Довърших Блек Джек. Докоснато от гения заглавие е това. Неслучайно е класика.
Осаму Тезука е бил лекар по образование. И това е толкова очевидно от тая манга, че го разбрах още преди да проверя биографията на въпросния. Сичкото цинизъм и органичност на лекарската професия е изсипано в нея, въпреки свръх нереалистичните хирургични изпълнения на моменти. Толкова е истинско и е толкова БОЛНО понякога
Блек Джек е страшно як главен (анти-)герой. Култов пич почти от ранга на Рьо Саеба. Всъщност епизодичността на тази манга и циклизирането около определени черти на характера на нашия пич ми навяват спомени за Сити Хънтър и Лупин. Не знам къде изчезнаха тоя тип шонен герои и анимета, ама мога само да съжалявам за това. От време на време ни се завърта по някоя обречена романтична история с този интересен екземпляр. Новата ми сигнатура е от една от тях - не си личи, нали?
Блек Джек си има и сайдкик - малката Пиноко, с която има някои особено брутални болни и органични изпълнения. Такива дето само медик може да ги роди. Взсаимоотношенията им с Блек Джек са убийствени и доволно оригинални. Пуснах си пробно малко сцени от рандъм епизоди в Ю-туб, че ми беше интересно да чуя Акио Отсука (гласът на Батоу от ГитС) как върви на Блек Джек, та покрай това дочух и Пиноко. Мисля да пропусна анимето като следствие, ама май ще ме обземе абстиненцията, та може и да му посегна скоро.
Мангата разполага със сериозни и несериозни ебавки и в нея има една приятна нишка на социална критика. Критикува се и системата на здравеопазване. Артът е типичния Тезука арт и аз не си падам особено по него. ОБАЧЕ, колкото и да са му грозновати и олд-скуул човечетата, тоя пич знае как да ги позиционира така че да създаде почти живи панели в тая манга.
Изобщо, във възторг съм и ей сега ще й завъртя една сосна 10-ка в манга листа си. Не че няма кусури, ама си е мастърпис и времето е доказало стойността й.
The manga topic
Амели, душко, аз понеже си добавям мангите в списъчето, после си ходя по рекомендейшъните и така стигнах до Веритас, изтеглих си чинно едно томче и го оставих като имам време 
И после ти да вземеш да се прехласваш, може ли такова нещо! Изядох го томчето, изтеглих де що има и чак тогаз осъзнах, че не е довършена 
Куку! Но още не съм я прочела де, само се зарибих, ама ще се въздържам тези дни... някак.... че имам толкова много работа, трагедия!
И после ти да вземеш да се прехласваш, може ли такова нещо! Изядох го томчето, изтеглих де що има и чак тогаз осъзнах, че не е довършена Куку! Но още не съм я прочела де, само се зарибих, ама ще се въздържам тези дни... някак.... че имам толкова много работа, трагедия!
Амелио, ти си виновна, мари! Взех аз да тествам една биткаджийска манга, дето ми се стори интересна - All-rounder Meguru (е преди това и HSDK съм чела и ме изкефи) и взех че се зарибих, та сега, като свърших с каквото е излезло досега от първата, подхванах нова, дето при това е завършена - Kenji. Да знаеш, ти си виновна! Много си виновна!
Обратно да си чета мангата, че не сърце не трае.
Обратно да си чета мангата, че не сърце не трае.
Hic locus est ubi mors gaudet succurrere vitae
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Виновна си, я! Добре е, че го чувстваш. Успокоявам се като го знам. То е достатъчно, че си славословила тупалките като цяло. Аз като се чувствам манга-лишена и ей така, скачам на нещо без особена логика. Като се сетих за твоя тупалко-възторг и реших да хвана нещо, селектирайки според някои особености на моя вкус и взех че се зарибих, мамицата му.
Ся, верно не са кървави и брутални, каквито ти ги харесваш, ама пак съм си доволна от тях.
Ся, верно не са кървави и брутални, каквито ти ги харесваш, ама пак съм си доволна от тях.
Hic locus est ubi mors gaudet succurrere vitae
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
След кратка ОП пауза се активизирах пак на манга фронта.
Задръстих си таблетчето с манги. Имам следните заглавия, качени на него:
20th Century Boys, Beck, Eat Man, Even a Monkey Can Draw Manga, Fullmetal Alchemist, Genshiken, Kare Kano и Pretty Face.
Да знаете с кво ще ви занимавам тук през следващата седмица.
Pretty Face го прочетох вече, то е кратко и сякаш свършва без време - т.е. май е имало планирано повече. Нелошо ечи, навяващо ми асоциации с Мидори но Хиби. Главният пич претърпява катастрофа и се събужда след година с лицето на възлюбената си, вместо неговото. Щото бил твърде обгорял и само тая снимка имали да го реконструират. Та по идиотски стечения на обстоятелствата, той заживява с възлюбената си, която си мисли, че той е изчезналата й сестра-близначка. Оттам имаме некви десетки ситуации, в които разни хора почти откриват, че нашият разполага с разни работи между краката, за сметка на тия дето трябва да са му на гръдния кош. По-добро е от Мидори но Хибито, поне от аниме варианта му. Имаше няколко доста смешни момента. Иначе си е циклеж от сходни майтапи, а главната е от оня тип безлични създания, по които си падат японските мъже и заради които тая нация скоро ще спре да съществува, поради отрицателен прираст на населението. Появи се по някое време и обичайната Десет Пъти По-Яка От Главната Мацка, Която Обаче Ще Остане На Сухо, Щото За Японския Мъж Е Жизнено-Важно Да Има Безлично И Неспособно На Нищо Кавай Кукле До Себе Си. Точно като в Мидори но Хиби-то. Тъжно е, щото мангата е писана от мъж и явно самите мъже си търсят тия плоски и неблестящи с нищо същества, подозирам понеже по тоя начин няма да се чустват интимидейтнати от това, че жена им има по-големи пенис и топки от тях.
Сега ще чета Eat Man.
Задръстих си таблетчето с манги. Имам следните заглавия, качени на него:
20th Century Boys, Beck, Eat Man, Even a Monkey Can Draw Manga, Fullmetal Alchemist, Genshiken, Kare Kano и Pretty Face.
Да знаете с кво ще ви занимавам тук през следващата седмица.
Pretty Face го прочетох вече, то е кратко и сякаш свършва без време - т.е. май е имало планирано повече. Нелошо ечи, навяващо ми асоциации с Мидори но Хиби. Главният пич претърпява катастрофа и се събужда след година с лицето на възлюбената си, вместо неговото. Щото бил твърде обгорял и само тая снимка имали да го реконструират. Та по идиотски стечения на обстоятелствата, той заживява с възлюбената си, която си мисли, че той е изчезналата й сестра-близначка. Оттам имаме некви десетки ситуации, в които разни хора почти откриват, че нашият разполага с разни работи между краката, за сметка на тия дето трябва да са му на гръдния кош. По-добро е от Мидори но Хибито, поне от аниме варианта му. Имаше няколко доста смешни момента. Иначе си е циклеж от сходни майтапи, а главната е от оня тип безлични създания, по които си падат японските мъже и заради които тая нация скоро ще спре да съществува, поради отрицателен прираст на населението. Появи се по някое време и обичайната Десет Пъти По-Яка От Главната Мацка, Която Обаче Ще Остане На Сухо, Щото За Японския Мъж Е Жизнено-Важно Да Има Безлично И Неспособно На Нищо Кавай Кукле До Себе Си. Точно като в Мидори но Хиби-то. Тъжно е, щото мангата е писана от мъж и явно самите мъже си търсят тия плоски и неблестящи с нищо същества, подозирам понеже по тоя начин няма да се чустват интимидейтнати от това, че жена им има по-големи пенис и топки от тях.
Сега ще чета Eat Man.
