А пък на мен ми се е случвало да изпадам в състоянието, наричано "сънна парализа". Тоест тогава не знах, че така му се викало, но в последствие от Дискавъри научих, че си имало научно наименование това чудо. Да чукам на дърво, от доста време не ме е спохождало, слава Богу! Неописуемо гадно изживяване! Започва се с това, че си лежа в собственото легло, предполагаемо будна. Всичко наоколо си е по нормалному. В даден момент усещам нечие чуждо присътвие в непосредствена близост до себе си, но не мога да видя никого, а ако случайно видя някой, то той е някой мой близък... Докато се чудя какво става, нещо/някой буквално ме затиска, чувството е неописуемо реално, сякаш бетонна плоча натиска гръдния ми кош, заплашвайки всеки момент да строши ребрата ми. Веднъж в подобен момент успях да мръдна и докопах нечия ръка, зеленикавокафява, с дълги кокалести пръсти и няколкосантиметрови черни нокти. Друг път от леглото ми се изтърколи отрязана ръка на кукла, което кой знае защо успя да ме разбуди напълно, аз се изправих седнала в леглото си, но все още със силна болка в ребрата. Имам предвид не сърдечна болка, най-тривиална силна болка като че ли наистина нещо много сериозно ме е притискало. Друг път до леглото ми стоеше някакъв тип, нисък, на около петдесетина години, с черна къса къдрава коса, кривоглед, който, като видя, че го гледам, измъкна някакъв шиш и се опита да го забие в окото ми. Успях да мръдна буквално в последния миг, отново седнах в леглото си, но този път наистина бях вече в прединфарктно състояние. Трудно ми е да ви опиша колко истинско, реално, дори живо изглежда всичко в такъв момент. В началото, първите пъти, когато ме спохождаше подобно състояние, се опитвах да викам. В смисъл не мога да мръдна дори на милиметър, но се опитвах да извикам някого, най-често, естествено, майка си. Най-гадното беше, че когато веднъж това стана, си помислих, че успях да извикам, при което майка ми влезе, аз се успокоих, тя дойде да види какво ми има и защо съм толкова изплашена, при което понечи да ме пипне по челото със същата оная описана по-горе от мен ръка... Тогава окончателно се разбудих, тоест установих, че майка ми си е в другата стая, жената и хал-хабер няма за изживяванията ми, но аз преживях излишно душевно сътресение. Дълго време не знаех какво точно да мисля по този въпрос, когато по споменатото вече Дискавъри не попаднах на предаване за смущенията в съня, където някакъв учен описваше точно моето преживяване. В някои от цитираните от него случаи дори подробностите и детайлите си съвпадаха. Нарече това състояние "сънна парализа", обяснявайки го със следното: тялото фактически вече е заспало, мускулите са напълно отпуснати и обездвижени, а мозъкът е в някакво полубудно състояние, което води до впечатлението, че на практика си буден и виждаш всичко наоколо си, а същевременно подсъзнанието ти прожектира халюцинации, които би следвало да започват в първите фази на съня. Не беше ясно единствено по каква причина всички хора, които говореха тогава, разказваха сънища поразително съвпадащи с моя, но честно казано предпочитам да остана неосведомена по въпроса. Пък и в края на краищата може докато човек е в подобно състояние да се стимулират еднакви мозъчни центрове, които да водят до еднакви халюцинации, нали?
Между другото точно Дискавъри ми помогна да се справя донякъде с тоя проблем. Оттогава, ако не дай си Боже ме споходи подобно състояние, понеже в такива моменти нищо не ми пречи да разсъждавам, си казвам: "мамицата му, пак проклетата сънна парализа!" и някак си се успокоявам, след което криво-ляво успявам да се разбудя, пренебрегвайки доста успешно усещането за чуждо присъствие до себе си. Е, после трудно мога да заспя отново, ма пак по-добре отколкото да се гърча в подобно състояние.
Ето какво намерих по въпроса:
http://watarts.uwaterloo.ca/~acheyne/night_mare.html
http://watarts.uwaterloo.ca/~acheyne/S_P2.html#SPREM
. Беше много кошмарно. През деня си четох една детска книжка с много готини картинки. Едната картинка заемаше две страници A4 формат - преобладаваше зеленото и представляваше баба и дядо (също в зелено) в нещо като файтон, заобиколени с много деца, пеперудки, цветенца и прочие лигни. Вероятно адски horror усмивките на дядото и бабата са провокирали онзи ужасен сън същата вечер, в който те препускаха с файтона след мен и ме гонеха из кварталната градинка. И пак всичко беше зелено - т.е. все едно го гледам през зелени очила... 
. А за сънищата за ежедневието... всъщност никога не са нормални, винаги има нещо в тях, което ти бърка в усещането за "всичко е наред, всичко си е на мястото"...
, движещ се с много висока скорост и режех главите на някакви хора с един гигантски сатър 