Гръмотен ли е Балгърина ?

[Amelia]

Мне. Аз съм родена в ПЕРФЕКТНАТА за мен епоха. Ако се бях пръкнала някой друг век по-рано, щях да бъда отгледана като добиче за разплод и харизана на някой мъж, който родителите ми са подбрали, а не аз. Нямаше да имам правото да правя всичко, различно от домакинска работа, работа на нивата и раждане на деца. Щях да слушкам мъжа си все едно е Господ и щях да ям бой, ако не съм го слушкала. Щях да пера на реката в корито, докато ръцете ми заприличат на шкурка. Щях да родя 9 деца, от които да ми оцелеят 2. Щях да умра на няма и 45 години, без да съм мръднала в живота си по-надалече от съседното село, от коремен тиф или малария с прогнили зъби.

В по-малко вероятния случай, в който съм се пръкнала в аристократично семейство, ще трябва пак да изтърпя голяма част от горните и няма да мога да си развявам байрака, както го правя сега. Чудесно си ми е точно ей така по тоя начин, в 21 век, в няква по-бяла страна.

[RRSunknown]

Не е до епоха а до късмет.

[kalendarа_ska4a]

за удоволствие, а не толкова за оцеляване,

Е нали затова е удоволствието - за да се размножиш и да ОЦЕЛЕЕ генофонда. Ма, няма как да се измъкнеш оттова. Всичко си е едно и също; имаме нужда от сериозен ъпгрейд.

[Amelia]

Сексът може физиологично да си носи кеф, ама чак напоследък имаме правото да му се радваме и въпросното удоволствие е издигнато в някъв култ след като християнските табута най-сетне взеха да отпадат. Говори се за това, пишат се книги за това, имаме сексуална революция. Мъжете взеха да се замислят дали жените им постигат оргазъм. Оргазмът на всички участващи се превърна в цел на сексуалния акт. Преди не е било така. Ей такива някви неща. Доста различни от това да почнеш да правиш секса само и единствено след брака, да чукаш жена си през дупка на нощницата й, направена специално с тая цел и да обявяваш мастурбацията за грях, до степен, че да почнеш да обрязваш мъжката част на населението заради него.

И това тук се отнася за съвременното западно общество. В Азия и Африка все още има сякви безумни табута по отношение на секса.

[kalendarа_ska4a]

Заминавам за Африка тогава!

[Morwen]

за оцеляване днес няма особена нужда от толкова много секс и самите secondary sexual characteristics, които ни възбуждат са просто СМЕШНИ на фона на 21ви век; айде 4:3 hip пропорцията при жените и симетрия говори за здраве и се вписва, ами женския мозък? Защо още се търсят мускулести силни мъже (говоря за генетика и масата пак, ясно че си имаме фетиши) като МНОГО време е минало от туп-туп защитата при пещерняческо време.

Аз отговорно бих искала да заявя, че мускулите не са сред първите 17 по важност неща, които ме привличат в един мъж. Нещо повече, мускули в съчетание с малко повече врат и простащина откровено докарват градуса на сексуалното ми напрежение до ниво "ако това ме пипне, срам, не срам, ще викам за помощ". В смисъл, някой умен, чувствителен бодибилдър, с който имаме общи възгледи за живота сигурно би могъл да ми завърти главата ужасно, ама ударението е на умен, чувствителен и т.н., а не на бодибилдър. И мисля, че доста не съм сама в това си схващане.
Също така познавам немалко мъже, които откровено твърдят, че предпочитат по-закръглени момичета.

Aз например, твърдо не бих имал деца (поне засега), тъй като искам хубави неща за тях и добро бъдеще, а аз все още себе си не мога да се гледам като хората, камо ли деца... Сега, в бъдеще (надали) може да съм по-способен Може да ми е гадно, но обратното би било чист егоизъм (като откачените лелички на 60 с готвенето на деца в чужда матка, все едно си купуват поредната нова котка)

Та, какво мислите?