Всъщност от известно време се опитвам да се стегна и да си прочета отново Eat Man (като в процеса си дочета оставащите ми 2-3 тома), както и да довърша зарязаното по средата 20th Century Boys.
За жалост все се разсейвам с разни online комикси (на тийн-секси-вампирска тематика
).
За жалост все се разсейвам с разни online комикси (на тийн-секси-вампирска тематика
).The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Прочетох Eat Man. Не е лош - атмосферичен такъв. Сетингът е няква попара от стиймпънк, сайбърпънк, спейс уестърн и малко фентъзи за цвят. Ако ви звучи хаотично и незнаещо кво иска да бъде - такова е. Мангаката не е бил много наясно с това кво иска да прави и хронологията в творбата му си е ебала капаците, а на моменти предъвква разни идеи. То това поначало не е мислено да е 19 тома и си личи. Мангата я спасява това, че се състои основно от кратки историйки (обичам тая формула, много добре се връзва със самотни добродетелни свръх-човеко-мачовци) и концепцията за главния герой позволява разни врътки с времепространствения континиум. Главният пич в тоя ред на мисли, е симпатичен. Около него се въртят някви големи количества женски (и 3-4 мъже) и те всичките го обичат и той ги обича (дистанционно) всичките. На мен харемецът ми беше бая безличен и всъщност трудно различавах отделните екземплярки в него. Хубавото беше, че не ни ги влачеха навързани като свински черва, а Болт (главният т.е.) ги опрашваше на смени - в различните истории се занимаваше с различни от поддържащите персонажи. Жените носеха имена като Доли и Ейми, вероятно за да ми е гадно персонално на мен. Пък единият от пичовете се казваше Хард. Което ще рече, че можем да се наслаждаваме на ситуации, в които някво трето лице умозаключава "You are Hard". Яко. Самото заглавие Eat Man също има еро-краски, ако решиш да си изпуснеш мръсното подсъзнание. Някой трябва да каже на мангаката да внимава в следващите си заглавия за ей такива симпатични конотацийки на английски език. Артът не беше лош, ма не е и особено зашеметяващ. Имаше няколко историйки, които ми харесаха. Но като цяло не ме трогна особено и свърши изневиделица с ебаси втф края.
Допълнителен дразнещ фактор беше умопокъртително лошия превод на голяма част от фенсъба. Граматиката като че ли lolcats я бяха правили...
Една 7-чка му праскам от сърце. алшу, дочети си го, за да си го дъвчем заедно - ти си му стигнал почти до края ениуей.
Допълнителен дразнещ фактор беше умопокъртително лошия превод на голяма част от фенсъба. Граматиката като че ли lolcats я бяха правили...
Една 7-чка му праскам от сърце. алшу, дочети си го, за да си го дъвчем заедно - ти си му стигнал почти до края ениуей.
Бе скоро май няма да го дочета, защото смятам да го препрочета отначало и да се изплаша/депресирам колко са ми идеализирани спомените (Най-малкото артът няма да ми се види толкова звезден, като навремето.).
На този етап само ще изкажа несъгласие с няколко твои ключови изказвания.
Поне до там докъдето съм го чел не съм срещал грешки в хронологията - всички странности и аномалии в последствие имаха логично обяснение.
От положителните качества на заглавието, които не спомена искам да изтъкна три:
- Безкрайната заигравка с популярни sci-fi и фентъзи trope-ове. Помня, че имаше маса пародийни проигравания на класически ситуации, които или завършваха смешно или се развиваха в неочаквана и оригинална посока.
- Измежду поизтърканите sci-fi идеи имаше няколко доста готини и сложени на място.
- Шантавия хумор, който авторът е сложил навсякъде и дари е замаскирал тук таме под формата на easter egg-ове.
Помня една сцена - Кранк няма патрони, а само празен пистолет. Лошият стреля по него. Кранк хваща патрона със зъби и го зарежда в пистолета. Лошият изпада в бяс, че сам е дал муниции на противника си.
