Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
The lаw of Ueki започва доволно дебилно яко, май ще се загледа.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
В момента rewatch-вам Toaru Majutsu no Index и съм малко изненадан.
Един от интересите ми в тома аниме бяха гащичките на оригиналната Мисака...някаква странна смес между кюлоти и боксерки
(не мога да ги опиша с думи).
В BD версията обаче, за разлика от TV-то са ги цензурирали и са ги направили еднакви с шортичките на същата героиня от Toaru Kagaku no Railgun.
Това или е най-тъпият retcon на света или неадекватна цензура...обикновено TV версиите страдат от цензура, а видео версиите са за плакнене на очи .
Един от интересите ми в тома аниме бяха гащичките на оригиналната Мисака...някаква странна смес между кюлоти и боксерки
(не мога да ги опиша с думи).В BD версията обаче, за разлика от TV-то са ги цензурирали и са ги направили еднакви с шортичките на същата героиня от Toaru Kagaku no Railgun.
Това или е най-тъпият retcon на света или неадекватна цензура...обикновено TV версиите страдат от цензура, а видео версиите са за плакнене на очи
.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
След Хънтъра, опуках за два дена Хана Йори Дангото (май за 3ти път), че нещо се присетих за Цукаса и ми домъчня. Като следствие, не съм се наспивала от доста отдавна.
Тоя път мудността на Дангото ме поизмори и мега драматичната класическа музика ми понаду главата. Нещо озвучаването хич не ми хареса - сякаш през 70-те беше правено. Не знам дали е от конкретния съб или просто сега не ми е направило впечастление, а преди съм го пробляла...
В средата на анимето артът се влоши доста и Макино сдоби особено грозна и неприятна мутра.
Как да е, май игралният сериал беше най-як от всичките продукти по това заглавие. Най-малко цикличен и провлачен беше сякаш.
Учудващото е, че колкото и бозава да е бозата, пак ми въздейства - сигурно е щото Цукаса е толкова як всъщност! Всички шоджота трябва да имат по един такъв активен и агресивен мъжки индивид. Или активна и агресивна женска. Щото иначе спират във времето и пространството и са си ебали капаците.
алшу: Бе тия кюлоти може да са били продукт на цензура още в началото и в БДто да са ги оправили...
Но е странно, да.
Тоя път мудността на Дангото ме поизмори и мега драматичната класическа музика ми понаду главата. Нещо озвучаването хич не ми хареса - сякаш през 70-те беше правено. Не знам дали е от конкретния съб или просто сега не ми е направило впечастление, а преди съм го пробляла...
В средата на анимето артът се влоши доста и Макино сдоби особено грозна и неприятна мутра.
Как да е, май игралният сериал беше най-як от всичките продукти по това заглавие. Най-малко цикличен и провлачен беше сякаш.
Учудващото е, че колкото и бозава да е бозата, пак ми въздейства - сигурно е щото Цукаса е толкова як всъщност! Всички шоджота трябва да имат по един такъв активен и агресивен мъжки индивид. Или активна и агресивна женска. Щото иначе спират във времето и пространството и са си ебали капаците.
алшу: Бе тия кюлоти може да са били продукт на цензура още в началото и в БДто да са ги оправили...
Но е странно, да.
Мдааам пълна и абсолютна лоботомия като изпълнение е това, иначе яка идеяXellos wrote:The lаw of Ueki започва доволно дебилно яко, май ще се загледа.
Last edited by Xellos on Wed Aug 17, 2011 1:20 pm, edited 1 time in total.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Почнах Lupin III - това нещо успя още с първия си епизод да накара Майкъл Бей да изглежда консервативен. Почти няма момент, в който нечие имущество да не е погълнато от пламъци.
Освен това е бъкано с менли менове с косми по ръцете.
Иначе завърших Katanagatari. Страхотна анимация (като качество на анимирането, де, не като съдържание). В тва аниме въобще не уважават възможността да градиш атмосфера само с визуални похвати и музика, както и да оставят зрителя сам да събере едно и едно.
Не знам дали имаше и една реплика, която да не беше експозиционна. За жалките си 12 епизода (но всеки по 49 минути) направо удари в земята ДБЗ-то. В това нещо всеки говори и обяснява. Никой не млъква. Най-честите сцени са тези, в който един олигофрен налита на друг, като и двамата, докато са във въздуха, разказват ПОДРОБНО каква е житейската им история, какви са им уменията, разбира се е подплатено с обилно количество ретроспекции, освен това, ако има странични наблюдатели (ВИНАГИ ИМА ТАКИВА) и те не пропускат да се включват с дълбоки анализи, добави и наратор... като всичко това ни е обяснено ЧЕСТО преди самия двубой.
Потресаващо изживяване.
Освен това е бъкано с менли менове с косми по ръцете.
Иначе завърших Katanagatari. Страхотна анимация (като качество на анимирането, де, не като съдържание). В тва аниме въобще не уважават възможността да градиш атмосфера само с визуални похвати и музика, както и да оставят зрителя сам да събере едно и едно.
Не знам дали имаше и една реплика, която да не беше експозиционна. За жалките си 12 епизода (но всеки по 49 минути) направо удари в земята ДБЗ-то. В това нещо всеки говори и обяснява. Никой не млъква. Най-честите сцени са тези, в който един олигофрен налита на друг, като и двамата, докато са във въздуха, разказват ПОДРОБНО каква е житейската им история, какви са им уменията, разбира се е подплатено с обилно количество ретроспекции, освен това, ако има странични наблюдатели (ВИНАГИ ИМА ТАКИВА) и те не пропускат да се включват с дълбоки анализи, добави и наратор... като всичко това ни е обяснено ЧЕСТО преди самия двубой.
Потресаващо изживяване.
- Spoiler: show
Да, голям лаф-мохабет пада в Катанагатарито. До такава степен, че мисля, че е търсен ефект, а не неспособност да оставиш зрителя да събере 1+1.
Ние го коментирахме с алшу, че мяза на няква театрална пиеса на моменти, с тоя масиран рецитал. Създава едно такова интересно усещане. Мисля, че точно разговорите му са центъра - не екшън, не история, не персонажи.
Ние го коментирахме с алшу, че мяза на няква театрална пиеса на моменти, с тоя масиран рецитал. Създава едно такова интересно усещане. Мисля, че точно разговорите му са центъра - не екшън, не история, не персонажи.
Мдам ще го пропусна значи 
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
трубадур, за Lupin III прави малко сметка, кога е правено и че яко пародизира екшън приключенските заглавия от епохата.
За Katanagatari пък съвсем не съм съгласен. (А сравнението с Dragon Ball си е обида...и защо точно със Z? Те всичките тъпни от поредицата са си един и същи шит.)
Марк Твен беше написал нещо в смисъл "Тази течност е отвратителна за кафе, но е доста добър чай".
Не знам какво търсиш в Katanagatari, но определено заглавието не е очакваното от теб. Центърът на шоуто са тези същите безкрайни диалози, монолози, обяснения и коментари. Не че мога да говоря за качество на адаптация, но има едно друго аниме по книги на същия автор (но от различно студио) - Bakemonogatari, което пак е една безкрайна поредица от дрънкане и философстване...явно това си е стила на Isin Nisio.
T.e. всичко, което написа:
Признаван, не е нещо невиждано и неповторимо, но за мен си е доста над средното ниво, пък и точно такива заглавия не се срещат особено често. Може да не е уникална философска творба, да не съдържа неповторим хумор или пък да покъртва с драмата си, но ми беше много приятно и искам още от същото...ама няма...
За Katanagatari пък съвсем не съм съгласен. (А сравнението с Dragon Ball си е обида...и защо точно със Z? Те всичките тъпни от поредицата са си един и същи шит.)
Марк Твен беше написал нещо в смисъл "Тази течност е отвратителна за кафе, но е доста добър чай".
Не знам какво търсиш в Katanagatari, но определено заглавието не е очакваното от теб. Центърът на шоуто са тези същите безкрайни диалози, монолози, обяснения и коментари. Не че мога да говоря за качество на адаптация, но има едно друго аниме по книги на същия автор (но от различно студио) - Bakemonogatari, което пак е една безкрайна поредица от дрънкане и философстване...явно това си е стила на Isin Nisio.
