Игра на думи

Lannis · Post by **Lannis** » Fri Feb 04, 2005 12:07 pm

злато, път, среда, планина, сняг

- И да си облечеш дебелата жилетка с подплатата, че навън е влажно след този дъжд и духа вятър – разнесе се гласът на мама Неда откъм кухнята. Нене изгледа с явно омерзение розовата жилетка, измърмори намусено нещо по адрес на големите й златисти копчета, но при все това послушно се облече. Вратата хлопна, момичето бързо притича през градинката и излезе на калния път, който се виеше между китните вили и високите дървета. Далече над върховете на боровата гора се подаваше голото теме на планината, а по най-високите му части искреше сняг. Нене хвърли поглед през рамо, усмихна се на мама Неда, която я наблюдаваше от кухненския прозорец и побягна към дърветата. Желанието й да се озове колкото се може по-скоро извън обсега на зоркия мамин поглед, не след дълго я отведе успешно в средата на една голяма локва и обувките й бързо се напълниха с вода. Нене изгледа печално калните си чорапи и омърляния си сукман. Въздъхна тежко, сви рамене и прецапа бодро през локвата.

Morwen · Post by **Morwen** » Fri Feb 04, 2005 1:23 pm

злато, път, среда, планина, сняг

Тя се разсмя. Не можеше да повярва на красотата около себе си. Планината изглеждаше като залята с разтопен син кристал, а по пътя около нея валеше златен сняг. Тя се завъртя на един крак, а няколко златисти снежинки се заплетоха в косата й. Тя погледна нагоре към окъпаното в червено небе и усмивката огря лицето й. Картината изглеждаше съвършена - неземно красивият пейзаж и огряното сякаш от някаква вътрешна светлина момиче в средата на всичко това. А после тя бавно се свлече. От устата й се изтръгна стон и лицето й се покри с болезнени петна от радиацията.

Проклятие - няма розово - Ксел :(

Ghibli · Post by **Ghibli** » Fri Feb 04, 2005 7:13 pm

Морви, прекаляваш, дай нещо по-весело седващия път, моля те.

Xellos · Post by **Xellos** » Fri Feb 04, 2005 8:09 pm

Ще я модерирам ей ся в оптимистично розов стил ;р

Още някой да има шанс да постне и викам нови думи да дадем

Post by **Moridin** » Fri Feb 04, 2005 8:50 pm

Там, право в средата на най-високата планина, насред най-снежните върхове - там където ветровете убиват и въздух няма - там е скрито златното езеро. Там, закъдето няма път, там където никой никога не е бил и никой никога няма да стигне - там се люлеят тихо неговите чудни спокойни води. Там, дето няма гори и няма цветя, там дето няма птици, нито диви животни - там се спотайват чудните му съкровища.

За златното езеро никой няма нивга да узнае, няма никой да се порадва на неговия блясък, нито ще се гмурне в лъчезарните му води - туй езеро го знаят само звездите. А звездите - те знаят само да мълчат.

Jaar · Post by **Jaar** » Sun Feb 06, 2005 2:16 am

Очи безстрастни като сняг -
безпътни, от пустота обладани.
Живот без цел, без бряг,
дните нехайно разпиляни.

Песъчинки прегоряло злато
изгубени в средата на ледената бездна,
загиващи спомени за отминалото лято;
вечна планина от болка, зимна мъст възмездна.

Мила · Post by **Мила** » Sun Feb 06, 2005 5:44 pm

злато, път, среда, планина, сняг

Докато тя обираше златните дрънкулки от витрината, аз разбих сейфа, а вътре ме очакваше една малка, сладка планина от диаманти... и една доста по-голяма хероинова купчинка сняг... Тц,тц, да се неначудиш на бижутерите. Пък и беше добро качество. Прибрах в чантата и двете релефни забележителности и хванах пътя към Хавай, където по цял ден щях да се излежавам на припек в средата на ято знойни мадами, които се надпреварват да ми донесат коктейли...

Но не било писано.

Morwen · Post by **Morwen** » Mon Feb 07, 2005 7:53 pm

Хм, нека аз... пусна нови думи, имам предвид.

живот, епруветка, чупя, слабост, очи

Краката ми трепереха и усещах, че всеки момент ще се свлека на пода от слабост. Мъжът ми подаде една епруветка и ме погледна в очите.
- Ето, - каза той - три милиграма живот без примеси. Внимавай да не я счупиш, защото е последният.

Random · Post by **Random** » Tue Feb 08, 2005 12:20 am

Омръзна ми да живея в епруветка. Очите ми се умориха да гледат жадно без край и почивка навън през стъклото. Отдайте го на слабостта ми, все ми е тая. Ще счупя стъклото.

Xellos · Post by **Xellos** » Wed Feb 09, 2005 11:45 am

живот, епруветка, чупя, слабост, очи

Отблясъците от грещият с бяла светлина елексир, изпълнил епруветката до средата, засляпяваше очите на Учения. Примижал леко, некотклонно и със силата на маниакалната страст той се взираше в нея. Най-сетне! Елексира на живота, премахващ слабостта от тялото, поправящ счупеното. В този момент вратата рухна и тълпата с факли и вили го помете.

Мила · Post by **Мила** » Wed Feb 09, 2005 1:23 pm

Докато тя обираше златните дрънкулки от витрината, аз разбих сейфа, а вътре ме очакваше една малка, сладка планина от диаманти... и една доста по-голяма хероинова купчинка сняг... Тц,тц, да се неначудиш на бижутерите. Пък и беше добро качество. Прибрах в чантата и двете релефни забележителности и хванах пътя към Хавай, където по цял ден щях да се излежавам на припек в средата на ято знойни мадами, които се надпреварват да ми донесат коктейли...

Но не било писано.

Животът има склонността да се чупи като епруветка с особено опасни бацилчета.
Най-голямата ми слабост, признавам си, е, че когато някоя готина мацка ми се завърти край очите просто не мога да не спра и да си ...поприказвам с нея. Дори да е ченге.

Xellos · Post by **Xellos** » Thu Feb 10, 2005 11:30 pm

молив, хартия, вятър, фенер, спомен

Random · Post by **Random** » Fri Feb 11, 2005 12:23 am

Вятърът на меланхолията раздуха безмилостно пламъка на фенера със спомени и рояк от изящни искрици целунаха верния ми молив, който пък заомайва бялата хартия със сладкодумните си писания:D

Jaar · Post by **Jaar** » Fri Feb 11, 2005 1:41 am

Догарят души във фенерите,
потрепват с ветровете на думите.
Заключени отвътре са дверите,
снимките избледняват в албумите.

Спомените - късчета стара хартия
сред прекършени, захвърлени пера.
Недовършени щрихи, развалена магия,
във миналото моливът изгоря.

Xellos · Post by **Xellos** » Fri Feb 11, 2005 8:58 am

Xellos wrote:молив, хартия, вятър, фенер, спомен

Спомена трябва да останат. Хората трябва да знаят какво се случи наистина. Седя и пиша уморено с молива по омачкано парче хартия, вятъра полюшваще фенера закачен над главата ми и ми тъмни. Не ми остава време, трява да ка...

Игра на думи

Who is online