Това естествено е глупост и на пръв поглед. Как така Кранк ще е погълнал гилза и барут и ще дебне само за патрон? Майтапът е, че той през цялото време е разполагал с необходимия патрон, но театрално е чакал нужният момент, за да изпълни гега си
(Може да не помня точните детайли, но нещо такова беше.)
За мен мангата е фрашкана с такива моменти и понякога обясненията са заблуждаващ майндфък.
(Най-малкото артът няма да ми се види толкова звезден, като навремето.).На този етап само ще изкажа несъгласие с няколко твои ключови изказвания.
За мен това е търсен ефект. В началото дори не е ясно, че има заигравка с времето. От един момент нататък във всяка нова история читателят почва да си задава въпроси "Кога сме? 100 години назад? 45 встрани?" и пр. Понякога му се подават правилни хинтове, а понякога нарочно объркващи. След арковете с The Mole историята дори почна да намирисва на алтернативни времеви линии.и хронологията в творбата му си е ебала капаците
Поне до там докъдето съм го чел не съм срещал грешки в хронологията - всички странности и аномалии в последствие имаха логично обяснение.
Аз си мисля, че това е силата му - безкрайно разнообразие на изразните средства. Имаше глави, които заливаха читателя с диалози и обяснения, имаше и глави без нито една дума.Ако ви звучи хаотично и незнаещо кво иска да бъде - такова е.
За мен нямаше капка харем...да, маса дамзелки ин идстрес имаха кърш по него, след като ги спаси...и толкоз. Пичът не искаше да има отношения с тях...както и с който и да е било друг...Дори отбягваше мацките по които очевидно той имаше кръш. Просто си шареше безцелно из полу-пустинния пейзаж и ронинстваше (в границите на собствените си дефиниции за ронин и баунтихънтър).На мен харемецът ми беше бая безличен
От прочетеното въобще не помня да е правил такива неща. Пичът беше ултимативният джентълмен. Ако в историята е имало някаква романтика, то тя беше между двойките които Кранк спаси (или които не успя да спаси).ги опрашваше на смени
От положителните качества на заглавието, които не спомена
искам да изтъкна три:- Безкрайната заигравка с популярни sci-fi и фентъзи trope-ове. Помня, че имаше маса пародийни проигравания на класически ситуации, които или завършваха смешно или се развиваха в неочаквана и оригинална посока.
- Измежду поизтърканите sci-fi идеи имаше няколко доста готини и сложени на място.
- Шантавия хумор, който авторът е сложил навсякъде и дари е замаскирал тук таме под формата на easter egg-ове.
Помня една сцена - Кранк няма патрони, а само празен пистолет. Лошият стреля по него. Кранк хваща патрона със зъби и го зарежда в пистолета. Лошият изпада в бяс, че сам е дал муниции на противника си.
Това естествено е глупост и на пръв поглед. Как така Кранк ще е погълнал гилза и барут и ще дебне само за патрон? Майтапът е, че той през цялото време е разполагал с необходимия патрон, но театрално е чакал нужният момент, за да изпълни гега си
(Може да не помня точните детайли, но нещо такова беше.)
За мен мангата е фрашкана с такива моменти и понякога обясненията са заблуждаващ майндфък.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Начи, това, което на теб ти се струва, че нарочно е направено такова или онакова и че е майндфък, на мен ми се струва, че е направено щото на мангаката ей сега така му е скимнало. Примерно представям си следния мисловен поток - "Кфо не съм правил още.... А!!! Еспери!!!! Я да видим кой персонаж сега да си направя да е еспер, нищо че не съм дал никва индикация за това в предишните томове..."
И ей така изведнъж от Mole нататък взехме да ходим по разни други планети, по алтернативни времеви линии и пространства и т.н. Преди това си седяхме на същата пустинна планета и подскачахме насам-натам във времето, като в огромно болшинство от главите сме си все в един и същ времеви диапазон.
