Споделете
Ъм и щъ пък да е глупост? 
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
Ми "има/няма емоционалност" е също толкова валиден аргумент, колкото "тъп е/добре измислен е". И в двата случая говорим за нещо, измерването на което е въпрос на лична преценка, но самото то обективно може да съществува като самостоятелна характеристика.
Виж, с "докосна ме" не е така.
Виж, с "докосна ме" не е така.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Цитат, ако обичаш, в който твърдя, че "според мен трябва да се водят спорове и дискусии". И всъщност естествено, че трябва. Според теб не трябва ли? Трябва само да се пише като лексикон "на мен ми хареса, на мен не ми, мен ме докосна, аз го почувствах, за мен нямаше емоционалност" и така докато се изредят всички? После лок и в архива? Тва не значи, че непременно трябва да се спори за всичко, ма в какво изобщо ме обвиняваш всъщност в момента?Ghibli wrote:Не ти слагам думи в устата, а изтъквам факт. Или ще кажеш, че не е така?
Морви, не, зад "има емоционалност" не стои абсолютно нищо. За еди кой си в Аватар нямало, за мен има. Иди обяснявай кои са конкретните фактори, които определят дали има, или няма "емоционалност". Изобщо, какво, за бога, е "емоционалност" от гледна точка на изкуството? Плс, ако ше отговаряш, нека да не е с "може да е" и "по тая логика", а с некви примери
And you can't dance with a devil on your back...
Вероятно Гибли има предвид прословутата тема, в която ти, и ако се не лъжа Емо се упражнявахте да спорите и после пренесохте тоя маниер в начина си на писане навсякъде.
Възможно е и да се дразни от крайните твърдения като:
Възможно е и да се дразни от крайните твърдения като:
Морви, не, зад "има емоционалност" не стои абсолютно нищо.
Това между другото не го пиша с цел да се заяждам или да зясягам някого. Ако считаш, че тези твърдения не са крайни, ок. Грешката може да е в моя телевизорМисля, че всеки път, когато някой използва тая глупост в разговор за което и да е изкуство, Бог убива котенце Crying or Very sad
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
-
Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Иска ми се да се включа в създалата се дискусия
Да е емоционален филм означава, че в него има емоция, има чувство. А чувствата наистина не са логика, трудно или дори невъзможно е да им се даде точна и ясна дефиниция. И в някои филми просто чувството е искрено, усеща се, че това е нещо изживяно от сценариста или режисьора, друг път е просто фалшиво. Никой не може да даде универсално правило за това кое чувство какво е. Човек или просто го усеща, или не го. И от тази гледна точка е безсмислено да се спори за чувства, да, но това не значи, че емоционалността на един филм не подлежи на дискусия и по-подборно разглеждане.
Два примера от миналата година. В An Education има редица моменти, когато нещата просто изглеждат искрени и истински. Например една сцена, в която двете жени чакат в колата, двамата джентълмени идват набързо, палят и потеглят. Погледът на главната героиня в този момент, изражението й, стойката й, всичко изглежда невероятно искрено и изживяно. Камерата не се фокусира излишно много върху нея в този момент, но просто цялата обстановка е невероятно нагнетена, в привидно спокойните лица реално може да се почувства напрежението. Аз не мисля, че съм изживял точно такава ситуация в живота си, но все пак филмът показа едно чувство, което ми се стори напълно искрено. И няма как да не съчувствам на главната героиня.
В Аватар пък има една сцена, в която главният герой, доскоро неспособен да ходи, прехвърля съзнанието си в силно здраво тяло и скоро започва радостно да тича. В един момент камерата специално се приближава изключително близо към ходилото му, за да се покаже как то докосва пясъка. Ето това наричам аз плитка емоционалност. Може и да греша, но дълбоко се съмнявам Камерън да е изживял нещо такова, да е изпитал това чувство или да е говорил с човек, който го е изпитал. Просто цялата сцена все едно крещеше „О, той горкият не можеше да ходи, но вижте сега как стъпва в пясъка! Не е ли страхотно, представяте ли си как се чувства той, а?”. И там е проблемът – трябва да си представям как се чувства, но реално не го чувствам. И съответно въобще не съчувствам на персонажа. Мисля си за емоцията, но не я изпитвам. И съответно не бих нарекъл филма емоционален.
