Преди да продължим с (офф-)копането, да прехвърля един
мост, по повод на заключителната ти мисъл.
А сега...
Moridin wrote:Продължавам да не те разбирам.
(Имам чувството, че в тоя момент сме като две засилили се една към друга асимптоти. Хем ме фрустрира, хем ме гъделичка приятно. С предусещането за conceptual breakthrough...)
1) Гравитоните са най-вероятната хипотеза за описание на квантовата гравитация. Останалите частици носители също са формално хипотетични, тъй като са виртуални и съществуват само под формата на измествания в енергийните нива. Квантова гравитация под някаква форма (със или без гравитони) е необходима за описване на феномени, които НЕ МОГАТ да бъдат описани от теорията на относителността (и изкривеното пространство-време). Очевидно търсенето е за теория, която да описва всички ситуации, защото само тогава можем да претендираме, че разбираме същността или поне че имаме работещ модел на вселената, който ни позволява да предвиждаме взаимодействията.
Аз говорех за гравитацията като ефект в макросвета.
Никъде не споменах "квантова гравитация" по-нагоре. Не помня някога да съм изучавал такава - нито в училище, нито в International Baccalaureate курса си по физика; нито пък съм чел допълнителни материали в по-зрелите си години.
Съответно - нямам подготовката да разсъждавам по квантовата гравитация, и мястото на гравитоните там. Ако считаш, че пропускът ми е сериозен, т.е. има нужда да го запълня, преди да продължим с тая нишка от разговора - при първа възможност (...някъде през ноември :/) ще наваксам и по тази тема.
Колкото до останалите частици-носители - нали иде реч за фотоните, глуоните и W и Z бозоните? Понеже съществуването на всички тях вече е доказано експериментално, док. знам (но на гравитоните не е).
2) Формулата, цитирана от теб, е вярна в СТО ПРОЦЕНТА от случаите, с които човек може да се сблъска в живота си (ако въобще му притрябва да смята гравитация).
Да си помогна с един цитат от "Бавно ваяние" - аз не познавам този човек.
Формулата беше само пример, но щом си се хванал за нея - айде ако обичаш, обясни ми чрез нея визуалното отместване на образите на звездите, чиято светлина минава в непосредствена близост до Слънцето?
Ако ми кажеш, че "човек" по принцип не се вълнува от такива въпроси... значи не само не познавам този човек, ами не ща и да го познавам.
Ти да не претендираш, че в момента разбираш квантовата механика и математиката зад теорията на относителността? А БИ ГИ РАЗБРАЛ КАТО УЧЕНИК? Без "тотално да си объркаш главата". По-сериозно
Тия теории най-малкото изискват да разбираш диференциални уравнения
Не я разбирам и към момента - ако "разбирам" предполага "мога да я обясня така, че да звучи смислено - на друг, а даже и на мен".
Но мисълта ми е друга: че за да възпитаме
самостоятелно мислене (баси, ще развиете инстинктивна слепота към тая фраза, ако я повторя още веднъж... :/), трябва да поставяме въпроси - особено
неудобните въпроси - още докато сме ученици. Аз още в училище
разбрах защо Нютоновата гравитация не е достатъчна. Без да ми трябват диференциални уравнения за това.
(Мноооооого са страшни тия диференциални уравнения, ей. Сигурно точно зат'ва се учат в първи курс в университета - или, в моя случая, в курса по математика към IB.)
И това, което ми остана като разбиране, за доживот, е: Търси, Калине. Не се задоволявай с който и да е отговор, завинаги. Протегни се на пръсти, надникни, ако можеш, един завой по-нататък.
И не забравяй да се кефиш на стъпките, де.
П.П. Гледам, че вече и на жени сте минали
- та да питам вас като по' разбирачи от мене (аз имам опит с две, макс. три):
А за
жените какво ще предлага училището?
