The Official George R. R. R. R. Mar.r.r.r.tin Topic

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
kalendarа_ska4a
Misting
Posts: 338
Joined: Mon May 30, 2011 6:26 pm

Post by kalendarа_ska4a » Sat Sep 24, 2011 8:43 pm

Тъкмо привърших втората книга.

Moridin, от всичкото плюене по Катлин и Санса излиза само, че имаш непоносимост към стереотипно женско поведение (даже не и стереотипно). Катлин прекоси половината Westeros (брех, че не е активна,), въобще Роб не я води никъде. Всъщност много ясно се вижда как тя държи нещата под контрол засега след като наложи волята си над него доколкото и беше възможно; във 2рата книга от нейния POV се описват за пръв път като хората 7те богове; за човек, който мисли че цялото й семейство е мъртво, се държи стоманено и НЕ мрънка. Ясно, че всичко е до вкус, но това че нейните емоции събуждат точно дразнение, говори лошо за теб (а оттам и за мен, че съдя по книга).

Санса още от 1вата книга е типичната разглезена принцеса, която усещам ще претърпи още доста много character development (може пък и да не, нали е Мартин). Ебавах се преди, но както почти всички други герои в книгите, е страшно реалистичен персонаж, с много подслоеве на типичния стереотип държание стига човек да е търпелив и наблюдателен да ги види.

Явно нямаш нужното търпение за изграждането на героите и светът, защото вече си се настроил така(аналогично, така аз се дразнех на Бран от сериала и аз не знам защо, от самовнушение, а сега ми е един от любимите герои)

Roland, тва "That" дето си постнал на Demandred противоречи с ревюто ти в блога (може да си преосмислил). Интересно ми беше 0.5 скора защо падна за втората като е толкова добра като първата, ако не повече. Напълно несъгласен, че Тирион има филъри - вижда се също (ти и сам го казваш), че си бързал да прочетеш, за да стигнеш до 5тата книга навреме (с бързане и на мен ASOIAF няма да ми е приятен, същия проблем като с Карнавала)

Единственият недостатък за мен в A Clash of Kings е абсолютната пасивност на Денерис (сега разбирам какво имаше предвид, Емо, в 1вата нещата не бяха така). Може да има време за нейната битка, но има изцяло 5-6 максимум глави в цялата книга и то почти безевентни (иронично най-добрата глава в цялата книга е предпоследната й, Мартин е велик...) Просто като е толкова нарядко, спира да ми пука за нея, the character fades. На едно място даже трябваше да се върна да си припомня какво беше станало. Надявам се в 3тата книга да не е същото дередже. Дори Джон, който също почти нищо не върши, беше по-яктивен във 2рата книга.

Голямо впечатление прави липсата на сюжет в главите с Денерис след 1вата книга. Ако беше в 3тата сигурно нямаше да дразни толкова.

Интересно как Мартин се унася в атмосферата при Денерис и Джон (главно там са фантастичните елементи така или иначе) и може би задари това неглежира плот билдинга. Дори и да е просто отлагане на действия, пак е леко дразнещо.

Anyhow, all the rest seems to make up for it и е просто кеф да следиш изграждането на света на Мартин, от появата на монотеизъм до жабеяденето на Джоджен.

Стилът му е перфектен, дори се забелязва как на места използва различни форми на глаголите (на места е dreamt, на други dreamed, leaped или leapt) в зависимост от това как ще звучи изречението. Не прекалява с описанието (не знам къде го намирате това), а успява да го разпредели идеално, поне за моя вкус - появиха се Harrenhal, Storm's End, Pyke, etc) без онова досадно топографско, енциклопедично разпостилане, присъщо на Толкин.

Дозата хумор също като че ли беше повече отколкото в 1вата, особено при Тирион и Аря. Всичко звучи естествено все едно ти го вършиш (харесва ми как добре описва пикаенето и срането, така че да не е се отличава от изгрева на слънцето, т.е. - не го третира като нещо по-различно, липсват наложените от днешна култура бариери както би трябвало; щото, ако пишеше за скрупули за лайна, опитвайки се да звучи естествено, нямаше да стане - или щеше да е преиграно, или стегнато. And everything just seems to come out naturally.)

Ония в HBO говорят, че смятат да променят по техен вкус 2рия сезон (имам усещането, че ще дадат много скрийн тайм на Денерис). Сега след Клаша, едно нещо ми направи лошо впечатление в 1вия сезон на Троновете - мутилирането на Ренли и Цветенцето му; в книгата не е нито страхлив, нито мазен, просто се кефи на блестящи артикули. But of course, exploiting the gay stereotype of '?? something or nothing??' must've seemed appropriate to them.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun Sep 25, 2011 9:38 am

Не знам от кво си "личи" подобно нещо. Аз всъщност не мога точно да си представя как се "бърза" една книга. Чел съм я по същия начин като първа, и с по-голям мерак от трета. Иначе при мен всичко е на настроения, знаеш.


