Току-що се върнах от концерта на Сигнал пред НДК. Не знам какво да кажа. Отидох, харесвайки умерено групата и с очаквания за нормален безплатен концерт. Получих доста повече. Беше убийствено, сериозно. Подгряващите, Ювиги, ми харесаха много. Бях чул няколко техни песни и ми бяха харесали, но и наживо не са никак зле. Технични, мощни и т.н., а и, бидейки относително тежък прогресив метъл, струва ми се, изпоплашиха доста от по-възрастните. После излязоха Сигнал и... Размазаха. Доста от бабите и дядовците просто си тръгнаха, когато установиха, че всъщност присъстват на метъл-концерт с всичките му, хм, характеристики. Имаше и опит за пого, но май не беше много успешен.

А китаристът им направо ми събра очите. Той не беше човек. Сериозно, едно от най-добрите китарни сола, които съм виждал изобщо, с наблъскани рифове на Deep Purple, Black Sabbath и Metallica, купища импровизации през целия концерт и неща, които за момента не смея и да мечтая да направя. Данчо Караджов си е харизматичен фронтмен, а и гласът му беше в изненадващо добра форма. На моменти пищеше като Роб Халфорд и си заслужи аплодисментите. Имаше и песен в памет на Дио. Хубава песен, а и точно от тях не го очаквах.
Радвам се, че отидох. Очаквах приятно изкарване, а получих нещо, което ще помня дълго време. И не само аз.