
Не знам какво влагаш в "символииката зад кръстенето". Символиката на кръста вече е нещо, с което могат да се правят философски паралели към Новия завет и там има и хубави неща. Както и да е - съгласна съм, че не е нужно да си ги татуираме (или да демонстрираме някакви ритуални знаци), за да покажем, че имаме симпатии към тях. В същото време обаче мога да кльопна без проблеми и двете опции - свят с църкви с култово предназначение, в които хората се кръстят и такъв с църкви-музеи. И двете биха ми импонирали на нещо от мирогледа. И двете биха били в разрез с нещо друго.
Относно лицемерието: факт, някои хора могат да погледнат и по тоя начин на това, което правя, въпреки добрите ми намерения. Това за инстинктите и културната принадлежност също звучи смислено. Само не разбрах защо силното ми чувство на принадлежност към майчината ми култура да е нещо, което се опитвам да омаловажа. Може би ще ми се изясни, когато науча спецификите на психиката си.
А може и да не ми се изясни, щото може пак да не си ме разбрал добре.
В този ред на мисли, аз не се кръстя само, за да "не обидя попа". Това е една от причините, но тя не е най-основната. Аз се кръстя също така, за да "уважа попа, мястото и хората в това място". Има някаква тънка разлика в мотивацията тук, което е "по-такато" в моята гледна точка. Но ще ти кажа това (може би, щото и то избива на душевен ексхибиционизъм) когато ми направиш психопрофила.

И да се върна за малко към реципрочността - не е нужно всичко в тоя свят да е реципрочно и да ти носи някаква полза чрез друг човек. Има ги моментите, в които ползата идва от това, което правиш със света и другите заради себе си, без да очакваш реципрочност отсреща.