Някои сценарни предимства на...

[Roland]

От друга страна говориш за "силните му момент", докато в сегашния случай буквално нямаме слаби.

Колкото до другото, британският агент беше вкаран САМО за да умре после и не свърши нищо. Повечето Бастерди също, а всеки си имаше самостоятелно представяне.

Интродукцията си е чудесна, разгледана самостоятелно, и съм съгласен с всичко, което си казал за ставащото в нея, но откъм ритъм е адекватна за тричасов филм, а не за филм, в който има горе-долу малко повече от два пъти по толкова после.

Зверствата все още считам, че много от тях са с именно shock-value. Помня ти аргументите, ма си оставам неубеден. Ясно ми е и че първото за самоцелните избивания влиза в категорията "умишленост", обаче това става пак спорно - като разговорите ни за Шаямалан. Което ВЕЧЕ прави сценария подлежащ на най-малкото ДВЕ тотално противоречащи интерпретации, едната от които - никак не ласкава. Този на другия фгилм няма подобен проблем. Той е това, което е, и там няма място за съмнение. И е много добър

Бтв, кви са тия огромни претенции към сценариите, при положение, че сам казваш, че техниката ти е по-важна?

[Amelia]

Не че нещо, но това, че Бастердс не е номиниран за сценарий не беше ли политическо решение? Някви там правила на съответната гилдия? Помня, че го обсъждахме с Вивиян...
Оттам тоя спор е яко в нищото.
1. Филмите са ужасно различни - безумие е да се сравняват по къвто и да е показател. Не може да се каже кой е по-добър от тях, просто щото не са в един жанр ебати. И жанровете им са толкова далече един от друг, че аз пукната допирна точка не виждам между тях.
2. Ако не сте чели сценариите, като такива, е малко странно да го разисквате изобщо тоя въпрос. Достатъчно ли знаете, че да отделите приносът на сценария от общият ефект, който филмът е имал върху вас? Аз за себе си знам, че си нямам и хабер. Трябва да се разгледа отделният елемент, както предполагам правят ония чукове в гилдията.

Аз бтв ги харесвам и двата доста много. И трите всъщност, ако турим и Аватара тука.
Бастердс и Аватар обаче за мен са култови филми, а Хенгоувъра е просто доста яка комедия.

Роланд, в Дет Пруф не ти пречеха дългите интродукционни сцени. Чудя се що ти пречат тези в Бастердс. Тая първата ме смачка още в първите 10 минути от филма ебати. Физически я усетих направо - гениално замислена, гениално написана, гениално изпълнена. Оттам насетне другите сцени с много лаф вътре са също разкошни. Оная в бара примерно всеки път ме празни. Англичанинът с грешката с трите пръста беше централен сюжетен двигател ебаси - как можеш да кажеш, че е бил сложен само за да умре. Нали заради него стана мазалото с бастердите в киното в крайна сметка и изобщо се събраха отделните сюжетни нишки на финала.

[Silver]

Именно, направи си сметка колко як трябва да е сценарият на Бастердите, щом е направил такова впечатление дори на човек, дето по принцип му е през оная за референции, смисъл и... постмодернизъм. Истината е, че Бастердите ме спечели преди всичко с техниката си и формата отново я слагам над съдържанието. Просто в случая съдържанието е супер, а това е рядкост в наше време (последно и форма и съдържание от висша класа получих през 2006 с комбото Децата на хората, Престиж и Парфюмът).

От друга страна говориш за "силните му момент", докато в сегашния случай буквално нямаме слаби.

Като контрааргумент на този аргумент мога да ти кажа, че на The Hangover заспах от скука.

Колкото до другото, британският агент беше вкаран САМО за да умре после и не свърши нищо. Повечето Бастерди също, а всеки си имаше самостоятелно представяне.

О, британският агент имаше пре-пре достаъчно екранно време предвид колко второстепенна му е ролята. Бастердите са екип и фокусът е върху трима от тях, така че отделно представяне е малко силно казано. Във всеки случай, не виждам централен герой със слабо охарактеризиране, пък даже второстепенните такива като избитите в сцената в кръчмата бяха пълнокръвни и запомнящи се. Човек ако задълбае може да намери дори смисъл зад героите, които бяха написани на листчета на челата им.

Интродукцията си е чудесна, разгледана самостоятелно, и съм съгласен с всичко, което си казал за ставащото в нея, но откъм ритъм е адекватна за тричасов филм, а не за филм, в който има горе-долу малко повече от два пъти по толкова после.

Тук грешиш. Интродукцията е петнайсетина-двайсет минути. Филмът е 153 минути.

Зверствата все още считам, че много от тях са с именно shock-value. Помня ти аргументите, ма си оставам неубеден. Ясно ми е и че първото за самоцелните избивания влиза в категорията "умишленост", обаче това става пак спорно - като разговорите ни за Шаямалан. Което ВЕЧЕ прави сценария подлежащ на най-малкото ДВЕ тотално противоречащи интерпретации, едната от които - никак не ласкава.

Не разбирам защо аргументите ми не са достатъчни. С тях определено едната интерпретация натежава повече. Има ли филм със зверства, който оценяваш високо? Или тук говорим за това, че ако филм има зверства, то той задължително не те кефи, защото целта им е да шокират? Помня, че се беше опънал срещу Страстите гибсънови точно по подобна линия, затова и питам.

[Amelia]

Едитнах си поста горе, гледам Силвър е пуснал междувременно.

[Roland]

В Дет Прууф не ми пречеха, щото филмът е ташак и не е самостоятелен, а е част от ташак-дуалогия. То беърли е филм изобщо това.

[Samail]

За мен преди всичко един сценарий работи ли, значи е хубав и оттам трябва да тръгват всички по-нататъшни оценки. На Запоя историята му основният фактор ли е който прави филма толкова динамичен и интересен (за в жанра си, както се спомена) - да! На Копилетата сценарият ли е основното нещо което ни кара да гледаме филма с интерес и да се кефим на бъзиците на Тарантино и абсурдноста на ситуацията - да! Не забравяйте, че един сценарий не е книга, така и тук традиционните тематики, стилове и тем подобни не е нужно да са задължително изпъкнали за да може сценарият да работи като хората. Филмът ще разработи останалите теми визуално, чрез ефектите, кинематографията и актьорите си. (ето ви още едно нещо което Аватар не успява да направи бтв) Така че, нека не анализираме сценариите като номинации за Пулицър, а по-скоро като частично допринасящи за оформянето на идеите на филма.

[Silver]

В Дет Прууф не ми пречеха, щото филмът е ташак и не е самостоятелен, а е част от ташак-дуалогия. То беърли е филм изобщо това.

Всъщност тук не си прав за нито едно от тези неща:
1) Death Proof е ташак в подобна степен и по подобен начин както и почти колкото Бастердите (просто, дето викаше един доста умен тип, не е филм за inglorious basterds, а за glorious bitches). Най-сериозната разлика е в комплексността на втория, но в почти всичко останало са 1:1, особено що се отнася до нещата, които дефинират филмите на Тарантино.
2) Не се бъркай от това, че Родригез и Тарантино са приятелчета - двата им филма и до ден днешен се чудя защо ги слагат в общото Grindhouse, след като нямат нищо общо помежду си. Нито са един жанр, нито са консистентни като похвати, че да стоят един до друг. Ок, ташак са, но по доста различен начин (то и Team America е ташак).
3) И си е абсолютно пълнокръвен филм от-до. Тук изобщо не говорим за недоклатен сегмент от 4 стаи, примерно. Тва спокойно може да се сложи до Криминале, Глутницата, Кил Бил... (особено до Кил Бил, всъщност) без да го е срам кой знае колко.
Btw, имай предвид, че всичко това ти го казва човек, който беше много сериозно предубеден към тоя филм (и чийто любим режисьор със сигурност не е Тарантино, така че обвинението във фенбойщина не върви).