Четвърти конкурс: Вампирът

[Scheherazade]

Най-после събрах смелост и бих искала и аз да пусна разказчето от конкурса с цел получаване на критика и съвети. Благодаря предварително на всеки отзовал се.


ВАМПИРЪТ

„Да усещаш как огънят в теб изгасва и остава само пепел. Как се вледеняваш от вътре и животът ти се изплъзва, а само аз да мога да те спася ...” – това си мислеше Вампирът докато посрещаше момичето в дома си. То не беше нищо особено – нисичко, слабо и изпито, носеше тъмни дрехи. Като негово човешко подобие, ако не броим ръста. Казваше се Бианка. „Хубаво име”, помисли си Вампирът. Той покани гостенката си да седне, а тя помоли само за един пепелник. След като и двамата се настаниха удобно Вампирът попита:
- Кажи ми, какво е за теб огънят?
Момичето го погледна – дори не знаеше името на този мъж, но знаеше, че той не е човек – знаеше, че е нещо повече и знаеше какво точно е. Заради това и бе дошло тук тази вечер. Защото копнееше за силите му – и не само, копнееше и за самия него. Той беше привлекателен, изглеждаше отегчен от живота и там се криеше загадъчното. Не, той провокираше по всякакъв начин любопитството. Погледна в очите му и отговори:
- Амиии ... всичко. Той е Живот, Страст, Любов, Сила, Ярост ...
- Не е вярно. – отсече мъжът.
- Така ли? И защо пък не?
- Огънят не е всичко. Но аз – аз съм всичко. - просъска Вампирът.
Бианка го погледна с огромно недоверие. Светът в нейните очи винаги беше огнен. Тя не разбираше защо този мъж не приема гледната й точка. Обърка се и реши да нападне. Злобата потече като отрова през вените й – тя нямаше да позволи да й наложат нечие мнение, за това отговори предизивкателно:
- Но ти трябва да си голям лицемер в крайна сметка. Не можеш да си всичко, ако не сменяш непрекъснато маски!
- Аз имам много лица, но в момента не нося никое от тях. Аз съм всичко, защото се променям заедно със света – не съм статичен.
- Ничий характер не е толкова гъвкав – надявам се това да не те обижда ...?
- Моето име е без значение. Аз притежавам множество тъмни страни, но струва ми се, не съм ти разкривал нито една от тях.
Щом изрече това – Вампирът погледна в очите на Бианка и разбра – тя знаеше. Но знаеше само какъв е, нищо повече.
Бианка се смръщи. Погледна още веднъж мъжа и каза нагло:
- Тогава ми покажи!
- Не трябва! Не искам! – беше единственият отговор, който получи.
- Защо? Какво те спира?
- Такова зло не трябва да излиза на повърхността! – извика Вампирът.
Бианка се дръпна леко, а след това запали цигара. Гневът му беше страшен, но тя трябваше да е смела. Погледна непознатия отново в очите и заяви:
- Ха, не ме е страх, защото любопитството ми е по-голямо от страха.
„Глупачка”, помисли Вампирът, „Защо й е да вижда най-злото от мен? Дали подозира, че ако й го покажа – ще трябва да я убия?”. А той се боеше точно от това – да я загуби. За пръв път я видя да се прибира една късна вечер сама към тях, но когато се приближи, за да я нападне – не събра смелост. Усещаше нещо – в това момиче се криеше някаква сила, но той още не знаеше каква.
Започна да я следи. Мина година и той се реши да я заговори. Искаше да я опознае. Тя му харесваше повече от всяка друга, която беше срещал през целия си живот. С какво беше по-различна?
- Защо толкова искаш да знаеш? – най-накрая попита той.
- Не знам, влече ме. – отговори просто Бианка.
Вампирът отново се унесе в мислите си. Спомни си страховете й нощно време, че някой я следи, спомни си как се будеше в сънищата си, когато я наблюдаваше. Тя усещаше присъствието му. Усещаше колебанието му – дали да я остави да живее или да я убие.
- Хайде, не ме мъчи, де! – прекъсна мислите му тя.
- А ако ми харесва да те мъча?
- Значи вече разкриваш лошото?
- Не, това беше просто въпрос.
- Моля те, покажи ми ... – неуверено започна Бианка.
- Ще те уплаша. Не бих искал да избягаш.
- Няма – аз зная какъв си.
- Какъв? Хайде – кажи го? Или нямаш тази смелост?!
Вампирът се усмихна и разкри най-страшното си оръжие – зъбите. Снежнобели, остри като бръсначи. Той беше убиец. Бианка преглътна, а мъжът срещу нея се засмя, усетил страха й.
- Заради кого според теб се плашеше, като вървеше сама нощем, а? Или защо се будеше в своите сънища? Има от какво да се страхуваш – копнея за твоя живот.
- Защо? Защо ми го причини?
- Това е моята природа. Какво, да не би да се уплаши?
- Кажи ми още, моля те. – гласът й трепереше. – Не ми стига само толкова.
- Като че ли наистина ми харесва да те мъча.
Бианка се приготви да прошепне нещо, но Вампирът я спря:
- Какво? Не мога ли да го направя от чиста злоба?
Бианка стана от мястото си:
- Е, струва ми се трябва да тръгвам. Ти нямаш желание да говориш с мен.
- Защо реши така?
- Защото не желаеш да отговаряш на въпросите ми. За какво да седя повече тук!
- Добре, какво ще ме попиташ?
- Аз вече попитах!
- Разбери – тъмното ми Аз се появи в резултат на болката и самотата.
- Тогава ме направи като теб – няма да си повече сам.
- Нямам намерение да деля своето съществуване с никого! Моето желание е да бъда сам! Аз съм една празна черупка – едно създание, раздирано от болката, без сърце в гърдите. Погледни моите очи – в тях няма радост, има само тъга и злоба. И въпреки това – аз имам чувства. Но те са само мои. Мои и на никого друг!
- Разкажи ми още!
- Защо? Питаш все едно ти е интересно!
- Да, интересно ми е. За мен има значение.
- Аз не съм опитна мишка – не съм изверг! Моята природа е да убивам – не съм като вас, хората, защото вие го правите за удоволствие. После ме наричате жесток, защото се храня с живот. А вие – все едно не го правите. Жестоки, коравосърдечни същества.
Бианка беше коленичила и плачеше. Горещите сълзи се стичаха по вкочаненото й лице. Заболя я от думите на Вампира, защото той беше прав – тя не беше по-различна. Но не беше това най-важното – тя знаеше, че ще умре – и затова плачеше, защото егоистичното й човешко съзнание не я освобождаваше дори и за секунда. Вампирът се наведе и я вдигна, прегърна я и тя заплака в обятията му. Почувства се толкова сигурна, че за момент забрави опасността.
Изведнъж болката от ухапване я прониза. Тя изпищя и започна да се дърпа, но вече беше късно. След малко Вампирът пусна безжизненото й тяло на земята, прекръсти се, усмихна се жестоко и потъна в нощта.