Та ей това имам предвид като мрънкам. Иначе тези инконсистентности натрупват материал в сетинга и го правят все по-богат. Обаче просто ми стои като смукано от пръсти и води до някви твърде внезапни промени. Това дето се случи с Болт накрая също беше леко внезапно, въпреки че имаше все пак някъв дребен билд-ъп от преди това. Да не говорим, че някви неща увиснаха леко в нищото - примерно връзката Леон-Болт.
За харема и опрашването имах предвид не в сексуален смисъл - дала съм и пояснения горе в поста. Болт даже го ебаваше един персонаж (появил се внезапно от нищото и той), че не прави секс.
Иначе, и аз се кефех на експериментите с изразните средства. Хуморът не ми беше кой знае колко смешен, ма на няколко пъти се похилих добре. Това за патронът - може и да си е авторово недоглеждане. Болт нагъваше всякакви глупости - имаше моменти, в които се питах - ок, къде точно в тва масивно пушкало е сложил странното правоъгълно найлоноподобно нещо, което всмука преди малко? То тук основният ташак беше със задължителното последно болтче, което Болт поглъщаше, преди да материализира нещо. Щото абсолютно всичко на тая планета има някви болтчета в него... Даже се и гавреха с това в една от главите, където последното болтче може би беше извадено от някво лайно и Болт се опъваше и не искаше да го изяде.
И ей така изведнъж от Mole нататък взехме да ходим по разни други планети, по алтернативни времеви линии и пространства и т.н. Преди това си седяхме на същата пустинна планета и подскачахме насам-натам във времето, като в огромно болшинство от главите сме си все в един и същ времеви диапазон.
Та ей това имам предвид като мрънкам. Иначе тези инконсистентности натрупват материал в сетинга и го правят все по-богат. Обаче просто ми стои като смукано от пръсти и води до някви твърде внезапни промени. Това дето се случи с Болт накрая също беше леко внезапно, въпреки че имаше все пак някъв дребен билд-ъп от преди това. Да не говорим, че някви неща увиснаха леко в нищото - примерно връзката Леон-Болт.
За харема и опрашването имах предвид не в сексуален смисъл - дала съм и пояснения горе в поста. Болт даже го ебаваше един персонаж (появил се внезапно от нищото и той), че не прави секс.
Иначе, и аз се кефех на експериментите с изразните средства. Хуморът не ми беше кой знае колко смешен, ма на няколко пъти се похилих добре. Това за патронът - може и да си е авторово недоглеждане. Болт нагъваше всякакви глупости - имаше моменти, в които се питах - ок, къде точно в тва масивно пушкало е сложил странното правоъгълно найлоноподобно нещо, което всмука преди малко? То тук основният ташак беше със задължителното последно болтче, което Болт поглъщаше, преди да материализира нещо. Щото абсолютно всичко на тая планета има някви болтчета в него... Даже се и гавреха с това в една от главите, където последното болтче може би беше извадено от някво лайно и Болт се опъваше и не искаше да го изяде.
Аз си препрочитам Parasite, че първия път малко го претупах покрай аниманията. Все така брутално и гениално си е. 
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Вчера препрочетох първия том на Eat-Man.
Ами не, артът пак ми харесва адски - семпъл, но красив.
Може би не си личи толкова заради лошия скан.
Попаднах и на сцената с патрона - пак съм убеден, че там Болт изигра театро.
Припомних си и нещо друго - повечето от събитията са представени частично и от много тясна перспектива...читателят трябва сам да се досеща за доста неща.
Естествено, Амелия тук би трябвало да изкоментира, как аз съм си самовнушил, че това е положителна черта...а всъщност е демонстрация на мързел и липса на вдъхновение от страна на автора .
Ами не, артът пак ми харесва адски - семпъл, но красив.
Може би не си личи толкова заради лошия скан.
Попаднах и на сцената с патрона - пак съм убеден, че там Болт изигра театро.
Припомних си и нещо друго - повечето от събитията са представени частично и от много тясна перспектива...читателят трябва сам да се досеща за доста неща.