Мисля, че много малко родители са се чувствали напълно подготвени, когато са си раждали деца. Вероятно дори уверените в себе си просто са се самозаблуждавали. Идеални родители няма. И въпреки това има доста голям брой свестни хора, в голяма степен и благодарение на същите тези купища бъгави родители. Хубаво е човек наистина да има някаква степен на сигурност и улегналост, когато решава да има деца, но абсолютни такива няма как да постигне.

Надявам се вече стана ясно, че говоря за боя като за метафора на всякакъв тип принуда, упражнявана върху малкото диване, за да направи то квото не му е кеф. Включително прилъгване с планини от шоколад, плейстейшън и ново колело.

Всъщност моя грешка, че го взех много буквално и след уточнението ти

[kalendarа_ska4a]

за оцеляване днес няма особена нужда от толкова много секс и самите secondary sexual characteristics, които ни възбуждат са просто СМЕШНИ на фона на 21ви век; айде 4:3 hip пропорцията при жените и симетрия говори за здраве и се вписва, ами женския мозък? Защо още се търсят мускулести силни мъже (говоря за генетика и масата пак, ясно че си имаме фетиши) като МНОГО време е минало от туп-туп защитата при пещерняческо време.

Аз отговорно бих искала да заява, че мускулите не са сред първите 17 по важност неща, които ме привличат в един мъж. Нещо повече, мускули в съчетание с малко повече врат и простащина откровено докарват градуса на сексуалното ми напрежение до ниво "ако това ме пипне, срам, не срам, ще викам за помощ". В смисъл, някой умен, чувствителен бодибилдър, с който имаме общи възгледи за живота сигурно би могъл да ми завърти главата ужасно, ама ударението е на умен, чувствителен и т.н., а не на бодибилдър. И мисля, че доста не съм сама в това си схващане.
Също така познавам немалко мъже, които откровено твърдят, че предпочитат по-закръглени момичета.

Aз например, твърдо не бих имал деца (поне засега), тъй като искам хубави неща за тях и добро бъдеще, а аз все още себе си не мога да се гледам като хората, камо ли деца... Сега, в бъдеще (надали) може да съм по-способен Може да ми е гадно, но обратното би било чист егоизъм (като откачените лелички на 60 с готвенето на деца в чужда матка, все едно си купуват поредната нова котка)

Та, какво мислите?

Мисля, че много малко родители са се чувствали напълно подготвени, когато са си раждали деца. Вероятно дори уверените в себе си просто са се самозаблуждавали. Идеални родители няма. И въпреки това има доста голям брой свестни хора, в голяма степен и благодарение на същите тези купища бъгави родители. Хубаво е човек наистина да има някаква степен на сигурност и улегналост, когато решава да има деца, но абсолютни такива няма как да постигне.

Казах МАСАТА хора, въх, четете като пиша. И почвате да вадите ваши приятели, нормално и ТЕ да не са от болшинството, за което говоря. Второ, не съм имал предвид някакъв културист, а точно сила по-скоро и на сексуално ниво. Малко хора се ВЪЗБУЖДАТ от ум точно (радвам се, че съм един от тях де №), a просто го търсят като психологичен/социален атрибут.

И не съм стигал чак до абсолютизми.

[Moridin]

По принцип аз това дори не мога да си го представя да се възбудиш от нечий ум. Има някакво такова усещане, кажи го даже на пътя на влюбването, възбуда даже го наречи в смисъла на учестено дишане и сърцетуп при някакъв екстремен съвпаденчески уитицизъм, но сексуална възбуда?

[kalendarа_ska4a]

По принцип аз това дори не мога да си го представя да се възбудиш от нечий ум. Има някакво такова усещане, кажи го даже на пътя на влюбването, възбуда даже го наречи в смисъла на учестено дишане и сърцетуп при някакъв екстремен съвпаденчески уитицизъм, но сексуална възбуда?

За какво гледах House кат бях на 14? lol

Ми да, при мен има и още една позната.

ЕДИТ: Абе, помислих още малко и не, не е точно това. По-скоро Моридин дето каза.

[Morwen]

Не, на мен ми е ясно, че говориш за масата, аз просто споделях, че съм дори твърде в другата крайност:D Надежда за еволюцията съм, един вид:mrgreen:
А примера с мъжете го дадох по инерция, спя. Той дори нищо не доказва, защото слабото тяло не е непременно оптималното еволюционно, особено за жени. Ама нали мускулестите мъже и слабите жени някак все ни се показват в комплект...

[Zeiss_optik]

Образованието също не си поплюва по отношение на насаждането на неграмотност - макар и не точно в правописа. Преди няколко години ми се наложи да помагам на едно съседче да пише тема за домашно: Дон Кихот - пародия на средновековните рицарски романи.
Детето се беше изтормозило цял ден и нищо не успяло да напише. Питах го за кои средновековни рицарски романи са им преподавали. Не само не им бяха преподавали, но и не беше чувало за "Пърсифал", "Песен за Ролан", "Влюбеният Ролан", "Славна повест за сър Ланселот", "Смъртта на Артур", "Песен за моя Сид", не знаеше кои са Тристан, Лоенгрин и Танхойзер... А, бе - ужас: от нищо трябваше да направя нещо. Седнах и избарах една тема 8 страници, сравних Дон Кихот с всичките по ред и обратно, но резултатът е бил: "Хубава тема, но не си я писала ти!"
Отидох да се разправям с учителката - защо дават на децата такива теми, да им бяха казали поне кой е Волфрам фон Ешенбах или Томас Малори? Но отговор нямаше.

[Marfa]

Имаше такъв парадокс навремето с физиката. Физичката установи, че материалът, който трябва да преподава по програма, изисква да сме взели материала по математика за следващата година. Та се наложи първо да ни преподаде математиката и чак след това се върнахме на физиката. Но ето, че въпросната госпожа има по-различна гледна точка как стават нещата.

[Marfa]

И по темата:
Разсъжденията на Сула за закона за българския език.
Голям е!

[PrivateRaio]

е, абсурдите в образованието започват много рано, още от първия учебен ден. Майка ми преподава английски език - по програмата, спусната от министерството, тя трябва да започне с азбуката още от първия учебен час, а българската азбука се усвоява някъде в началото на втори срок!

[Marfa]

Ех, Еклесиасте, Еклесиасте, няма нищо ново под слънцето, нали така беше?

Spoiler: show

Ако някой би поискал да си изясни смисъла на живота ни от Освобождението насам, особено през времето на последните десетилетия, останал би слисан от странностите, с които тоя живот е изпълнен. Като че ли основната и най-съществена черта в него е отсъствието на всякаква логика. Казал би човек, че сме живели, за да творим парадокси, да доказваме, че сме способни да извратим или да стигнем тъкмо до опакото на всичко онова, което навсякъде и у всички представлява цел на всяко естествено и здраво развитие.

Тоя факт в една или друга степен се набелязва у нас решително всъде. Нигде обаче той не изпъква с такава сила и нигде значението му не е тъй голямо,както в областта на образованието и изобщо на духовното ни битие.

Жертви за народната си просвета ние, общо взето, никога не сме скъпили. Затова в делото на народното образование минавахме за народ, който далеко е определил съседите си. И не само при един случай с гордост сме сочили, че по общия брой на училищата и по процента на грамотността сме почти достигнали равнището на големите културни народи. Още по-значителен изглежда напредъкът ни в ръста на средното образование. Тук вече по относителното число на своите училища - поне преди година и половина - ние едва имахме равни на себе си. И рядко някой народ може да се похвали с едно - съответно на числеността си - тъй голямо количество "интелигенти" със завършено средно или висше образование, каквото вече имаме ние.

Всичко това обаче е само едната страна на въпроса, парадната му външност. Всъщност всеобщата ни грамотност, за която тъй самодоволно обичаме да говорим, представя истинско недоразумение. Най-малко за три четвърти от всички грамотни хора у нас простото писане си остава най-сложното между всички изкуства... Средният тип образован българин не е в състояние да "съчини" правилно, без груби граматически, езикови или стилни грешки нито една страница. Затова въпреки грамадното количество "интелигентни", с каквито вече е претоварен животът ни, толкова малко са българите, които могат да мислят правилно и да излагат на книга мислите си. Когато един чужденец учи езика на дадена страна, обикновено му препоръчват да чете нейния периодически печат. Това е не само защото в него се пише просто и ясно, както хората обикновено говорят, но още и защото главното изискване, на което навсякъде един публицист трябва да отговаря, е да пише стилно и граматически издържано. Само у нас на това условие никой не държи...

Това, което е в пресата, още в по-големи размери е в държавните и обществените учреждения. Те открай време си остават най-удобният и спокоен приют на безграмотността. Обикновеният нашенски чиновник - голям или малък - продължава да бъде олицетворение на човек, който не само че не знае граматиката на своя език, но няма и най-елементарен усет за него. Поради това нигде тоя език не се обезобразява тъй, както в благословените български канцеларии.

Но това шествие на полуграмотността у нас не е нещо, което съществува изолирано и само за себе си. То е само частичен и външен израз на друго явление, по-съществено и с по-голямо значение: необикновения ръст на така наречената полуинтелигенция... Тая маса от полуобразовани хора се среща днес във всички среди на нашата общественост - от низините до върховете й. Нашето нещастие произтича не толкова от големия им брой, колкото от това, че те у нас никога не са били лишени от възможността да играят значителна роля в тоя живот, а през последните десетилетия - да изстъпят като ръководна сила в него. Те се явяват навсякъде: в публичността като безогледни демагози; в държавни и обществени учреждения като важни бюрократи. Намираме ги в стопанските и културните институти, гдето дават вид, че промишляват и работят; по стъгдите, където шумят, или по ъглите, гдето шептят, недоволстват и интригуват. От тях зависи всичко. Защото те са, които създават настроенията и смогват да използват всяко обществено недоволство, при все че - като решаващи фактори - именно те или техни събратя са истинските сеячи на всяко разочарование и отрицание. Те държат в плен и съзнанието на масите. Тия, последните, в душата си ги ненавиждат, но вървят след тях поради това, че няма други, след които да тръгнат: срещу тях в живота ни липсва всякаква организирана сила. И няма откъде да се яви. Защото през целия период от Освобождението си до днес ние не успяхме да създадем в средата си това, което се нарича духовен елит - обществен слой от морално здрави, проникнати от традициите на своя народ и всестранно просветени люде, каквито стоят начело на всяко нормално развиващо се общество. А като що-годе значителна обществена величина не се създаде у нас и оная културна среда, от която такъв духовен елит би могъл непрестанно да се попълва и обновява, която заедно с това би му служила за необходима обществена опора, осигурявала би му възможността да въздейства върху съзнанието на масите. Обществените функции на подобен елит се изпълняват у нас от същата полуинтелигенция...

Самата културна криза, която за целия свят настъпи след завършека на голямата война, за нас започна всъщност още от първите години на свободния ни живот. Защото именно от това време тръгна рушенето на народния ни бит - едничкото завещано нам от миналото културно наследство - и поведоха своето начало безплодните усилия да присадим у себе си истинските придобивки на чуждото културно творчество. От тогава, та и до сега тая криза расте и се задълбочава, тъй като нито едното се помъчихме да спасим, нито пък другите бяхме в състояние да усвоим. Тъй заживяхме съвсем дезориентирани, без своя цел и без свой път, пленници на временни настроения и на необмислени увлечения и затова, без да бъдем способни да влияем на събитията, в които се виждахме замесени, сами се превръщахме в тяхна играчка. Не от свръхкултура, за каквато може да става дума на Запад, а от истинска културна анемия, с всички нейни последствия, е обхванат животът ни. И главно поради това се оказва той днес лишен от всякакви опори...

И тук изстъпва историческата роля, която - не на последно място - има да изиграе българското училище. Само то може да ограничи по-нататъшния ръст на полуинтелигенцията в нашия живот и да издигне общото културно равнище на обществото ни, а главно чрез него ще е възможно да се създаде и духовният елит, без който ние и занапред както досега ще продължаваме да блуждаем и хабим силите на своя народ, за да видим най-сетне загубени сетните възможности да се спаси независимото му развитие.

Петър Мутафчиев, сп. Просвета, 1935 г.

Гаче го е писал оня ден.