Сравнението е горе-долу адекватно между другото: и в двата случая става дума за култура, която принципно е несъвместима с убежденията на Амели. В единия случай тя твърдо не вярва, че Исус е БогЪТ, но използва активно критичен символ на християнството, който в 99.99% от случаите се прилага върху молитва конкретно към този бог с пълна убеденост в неговото съществуване. В другия - този тип музика не е за нейните уши, но отказва да бъде... "вежлива" към хората, на които им е по вкуса, по аналогичен на горния начин.
И да, Амелия, в Канада може би е трудно да намериш чалготека, дори и да ти се прииска да идеш в такава, но в родната ни държавица е достатъчно да излезеш на улицата, да се качиш в автобус или да си пуснеш телевизора, за да се удавиш в тая помия.
Но и те са хора - какво правим тогава? Казваме им "добър ден" и подминаваме (моята реакция към попа) или отпочваме кючеци, за да покажем "възпитание" и "толерантност" (твоята реакция с кръстенето в църквата). Сега усещаш ли колко хлъзгаво става като тръгнеш да търсиш задни вратички в тая "вежливост". Няма такива неща.
И само защото току-що нагледно лъснаха двойните стандарти по отношение на толерантността: аз наистина не знам кое е по-смешно/жалката гледка и кое е по-голям признак за интелектуална и емоционална слабост - стадото обикалящо църквата на разпети петък или тръскането на гюбеци в някоя кръчма.
Култура, кво да я правиш.
