Post
by Lubimetz13 » Wed Dec 22, 2004 3:15 pm
Приветствам дълго човъркащата ме с отсъствието си тема за Землеморията - приветс-приветс! Казвам си без бой, в очите ми Урсула Ле Гуин издухва от трасето всякакви Фийстове, Едингси и прочие емоционални инквизитори, при това външно не й личи да се напъва особено. То талантът, викат, не расте по дърветата, имаме нагледни примери... извинявайте, изпуснах се по любимата си тема. Ще карам по същество, че всички знаем какво мъчение представляват триста реда с хвалби за храносмилане. Тъй, на първо място ми хрумва да се похваля с лекотата на книгите на Ле Гуин, по-известна сред хората, служещи си с думата "ефирност", като ефирност - понякога обръгнатият в живота мозък на фентъзи-ветерана, без да се допитва до самия фентъзи-ветеран, решава за общото благо да прескочи някое и друго двустранично описание на крепостна стена, един-два абзаца, в които героят се подлага на моментален психологически самоанализ по време на Битка, три-четири глави с Перин/Егвийн или любимия на всички момент, в който авторът превърта и започва да описва всяко препикано минзухарче в местността. Е, при книгите на Ле Гуин тоя вариант просто го няма, поне за мен - няма места, където писателката се е чудила какво да сложи и е блъскала разни полуфабрикатни мизерии. Под нивото й е, явно. Личи си, че пише с вдъхновение, което и ни довежда до второто нещо, изникващо в ума ми - философията. Тук мога да се разприказвам за върхове в тенденцията като "Лявата ръка на мрака", ама няма, защото не е за тях темата. Но и в "Землемория" ги има философските епизоди, особено в най-добрата според мен част "Най-далечният бряг", където идеите на авторката дебнат в засада на всеки нов ред. Поне за мен е така, ще повторя. Има си и допълнителни екстри като един от най-добрите литературни стилове в жанра, концепцията за Древната Реч, изпипания свят, добил с едва загатнато описание по-голяма пълнокръвност от всичките имбецилизми на разни самозвани графомани, при все тоновете карти и наръчници, които издават ежемесечно, както и великолепния език - всяка дума си е на мястото, просто няма празно. Е, всичко това далеч надхвърля средните изисквания в лигата, трябва да призная. Естествено, мога да продължа хвалебствията в същия дух още доста клавиши време, но трябва да ходя да си пия хапчетата от сушени жаби, тъй че привършвам. Като заключение ще спомена, че това е една от любимите ми фентъзи серии, ако и да звучи малко наивно и пуберлайк, за която е едва ли не обидно да се подвизава в една колонка с идиотщините на разни там Джордани и себеподобните му....
Last edited by
Lubimetz13 on Thu Dec 23, 2004 9:31 pm, edited 1 time in total.