A V A T A R

[Amelia]

Ъм. Филмът е доста комиксов и това очевидно е търсен ефект. Имаме комиксов наивитет, комиксови лошковци, комиксов патос... Не разбирам защо това се отчита като проблем обаче. Филмът е сетинг дривън - фокусът му е върху бруталния свят. Историята и персонажите са там, за да ни го покажат колкото се може по-добре.

Няма нужда да ни се развива някаква сложна философска притча, която да не сме виждали никога преди това (има ли такова нещо изобщо?) - тя би засенчила сетинга. На тоя убер гениален магически свят му трябва точно такава плоска, наивна, детска, комиксова фентъзи историйка, за да работи както трябва.

Това е приказка, както казах. Приказка, с която дъртият Камерън отдава почит на детето Камерън, което някога си е мечтало да види такъв филм и сега има кинтите и възможността да си го направи. Дори на мен ми действа по сходен начин - аз обожавам приказките и в сърцето ми винаги ще има място за тая изтъркана и преексплоатирана индианска романтика. Щото обожавам и индианците. И изобщо всякакви там видове войни и разбойници - пирати, мускетари, рицари, самураи, нинджи...

Обичах историите за белия човек, който намира живот и любов в различен свят от неговия и сега продължавам да ги обичам. Ако ми направят история за човек от друга раса, на когото се случват разни такива неща в бялото общество също ще се кефя (Боговете сигурно са полудели, ениуан?), макар че ние белите като цяло сме отворени кат Аврамов дом и това да приобщим друга раса към "племето" ни далеч не е толкова интересно колкото в разни по-затворени общества, обременени с тежки морални правила и т.н.

Аз лично от бяла вина не страдам - белите, които са ходили да колонизират насам-натам определено не са били българите, ениуей. Просто е яко самото приключение. Самият природно базиран свят - нещо, което ние романтизираме иззад удобните, защитни бетонни (или пълзящокофражни) стени, в които сме израснали, щото е измамно красиво и различно и интересно и в което реално ще умрем за пет минути или поне ще ни е доста зле. Не знаех обаче, че съм имала нужда от такъв филм, докато не го гледах.

Обикновено пищя срещу клишетата и визията не ме трогва особено, но тук е различно. Щото с тая визия е направено едно малко чудо - и под "визия" не слагам само 3Д ефектите, които силно не ме интересуват. Говоря за цялостната картина на филма, за онази защеметяващо красива гора, за божествено изглеждащите нави. Изобщо, като концептуален арт цялото нещо е страхотно и наистина те кара да се вживееш и да си помечтаеш закратко да си там. Но това, че можеш да се прибереш зад бетона и стъклото и да си вземеш душ впоследствие, прави нещата още по-яки.

[passer-by]

Единственото което ме издразни беше едностранчивото очерняне на хората, така че това да се избиват на разфасовани купове да е морално оправдано. Не че не е най-честото нещо в екшъните, но все пак не ме кефи.

Кои хора обаче? Не бяха всичките - и следователно не беше едностранчиво.

Филмът не показваше в лоша светлина хората изобщо, а тези от тях, които "са убили своята майка-планета" и тези техни представители, които бяха готови да направят същото с Пандора.
Други хора пък разбраха на какъв свят са попаднали (обяснението на Грейс пред героя на Джовани Рибизи) и посветиха живота си на това да го защитят - и учени, и войници. И аз така бих постъпил на тяхно място.

[Scourge]

Въпрос към разбиращите - колко и кои от вас смятат монтажа на Аватар за посредствен и изпълняващ само най-проста практическа функция?

И може ли някой да ми каже какво точно е монтаж, какъв ефект има върху филмите принципно и да ми даде примери за тъп/гениален такъв?

монтаж е процесът на рязане и лепене на суровия материал.
звучи просто, но тва е много важен етап в правенето на един филм, в който са намесени не само монтажистите, но и режисьор, дипи, оператори. на тоя етап добър филм може да стане гениален или да бъде осакатен до посредствен.
монтажът определя динамиката на филма и потока на повествованието и оказава силно влияние върху това как се възприема дадена сцена – още айзенщайн разбира и отдава огромно значение на монтажа като основен начин за манипулиране на зрителя.

от зрителска гледна точка може да се каже, че има "видим" и "невидим" монтаж. традиционно (и консервативно) се смята, че ако монтажът се забелязва, значи с него има проблем. ако се загледа човек във филмите с награди за монтаж, те са почти изцяло "тихо" монтирани. натрапващ се (за добро или лошо) монтаж често се наблюдава при режисьори идващи от музикалната индустрия. скорошен пример за добър "видим" монтаж е 500 days of summer.


в CG филмите нещата стоят малко по-особено.
тъй като няма предварително снет материал, с който монтажистът да работи, филмът може да се монтира в процеса на правенето му. лесно е да се получи грубо ренднат вариант, да се екпериментира с камери и кътове, и накрая да се изрендва финална версия на вече монтирания филм.

конкретно в аватар монтажът е ок, мен лично ме подразни на няколко пъти в комлект с разшаваната камера в по-екшън сцените, но тва си е въпрос на предпочитания.

[Vivian]

БТВ, не че много ме интересува, но забелязвам, но би трябвало някакъв процент от приходите да остава и за киносалоните все пак, нали?

Доста зависи от самото естество на киносалона, но имат минимална печалба и от това, да. Въпреки, че на фона на нормалните им приходи е по-скоро нищожна. А те идват от пуканките, колата, бонбонките и най-вече рекламите дето пускат преди самия филм.


@ Емо:

Доколко точно ще съм ти от полза не знам, но ще се пробвам да обясня докъдето ми стигат познанията. Монтажът в даден филм е ужасно тясно вързан с две неща - вътрешната стъпка/ ритъм на самата история и една добра доза самия метод на разказване на историята, като се навързват всички елементи от постпродукцията -визия, музика, звук. Това, разбира се, не значи, че монтажистът действа с вече заснетия материал както му скефне. Напротив - ужасно често работи прекомерно тясно свързано с режисьора, за да е сигурен, че в крайна сметка готовия продукт ще носи белега на собственото артистично виждане на режисьора. Поради тази причина доста често ако режисьор сметне, че даден монтажист е напипал много адекватно начина му на мислене, то той работи константно с един и същи монтажист, примерно -Нолън, Спилбърг, Скорсизи. Друг път, самият режисьор съумява да разбира достатъчно и да се меси достатъчно, че да е част от екипа по монтажа -Камерън, Стивън Содърбърг.

Стандартите за 'гениален' монтаж често са различни, но винаги когато имаш интересни времеви сикуънси, които са така тактически разположени из филма, че да допринасят за развитието на цялата история (и ти вс епак да разбираш историята), то можем да говорим за изключително добър монтаж. Примерно, монтажът на Мементо е доста, доста добър. От друга страна, ако имаме ужасно дълъг филм, пълен с разностранни, разновремеви и разностилни сцени (както в Изкупление, примерно, или Мюнхен) и при все това цялостното темпо рядко ти се затлачва, то пак можем да говорим за доста добър монтаж.

За мен лично монтажът в Аватар беше ужасно добър, тъй като такова надъхано темпо се поддържа трудно за толкова дълъг период от време. Да, не е гениален, но определено е на ниво, на което за мен заслужава номинация за Оскар и отма бих му я дала.

Ако се сетиш нещо друго - питай.

Ше сплитна постовете, че ще стане мамутно-дълъг инак...

[Pugsley]

конкретно в аватар монтажът е ок, мен лично ме подразни на няколко пъти в комлект с разшаваната камера в по-екшън сцените, но тва си е въпрос на предпочитания.

Мдам имаше и няколко момента, в които камерата много бързо и рязко влизаше в близък план, което уж трябва да засили ефекта обаче поне при мен действаше леко разконцентриращо.

[Amelia]

За мен също бяха проблемни тия сцени - тогава ептен кръстосвах очите... Няколко от тях ги примижах всъщност, че щяха да ми гръмнат очните ябълки...

[Vivian]

Вивиан, имаш ли някакъв достоверен източник колко % от цифрата, издекламирана на boxofficemojo до момента отива за преразпределяне между инвеститорите? Щото, ако твърдиш, че 100% от приходите се връщат в студията, тогава ще се окаже малко сложно да намерим филм, който да е донесъл загуба. Доколкото съм запознат от интернет дискусиите, студията прибират по-малко от половината от цитираните по медиите суми.

Колкото до коментара ти за примерите, които дадох - това, че Децата на хората очевидно не е първото художествено произведение, което третира infertility и това, че трябва да си сляп и тъп, за да не забележиш алюзиите на Изкуствен интелект с Пинокио няма никакво значение. Тези примери ги дадох точно, за да илюстрирам как добре позната идея може да се превърне в страхотен филм, ако се подходи сериозно към нея. Куарон може и да не е хванал най-комплексната история на света, но начинът, по който я разказва няма нищо, ама нищо общо с почти комиксовата скучна формулаичност на Аватар. Примерът с The New World го дадох пък, за да илюстрирам, че не ми е чак толкова голям проблем, че Аватар е преразказ на Покахонтас, колкото начина, по който го прави. Съвсем сериозно се почувствах неудобно в момента, в който природата взе страна, и по никакъв начин не мога да гледам с добро око на режисьор/сценарист, който не е в състояние да заобиколи подобен абсурд.

Point taken за примерите. Не съм тотално съгласна в случая, предимно защото намирам, че изразните средства и съдържанието на Аватар би трябвало да са подчинени на толкова опростени скелетни структури, но разбирам гледната ти точка.

Сигурен ли си, че не си попаднал на информация, която описва по-скоро foreign versus domestic profit, тъй като там твърде често се получава процентно изражение близо до 50? Иначе, не - инвеститорите не прибират 100% от приходите, твърде често прибират някакво изражение, което се намира близо до 70%. Ако говорим за супер-продукция, обикновено въпросните се разбиват на частици за съответните звена/ студия, които стоят зад проекта, а останалите 30 се поделят измежду продуценти и други частни инвеститори. Нали не мислиш, че голямо студио, примерно Юнивърсъл би дал 300 милиона бюджет, знаейки, че ще прибира само 50% от генерираните приходи? В смисъл...би било малко като на добра воля, еле па насред такава финансова криза.

Защо смяташ, че е трудно може да се постигне провал? В отчетените разходи, които обикновено се публикуват за дадена продукция почти никога не се споменават разходи, плащани на съответните общини, правителства, етц, когато се ангажират външни пространства, не се зачитат допълнителни такси по пътувания, поддръжка на звездите в продукцията (ако има такива), наем на халета и студия ползвани от продукцията (не всяка филмова компания разполага със съответните площадки и студия из света и често се налага да ги наеме под наем). Почти никога не се добавят или оповестяват разходи по ритейл и merchandise стоки, а производството им струва някакви пари, колкото и да ги поръчват из азиатски държави. Да не говорим какви пари се пръскат около реклами и анотации покрай наградни сезони, примерно.

Също, не забравяй, че различните продукции по мащаб са нагърбени с различни очаквания, както и студио от различна категория и размер може да поеме провал/ успех по съвсем различен начин. Дъщерните компании като New Line обикновено са достатъчно крехки (ползвам го, тъй като го беше дал за пример), докато нещо като Фокс е огромно. Една дъщерна компания взима далеч по-малък процент от компанията-майка.

За да отговоря на въпроса ти относно източниците на инфо -имам познат, който работи в MTV Films като executive, както и други двама, чието занятие е продуцентството. Тъй като това не е достатъчно 'солиден' и надежден източник във форумна комуникация, бих възприела всякаква форма на недоверие, но ще се постарая да намеря една статия от Уолстрийт Джърнъл, в която помня, че се съдържаше като факти част от това, което съм споменала. Ако се наложи, в краен случай мога да публикувам нечий договор, предполагам?

[Silver]

Вивиан,

Point taken за примерите. Не съм тотално съгласна в случая, предимно защото намирам, че изразните средства и съдържанието на Аватар би трябвало да са подчинени на толкова опростени скелетни структури, но разбирам гледната ти точка.

Защо да трябва да са толкова опростени и беззъби? Изобщо не разбирам. Тук е мястото да кажа, че единствените моменти, в които филмът имаше потенциал да ме трогне истински (но не успя) бяха:
1) когато Джейк измъчен обясняваше, че вече не знае кое е сън и кое - реалност (но това вероятно се дължи в много голяма степен на странната игра на Уъртингтън, който през цялото време е като някакво хлапенце, попаднало в магически свят и само се хили и ахка - склонен съм да отдам това като специфични инструкции на Камерън към него, защото трейлърите съдържаха много голяма доза точно такива кадри) и, МНОГО по-важно:
2) когато на финала огромната Нейтири държеше в ръце задушаващия се Джейк в човешка форма като някаква парцалена кукла. Ето около тази сцена трябваше да се развие цялата драма на филма. Тук трябваше да се търси сблъсъка на цивилизациите, а не в идиотската схватка с Полковника. В един хубав момент през главата ми мина мисълта колко много тая сцена ми напомня на началото и финала на Бътън с контраста между обичащите се страни. Един наистина умел режисьор, би хванал сюрреализма, абсурдността, обречеността и... дори извратеността на тази сцена и би я поднесъл по начин, който да те трогне истински, но не - Камерън, който е специалист в плоския и предвидим титаничен розов романс е избрал за пореден път най-елементарното решение. Аргх, сега като се замисля, на този филм му трябва толкова, толкова малко, за да се превърне в това, за което масово го обявявате... как да не се ядосва човек...

Сигурен ли си, че не си попаднал на информация, която описва по-скоро foreign versus domestic profit, тъй като там твърде често се получава процентно изражение близо до 50?

Е тва е insult направо. Имах предвид точно това, че средно хората, които са дали парите за филма си връщат около 50% от приходите по кината (с малко по-голям процент за САЩ и малко по-малък процент за останалия свят - като правило). Това е цифрата от практически всяка дискусия в нета, на която съм попадал.

Но, наистина, ако продължим по тая тема, ще вземем да копаем в това какво е бюджет на филм, как се обявява, защо го крият, какво съдържат цифрите по приходите, които се обявяват... и отново ще си спекулираме ли спекулираме. Фактът е прост - Аватар ще излезе на зелено, ставайки един от най-касовите филми. Другият факт е, че колкото по-мащабно направи това, толкова по-скорострелно ще започне милкването на тая вселена, което е всичко друго, но не и добра идея.

[Roland]

Мен пък ме трогна на много повече места, напълно успешно. Ще ми разясниш ли защо сцената с природата е трагикомична? Това ми е по-интересно от приходите.

[Silver]

Ами защото е елементарно сценарно чийтване, когато е поднесено по този начин. Напомня на предпоследния Хари Потър, където героите имат свойството да се пренасят когато където им падне и развалят цялото усещане за опасност. И тук така - най-близкото до акъла измъкване от ситуацията малобройни добри версус многобройни лоши е да се случи нещо подобно. Ако ще развиваш тая идея, ами направи го малко по-subtle бе човек... какви бяха тия героизми, речи, лайна... Хорнер направо ме отказа от живота като литнаха тия животни. Да ти кажа, може и в него да е основната причина тая сцена да ми изглежда толкова повърхностна, щото подобна има и в Двете кули, но точно там Хауърд Шор направо изби рибата.

[Morwen]

Единственото което ме издразни беше едностранчивото очерняне на хората, така че това да се избиват на разфасовани купове да е морално оправдано. Не че не е най-честото нещо в екшъните, но все пак не ме кефи.

Кои хора обаче? Не бяха всичките - и следователно не беше едностранчиво.

Филмът не показваше в лоша светлина хората изобщо, а тези от тях, които "са убили своята майка-планета" и тези техни представители, които бяха готови да направят същото с Пандора.
Други хора пък разбраха на какъв свят са попаднали (обяснението на Грейс пред героя на Джовани Рибизи) и посветиха живота си на това да го защитят - и учени, и войници. И аз така бих постъпил на тяхно място.

Да, филмът показваше в лоша светлина всички освен героите ( в смисъл на героичните образи, не на образите по принцип). Който не е с нас, е срещу нас и залужава да умре креативно и мъчително. Значи, очевидно не всеки войник и пилот на хеликоптер бяха някакви невероятно зли хора, искащи да убиват жестоко, нещо повече, те не знаеха че сечейки дървета убиват мислещ организъм. Но специално бяха показани как се ухилват тъпо на надъхващите слова на оня чук генерала, за да може после, когато на тези хора бъдат откъснати няколко крайника от побеснял археоптерикс, а после се запалят, да си кажеш "така му се пада на гадта ниедна, а като се усмихваше доволно ни рива, нали?".
Това, което ми е дисхармонично е, че филмът едновременно разчита на твоята съпричастност и чувствителност към природата, която е нещо много деликатно, хем разчита по най-грубия начин да ти хлопне вратата на съпричастността към хората. Да, може би не към всички, но към огромната част и по принцип.

Пъгсли, много як еко уан-лайнър, ама едва ли ще сменяш по твое детенце за банан, нали? Няма нужда да прекаляваме.

[The Mad Hatter]

Един наистина умел режисьор, би хванал сюрреализма, абсурдността, обречеността и... дори извратеността на тази сцена и би я поднесъл по начин, който да те трогне истински, но не - Камерън, който е специалист в плоския и предвидим титаничен розов романс е избрал за пореден път най-елементарното решение.



Ами да го беше взел Тарантино примерно - Навитата можеха да си направят едно хубаво ритуално самоубийство в края.

[Amikae]

Единственото което ме издразни беше едностранчивото очерняне на хората, така че това да се избиват на разфасовани купове да е морално оправдано. Не че не е най-честото нещо в екшъните, но все пак не ме кефи.

Кои хора обаче? Не бяха всичките - и следователно не беше едностранчиво.

Филмът не показваше в лоша светлина хората изобщо, а тези от тях, които "са убили своята майка-планета" и тези техни представители, които бяха готови да направят същото с Пандора.
Други хора пък разбраха на какъв свят са попаднали (обяснението на Грейс пред героя на Джовани Рибизи) и посветиха живота си на това да го защитят - и учени, и войници. И аз така бих постъпил на тяхно място.

Да, филмът показваше в лоша светлина всички освен героите ( в смисъл на героичните образи, не на образите по принцип). Който не е с нас, е срещу нас и залужава да умре креативно и мъчително. Значи, очевидно не всеки войник и пилот на хеликоптер бяха някакви невероятно зли хора, искащи да убиват жестоко, нещо повече, те не знаеха че сечейки дървета убиват мислещ организъм. Но специално бяха показани как се ухилват тъпо на надъхващите слова на оня чук генерала, за да може после, когато на тези хора бъдат откъснати няколко крайника от побеснял археоптерикс, а после се запалят, да си кажеш "така му се пада на гадта ниедна, а като се усмихваше доволно ни рива, нали?".
Това, което ми е дисхармонично е, че филмът едновременно разчита на твоята съпричастност и чувствителност към природата, която е нещо много деликатно, хем разчита по най-грубия начин да ти хлопне вратата на съпричастността към хората. Да, може би не към всички, но към огромната част и по принцип.

Пъгсли, много як еко уан-лайнър, ама едва ли ще сменяш по твое детенце за банан, нали? Няма нужда да прекаляваме.

Ако питаш мен всеки, който е отишал на Пандора е бил съвсем наясно с какво се захваща. Друг е въпроса колко от тях са способни да променят вижданията си и да се опълчат на вероятно най-могъщата корпорация, да не изпълнят изрични заповеди и да действат радикално според вярванията си. Единици са хората наистината способни на такова нещо. Защото шансовете На'ви да се опълчат и надвият хората изглеждаха меко казано илюзорни. Точно в реалния живот 95% от хората ще предпочетат да спазват заповеди, да се изкефят на лошия лейтенант, щото е по-лесно така. Не виждам какво очерняване има. Това си е просто реалността. Никой от тия хора не би си мръднал пръста за природата на някаква си планета и някаква си друга раса. Те са дошли за парите и нищо друго.

[Pugsley]

Пъгсли, много як еко уан-лайнър, ама едва ли ще сменяш по твое детенце за банан, нали? Няма нужда да прекаляваме.

С тази лека разлика, че Пъглсли не смята да нарои 7-8 отрочета на земята и да ги остави да се оправят както могат, какъвто е случая при маса олигофрени пълзящи по земята и шибащи се в дива мизерия нямайки какво друго да правят, докрарвайки още по-голяма мизерия на огромната си челяд. Но това не е дискусия за тук де.

И не, явно си недогледала филма, защото имаше хора съпричастни към природата и такива, които се кефеха на килинга, а и пича в началото подчерта, че на Пандора са основно наемници, които са там за кинти, а не хора борещи се за свобода/принципи/блабла, следователно са там за кинти и не ги интересуват тези неща. Оттам вече те са олицетворение на всичко, което не е наред с човечеството последните години и тяхното гнусно избиване от динозаврите е приветствано и посрещано с кеф от драгия зрител спокойно заседнал в седалката си и неизпитващ грам угризение.

[The Mad Hatter]

Интересното беше, че имаше отделни идентифицирани персонажи от оная пасмина войници, като онзи гологлавия с IQ 0,1, за които още щом ги видиш как се кефят в залата на приказките на Баш шефа, започваш да си гадаеш по какъв начин е избрал да ги очисти режисьора малко по-късно.