е, те на - fight club е един от филмите, на които тва се случва. седиш и го гледаш със страничен интерес, с който би гледал как съседчето отгоре си прави самодисекция на мозъка със скалпел, за да установи нещо, което ти и приятели сте разбрали пет години по-рано на бутилка водка, късче джойнт или къвто там умствен стимулатор употребявате. и както си гледкаш с тоя ми ти страничен интерес как детето си човърка коричката на раничката, по едно време ти става първо умерено отвращаващо, а после скучно.
- неясно крайно послание, което може да остави трайни увреждания в неукрепналата младежка психика.
и оставя, тъй кат гледам. кво имаме тук? поколение от фенове на fight club, поколение дето гради ценности или липса на такива върху fight club. spooky. [noоow, call me задръстеняк ^_^]
гуд нюзът е че някои го надрастват, май : )
- американците не са ЧАК толкоз тъпи - могат да схванат за уейстнатия си джакски животец и от първия път, без туй да им се налива 2 часа в мозъка през тръбичка. че то дори матрицата не подценяваше зрителите толкова
- не знам за живота на джак, ама част от тежестта на ролята на дърдън беше прахосана със симплифицирането и вдетиняването му към края. то експресионизмът е хубуу нещо, ама фокс кидс гу глеами без пари, пък и ни смье на 10 все пак, кво кат смье от село.
- излезе долу-горе по едно време с "generation п" на пелевин. някакси едуард нортън и брад пит не издържат на конкуренцията с духа на Че при разкриването на недъзите на консуматорското общество. : )
- мозъчната каша на мийт лоуф. ееееекскюз мииии? има 101 други начина един филм да се прави на отвратително-шокиращо-интересен, някои от които бяха взети на въоръжение в същия тоя филм.
- хелена бонъм картър. [ужасяващото е, че след като се сгоди с тим бъртън май е абонирана за всичките му филми - беше в big fish, ще я има и в the corpse bride и charlie and the chocolate factory.]
толкоз на първо четене и офф дъ топ ъф главата и т.н.