Естествено, Амелия тук би трябвало да изкоментира, как аз съм си самовнушил, че това е положителна черта...а всъщност е демонстрация на мързел и липса на вдъхновение от страна на автора
.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Амелия няма да изкоментира това, щото първо не й е работа да ти прави психопрофили кво си си самовнушил и кво не, и второ тя обича безкрайно много произведения, в които няма дебилен инфо-дъмп.
Та, да, Ийт мен очаква да напрегнеш някой друг неврон в главата, за да разбереш какво се случва. За което има моите адмирации. Губи адмирации обаче за това, че оставя разни важни неща да висят в нищото недобре обяснени. Там също съм склонна да харесам донякъде похвата, щото така се създава приятна енигматичност в образа на Болт. Но в общи линии, това заглавие според мен не нацелва златната среда между дебилния инфодъмп и липсата на инфо. Поне липсва така любимия ми псевдомистичен словесен лайнолом - тоя тип продукти понякога страдат от такъв.
Аз сега чета Бек. Понеже изобщо не можах да заспя тая нощ, опуках 13 тома наведнъж и сега съм като надрусана. Много яка мангица! Вече съм стигнала до част, която не съм чела преди и нямам търпение да видя кво ще се случи.
Та, да, Ийт мен очаква да напрегнеш някой друг неврон в главата, за да разбереш какво се случва. За което има моите адмирации. Губи адмирации обаче за това, че оставя разни важни неща да висят в нищото недобре обяснени. Там също съм склонна да харесам донякъде похвата, щото така се създава приятна енигматичност в образа на Болт. Но в общи линии, това заглавие според мен не нацелва златната среда между дебилния инфодъмп и липсата на инфо. Поне липсва така любимия ми псевдомистичен словесен лайнолом - тоя тип продукти понякога страдат от такъв.
Аз сега чета Бек. Понеже изобщо не можах да заспя тая нощ, опуках 13 тома наведнъж и сега съм като надрусана. Много яка мангица! Вече съм стигнала до част, която не съм чела преди и нямам търпение да видя кво ще се случи.
Довърших Beck. Разкошотийка! Не знам откъде да почна с хвалбите просто - персонажите ли, артът ли, историята ли, сетингът ли...
Тоя автор толкова яко е хванал и пресъздал настроението около музикалните фестове и около дребните концерти, че почти ме вкара в тях. Спомням си още с много любов предишната си мания по метъл музиката, която изоставих заради анимето. Ама ей такива концертни преживявания съм имала и аз. Душата ми пееше докато четях. Като гледах как нашите се опитват да се изринат от ъндърграунда, все едно виждах мои приятели, които от години се опитват да направят същото в България.
Действието се развива в Япония и САЩ (и малко из Англия) - много готино ги е хванал и тях - не си е направил японски сетинг в Щатите, ми си е направил американски.
Историята също е много готина, ако и малко провлачена и на моменти повтаряща се. Клизмоча, през който нашите минаха е толкова детайлно развит и с толкова различни отенъци и настроения, че ме изцеди и мен. Сега, маститите глави на световната звукозаписна индустрия можеше и да не се държат като някви гангстери и светът да не се върти основно около една единствена група, ама тва е шонен манга все пак, не може да се очаква 100% реализъм. Но дори на това ниво е яко.
Малко не можаха да ме убедят напълно в гениалността на нашите - изумените погледи, които хвърляха към Коюки като си отвореше устата и запееше или към Рюске, като докоснеше струните всъщност бяха леко нелепи. Човек би се удивил от първите звуци на една песен по тоя начин, ако Коюки примерно извадеше някъв глас като от апартче (тия дето ги слагат в гърлото на раково болни пациенти) или нещо такова... Или изумлението пред супер гениалния им клип, от който се виждаха само кадри как групата свири... Как да е - прекалили са доста с музикалната романтика, ама и по тоя начин концертите кефеха.
И като казах романтика - едни от най-яките романтични истории са в тая манга. Ма то като човечетата са яки, няма начин това дето се случва между тях да не е. А човечетата са МНОГО яки. И много добре развити с всичките им борби, несигурности и прочее. Дори комик рилийфите кефят. И различните банди си бяха с различно усещане - просто страхотно!