Както казах и по-горе – безсмислено е да седнат двама и да спорят силно ли е някое конкретно чувство или не. Но това не значи, че не можем да разглеждаме емоционалността на един филм. Аз мога да обясня защо точно намирам филм А за емоционален и чувствен, събеседникът ми може да разкаже какво в този филм му се е сторило фалшиво и неискрено и така нататък. Ако целта ни в една дискусия е да разберем мислите на другия и мотивите му, подобен разговор би ни помогнал много. Ако целта ни обаче е да стъпчем събеседника и да му покажем, че неговото мнение не струва, а нашето мнение отразява напълно обективните и реални качества на филма, то разговор за емоционалност и чувства наистина е безсмислен.
Да е емоционален филм означава, че в него има емоция, има чувство. А чувствата наистина не са логика, трудно или дори невъзможно е да им се даде точна и ясна дефиниция. И в някои филми просто чувството е искрено, усеща се, че това е нещо изживяно от сценариста или режисьора, друг път е просто фалшиво. Никой не може да даде универсално правило за това кое чувство какво е. Човек или просто го усеща, или не го. И от тази гледна точка е безсмислено да се спори за чувства, да, но това не значи, че емоционалността на един филм не подлежи на дискусия и по-подборно разглеждане.
Два примера от миналата година. В An Education има редица моменти, когато нещата просто изглеждат искрени и истински. Например една сцена, в която двете жени чакат в колата, двамата джентълмени идват набързо, палят и потеглят. Погледът на главната героиня в този момент, изражението й, стойката й, всичко изглежда невероятно искрено и изживяно. Камерата не се фокусира излишно много върху нея в този момент, но просто цялата обстановка е невероятно нагнетена, в привидно спокойните лица реално може да се почувства напрежението. Аз не мисля, че съм изживял точно такава ситуация в живота си, но все пак филмът показа едно чувство, което ми се стори напълно искрено. И няма как да не съчувствам на главната героиня.
В Аватар пък има една сцена, в която главният герой, доскоро неспособен да ходи, прехвърля съзнанието си в силно здраво тяло и скоро започва радостно да тича. В един момент камерата специално се приближава изключително близо към ходилото му, за да се покаже как то докосва пясъка. Ето това наричам аз плитка емоционалност. Може и да греша, но дълбоко се съмнявам Камерън да е изживял нещо такова, да е изпитал това чувство или да е говорил с човек, който го е изпитал. Просто цялата сцена все едно крещеше „О, той горкият не можеше да ходи, но вижте сега как стъпва в пясъка! Не е ли страхотно, представяте ли си как се чувства той, а?”. И там е проблемът – трябва да си представям как се чувства, но реално не го чувствам. И съответно въобще не съчувствам на персонажа. Мисля си за емоцията, но не я изпитвам. И съответно не бих нарекъл филма емоционален.
Както казах и по-горе – безсмислено е да седнат двама и да спорят силно ли е някое конкретно чувство или не. Но това не значи, че не можем да разглеждаме емоционалността на един филм. Аз мога да обясня защо точно намирам филм А за емоционален и чувствен, събеседникът ми може да разкаже какво в този филм му се е сторило фалшиво и неискрено и така нататък. Ако целта ни в една дискусия е да разберем мислите на другия и мотивите му, подобен разговор би ни помогнал много. Ако целта ни обаче е да стъпчем събеседника и да му покажем, че неговото мнение не струва, а нашето мнение отразява напълно обективните и реални качества на филма, то разговор за емоционалност и чувства наистина е безсмислен.
But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
От постовете по-горе само се видя, че емоциите между пишещите оунват емоциите във филмите за които е разделата/темата/идеята. Иначе, аз съм сред първите които не задълбават в неща които ми харесват и така. Това си е работа на хората имащи професионален интерес към киното, а и не искам да си развалям кефа с анализи и спорове . Въпрос на желание... Така че... вазелинчето ще си требе за някои като коментирам филм както аз искам
. Въпрос на желание... Така че... вазелинчето ще си требе за някои като коментирам филм както аз искам „Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Who is online
Users browsing this forum: Bing [Bot], Semrush [Bot] and 1 guest