджуцу, докато всъщност те подготвях за друго генджуцу и" -- "Всичко това беше МОЕТО генджуцу"... Просто не искам пауър-ъпите да падат от небето в най-удобния момент и Иназума да изскача от главата на Иванков ей така, щото Луфи някакси трябва да стигне до Ейс.

[Mushu]

Според мен просто подхождаме различно към анимето/мангата Наречете ме повърхностна, ако щете, ама винаги ми е било супер странно, че не може да седне човека и да си изгледа филмчето/анимето и да се забавлява без да се задълбочава. В смисъл има предостатъчно неща в живота ми, за които да си мисля и предпочитам поне в нещо да не влагам много мисъл Сега не говоря за жанровете, които си изискват мислене, щото иначе не може да ги зацепиш. Но шонените специално са си гилти плежър и толкоз, гледам, кефя се и нататък

[Xellos]

Аз подхождам емпатично към подобни неща, сигурно и за това имам алергия към интелектуални постове дето трябва да ги скролваш... еле за шонен баш. И като го наречеш Шонен кво стаа, влагаш значение в дума дето 50/50 някой да го споделя. Качеството се усеща и после се анализира с тъпи инструменти. За мене ОП е или се хилиш като дете идиотче или сядаш да си щамповаш егото отгоре и ако не ти е по калъпа на мислене се почват + и -. Сигурно щото съм фен и на нонсенс като Dragonball. Мангаката го боли фара, че точно пък на мен не ми харесва конкретно нещо, не че има и дори бегъл шанс да е идеален по всички параграфи един продукт. За мен анимето се прави главно от японци за японци, за които всички знаеме, че са смахнати, за да е адекватно да мерим сичко с нашия аршин. ))

[Strelok]

Ако ще критикуваш ОП поне кажи колко не струва географията.

[Amelia]

Също така, искам и хората да са имали ВРЕМЕ да си ги усъвършенстват тия техники. Ок, стават по-силни с опита и тн, няма нужда от арки с тренировки, но поне да са вкарани в правилното време. Защото Луфи НЯМАШЕ времето да измисли Г2. Защото беше зает да е или он-скрийн, или да е между две стени, или да пътува във влак и да оцелява, или да се бие офф-скрийн. Просто нямаше време за него. Г2 е хубаво нещо. Но трябваше да е по-изяснено и по-добре вкарано.

Аз пък не искам. Безумно скучно ми е да гледам епизоди, в които хората правят несполучливи опити с техниката си, докато накрая направят сполучлив. Тия в Наруто, Хънтъра и Блийч направо ги превъртам. Наистина ли е нужна тая информация бтв? То е ясно, че за да развиеш техника, трябва поне да си помислил по нея. Закво трябва да ми го показват тва като някой Кептън Обвиъс? С какво анимето ОП би станало по-добро, ако ни бяха показали как Люфи си мисли за техниката, докато е забит между 2 стени, примерно? Кво трябва да видим - обявления като в Наруто, придружени с два реда сълзи и три реда сополи: "ОМФГ, искам да съм силен, ма ме понабиха преди малко, кво да правя, кво да правя... Аха, май почвам да замислям нещо...". Еми това подготвяне на почвата си е пълна ритардщина мен ако питаш. Ами главите на Зоро? За тоя персонаж е ЯСНО кви са му целите и как смята да ги постигне. Той тренира ПРЕЗ ЦЯЛОТО време. Това, че не ни е показано как точно го прави, няма значение. Точно Зоро да снесе нова техника по време на бой, не би трябвало да учуди НИКОГО. А онова за рязането на стоманата - първо, пичът със сигурност е медитирал бая над това, щото така или иначе не прави нищо друго по цял ден. Второ, това е убер типичен похват в шонена - човек пауър ъп-ва най-вече по време на битка, когато е супер концентриран и залага живота си на карта.

Иназума в косата на Иванков е на същия принцип - ОП борави с ей такива изненади. Винаги го е правило и винаги ще го прави. Кво учудващо има? И какво всъщност очакваш от тоя сериал на 500-та му серия, след като до тоя момент ти се показват точно ей такива неща? Иванков и Иназума бяха там с доста ясна цел - да помагат на Люфи. Иназума не беше достатъчно в ред, че да се бие през цялото време, та си го държаха скрит за някой важен момент. Типично в логиката на сериала просто. Това е едно от есенциалните шонен клишета между другото и го има и в Хънтъра - за харизматичния главен герой, който привлича хора към себе си и ги прави да му помагат. Върви противно на всякаква човешка логика, ама си пасва идеално в анимето. Оттам остава да видиш ти кво очакваш от тоя сериал - надцакване тип генджуцу върху генджуцу върху генджуцу или няква ей такава рандъм поява на нещо, която обръща битката - аз предпочитам втория вариант, щото първия става предсказуем и досаден като си видял една такава битка.

За прехапването на Люфи могат да се измислят секви обяснения - вчера една приятелка предложи следното - Люфи си надува ръката през пора на кожата. А може в момента на захапване подсъзнателно да е позвал хаки. Или пък дяволските умения да не работят, когато самоцелно и в пълно съзнание се опитваш да се нараниш. И прочее. Става ли Гиър 3 по-яка като й се плесне някво обяснение така? Не. Безсмислено е, точно като обяснен виц. Обяснения са нужни ако имаш битки, които иначе не би разбрал - като с онова летящо тамагочи и Кнъкълс (май така му беше името) в Хънтъра. В ОП само ще развалят ефекта. Той Ода затова се ебава с разни такива въпроси на читатели и им пуска отговор като оня за горящото сърце на Санджи. Другото такова аниме е Гинтама.

@Стрелок - най-якото мнение в тая дискусия.

[Xellos]

Иииии пак прескачат седмица

[Amelia]

В смисъл? И другата седмица няма да има? За тая знаех.

[Xellos]

Тая де, за другата сакън да няма Изобщо очертава се по 8-10 минути контент нов на епизод с темповете на анимето за да не настигне мангата тая година...

[Rashugun]

Ми да ни сервират квото дойде тогава, само бой да има.

Ода отговаря така само и единствено когато му сочат очевидна грешка. Когато въпросът е сериозен и искат хубав отговор, Ода си обяснява свястно. Той хубаво е мислил над Г2 между ония стени, ама нали трябва да пробва, да види кво става, да стане по-скиллд... Не искам 20 чаптъра тренировки, искам няква съвсем нормална логика... Хората да имат времето и мястото да си правят новите техники, за които се хвалят, че са усъвършенствали вече... Г3 е обяснено как работи, и пак не е свястно - Luffy corks his mouth with his thumb, bites into his thumb joint (making a small opening) and blows very hard into it, which inflates his arm. He is then able to transfer the air through his entire body, requiring the torso to act as an interface for his various limbs. Luffy blows so much air into his body that when they're all focused on a single limb, they become the size equivalent to (or greater than) that of a giant's, if anything resembling Oars size. - Луфи не трябва да може да се прехапе. "Ясно е, че те са тренирали, майната му кога, къде, защо, дали е уместно и нам си кво"...

Не ви разбирам, хора.