Баси, такова хубаво чувство ми остави тая манга... Мангаката има хубав стил, който се доошлайфа в хода на мангата и резултира в панели, които не мога да спра да гледам. Дори големите blow-job lips, които ми стояха неприятни в началото взеха да ми харесват после. А очите са толкова изразителни! И са различни за различните персонажи - примерно за дивакът Чиба (рап-вокалът това) можеш да кажеш колко точно див е само като го погледнеш в очите. Тези на Тайра (басистът) имат едно зряло kind излъчване, точно както му е характерът нали. И прочее.
Също, много се забавлявах на разните кеч-референции. Мангаката е кеч фен - навсякъде ги беше напляскал. Въобще, изобщо, това четиво получава една сосна 9-ка от мен в манга листа ми. Ще я запомня с много добро и може би ще си я препрочета пак някога, когато ми се прище да видя свястна японска жена.
Сега подхващам Геншикен.
Тоя автор толкова яко е хванал и пресъздал настроението около музикалните фестове и около дребните концерти, че почти ме вкара в тях. Спомням си още с много любов предишната си мания по метъл музиката, която изоставих заради анимето. Ама ей такива концертни преживявания съм имала и аз. Душата ми пееше докато четях. Като гледах как нашите се опитват да се изринат от ъндърграунда, все едно виждах мои приятели, които от години се опитват да направят същото в България.
Действието се развива в Япония и САЩ (и малко из Англия) - много готино ги е хванал и тях - не си е направил японски сетинг в Щатите, ми си е направил американски.
Историята също е много готина, ако и малко провлачена и на моменти повтаряща се. Клизмоча, през който нашите минаха е толкова детайлно развит и с толкова различни отенъци и настроения, че ме изцеди и мен. Сега, маститите глави на световната звукозаписна индустрия можеше и да не се държат като някви гангстери и светът да не се върти основно около една единствена група, ама тва е шонен манга все пак, не може да се очаква 100% реализъм. Но дори на това ниво е яко.
Малко не можаха да ме убедят напълно в гениалността на нашите - изумените погледи, които хвърляха към Коюки като си отвореше устата и запееше или към Рюске, като докоснеше струните всъщност бяха леко нелепи. Човек би се удивил от първите звуци на една песен по тоя начин, ако Коюки примерно извадеше някъв глас като от апартче (тия дето ги слагат в гърлото на раково болни пациенти) или нещо такова... Или изумлението пред супер гениалния им клип, от който се виждаха само кадри как групата свири... Как да е - прекалили са доста с музикалната романтика, ама и по тоя начин концертите кефеха.
И като казах романтика - едни от най-яките романтични истории са в тая манга. Ма то като човечетата са яки, няма начин това дето се случва между тях да не е. А човечетата са МНОГО яки. И много добре развити с всичките им борби, несигурности и прочее. Дори комик рилийфите кефят. И различните банди си бяха с различно усещане - просто страхотно!
Баси, такова хубаво чувство ми остави тая манга... Мангаката има хубав стил, който се доошлайфа в хода на мангата и резултира в панели, които не мога да спра да гледам. Дори големите blow-job lips, които ми стояха неприятни в началото взеха да ми харесват после. А очите са толкова изразителни! И са различни за различните персонажи - примерно за дивакът Чиба (рап-вокалът това) можеш да кажеш колко точно див е само като го погледнеш в очите. Тези на Тайра (басистът) имат едно зряло kind излъчване, точно както му е характерът нали. И прочее.
Също, много се забавлявах на разните кеч-референции. Мангаката е кеч фен - навсякъде ги беше напляскал. Въобще, изобщо, това четиво получава една сосна 9-ка от мен в манга листа ми. Ще я запомня с много добро и може би ще си я препрочета пак някога, когато ми се прище да видя свястна японска жена.
Сега подхващам Геншикен.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests