Въпросът, казано накратко е дали Мартин не акцентира върху несъвършенствата твърде много, обратно на авторите, които ги пренебрегват и дали това е обективната картина, всъщност? Дали не е просто другата крайност?ogonommo wrote:Мартин просто разказва една история. Колко е добра или лоша е друг въпрос. И той не пише нищо, което не се е случило под една или друга форма.
Не съм съгласен, че само "НА ЗАПАД" е имало подобни неща. То и нашата история не е много красива, ама не сме си взели поука особено. А картините, които чертаем в съзнанието си са пречупената през призмата на собственото ни съществуване реалност. Можем единствено (и то съвсем ограничено) да избираме как ще подходим към тази реалност; дали ще си сложим детските очилца и ще се ужасяваме или друго.
Приемам и embrace не са едно и също. В контекста на постинга даже са много далеч. Защото едно е да приемеш нещо (за действителност, като част от реалността), съвсем друго е да го прегърнеш (embrace). И определено в ерата на просветеността и интернет е хубаво всичко да се вижда отгоре, без начин да се скрие. Точно пък перверзията (на миналото, че и на настоящето) трябва да е непрестанно пред очите ни, за да има от какво да се срамуваме и какво да се опитваме да избягваме. Ако я (перверзията) заровим на скришно в задния двор, рано или късно ще поникне нещо уродливо.
Лично на мен ми е по-удобно да живея в свят, изпълнен с несъвършенства и грозни неща, за да мога да оценявам всичко светло и добро. Създай един перфектен, лишен от болка и страдание свят и после се чуди на съществата, в които хората биха се превърнали.