T.e. всичко, което написа:
но без наратор...Никой не млъква...разказват ПОДРОБНО каква е житейската им история, какви са им уменията, разбира се е подплатено с обилно количество ретроспекции, освен това, ако има странични наблюдатели (ВИНАГИ ИМА ТАКИВА) и те не пропускат да се включват с дълбоки анализи...
Миии въпрос на личен вкус...мен пък точно такива тиради ме кефят...Тематиките на разговорите са доста разнообразни, формата е някакъв театър на абсурда, деконструирали са всички trope-ве от period drama-та за които са се сетили, а сеютата играят страхотно.Което щеше да е страхотно, ако репликите си заслужаваха да бъдат чути... те не си
Признаван, не е нещо невиждано и неповторимо, но за мен си е доста над средното ниво, пък и точно такива заглавия не се срещат особено често. Може да не е уникална философска творба, да не съдържа неповторим хумор или пък да покъртва с драмата си, но ми беше много приятно и искам още от същото...ама няма...
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Че къде казах лошо нещо за Lupin? "Детското" ( ) си е много правилно. Знам от коя година е, знам какво прави, но якото му е, че си е доста актуално и отвява де що има съвременен екшън с простотията си. Което е хубаво нещо.
Сравних Катана(натам квото и ще да е) с DBZ щото е единственото DB, от което преживях над 2 епизода. И сравнявам само битките, които, хубаво, не заемаха голяма част от времето, лошото е, че тази незаета част беше изпълнена с небивали глупости.
Не знам защо защитавате едно доста посредствено аниме. Нямах никакви очаквания за него. Просто го пробвах, защото имаше висока оценка в anidb, а и първи епизод беше добър, тъй като героите бяха по-възрастни от обикновените застреляни тинейджъри, дизайнът им беше готин (с изключение на сестрата на главния), беше рисувано твърде добре и фоновете бяха много красиви, като в тях имаше доста детайл, а не беше типичната мацаница. И даваше предпоставки, че ще използва типичните похвати за жанра си, но с усет и знаене как да ги интегрира като хората, а към клишетата щеше да е подходено с умисъл. Изглеждаше така, сякаш хората зад анимето са знаели какво правят.
Да, ама не. Нямам проблеми с диалозите. Имам проблем с екзпозиционните такива. Бтв, нараторката се включи на няколко пъти по средата на епизодите да обяснява разни простотии, тъй че участието й далеч не се ограничаваше само с финалните й няколко фрази, демек и тя добавяше към цялата навалица от ненужни думи.
Репликите, както и цялото развитие на историята, пък и развръзката й, са абсурдни, ама не, щото е целен ефект, ами щото толкова са си могли хората. Разбирам да беше пародия, целенасочена гавра с клишета и елементарните начини за разкриване на детайли в историята, ама то милото само си падна в капана, превръщайки се в клише от-до. Нямаше изненади, нямаше нещо, което да не сме виждали стотици пъти. Особено пък във фентъзи недоносчетата.
Имаше твърде дълги, страшно скучни, псевдофилософски тиради, които не бяха нарочно шашави (тогава щяха да са забавни), ами се взимаха насериозно, без да осъзнават колко нелепо и досадно звучат. Пак - като във всяко аниме с някаква фентъзийна жилка. Монологът на овцата в последния епизод трябва да е едно от най-тягостните, невдъхновени и ужасяващи предсмъртни монолози в историята... на всичко.
С други думи - целият сериал ми беше скучен, не ме впечатли, освен неща като гори, хълмове и сгради, не мога да кажа, че и помня толкова много от него, а го гледах преди няколко седмици. Помня само колко скучно ми беше, колко ненужно провлачено беше - с жалките си опити за дълбочина и театралничене. Което направено добре, винаги е кеф, ама при Ката*** не им се беше получило.