[gfstoilov]

Хубава кървава история за прераждане и преминаване едно състояние напред в Живота чрез кръвта. Мисля си, че е съвсем естествено, защото той не е предложил нищо интересно на героинята, затова и избира да е "ухапана".
Само дето това с прекръстването на вампира - дали би го направил наистина?

[Scheherazade]

Благодаря за коментарчето =)

А относно кръстенето: не см сигурна до колко добре см издържала жанра - принципно това трябва да е диаболизъм - светът на хората погледнат през очите на някакво свърхестетсвено създание и съответно прекръстването идва като естетсвен край погледнато от тая гледна точка - гавра.

[apocalexxnow]

Ще започна с уговорката, че като писател явно не съм цвете за мирисане, ако погледнеш темата на моя разказ Просто изразявам моето си мнение.

Мен прекръстването ме изкефи Отрицателната ми критика е насочена към някои пунктуационни грешки. Както и че можеше да го направиш по-дълъг - с повече диалог, словесни игрички между двамата, евентуално и повече мисли, да застопориш мотивациите на героите, тоест да ми е ясно, че ги разбирам. Аз честно казано не разбрах вампирът защо я ухапа, че и се ухили накрая? Нали си я беше харесал и в нея имаше особена сила? Може би защото се е заблуждавал за нея - в крайна сметка оказала се е поредната егоистична пачавра? Поне аз така си го обяснявам. Харесва ми вампирът как използва някои реплики все едно я сваля. Но ако тя поиска да знае твърде много за него, той я отблъсква. Значи той не я чувства чак толкова специална, тоест пак се връщаме на разочарованието му от нея. Правилно ли съм схванал? А, и кажи ми, тя сега ще стане ли вампир, или той просто й изпи кръвчицата и айдее, отиде си момичето?
Романът, който си публикувала/искала да публикуваш (не помня кое от двете беше) за вампири ли е?
Като цяло, не е лоша историята, както и самият разказ. Щом го прочетох до края, това си е комплимент само по себе си Ще чакам да чета още неща от теб.
Другите твърдят, че само с четене може да се стане добър писател - но аз си държа на моето, трябва и много писане. И на теб явно ти идва отвътре както и на мен, та продължавай все така Всеки написан разказ е придобит опит, та нека липсата на коментари или наличието на отрицателни такива, най-вече пък непечеленето на даден конкурс, не те отказват. Имаш потенциал да ти стана фен

[Shin-Ra]

Може би аз ще съм най-критична, но се надявам да не го приемеш лично.
Не ми хареса по доста причини. Първата естествено е тематика която е ужасно клиширана особено в последно време. Отвсякъде ни заливат с истории за вампири и т.н. и като почнах да го чета се надявах те да са представени малко по-разчупено, по-различно, но май не се е получило много. Разказът е прекалено кратък - с риск да стане по дълъг трябваше повече да се концентрираш върху героите, чийто действия, мотиви и диалози малко висят като в комиксов стил.
Като положително мисля че пишеш леко и оттам разказът се чете леко. Изказът ти не е лош и не се изхвърляш в странни сравненията както някои др чийто разкази прочетох. Което пък си е супер щот е трудно човек да се оттърве от вредните навици

[Scheherazade]

Благодаря за мненията ще взема предвид съветите в тях.

Специално за този разказ - клишираната тема беше умишлено избрана, за това е и диаболизъм - твърде смешно е как хора гледат вампири с обожание, ами нека да покажем и другата страна на монетата - вероятно не см се справила. И да, девойката умира - тя трябва да умре.

Ами романът, който пиша по принцип не е за вампири, а пък и не знам колко влиза в графата "Фантастика", "Фентъзи", "Хорър" въобще - не че я няма нишката, обаче е 1 само една и се вплита доста интересно на фона на едно ежедневие (не, не пиша Хари Потър, спокойно), а иначе започнах да пиша някакво продължение на Вампирът, след като изчетох няколкотонна книга за славянска митология и то е в пъти по-добро от разказчето

[Nicksson]

Sheherazade коя е тази книга за славянската митология? Благодаря за отговора предварително.

[gfstoilov]

Благодаря за коментарчето =)

А относно кръстенето: не см сигурна до колко добре см издържала жанра - принципно това трябва да е диаболизъм - светът на хората погледнат през очите на някакво свърхестетсвено създание и съответно прекръстването идва като естетсвен край погледнато от тая гледна точка - гавра.

За кръстенето - един вампир принципно би гледал на живота от друг ъгъл, много по-различен от всеки друг, затова и едва ли би се подвел от нещо като човешка религия, пред която да се прекланя. Това имах предвид, вампирът трудно би повярвал в спасител на душата му... макар и това да е възможно

[Scheherazade]

Благодаря за коментарчето =)

А относно кръстенето: не см сигурна до колко добре см издържала жанра - принципно това трябва да е диаболизъм - светът на хората погледнат през очите на някакво свърхестетсвено създание и съответно прекръстването идва като естетсвен край погледнато от тая гледна точка - гавра.

За кръстенето - един вампир принципно би гледал на живота от друг ъгъл, много по-различен от всеки друг, затова и едва ли би се подвел от нещо като човешка религия, пред която да се прекланя. Това имах предвид, вампирът трудно би повярвал в спасител на душата му... макар и това да е възможно

Ъъъъ, неее, не говорим за спасяване на душата. По принцип глупостите около вампирите се въртят главно щото душата им е останала заключена в света на живите и те не принадлежат никъде. Пък и черната меса - т.е. обърнатият кръст - също е символ на вампиризма - той обозначава преобръщането на християнските норми - замяната на виното с кръв. Пак повтарям кръстенето на края е гавра и е финален щрих.

[gfstoilov]

Е, така поставени нещата са си съвсем наред