Иначе сега подхванах четвърта и най-сетне съм в нови територии. Дорн е ебаси разкошното място с ебаси разкошните герои (това на ниво една глава де). 9% прочетени, да видим как е нататък.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
F242
Sorcerer
Posts: 383
Joined: Sat Feb 11, 2006 6:34 pm

Post by F242 » Sun Sep 25, 2011 6:11 pm

В момента установявям, че тези книги са чудесни за препрочитане и при това много бавно - много по-бавно отколкото чета обикновено. Сега чета паралелно - Вихър от мечове - когато пътувам - пейпърбак и когато съм в къщи Танца - хардкавърът е неудобен за носене. От трети прочит на третата книга, невероятно удоволствие ми доставят главите с Денерис. Това беше сюжетната линия, която при първото ми четене ме дразнеше, защото ми пречеше нетърпеливо да разбера какво ставаше на Вестерос.
Отвя ме моментът, когато Денерис се сдоби с хиляди деца, които я нарекоха Майка, тя която никога не може да роди свое собствено дете.
"The vulgar think the God by analogy to man and so worship Him in the form of the Gods. The learned think the God by analogy to principles and so worship Him in the form of Love or Truth. But the wise think the God not at all. They know that thought, which is finite, can only do violence to the God, who is infinite. It is enough, they say, that the God thinks them."

annorion
E'lir
Posts: 177
Joined: Sun Sep 03, 2006 10:23 pm

Post by annorion » Sun Sep 25, 2011 7:07 pm

Аз пък преди няколко дни завърших 5-тата книга. Е, няма такъв бълвоч. По принцип Песента ми беше едно от любимите фентъзита, веднага след Колелото на Времето, т.е. падам си по детайлно описан свят и търпя недотам добро темпо на действието, когато има такова нещо, но петия том на Песента беше просто толкова ужасен, че му се чудя на Мартир защо не е заебал поредицата на 4-та книга. Пир за Врани поне си беше с достатъчно действие, за да е доста над средното ниво фентъзита, но петия том е доста близо до средното ниво, ако не и под него.
Spoiler: show
Дори да изключим факта, че почти нищо не стана в цялата книга, да не казвам че според мен абсолютно нищо не стана, някои действия на героите граничеха с тотална липса на мозък от тяхна страна, и най-вече от страна на човека, чиито творение са. Денерис не знаеше кое е ляво, кое е дясно, дали да тръгне напред, назад, настрани... Мисленето и беше глупаво, излишно, непонятно за мен, решенията й бяха още по-непонятни. Разбирам, че тийнейджърките в повечето случаи не се славят като най-умната част на което и да е общество, но тук положението беше далеч по-плачевно. Тирион НЕ БЕШЕ ТИРИОН. Това беше някакъв пиянстваш сополанко, който само се оплаква, и беше забравил, че има член, нещо с което стария Тирион се гордешее, и може би и за това всичките му решения бяха сякаш породени от страха му да използва този свой член, или поне вътрешно да се гордее с него. Джон Сняг... ах. Мартин успешно развали и него. Той заедно с Тирион ми беше любимият герой, но дори не ми пукаше накрая като го заклаха като прасе по празник. Мислеше един ход напред, но никога не помисляше за ходовете на другите играчи в играта. И накрая заслужено си го получи.

Давам оценка на книгата 2/10 само за да не давам 1/10, което сигурно ще превърне книгата в най-лошата, която съм чел през живота ми.

И не, не отричам, че имаше някои добри моменти, но тази книга просто за мен съсипа Песента и това което беше тази поредица. Нито беше в същия дух, нито направи някакво особено развитие в света на Песента, освен да покаже, че дори готините герои не са застраховани от това да се окажат глупави, бездарни и неприятни.

И нещото, което най-много ме издразни в тази книга - нужно ли беше да убива толкова много главни и второстепенни герои накрая? По принцип като убиеше някой беше защото трябва, а не просто да покаже, че може да го направи. Сериозно озадачен съм.

User avatar
Interpreter
Forsaken
Posts: 3462
Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
Location: тук - там

Post by Interpreter » Sun Sep 25, 2011 7:23 pm

Защото я прочете в оригинал :mrgreen:
Българската версия е дадена за редакция и мога само да предполагам, че ще излезе от печат към края на ноември или началото на декември.
Spoiler: show
Изключително добър ритъм на разказа, напомнящ ни, че става дума за "Песен". Поетика, съчетана с безпощаден усет за реализъм и здрава доза цинизъм. Стегнат както винаги стил. Въпреки малките ни недоразумения със сър Мартин преди време, свалям му шапка.

NB! @ annorion: Тирион няма "член", има кур :)
"Не вярвам в колективната мъдрост на индивидуалното невежество."
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4957
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Post by Claymore » Sun Sep 25, 2011 7:50 pm

Братовчед ми в Лондон си беше за една седмица в Плевен, и по случай рождения ми ден, ми е купил Game of Thrones. При това новото издание със Шон Бийн! Принципно мразя филмови корици но тази кърти, чисти и извозва! Прочетох само две глави и имах само около 10 непознати думи. Очаквах и Мартин на английски да има логорея като някой от малкото други автори които съм чел на английски, но има всъщност невероятно стегнат изказ - доколкото разбирам от тези работи. Ще си я препрочета като свърша по - належащите ми книги от рождения ден.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata

User avatar
Devoted of Slaanesh
Paragon
Posts: 740
Joined: Fri Jul 04, 2008 2:53 pm
Location: Austria

Post by Devoted of Slaanesh » Mon Sep 26, 2011 9:45 pm

Interpreter wrote:Защото я прочете в оригинал :mrgreen:
Българската версия е дадена за редакция и мога само да предполагам, че ще излезе от печат към края на ноември или началото на декември.
Spoiler: show
Изключително добър ритъм на разказа, напомнящ ни, че става дума за "Песен". Поетика, съчетана с безпощаден усет за реализъм и здрава доза цинизъм. Стегнат както винаги стил. Въпреки малките ни недоразумения със сър Мартин преди време, свалям му шапка.

NB! @ annorion: Тирион няма "член", има кур :)
Добра новина! :wink:

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Tue Sep 27, 2011 4:33 pm

Изгуби ме още с "Любимата ми поредица СЛЕД Колелото" :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:
And you can't dance with a devil on your back...

annorion
E'lir
Posts: 177
Joined: Sun Sep 03, 2006 10:23 pm

Post by annorion » Tue Sep 27, 2011 8:31 pm

Малшанс.

User avatar
Drigan
Sorcerer
Posts: 456
Joined: Thu Oct 06, 2005 10:51 pm
Location: Neverwhere

Post by Drigan » Wed Sep 28, 2011 11:09 am

Петата част е една от по-слабите в поредицата, но за мен си остава над средното ниво. Признавам, че и аз бях разочарован от забавянето в действието някъде след първата третина, както и от
Spoiler: show
Тирион. За първи път прескачах части от главите му и си мислех: "Боже, нека да дойде края, когато той със сигурност ще изригне с някое неочаквано действие!"
Денерис също свали нивото, но, както и при Джон Сняг, това следва едно естествено развитие на характера. Истинските хора не са изковани от лед, безгрешни герои - Денерис и Тирион в случая са извършили толкова жестокости (превземане на градове/убийства на бащи), че са започнали да се прекършват и изпадат в съмнения по оста добра-зло. Тази книга представлява точно един преход, който го подготвя за включване в следващо действие (или поне така се надявам).
Джон Сняг никога не ми е бил сред любимите (добре де - най-любимите) герои, но в тази книга сравнително ми хареса. Мартин отново залага на реализма - а реализмът в случая сочеше че едно хлапе, колкото и зряло да е за годините си, не би могло да се справи с командирството. И по-спокойно - информацията за смъртта на някои герои засега е само спекулация (аз например се надявам горещо един конкретен крал все още да е жив и да скърца със зъби :>), а оня заклания ще бъде върнат под някаква форма, вероятно по милостта на Р'хлор.
В несвързан въпрос, някой да е мяркал настолната игра по книгата наскоро? Преди години много се бях зарибил да си я взема, но нямах финансов гръб да си я позволя:> А сега май количествата са се поизчерпали...
"Ние сме просто хора и боговете са ни създали за обич. Това е голямото ни величие, това е славата ни и най-голямата ни трагедия."
Емон Таргариен

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19290
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Wed Sep 28, 2011 11:22 am

Календаре, бих ти отговорил, но всичките ти "явно", "излиза, че" и т.н. не ми говорят за добър вкус към дискурса и уважение към събеседника от твоя страна, та скипвам :mrgreen:
This is it. Ground zero.

User avatar
Dr. Horrible
Forsaken
Posts: 2932
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Post by Dr. Horrible » Wed Sep 28, 2011 2:15 pm

Настолната игра я маркам в книжарниците на Сиела. В мола на Стамболийски май я бях видял по-миналата седмица. И в този на Хемус май я имаха, ама там може и да беше играта по втората книга... А преди месеци я имаха и в магазин Пъблик в мола на Цариградско и е доста възможно още да си седи на рафта, тъй като там никой не влиза :P
But goddamn,
you got me in love again

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Wed Sep 28, 2011 7:32 pm

And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19290
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Post by Moridin » Thu Sep 29, 2011 6:02 pm

A Storm of Swords е просто изключителна. Няма празно тая книга.
This is it. Ground zero.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Thu Sep 29, 2011 7:32 pm

Е освен безбройните глави, в които нищо не става, да :mrgreen:
And you can't dance with a devil on your back...

Who is online

Users browsing this forum: Google [Bot] and 0 guests