Кой какво чете?
Moderator: Moridin
- Lubimetz13
- Mistborn
- Posts: 1307
- Joined: Sun Feb 01, 2004 1:37 pm
- Location: Sofia, BUL / Baltimore, MD
Колкото и да обича Кийтс, Симънс просто не му е в категорията и не успява да го опише, което мен ме дразнеше, докато Шекспир, хвален по задължение или пък не, все пак си остава дистанциран от самия сюжет и няма начин да бъде представен като нещо по-малко, отколкото е.
Иначе с Набоков и аз не съм в близки отношения, та ще оставя на някой по-компетентен да светне малко към този ъгъл...
Иначе с Набоков и аз не съм в близки отношения, та ще оставя на някой по-компетентен да светне малко към този ъгъл...
От друга страна мен часттта с Кийтс ми беше тотално безразлична в Хиперион, както в Илиона ме болеше *** за Шекспир. Полетът на въображението, ако ми позовлите клишето, размахът, с който е създаден светът, ей това е многократно по-мащабно и грабващо още в първия Хиперион, отколкото тук. Тук е... стерилно по някакъв начин.
And you can't dance with a devil on your back...
Съгласен съм, "Хиперион" бие "Илион" по въображение и размах, въпреки че няма да е зле и да видим продължението на "Илион" ... То ако вземеш само първата книга от поредицата за "Хиперион", представата няма да е пълна.
Колкото до Кийтс, той по-скоро е въдхновение за "Хиперион", отколкото опит за анализ. Аз си направих труда да прочета Кийтс, точно Хиперионския цикъл (в оригинал), и смея да твърдя, че точно от там идва духа на книгата. Проблемът е, че Кийтс на моменти е прекално абстрактен, и момента в "Хиперион", където той присъства отговаря повече или по-малко на поезията му
Затова и е по-трудно за четене 
Колкото до Кийтс, той по-скоро е въдхновение за "Хиперион", отколкото опит за анализ. Аз си направих труда да прочета Кийтс, точно Хиперионския цикъл (в оригинал), и смея да твърдя, че точно от там идва духа на книгата. Проблемът е, че Кийтс на моменти е прекално абстрактен, и момента в "Хиперион", където той присъства отговаря повече или по-малко на поезията му


This signature is not yet rated
Взех си на панаира президадения "Дюн", сега чета втората книга от вотри том ("Бог-император на Дюн"). Честно казано започна да ми звучи като сапунена опера вече, а и нямам нерви да чета по повече от 10-15 страници на вечер разни "откровения" от всичкото герои. Надявам се поне 3-ти том да е по-добре...
Elves dig rocket launchers.
Надеай са
Що не четеш евъргрийна преди да правиш такива погрешни покупки? Има ЕДНА книга в тази поредица, която си струва, и това е оригиналният Дюн. Всичко останало е чикия до чикията, включително дечицата и месията, квото и да разправят някои. Аз лично поредицата я зарязах на средата на Бог-император и няма сила на планетата, която да може да ме застави да ги изчета до края.

And you can't dance with a devil on your back...
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Току що дочетох "Падането" и "Чужденецът" на Камю. Отдавна книга не ме беше впечатлявала толкова много. Всъщност само "Чужденецът" истински ме очарова, "Падането" беше някак изкуствено и това ме предубеди след първите страници.
Сега се боря с втория том на войната на студенокръвните. Уж да си почива мозъкът (то пък един мозък
) ми между изпитите. И все пак като правя сравнение между Камю и Фийст....
Леле майко, по- добре взема да не правя такива сравнения, че ми става страшно ...
Сега се боря с втория том на войната на студенокръвните. Уж да си почива мозъкът (то пък един мозък

Леле майко, по- добре взема да не правя такива сравнения, че ми става страшно ...
- Ambartanen
- Arcanist
- Posts: 992
- Joined: Mon Mar 15, 2004 6:45 pm
Сега привършвам "Краят на вечността" на Азимов. Много ми харесва
.

Last edited by Ambartanen on Sun Jan 30, 2005 11:36 pm, edited 1 time in total.
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Странна птица е Достоевски. Великолепен писател, когато става дума за самата материя на романите (стил, образи и тн.), а в същото време несмилаема философия - някаква типично декабристка мрачност и отчаяние. Впрочем и Толстой така. Едва ли има по-виртуозен "покорител на образи и създател на души", но целия барин-ски морал и християнски ценности "през призмата на аграрната реформа" оставя леко тенекиен вкус. Хауевър, те са велики майстори на езика и (за мен поне) това е достатъчно.
Колкото до Илиум, първоначално изключително ме издразни с Ада и Солженицините "зек-ове". Обаче като се замисли човек, Симънс го прави напълно съзнателно и това го реабилитира донякъде. Хипериона беше много по-добър.
Ааа, какво означава "Кийтс е по-добър от Симънс", като едния е поет-романтик а другия е писател фантаст?! На шах?
....Ц, никога няма да му го простя това с Набоков..
Колкото до Илиум, първоначално изключително ме издразни с Ада и Солженицините "зек-ове". Обаче като се замисли човек, Симънс го прави напълно съзнателно и това го реабилитира донякъде. Хипериона беше много по-добър.
Ааа, какво означава "Кийтс е по-добър от Симънс", като едния е поет-романтик а другия е писател фантаст?! На шах?
....Ц, никога няма да му го простя това с Набоков..
Хеликоптерите са душите на взривени танкове...
Впрочем, ето пълният текст на ADA or ARDOR: A FAMILY CHRONICLE. Текста е с анотации. Аз бих ги пропуснал поне на първо четене.
Може би най-добрата книга на която съм имал щастието да попадна:
http://www.libraries.psu.edu/nabokov/ada/
Може би най-добрата книга на която съм имал щастието да попадна:
http://www.libraries.psu.edu/nabokov/ada/
Хеликоптерите са душите на взривени танкове...
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests