Силно се опитвах да не пиша в тази тема, но не се сдържах и ето и моите скромни мисли и оценки:
ГЕНЕЗИС ми хареса силно, а също и леко ме разочарова. Ще се пробвам във възможно най-схематичен и олигофренски вид да изброя с плюсчета и минусчета причините и за двете.
+ Не обижда интелекта ми, поне през повечето време и като за летен блокбъстър дори бих го нарекла умен
+ Каста ми допадна, според мен почти всички се справиха със задачките си, включително ДиКаприо, а аз не съм сред върлите му фенове
+ Намерих няколко вълнуващи идеи вътре
+ Много, много кеф във второто съновно ниво в хотела
+ Размазах се направо като се усетих, че и защо пичът влачи народа към асансьора
+ Великолепен образ на Мал и чудесно представен
- Въпреки първия плюс по-горе, все пак филмчето силно подценява интелекта на средностатистическия зрител, подавайки му абсолютно ненужни разяснения в стил „понеже тва не е тъпа боза и ти маже и да не се сетиш сам/а, то нека ти обясня, че това е така и така, понеже тва и онова”. Честно, това ме подразни
- Всички снежни сцени
- Гоненицата в Момбаса
- Спирачките, които филмът сам си слагаше – виж по-горния пост на Супер М
- Леко скалъпената история с богатия наследник и ледения татко
- МУЗИКАТА, ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа!
- С няколко изключения, нещо не ме нацели и мен на визуално ниво
Въпреки че може би на се личи от написаното по-горе, все пак намирам филма за много, много добър и искрено съжалявам, че не е гениален, защото потенциалът за гениалност е бил наличен. Отдавам този пропуск на режисьора Нолън така, както отдавам потенциала на сценариста Нолън.
Относно финалът, аз лично избирам за себе си версията на Силвър, просто защото без нея този филм ми идва твърде плосък, а не мисля, че заслужава това. В смисъл, някакви пичове имат някаква мисия, има забъркан комплекс за вина, главният пич изживява катарзис, мисията успява енд дер шуд би а джъстис фор ол... Ми не, тва съм го гледала толкова много пъти в толкова филми, че не ме задоволява. Честно, ако повярвам, че реалността, такава, каквато е сетната във филма е безспорна, то а) цялата работа със сънищата е просто сет, подобен на Пандора, в който се развива една не твърде оригинална история, а това не ми се ще да е така; и б) в този случай бих подценила Нолън като разказвач на добри истории, а както вече уточних по-горе, аз го намирам за отличен сценарист.
Бтв, интересно ми стана само на мен ли ми прави впечатление, че има хора и то не само в този форум, разпалено обясняващи как визията и добрата режисура са различни неща, след като в темата за Аватар са доказвали също така разпалено точно обратното. Не се заяждам, приемете го като намигане
А, още нещо. Забавлявам се с мисълта, че и в трите Нолънови филма, които изгледах тези дни, съпругата на главния герой умира самоубивайки се и това се превръща във важна сюжетна тема. Уел, в Престиж не е чак толкова на фокус, но пак присъства. Та, някой случайно да знае нещо за евентуална съпруга/ майка/ уотевър на Нолън, приключила житейския си път повече или по-малко доброволно?
Но принципно рядко помня какво къде поствам and stuff.
Не се сърдете, нов съм.
. Всичките хвалби правят лоша услуга на филма. Може би щеше да ме впечатли повече, ако вече не бях чела Гибсън. Единственото, което безпрекословно ми хареса и работи за мен, е музиката 