Кървав Меч ми е любимата чужда. Дотолкова, че не признавам други англоезични.

В нея наистина имаше избор между 4 класа за главния герой, но действието е толкова далеч от чистата тактика, че разликата помежду им се изчерпва със стойността на няколко коефициента и наличието или отсъствието на две-три базови умения.
В изцяло
тактическа книга-игра (
никакви коефициенти и шанс, само избори на читателя) петима главни герои означават на практика пет отделни книги-игри със сходен сюжет - в една.
Спомняш си
псевдо-арабски включвания тук-таме. Колко от авторите навремето, мислиш, са следвали арабистика.

Дори имената на някои хора и места само
наподобяваха арабски език, без да е възможно изобщо да бъдат произнесени на него.
Но това са детайли.