Все още не съм приключил с The Wise Man's Fear, но до момента съм... силно разочарован. The Name of The Wind е една от любимите ми книги, една от първите, които четох в оригинал, дори съм й правил пространно положително ревю за един сайт.
До момента TWMF ме оставя със силно горчив вкус в устата. Действието е ужасно разтеглено, и имам постоянното чувство, че захаросания тийн-елемент се засилва. Има си вълнуващи моменти
- Spoiler: show
- особено през първите дни в двора на Maer-а
но като цяло ги чувствам по-скоро като изключение. Донякъде разбирам защо авторът се опитва да разказва историята в такъв провлачен стил, вероятно се опитва да предаде някаква черта на Квоут като герой, държащ не толкова на епичното, колкото на ежедневното; но не му се получава добре.
Надявам се нещата да се подобрят към края, но чувам доста лоши неща... Толкоз засега, ще пиша пак като я свърша. Засега си оставам
- Spoiler: show
- в търсене на прословутите крадци покрай кралския път. Толкоз пространен отчет на историите разказвани покрай лагерния огън, ходенето за припаси и интересната, но твърде бушидо-японо-подобна култура на Адемите... Просто тази част ме отчая, преди това имах силни надежди.
"Ние сме просто хора и боговете са ни създали за обич. Това е голямото ни величие, това е славата ни и най-голямата ни трагедия."
Емон Таргариен