Ся, ако на някой всичко това му се е сторило забавно, намерил го е за интересно и му е доставило удоволствие - лошо няма. Видял го е с други очи, възприел го е по-друг начин.
) си е много правилно. Знам от коя година е, знам какво прави, но якото му е, че си е доста актуално и отвява де що има съвременен екшън с простотията си. Което е хубаво нещо. Сравних Катана(натам квото и ще да е) с DBZ щото е единственото DB, от което преживях над 2 епизода. И сравнявам само битките, които, хубаво, не заемаха голяма част от времето, лошото е, че тази незаета част беше изпълнена с небивали глупости.
Не знам защо защитавате едно доста посредствено аниме. Нямах никакви очаквания за него. Просто го пробвах, защото имаше висока оценка в anidb, а и първи епизод беше добър, тъй като героите бяха по-възрастни от обикновените застреляни тинейджъри, дизайнът им беше готин (с изключение на сестрата на главния), беше рисувано твърде добре и фоновете бяха много красиви, като в тях имаше доста детайл, а не беше типичната мацаница. И даваше предпоставки, че ще използва типичните похвати за жанра си, но с усет и знаене как да ги интегрира като хората, а към клишетата щеше да е подходено с умисъл. Изглеждаше така, сякаш хората зад анимето са знаели какво правят.
Да, ама не. Нямам проблеми с диалозите. Имам проблем с екзпозиционните такива. Бтв, нараторката се включи на няколко пъти по средата на епизодите да обяснява разни простотии, тъй че участието й далеч не се ограничаваше само с финалните й няколко фрази, демек и тя добавяше към цялата навалица от ненужни думи.
Репликите, както и цялото развитие на историята, пък и развръзката й, са абсурдни, ама не, щото е целен ефект, ами щото толкова са си могли хората. Разбирам да беше пародия, целенасочена гавра с клишета и елементарните начини за разкриване на детайли в историята, ама то милото само си падна в капана, превръщайки се в клише от-до. Нямаше изненади, нямаше нещо, което да не сме виждали стотици пъти. Особено пък във фентъзи недоносчетата.
Имаше твърде дълги, страшно скучни, псевдофилософски тиради, които не бяха нарочно шашави (тогава щяха да са забавни), ами се взимаха насериозно, без да осъзнават колко нелепо и досадно звучат. Пак - като във всяко аниме с някаква фентъзийна жилка. Монологът на овцата в последния епизод трябва да е едно от най-тягостните, невдъхновени и ужасяващи предсмъртни монолози в историята... на всичко.
С други думи - целият сериал ми беше скучен, не ме впечатли, освен неща като гори, хълмове и сгради, не мога да кажа, че и помня толкова много от него, а го гледах преди няколко седмици. Помня само колко скучно ми беше, колко ненужно провлачено беше - с жалките си опити за дълбочина и театралничене. Което направено добре, винаги е кеф, ама при Ката*** не им се беше получило.
Ся, ако на някой всичко това му се е сторило забавно, намерил го е за интересно и му е доставило удоволствие - лошо няма. Видял го е с други очи, възприел го е по-друг начин.
Абсолютно, аз ся реших да дам втори шанс на Гинтама и пак ми е супер тъпо за гледане... некви дребни майтапчета некво много викане уж пародия ама не ми става и тва е
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
И аз пробвах 2009 един - два епизода ама хич не ми хареса. 
Иначе, изгледах Чамплуто. Е яки бяха последните битки, финала беше хубав ама все пак не е нещо върховно. 8/10
Преди това гледах първият филм Патлабор и беше потресаващо тъп. Очаквах повече от Ошии. Нито имаше кой знае каква философия, нито кой знае какъв екшън, героите и дизайнът бяха тъпи... С голяма мъка го изгледах.
Иначе, изгледах Чамплуто. Е яки бяха последните битки, финала беше хубав ама все пак не е нещо върховно. 8/10
Преди това гледах първият филм Патлабор и беше потресаващо тъп. Очаквах повече от Ошии. Нито имаше кой знае каква философия, нито кой знае какъв екшън, героите и дизайнът бяха тъпи... С голяма мъка го изгледах.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest