Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска
Moderator: Moridin
-
armageddon
- Forsaken
- Posts: 2936
- Joined: Tue Jan 13, 2004 10:24 am
Мда, ако Петя в присъщата си ентусиазирана малоумщина ти мушне цяла лъжичка в девствена уста от ТОВА, иначе ако се разреди става. Говориш с човек дет зоби уасаби с лъжица. Имам още кленов сироп от оня, ма при положение че има Домашен мед до него ФЪК ОФФ. И бтв набивам традиционните съботни палачинки са. МУХАХАХАХ!Moridin wrote:Знаех си - наистина е същото като вегимайта, но последният бил с "не чак толкова силен и интензивен вкус"
което директно ме води на извода, че ако опиташ мармайт, ще умреш в АДСКИ МЪКИ
Иначе тая телевизия дет ме радва ултимативно Fiestatv.tv си е май канадска и рути. Особено Жак Пепен ми е кумир. Viva La France... in USA/Canada ;p
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Мри там, знаеш че съм по-добрия в кухнята и подбирам ;рр
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
-
Maledictus
- Warmage
- Posts: 1190
- Joined: Sat Feb 23, 2008 10:27 am
- Location: In the middle of the Danse Macabre
- Contact:
Другия уикенд ;р
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
И аз, и аз!Maledictus wrote:Предлагам кулинарен контестмънт и себе си като член на дегустиращата комисия......
Ако трябва, ще водя протокола на мероприятието.
Все за готвене иде реч, нали? Че кухненските маси и подове бяха споменати в една кинотема наскоро в малко по-друга конотация.Xellos wrote:Мри там, знаеш че съм по-добрия в кухнята и подбирам ;рр
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
Не съм чел там явно, ма трее се внимава в кухнята определено 
.
Абе Хрис кво ядете там?
. Абе Хрис кво ядете там?
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
О, злият пост за храната... Мислех да пусна такъв по някое време, но набирах готовност за огромния му обем. Пък сега Ники ме принуди.
Ники, ако не се кефиш на кленовия сироп, що не събереш тайфата и не ги нахраниш с него - да не става зян, а те хората таман ще го пробват - няма нужда да чакате да се завърна.
Иначе ние кво ядем... Амииии, аз готвя много рядко, така че си карам на суровоядство почти. Сашо яде много месо и там няма как да е сурово, та го минаваме през скаричката, която си купихме. Тя се казва Lean mean fat grilling machine и е патентована от боксьора Джордж Формън. Гениален уред, и двамата с Александър сме влюбени в него. Затваря се - т.е. пече отгоре и отдолу едновременно и е под наклон, така че мазнината да изтича от месото докато онова църка отгоре й. Ползваме я много често - на Александър за месото (говеждо и пилешко най-вече), понякога за риба (снощи ядохме едни шишчета от скумрия), а аз си взимам от време на време от ония фалшивите вигън меса и си ги минавам през скарата и тях. Тук имаме сякви имитации - бекон (това го ям сурово, по-гот е), мокри каши някви каймяни, оформени кръгли бургер плънки, шишове с мръвки и т.н. Не съм яла истинско месо от достатъчно години (13-ина вече), че да не си спомням много кво беше на вкус, та ги кльопам тия лайна и даже ми и харесват.
Аз от бг съм свикнала да ям много домати и сирене, което е МЪКЪТЪ, щото:
а) доматите не са домати
б) сиренето не е сирене
Обаче намерих разрешение. Купувам едни доста скъпи коктейлни домати (200-400г са 4-5 долара) и те стават за ядене, доста сладки са. Сирена преди ядях всякакви видове, за да компенсирам липсата на свястно бяло сирене. Тука шиткат някаква шитлива фета по магазините, но тя е суха, твърда и безумно солена и като вкус и като пари. Затова зареждах хладилника с 10 вида сирена - моцарела, чедър, камамбер и разни странни италиански - азиаго, проволоне, кячкавало (оу йес, тва е и пушено!), разни кремави дет се мажат кат Ла ваш ки ри и Филаделфия. Даже не им помня имената на селекцията дет си я поддържах - аз я и разнообразявах често де - разни сини датски сирена, разни швейцарски от време на време... Бе всъщност хич не ми беше зле. После открихме, че в европейската пекарничка до нас продават КОФИ с по 3 кила бяло сирене в саламура от Гърция и Македония за 30 кинта. Вече трети месец съм заебала всичките смешни чужбински сирена и си ям нормално бяло сирене като пич! Те тва е, почувствах се кат българче пак!!!
Иначе за останалата растителна манджа - тук целогодишно се продават марули, краставици, репички и пресен лук и ние често ядем зелена салата по тоя повод. Купуваме си понякога карфиол и брюкселско зеле и ги ядем сурови, щото Александър не ги обича готвени. Той е мега капризен бтв и заради него купувам точно 5 неща, щото другите и да ги купя и да ги сготвя, ще си ги ям сама... Примерно всеки шибан път гледам тиквичките с влажен поглед, щото ужасно ми се ядят пържени тиквички с кисело мляко и чесън ама нъц. Взимаме си бебе-спанак. Гениален е - тук го ядат суров, на салата, дори ненарязан (листенцата са малки и супер крехки), полят с някъв сос. Аз си купувам чушки понякога - тук няма от българските дълги чушки, има от гигантските тлъсти камби в най-разни цветове - зелени, червени, жълти... Сега имам две жълти в хладилника, мисля да си напълня едната със сирене за закуска.
Иначе, като изключим нашата дребна всекидневна селекция, тука има още доста яки неща, които не съм пробвала още. Понеже страната е пълна с китайци, индийци, латиноамериканци и т.н., има много от техните продукти. Има и селери - това го пукат кат разпрани тука и аз имам различни сантименти към него в различни моменти от месеца - понякога ми харесва, понякога - не (Александър е константен в непоносимостта си към него). Не съм купувала за вкъщи досега - яла съм само навън и на гости. Тук за гоститата понякога приготвят плато от селери, моркови, броколи и т.н. и ти си ги топиш в един много готин млечен лек сос и ги ядеш така. Тук ядат адски много сосове - има цели стени в супермаркета. На мен са ми супер непривични обаче, у нас ползваме някъв италиански, с който Сашо си прави зелената салата, а аз спаначената. Аз принципно ползвам зехтин и балсамов оцет за салатата си (салатата седи в една купа без квито и да е подправки и всеки от нас си забърква неговият бъркоч в отделна купичка
). А готвя със слънчогледово олио, макар че тука има още ен на брой вида - царевично, от някви цветя и т.н. Не съм ги гледала, че не ме интересуват. Някога във Франция се бях минала с някво олио, което миришеше доста хубаво, наистина, но ми парфюмираше цялата храна и я правеше неузнаваема. Тук слънчогледовото олио е от по-малко популярните, но се намира все пак.
Сега идва Хелоуин и навсякъде е фрашкано с ВСЯКАКВИ тикви. Ебати колко са яки! Нямам много ищах да ги ям, макар че обичам тиква, ама само да ги гледаш колко различни са като форма и цвят си е баси кефа. Има от някви огромнейши бели и оранжеви тикви, до едни ситни сплескани тиквенца, дето са тъмно-зелени на цвят... Решили сме на Хелоуин да се съберем с девйките от групата ми у нас и да си издълбаем фенер, а всяка от нас ще сготви няква тиквена манджа. Аз мисля да направя тиквеник (вече са го яли бтв, за Коледа бях правила) и печена тиква на фурна с мед. Мексиканката каза, че ще вари няква тиква с канела и ненам какво още. Индийката и китайката казаха, че ще помислят кое от тиквените си ястия да сготвят, ма ще сготвят и те. Ще е епично и ще разказвам!
Кореноплодите са най-разнообразни. Ние ядем много моркови. Тук има т.нар. бебе-моркови - продават ти ги в запечатана торбичка вече измити, остъргани и готови за ядене. Те са дребни-дребни - колкото кутре и са адски крехки и вкусни. Ядем ги кат семки, докато гледаме нещо. Щото, нали, требва си да се гньети докато гледаш телевизия, не може иначе. И това е по-добрата алтернатива на пуканките и чипса. Отделно имат най-всякакви картофи, но и там си ядем само тия, на които сме свикнали. Другите са някви много сладки. Има такива, които се пекат във фолио във фурната и после се ядат я с барбекю, я с разни стопени сирена - те също са много готини. Преди време бяхме купили с Александър в пристъп на експериментаторски дух някакво нещо, наречено "ям". Отвътре е оранжево, опържихме го както се пържат картофи и беше ФАНТАСТИЧНО. Малко по-сладко от картофите, но много вкусно. Има някви зловещи количества видове ряпа - сигурно са над 10. Азиатците ги ядат много, но аз не знам как да ги приготвям, а и Александър, РАЗБИРА СЕ, няма да ги яде, та не взимаме... Купувам си червено цвекло понякога - продават го както таман извадено от земята, така и изчистено, нарязано и сварено. Аз ям свареното - от Лили се научих на оная салата с лимона. УМИРАМ за нея. С майка ми бяхме свикнали да си правим салата от настъргани кореноплоди с лимон - това ми липсва, ма с капризното пуйче в къщи, да хвърлям целия тоя труд, за да си го ям сама - не мерси...
Плодовете са много и в общия случай СТРАХОТНИ! Болшинството се внасят от САЩ и са ГМО, бът ху кеърс? Докарали са повечето на вкус. Ягодите хрупат като краставица и са просто сладки, но не и ароматни, но ги има по цяла година и със Сашко ги ядем бая. Продават и разни други бери-та (малини, къпини, боровинки), тях ги взимам за Александър, аз не съм много фен. Аз се хвърлям към прасковите и сливите. Сливите са от онея големите и кръглите и са няколко цвята и те. Праскови има бели и жълти. Бели ядох тук за първи път - по-сладки са от жълтите и вероятно ако ги ядеш в Китай, ще ти харесат повече. Тук са ГМО и вкусът им един господ знае колко е правилен. За Александър взимам нектарини, вместо праскови, най-зелените възможни и най-зелените възможни ябълки. Аз съм по червените ябълки.
От Южна Америка и Африка се внасят всякакви цитруси - могат да се намерят ебати епичните портокали и мандарини!!! Банани също се продават целогодишно, отделно - манго. ОМГ мангото е една от големите ми любови, с които се запознах в тази страна, гениално е, трябва да го има много, без пари и навсякъде! Ананас си взимаме понякога - готов, почистен и обелен. Дини, пъпеши - тук са скъпи, но са доста прилични на вкус. Не ги ядем колкото в Бг, уви! Има още всякакви плодове - разни екзотики, дет даже не им знам имената. Драконови плодове, кактуси некви. Опитала съм ги повечето, но не съм особено впечатлена. Папаята е страхотна, но тук я продават зелена и ти трябва да си я държиш завита с парцал на топло в къщи докато узрее, а на мен искрено не ми се занимава с това.
Има поне 10 вида гъби - пак за азиатците. Не съм купувала досега, само им се радвам в магазина и кроя планове как ще проуча някоя рецепта и ще напазарувам. Мина година, а това още не се е случило. Отделно всякакви дребни зелении - магданозища и т.н. Магданозът има вид, но не и вкус на такъв. НЯМА ПРЕСЕН КОПЪР!!! Или има адски рядко, може да се намери в разни италиански магазини за 10 долара връзката. Аз си имам сух тука, от градината на дядо. И чубрица и джоджен, пак от градината на дядо. НЯМА И ПРЕСЕН ЧЕСЪН, заради което съм им много сърдита. Чесънът се продава на глави - някви големшки доста (виждала съм и по-гигантски, вуйчо ми беше носил от Египет) и не особено овкусени всъщност, лук също има няколко типа с най-различен размер. Има и едни ситни лукченценцета, които местните обичат да мариноват. Маринованите лукчета са фор тех уин, неслучайно ги нагъва Леля Ог. Продават и мариновани яйца, но още не съм се престрашила да ги пробвам.
От разните зърнени и бобови храни - тук се яде доста царевица и тя е доста гадна. Супер отвратително сладка. Александър я обича и му купувам и варя често. Ориз готвя от време на време - имат просто квито оризи се сетите - има си хас при толкоз азиатци нали. Аз си стиквам към един продълговат оризец, който не се слепява, преди него бяхме купили пак някъв продълговат, но неолющен ориз - готин беше доста. Боб и леща има отново ен на брой вида, индийците се разбиват да ги ядат, щото доста от тях са вегетарианци и с това си набавят нужните протеини. Аз готвих боб един единствен път на Коледа. Леща ми се ще да сготвя. Т.нар. канадска леща не ме кефи особено - аз си мечтая за оная убер дребна, кръгличка и тъмнокафява леща от соц-детството ми, обожавах я. Тук имат и оранжева леща. Брашна имат пак най-различни - продават ги даже като полуфабрикат: смес за еди кви си мъфини, тесто за еди кви си кукис. На гадната стена с многото брашна ЕДВА се намира нормално брашно, без добавки като сода за хляб и т.н. оцветители и овкусители. Ама се намира.
Хлябът е АБОМИНАЦИЯ! Хлябът, който се яде тук е гаден, мяза на голяма кифличка с форма на хляб. Като го натиснеш се деформира необратимо и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИМА ЗАХАР. Ние живеем на един органик ръжен хляб, който е 5 долара парчето, но поне става за ядене, даже бих рекла, от най-добрите евър е. Прясно изпеченият хляб в супермаркета не е лош също, а този дет се продава в европейската пекарничка до нас е МЕГА. Там има секви - немски, френски, скандинавски. Продават тутманици, кифли, пасти. Внасят разни бисквити, солети, чайове, подправки, шоколади и туршии от Европа, изобщо ОЖИВЕХМЕ като го намерихме. Печените чушки и киселите краставици от европейско НИКОЙ не може да ги бие просто. Не, наистина, животът тук взе да ми харесва около 3 пъти повече след като си намерих нормалното сирене и европейската храна.
Млечните продукти... Шиткат тука някъв йогурт, тип Балкански. Купувам го, много е сносен и е много мазен!!! Към 6% мазнина има. От него става ултимативния таратор и айрян! Иначе има и други йогурти, дет наподобяват българския на вкус, но са кремообразни, заради желатина. Има някви десетки видове плодови йогурти с парченца плодове в тях. Продават ги в кофички от 700 грама - евалата, винаги съм се чудела закво ни мъчат в Бг с ония мизерни количественца, на ебати цените. Прясното мляко не става за чеп за зеле, вкусът му е ОТ-ВРА-ТИ-ТЕ-ЛЕН и ми причинява гадни неща на стомаха. За сирената казах - ИЗОБИЛИЕ от видове и всичките са ми достъпни като цена. Да, мога да преям с камамбер или бри, ако пожелая. Няма извара, което е трагедия за мен. Имат едно котидж чийз с различна степен и сухота - ако взема най-сухото, мога със затворени очи и изключени вкусови рецептори да си въобразя, че ям извара. То е едни лигави протеинови парцали, а в сухия вид - само протеинови парцали. Правила съм си омлет с това. Рикотата не е лошо сирене, то е и от нискокалоричните. Маскарпонето така и не можа да ми хареса, но пък съм почитателка на сауър крийм-овете, в които тука си топят разни неща. Аз си ги мажа на филийка. Не съм купувала от година обаче.
За месата не мога да се изкажа много компетентно, предвид това, че не ги ям. Тук се яде масово бийф и пилешко. Чикън уинговете са нещо, което хрупат като пържени картофки на кръчма и ги има във всяка кръчма. Сашо бая ги обича. Ядем риба - сьомга най-вече и пъстърва, които си правим на скаричката. Понякога и тон от консерва. Много обичаме пушена сьомга и двамата и си взимаме често. Замразени скариди си купуваме понякога - аз или ги ям размразени кат бонбонки, или ги правя с ориза на фурна. Имаме суши ресторант пред нас и си взимаме суши кораб оттам понякога. С това нещо можем да се нагрухтим грозно и двамата против 45 кинта някъде. Покрай суши кораба се научих да ям сашими - сурова риба. Леле, сурова сьомга е ебати якото! Сама не мога да си направя обаче, те я режат по някакъв специален начин и тя става съвсем друга на вкус и консистенция. Пробвах сама да си направя сашими - не се получи добре.
Сашо яде бийф - има тука едни пържоли, дето продават яко начукани вече. Другото са пилешки гърди - пак на пържоли. Понякога си взима цяло пиле на грил или пък пиле пане - продават го готово в магазина. Оня ден му правих за рд-то си пиле на фурна, супер стана, ма така и не го дояде, щото после имахме гости и бяхме накупували разни други неща. Пак ше изхвърлям храна, грехота! Месо изхвърлям ТВЪРДЕ често, заплашила съм Александър, че ще спра да му го купувам, ебати! Така като го яде само той не успява да го дояде. Още ме боли за една шкембе чорба дет му правих некви часове наред - изхвърлих полвината, щото моичкият не смогна да я изяде. Понякога замразявам някви остатъци и си седят така в камерата за вечни времена. Продават тука разни видове салами, шунки, наденици, сосиджи и т.н. Там Александър си се оправя. Ма и от тях купува само 1-2 вида, щото другите не ги харесва (ЗАХАР, бацета, даже в тях!). Добара някво луканкоподобно от европейския и беше много щастлив.
Намерих кори за баница, направо гениални, ПЪТИ по-фини и хубави от нашите. Правя баница понякога и Сашко и се кефи. И на групата съм носила и те й се кефят.
Ядките са също най-различни. Тук шам-фъстъкът е на доста прилична цена и ние сме преяждали с него. Кашу ядем доста често. Лешници и бадеми са ми се дояли нещо, трябва да си купя, ама са скъпи. Има едни големи ядки - макадамия - силно не ги харесвам, а и струват майка си и баща си. Взимаме си сухи плодове понякога - стафиди, сухи кайсии, сливи, вървежни са. Слънчогледовите семки са ОТВРАТНИ, едни огромни, твърди и почти задължително гранясали. С това в Бг си храним птиците, баси, не хората. Нашите ми бяха пращали на няколко пъти от Бг - ебати ташака, колет с печени дребни черни семки в него. Те моите хора са уникални - за годишнината от сватбата, освен килото семки и някви кърпи за кухнята, ми бяха пратили и... коренче здравец. Което, след 2 седмици липса на светлина и въздух в колета, пристигна при мен с почерняли напълно мъртви смачкани листа. Купих му няква пръст (имаше шепичка пръст с него бтв, трябва да ви кажа, че я мирисах и плаках, мирише на градината в къщи, тук пръстта изобщо не е такава) и го забодох в нея, наторих го и то взе, че оживя! Душата! Сега вече има десетина големи зелени шумки и аз много му се радвам.
Сладкишите... КУКИС!!! Който е измислил кукис трябва да бъде награден с 50 нобелови награди за всичко, ужасно са яки и ужасно ги обичам!!!!!! Няма ги в Бг, или поне тия дето ги има са ебати жалките имитации. Бисквити и вафли имат цели стени, но те не са ми интересни. Кефя се на едни бисквити с крем от кленов сироп, но не съм ги взимала от 2007-а насам. Соленки нямат - имат солени бисквити и тук таме солети. Имат от тия златните рибки в макси-микс-а, много ги обичат, на мен са ми мех. Принципно не съм дерзала много в бисквитите. Ядат сереали и овесени ядки, които и аз и Александър презираме. Абсолютно малоумни са. Тук се шири заблудата, че човек дебелее от мазнините в храната, заради което продават страшно много обезмаслени неща С ЕБАТИ КОЛИЧЕСТВАТА ЗАХАР в тях. И после се чудят що са дебели, кат все ядат диетично. Кретени.
Шоколадите са разочароващо мизерна селекция - имаме няколко различни марки, но едната Милка има повече видове сама по себе си отколкото различните видове шоколади събрани накуп тук. Почти. Милка почти няма бтв, тук ядат Хършис, Кетбъри и стандартните Тоблерони, Марсове, Сникърси и т.н. Имат Линдт, но в ограничена селекция. Имат и някви местни гъзарски марки (Пърди'с - оня ден дадох 25 долара за кутия с 32 бонбона), които обаче далеч не са толкова яки, колкото ония белгийските в Мол-а. Ядат много желирани бонбони - пак са цели стени. Сашко им се кефи много и си купува често, на мен са ми супер безинтересни. Това, което ми е интересно е СЛАДОЛЕДЪТ! ЗОМГ, много е, всякакви марки и аз му се кефя до смърт! Има един на Нестле - Търтълс, с дребни шоколадови костенурчета, пълни с карамел в една адски вкусна ванилено-карамелена сладоледена смес, с орехи, от местния вид, дето са по-крехки, тънки и дълги от нашите. Мале, това мога да го ям докато повърна и като повърна да продължа да го ям. Друг който обичам много е т.нар. "лосови следи". Шоколадов, с шоколадов сироп (лосовите следи) и шоколадови формички, пълни с фъстъчено масло (лосовите купчинки с лайна). Изобщо, сладоледите са всякакви и аз още доникъде не съм стигнала с опитването им. Мисля да посветя живота си на това изследване, хич няма да ми е зле.
Друго замразено нещо, което обичам тук са смудис. Лед, плодове и плодов сок се разбиват до хомогенна каша, която смучеш със сламка. Пристрастена съм към тях, пия ги всеки ден и мисля в най-скоро време да си купя уредът, с който се правят, за да си ги приготвям в къщи в квито комбинации ме кефи и без захар. Казвам ви, смудис и кукис ми оправдават съществуването тука - невероятни са, ебати, сега ми се доядоха и те и лосовите следи, и всичкото, МРАЗЯ ВИ!!!
Покрай наближаващия Хелоуин са изкарали чувалите с бонбоните, а понеже в понеделник е Денят на благодарността има някви пуйки във всякакви размери навсякъде. Сашо не яде пуешко, иначее щях да му направя. За миналия Тенксгивинг си бях взела някъв фалшив колбас от "пуешки гърди". Ядох го, но той беше тъжно невкусен, та тая година, дори няма да се преструваме с фалшива пуйка в къщи...
Джънкфуд-а е много и опасно вкусен. Имат уж много на вид чипсове, но в един момент осъзнаваш, че всъщност типовете вкусове са доста ограничени. Аз се кефя на едни доритос и тоститос, дето се правят от царевица, май. Купуваме си понякога консерви с разни готови манджи - сашо яде точно 2 от тях - пилешка супа със зеленчуци и Фаджита бийф яхния. Аз също ям 2-3 само - Клам чоудър, с някви морски полипи и картофи вътре и разни зеленчукови супи. Взимаме си и от нудъл-супите ако ни се дояде топла течна храна. Но и това се случва рядко. Аз залюбих една с кимчи - люто китайско зеле. Принципно мразя люта храна, но тук почнах да вкарвам и такава в себе си от време на време - то няма как с тия индийци и мексиканци дет ядат ебати нереалните лютавини... Моите хора от групата винаги се стараят да направят нещо умерено люто за мен кат се съберем на потлък. Много са готини!
Поръчваме си пица от време на време - повечето тукашни пици са с дебел слой тесто и от тях се затлъстява зловещо, не съм яла тънкокора откакто дойдохме тука, ебати.
За пиене, за Сашко има бира в изобилие от всякакви части на света - в къщи се купуват европейски марки и една канадска, която явно е одобрена от лицето. Аз пия бира АДСКИ рядко и обикновено близвам съдържимото и го връчвам на Александър да го допие. Магазинът е пред нас, до японския ресторант. Ние сме на най-великото, гениално и божествено място в Калгари - всичките ресторанти, банки и ключови места са около нас. Мега тъжното е, че в тоя блок в който сме не може да гледаш животни или деца, та ако ни сполети едно от двете (а аз имам намерение да ме сполетят 1-2 кучета по някое време), ще трябва да се изнасяме. МЪКАААААА!!!
Продава се и вино, пак от доста страни, но българско не съм виждала досега. Шефът ми разправя, че е имало на времето и той му се е кефел, щото е евтино и вкусно, ама сега нещо е зачезнало. Беше дал и обяснение на това, ма аз го забравих. Тук има местен специалитет - айс уайн, правено от замразено грозде. Сладко, десертно и безумно скъпо вино - за една тънка бутилка от няма и 500 милилитра сме дали 50 кинта. Не ме трогна особено, та не мисля да влизаме скоро в този разход. Може да вземем за нашите като си затръгваме.
Аз пия рядко Кока-Кола със Зеро калории в нея - т.е. с някъв канцерогенен подсладител. Иначе - плодови сокове (имат всякакви и доста от тях са от плодов концентрат и без захар) и вода от чешмата. Водата не е от най-хубавите, нищо не може да бие оная витошката в Красна поляна, ама какво да се прави. Супер твърда е - ние даже имаме упражнение в уни-то по определяне на твърдостта. Имаме калциеви отлагания навсякъде по кранчетата, а душовете и чешмите са почнали да пускат сталактити. Трябва да купя нещо да ги изчистя.
Имаме саке в хладилника, което се сещаме да си стоплим в микровълновата и да пием. Аз го харесвам, но постоянно го забравям, иначе да сме го изпили досега.
Оф, аре стига толкова, че ми писна. Някой ден като проуча и азиатските храни, ще пиша пак. Има мисо, поне 3 вида във всеки супермаркет. Ще взема да купя да правя супа на Александър, че я харесва. На мен ми е няква никва.
Ники, ако не се кефиш на кленовия сироп, що не събереш тайфата и не ги нахраниш с него - да не става зян, а те хората таман ще го пробват - няма нужда да чакате да се завърна.
Иначе ние кво ядем... Амииии, аз готвя много рядко, така че си карам на суровоядство почти. Сашо яде много месо и там няма как да е сурово, та го минаваме през скаричката, която си купихме. Тя се казва Lean mean fat grilling machine и е патентована от боксьора Джордж Формън. Гениален уред, и двамата с Александър сме влюбени в него. Затваря се - т.е. пече отгоре и отдолу едновременно и е под наклон, така че мазнината да изтича от месото докато онова църка отгоре й. Ползваме я много често - на Александър за месото (говеждо и пилешко най-вече), понякога за риба (снощи ядохме едни шишчета от скумрия), а аз си взимам от време на време от ония фалшивите вигън меса и си ги минавам през скарата и тях. Тук имаме сякви имитации - бекон (това го ям сурово, по-гот е), мокри каши някви каймяни, оформени кръгли бургер плънки, шишове с мръвки и т.н. Не съм яла истинско месо от достатъчно години (13-ина вече), че да не си спомням много кво беше на вкус, та ги кльопам тия лайна и даже ми и харесват.
Аз от бг съм свикнала да ям много домати и сирене, което е МЪКЪТЪ, щото:
а) доматите не са домати
б) сиренето не е сирене
Обаче намерих разрешение. Купувам едни доста скъпи коктейлни домати (200-400г са 4-5 долара) и те стават за ядене, доста сладки са. Сирена преди ядях всякакви видове, за да компенсирам липсата на свястно бяло сирене. Тука шиткат някаква шитлива фета по магазините, но тя е суха, твърда и безумно солена и като вкус и като пари. Затова зареждах хладилника с 10 вида сирена - моцарела, чедър, камамбер и разни странни италиански - азиаго, проволоне, кячкавало (оу йес, тва е и пушено!), разни кремави дет се мажат кат Ла ваш ки ри и Филаделфия. Даже не им помня имената на селекцията дет си я поддържах - аз я и разнообразявах често де - разни сини датски сирена, разни швейцарски от време на време... Бе всъщност хич не ми беше зле. После открихме, че в европейската пекарничка до нас продават КОФИ с по 3 кила бяло сирене в саламура от Гърция и Македония за 30 кинта. Вече трети месец съм заебала всичките смешни чужбински сирена и си ям нормално бяло сирене като пич! Те тва е, почувствах се кат българче пак!!!
Иначе за останалата растителна манджа - тук целогодишно се продават марули, краставици, репички и пресен лук и ние често ядем зелена салата по тоя повод. Купуваме си понякога карфиол и брюкселско зеле и ги ядем сурови, щото Александър не ги обича готвени. Той е мега капризен бтв и заради него купувам точно 5 неща, щото другите и да ги купя и да ги сготвя, ще си ги ям сама... Примерно всеки шибан път гледам тиквичките с влажен поглед, щото ужасно ми се ядят пържени тиквички с кисело мляко и чесън ама нъц. Взимаме си бебе-спанак. Гениален е - тук го ядат суров, на салата, дори ненарязан (листенцата са малки и супер крехки), полят с някъв сос. Аз си купувам чушки понякога - тук няма от българските дълги чушки, има от гигантските тлъсти камби в най-разни цветове - зелени, червени, жълти... Сега имам две жълти в хладилника, мисля да си напълня едната със сирене за закуска.
Иначе, като изключим нашата дребна всекидневна селекция, тука има още доста яки неща, които не съм пробвала още. Понеже страната е пълна с китайци, индийци, латиноамериканци и т.н., има много от техните продукти. Има и селери - това го пукат кат разпрани тука и аз имам различни сантименти към него в различни моменти от месеца - понякога ми харесва, понякога - не (Александър е константен в непоносимостта си към него). Не съм купувала за вкъщи досега - яла съм само навън и на гости. Тук за гоститата понякога приготвят плато от селери, моркови, броколи и т.н. и ти си ги топиш в един много готин млечен лек сос и ги ядеш така. Тук ядат адски много сосове - има цели стени в супермаркета. На мен са ми супер непривични обаче, у нас ползваме някъв италиански, с който Сашо си прави зелената салата, а аз спаначената. Аз принципно ползвам зехтин и балсамов оцет за салатата си (салатата седи в една купа без квито и да е подправки и всеки от нас си забърква неговият бъркоч в отделна купичка
). А готвя със слънчогледово олио, макар че тука има още ен на брой вида - царевично, от някви цветя и т.н. Не съм ги гледала, че не ме интересуват. Някога във Франция се бях минала с някво олио, което миришеше доста хубаво, наистина, но ми парфюмираше цялата храна и я правеше неузнаваема. Тук слънчогледовото олио е от по-малко популярните, но се намира все пак.Сега идва Хелоуин и навсякъде е фрашкано с ВСЯКАКВИ тикви. Ебати колко са яки! Нямам много ищах да ги ям, макар че обичам тиква, ама само да ги гледаш колко различни са като форма и цвят си е баси кефа. Има от някви огромнейши бели и оранжеви тикви, до едни ситни сплескани тиквенца, дето са тъмно-зелени на цвят... Решили сме на Хелоуин да се съберем с девйките от групата ми у нас и да си издълбаем фенер, а всяка от нас ще сготви няква тиквена манджа. Аз мисля да направя тиквеник (вече са го яли бтв, за Коледа бях правила) и печена тиква на фурна с мед. Мексиканката каза, че ще вари няква тиква с канела и ненам какво още. Индийката и китайката казаха, че ще помислят кое от тиквените си ястия да сготвят, ма ще сготвят и те. Ще е епично и ще разказвам!
Кореноплодите са най-разнообразни. Ние ядем много моркови. Тук има т.нар. бебе-моркови - продават ти ги в запечатана торбичка вече измити, остъргани и готови за ядене. Те са дребни-дребни - колкото кутре и са адски крехки и вкусни. Ядем ги кат семки, докато гледаме нещо. Щото, нали, требва си да се гньети докато гледаш телевизия, не може иначе. И това е по-добрата алтернатива на пуканките и чипса. Отделно имат най-всякакви картофи, но и там си ядем само тия, на които сме свикнали. Другите са някви много сладки. Има такива, които се пекат във фолио във фурната и после се ядат я с барбекю, я с разни стопени сирена - те също са много готини. Преди време бяхме купили с Александър в пристъп на експериментаторски дух някакво нещо, наречено "ям". Отвътре е оранжево, опържихме го както се пържат картофи и беше ФАНТАСТИЧНО. Малко по-сладко от картофите, но много вкусно. Има някви зловещи количества видове ряпа - сигурно са над 10. Азиатците ги ядат много, но аз не знам как да ги приготвям, а и Александър, РАЗБИРА СЕ, няма да ги яде, та не взимаме... Купувам си червено цвекло понякога - продават го както таман извадено от земята, така и изчистено, нарязано и сварено. Аз ям свареното - от Лили се научих на оная салата с лимона. УМИРАМ за нея. С майка ми бяхме свикнали да си правим салата от настъргани кореноплоди с лимон - това ми липсва, ма с капризното пуйче в къщи, да хвърлям целия тоя труд, за да си го ям сама - не мерси...
Плодовете са много и в общия случай СТРАХОТНИ! Болшинството се внасят от САЩ и са ГМО, бът ху кеърс? Докарали са повечето на вкус. Ягодите хрупат като краставица и са просто сладки, но не и ароматни, но ги има по цяла година и със Сашко ги ядем бая. Продават и разни други бери-та (малини, къпини, боровинки), тях ги взимам за Александър, аз не съм много фен. Аз се хвърлям към прасковите и сливите. Сливите са от онея големите и кръглите и са няколко цвята и те. Праскови има бели и жълти. Бели ядох тук за първи път - по-сладки са от жълтите и вероятно ако ги ядеш в Китай, ще ти харесат повече. Тук са ГМО и вкусът им един господ знае колко е правилен. За Александър взимам нектарини, вместо праскови, най-зелените възможни и най-зелените възможни ябълки. Аз съм по червените ябълки.
От Южна Америка и Африка се внасят всякакви цитруси - могат да се намерят ебати епичните портокали и мандарини!!! Банани също се продават целогодишно, отделно - манго. ОМГ мангото е една от големите ми любови, с които се запознах в тази страна, гениално е, трябва да го има много, без пари и навсякъде! Ананас си взимаме понякога - готов, почистен и обелен. Дини, пъпеши - тук са скъпи, но са доста прилични на вкус. Не ги ядем колкото в Бг, уви! Има още всякакви плодове - разни екзотики, дет даже не им знам имената. Драконови плодове, кактуси некви. Опитала съм ги повечето, но не съм особено впечатлена. Папаята е страхотна, но тук я продават зелена и ти трябва да си я държиш завита с парцал на топло в къщи докато узрее, а на мен искрено не ми се занимава с това.
Има поне 10 вида гъби - пак за азиатците. Не съм купувала досега, само им се радвам в магазина и кроя планове как ще проуча някоя рецепта и ще напазарувам. Мина година, а това още не се е случило. Отделно всякакви дребни зелении - магданозища и т.н. Магданозът има вид, но не и вкус на такъв. НЯМА ПРЕСЕН КОПЪР!!! Или има адски рядко, може да се намери в разни италиански магазини за 10 долара връзката. Аз си имам сух тука, от градината на дядо. И чубрица и джоджен, пак от градината на дядо. НЯМА И ПРЕСЕН ЧЕСЪН, заради което съм им много сърдита. Чесънът се продава на глави - някви големшки доста (виждала съм и по-гигантски, вуйчо ми беше носил от Египет) и не особено овкусени всъщност, лук също има няколко типа с най-различен размер. Има и едни ситни лукченценцета, които местните обичат да мариноват. Маринованите лукчета са фор тех уин, неслучайно ги нагъва Леля Ог. Продават и мариновани яйца, но още не съм се престрашила да ги пробвам.
От разните зърнени и бобови храни - тук се яде доста царевица и тя е доста гадна. Супер отвратително сладка. Александър я обича и му купувам и варя често. Ориз готвя от време на време - имат просто квито оризи се сетите - има си хас при толкоз азиатци нали. Аз си стиквам към един продълговат оризец, който не се слепява, преди него бяхме купили пак някъв продълговат, но неолющен ориз - готин беше доста. Боб и леща има отново ен на брой вида, индийците се разбиват да ги ядат, щото доста от тях са вегетарианци и с това си набавят нужните протеини. Аз готвих боб един единствен път на Коледа. Леща ми се ще да сготвя. Т.нар. канадска леща не ме кефи особено - аз си мечтая за оная убер дребна, кръгличка и тъмнокафява леща от соц-детството ми, обожавах я. Тук имат и оранжева леща. Брашна имат пак най-различни - продават ги даже като полуфабрикат: смес за еди кви си мъфини, тесто за еди кви си кукис. На гадната стена с многото брашна ЕДВА се намира нормално брашно, без добавки като сода за хляб и т.н. оцветители и овкусители. Ама се намира.
Хлябът е АБОМИНАЦИЯ! Хлябът, който се яде тук е гаден, мяза на голяма кифличка с форма на хляб. Като го натиснеш се деформира необратимо и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИМА ЗАХАР. Ние живеем на един органик ръжен хляб, който е 5 долара парчето, но поне става за ядене, даже бих рекла, от най-добрите евър е. Прясно изпеченият хляб в супермаркета не е лош също, а този дет се продава в европейската пекарничка до нас е МЕГА. Там има секви - немски, френски, скандинавски. Продават тутманици, кифли, пасти. Внасят разни бисквити, солети, чайове, подправки, шоколади и туршии от Европа, изобщо ОЖИВЕХМЕ като го намерихме. Печените чушки и киселите краставици от европейско НИКОЙ не може да ги бие просто. Не, наистина, животът тук взе да ми харесва около 3 пъти повече след като си намерих нормалното сирене и европейската храна.
Млечните продукти... Шиткат тука някъв йогурт, тип Балкански. Купувам го, много е сносен и е много мазен!!! Към 6% мазнина има. От него става ултимативния таратор и айрян! Иначе има и други йогурти, дет наподобяват българския на вкус, но са кремообразни, заради желатина. Има някви десетки видове плодови йогурти с парченца плодове в тях. Продават ги в кофички от 700 грама - евалата, винаги съм се чудела закво ни мъчат в Бг с ония мизерни количественца, на ебати цените. Прясното мляко не става за чеп за зеле, вкусът му е ОТ-ВРА-ТИ-ТЕ-ЛЕН и ми причинява гадни неща на стомаха. За сирената казах - ИЗОБИЛИЕ от видове и всичките са ми достъпни като цена. Да, мога да преям с камамбер или бри, ако пожелая. Няма извара, което е трагедия за мен. Имат едно котидж чийз с различна степен и сухота - ако взема най-сухото, мога със затворени очи и изключени вкусови рецептори да си въобразя, че ям извара. То е едни лигави протеинови парцали, а в сухия вид - само протеинови парцали. Правила съм си омлет с това. Рикотата не е лошо сирене, то е и от нискокалоричните. Маскарпонето така и не можа да ми хареса, но пък съм почитателка на сауър крийм-овете, в които тука си топят разни неща. Аз си ги мажа на филийка. Не съм купувала от година обаче.
За месата не мога да се изкажа много компетентно, предвид това, че не ги ям. Тук се яде масово бийф и пилешко. Чикън уинговете са нещо, което хрупат като пържени картофки на кръчма и ги има във всяка кръчма. Сашо бая ги обича. Ядем риба - сьомга най-вече и пъстърва, които си правим на скаричката. Понякога и тон от консерва. Много обичаме пушена сьомга и двамата и си взимаме често. Замразени скариди си купуваме понякога - аз или ги ям размразени кат бонбонки, или ги правя с ориза на фурна. Имаме суши ресторант пред нас и си взимаме суши кораб оттам понякога. С това нещо можем да се нагрухтим грозно и двамата против 45 кинта някъде. Покрай суши кораба се научих да ям сашими - сурова риба. Леле, сурова сьомга е ебати якото! Сама не мога да си направя обаче, те я режат по някакъв специален начин и тя става съвсем друга на вкус и консистенция. Пробвах сама да си направя сашими - не се получи добре.
Сашо яде бийф - има тука едни пържоли, дето продават яко начукани вече. Другото са пилешки гърди - пак на пържоли. Понякога си взима цяло пиле на грил или пък пиле пане - продават го готово в магазина. Оня ден му правих за рд-то си пиле на фурна, супер стана, ма така и не го дояде, щото после имахме гости и бяхме накупували разни други неща. Пак ше изхвърлям храна, грехота! Месо изхвърлям ТВЪРДЕ често, заплашила съм Александър, че ще спра да му го купувам, ебати! Така като го яде само той не успява да го дояде. Още ме боли за една шкембе чорба дет му правих некви часове наред - изхвърлих полвината, щото моичкият не смогна да я изяде. Понякога замразявам някви остатъци и си седят така в камерата за вечни времена. Продават тука разни видове салами, шунки, наденици, сосиджи и т.н. Там Александър си се оправя. Ма и от тях купува само 1-2 вида, щото другите не ги харесва (ЗАХАР, бацета, даже в тях!). Добара някво луканкоподобно от европейския и беше много щастлив.
Намерих кори за баница, направо гениални, ПЪТИ по-фини и хубави от нашите. Правя баница понякога и Сашко и се кефи. И на групата съм носила и те й се кефят.
Ядките са също най-различни. Тук шам-фъстъкът е на доста прилична цена и ние сме преяждали с него. Кашу ядем доста често. Лешници и бадеми са ми се дояли нещо, трябва да си купя, ама са скъпи. Има едни големи ядки - макадамия - силно не ги харесвам, а и струват майка си и баща си. Взимаме си сухи плодове понякога - стафиди, сухи кайсии, сливи, вървежни са. Слънчогледовите семки са ОТВРАТНИ, едни огромни, твърди и почти задължително гранясали. С това в Бг си храним птиците, баси, не хората. Нашите ми бяха пращали на няколко пъти от Бг - ебати ташака, колет с печени дребни черни семки в него. Те моите хора са уникални - за годишнината от сватбата, освен килото семки и някви кърпи за кухнята, ми бяха пратили и... коренче здравец. Което, след 2 седмици липса на светлина и въздух в колета, пристигна при мен с почерняли напълно мъртви смачкани листа. Купих му няква пръст (имаше шепичка пръст с него бтв, трябва да ви кажа, че я мирисах и плаках, мирише на градината в къщи, тук пръстта изобщо не е такава) и го забодох в нея, наторих го и то взе, че оживя! Душата! Сега вече има десетина големи зелени шумки и аз много му се радвам.
Сладкишите... КУКИС!!! Който е измислил кукис трябва да бъде награден с 50 нобелови награди за всичко, ужасно са яки и ужасно ги обичам!!!!!! Няма ги в Бг, или поне тия дето ги има са ебати жалките имитации. Бисквити и вафли имат цели стени, но те не са ми интересни. Кефя се на едни бисквити с крем от кленов сироп, но не съм ги взимала от 2007-а насам. Соленки нямат - имат солени бисквити и тук таме солети. Имат от тия златните рибки в макси-микс-а, много ги обичат, на мен са ми мех. Принципно не съм дерзала много в бисквитите. Ядат сереали и овесени ядки, които и аз и Александър презираме. Абсолютно малоумни са. Тук се шири заблудата, че човек дебелее от мазнините в храната, заради което продават страшно много обезмаслени неща С ЕБАТИ КОЛИЧЕСТВАТА ЗАХАР в тях. И после се чудят що са дебели, кат все ядат диетично. Кретени.
Шоколадите са разочароващо мизерна селекция - имаме няколко различни марки, но едната Милка има повече видове сама по себе си отколкото различните видове шоколади събрани накуп тук. Почти. Милка почти няма бтв, тук ядат Хършис, Кетбъри и стандартните Тоблерони, Марсове, Сникърси и т.н. Имат Линдт, но в ограничена селекция. Имат и някви местни гъзарски марки (Пърди'с - оня ден дадох 25 долара за кутия с 32 бонбона), които обаче далеч не са толкова яки, колкото ония белгийските в Мол-а. Ядат много желирани бонбони - пак са цели стени. Сашко им се кефи много и си купува често, на мен са ми супер безинтересни. Това, което ми е интересно е СЛАДОЛЕДЪТ! ЗОМГ, много е, всякакви марки и аз му се кефя до смърт! Има един на Нестле - Търтълс, с дребни шоколадови костенурчета, пълни с карамел в една адски вкусна ванилено-карамелена сладоледена смес, с орехи, от местния вид, дето са по-крехки, тънки и дълги от нашите. Мале, това мога да го ям докато повърна и като повърна да продължа да го ям. Друг който обичам много е т.нар. "лосови следи". Шоколадов, с шоколадов сироп (лосовите следи) и шоколадови формички, пълни с фъстъчено масло (лосовите купчинки с лайна). Изобщо, сладоледите са всякакви и аз още доникъде не съм стигнала с опитването им. Мисля да посветя живота си на това изследване, хич няма да ми е зле.
Друго замразено нещо, което обичам тук са смудис. Лед, плодове и плодов сок се разбиват до хомогенна каша, която смучеш със сламка. Пристрастена съм към тях, пия ги всеки ден и мисля в най-скоро време да си купя уредът, с който се правят, за да си ги приготвям в къщи в квито комбинации ме кефи и без захар. Казвам ви, смудис и кукис ми оправдават съществуването тука - невероятни са, ебати, сега ми се доядоха и те и лосовите следи, и всичкото, МРАЗЯ ВИ!!!
Покрай наближаващия Хелоуин са изкарали чувалите с бонбоните, а понеже в понеделник е Денят на благодарността има някви пуйки във всякакви размери навсякъде. Сашо не яде пуешко, иначее щях да му направя. За миналия Тенксгивинг си бях взела някъв фалшив колбас от "пуешки гърди". Ядох го, но той беше тъжно невкусен, та тая година, дори няма да се преструваме с фалшива пуйка в къщи...
Джънкфуд-а е много и опасно вкусен. Имат уж много на вид чипсове, но в един момент осъзнаваш, че всъщност типовете вкусове са доста ограничени. Аз се кефя на едни доритос и тоститос, дето се правят от царевица, май. Купуваме си понякога консерви с разни готови манджи - сашо яде точно 2 от тях - пилешка супа със зеленчуци и Фаджита бийф яхния. Аз също ям 2-3 само - Клам чоудър, с някви морски полипи и картофи вътре и разни зеленчукови супи. Взимаме си и от нудъл-супите ако ни се дояде топла течна храна. Но и това се случва рядко. Аз залюбих една с кимчи - люто китайско зеле. Принципно мразя люта храна, но тук почнах да вкарвам и такава в себе си от време на време - то няма как с тия индийци и мексиканци дет ядат ебати нереалните лютавини... Моите хора от групата винаги се стараят да направят нещо умерено люто за мен кат се съберем на потлък. Много са готини!
Поръчваме си пица от време на време - повечето тукашни пици са с дебел слой тесто и от тях се затлъстява зловещо, не съм яла тънкокора откакто дойдохме тука, ебати.
За пиене, за Сашко има бира в изобилие от всякакви части на света - в къщи се купуват европейски марки и една канадска, която явно е одобрена от лицето. Аз пия бира АДСКИ рядко и обикновено близвам съдържимото и го връчвам на Александър да го допие. Магазинът е пред нас, до японския ресторант. Ние сме на най-великото, гениално и божествено място в Калгари - всичките ресторанти, банки и ключови места са около нас. Мега тъжното е, че в тоя блок в който сме не може да гледаш животни или деца, та ако ни сполети едно от двете (а аз имам намерение да ме сполетят 1-2 кучета по някое време), ще трябва да се изнасяме. МЪКАААААА!!!
Продава се и вино, пак от доста страни, но българско не съм виждала досега. Шефът ми разправя, че е имало на времето и той му се е кефел, щото е евтино и вкусно, ама сега нещо е зачезнало. Беше дал и обяснение на това, ма аз го забравих. Тук има местен специалитет - айс уайн, правено от замразено грозде. Сладко, десертно и безумно скъпо вино - за една тънка бутилка от няма и 500 милилитра сме дали 50 кинта. Не ме трогна особено, та не мисля да влизаме скоро в този разход. Може да вземем за нашите като си затръгваме.
Аз пия рядко Кока-Кола със Зеро калории в нея - т.е. с някъв канцерогенен подсладител. Иначе - плодови сокове (имат всякакви и доста от тях са от плодов концентрат и без захар) и вода от чешмата. Водата не е от най-хубавите, нищо не може да бие оная витошката в Красна поляна, ама какво да се прави. Супер твърда е - ние даже имаме упражнение в уни-то по определяне на твърдостта. Имаме калциеви отлагания навсякъде по кранчетата, а душовете и чешмите са почнали да пускат сталактити. Трябва да купя нещо да ги изчистя.
Имаме саке в хладилника, което се сещаме да си стоплим в микровълновата и да пием. Аз го харесвам, но постоянно го забравям, иначе да сме го изпили досега.
Оф, аре стига толкова, че ми писна. Някой ден като проуча и азиатските храни, ще пиша пак. Има мисо, поне 3 вида във всеки супермаркет. Ще взема да купя да правя супа на Александър, че я харесва. На мен ми е няква никва.
-
Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19290
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
омг баси поста ;р
няколко дребни коментара
мисото и мен ми беше никакво, но много ме зариби впоследствие
както и сашимито, брутално е
от всички милиони азиатски гъби които ща не ща опитах, НИТО една не беше и на десета от нивото на печурката като удовлетворение, да не говорим за разни по-блажни гъби като сарнели и масловки.
селери (=целина) бла
сладката царевица фтв. и в япония беше много сладка и много сочна, почти не трябваше да се вари, направо се топеше в устата бааси якото.
бебе моркови и чери домати никога не са ме впечтлявали особено, като цяло са за повече пари по-малко храна ;р
белите праскови са страхотни но мисля, че всъщност и в българия ги има. а аз на село съм ял едни дето пак са бели, но нямат нищо общо, много са по-малки, отвън зелени и изобщо доста странни.
манго така и не ме впечатли много, виж ананасът в япония беше маса евтин и си зимах постоянно, ама малко ме мързеше да го кълцам, а компотясалият беше по-скъпичък.
копър също си мислех, че няма, но лятос се появи и хлябът и в япония беше от тоя кифличковия, но по френските патисери продаваха и нормален, само дет беше майка си и баща си. йогурт се съмнявам да докарва българския де, особено истинското селско КИСЕЛО мляко
Но като изключим бърборенето, не успях да схвана - втф пречи да си взимаш нещо, което само ти ще ядеш и да го готвиш само за себе си? кви са тия домакински навици отсега рано ти е. сашо как си яде сам месото, а ти не можеш да имаш тиквички? втф?
няколко дребни коментара
мисото и мен ми беше никакво, но много ме зариби впоследствие
както и сашимито, брутално е
от всички милиони азиатски гъби които ща не ща опитах, НИТО една не беше и на десета от нивото на печурката като удовлетворение, да не говорим за разни по-блажни гъби като сарнели и масловки.
селери (=целина) бла
сладката царевица фтв. и в япония беше много сладка и много сочна, почти не трябваше да се вари, направо се топеше в устата бааси якото.
бебе моркови и чери домати никога не са ме впечтлявали особено, като цяло са за повече пари по-малко храна ;р
белите праскови са страхотни
но мисля, че всъщност и в българия ги има. а аз на село съм ял едни дето пак са бели, но нямат нищо общо, много са по-малки, отвън зелени и изобщо доста странни.манго така и не ме впечатли много, виж ананасът в япония беше маса евтин и си зимах постоянно, ама малко ме мързеше да го кълцам, а компотясалият беше по-скъпичък.
копър също си мислех, че няма, но лятос се появи
и хлябът и в япония беше от тоя кифличковия, но по френските патисери продаваха и нормален, само дет беше майка си и баща си. йогурт се съмнявам да докарва българския де, особено истинското селско КИСЕЛО мляко Но като изключим бърборенето, не успях да схвана - втф пречи да си взимаш нещо, което само ти ще ядеш и да го готвиш само за себе си? кви са тия домакински навици отсега
рано ти е. сашо как си яде сам месото, а ти не можеш да имаш тиквички? втф? This is it. Ground zero.
Тфа е то сексизъм и неправда, дори у нас.
Не, сериозно - мен силно ме мързи да готвя и ако няма някой заради когото да се напъна, мога да си живея перфектно на домати, сирене и сладолед цял живот. Месото на Александър в общия случай се готви за 5 минути на скарата - даже не го отчитам като готвене. Вадя го от опаковката, соля, слагам черен пипер и върху тефлона. Пилето във фурната е същата работа - пляк пилето в йенската тенджера, пляс малко бира и масло, захлуп с капака и оттам насетне фурната си го поема. Няма и 5 минути това. Много рядко се хващам да направя нещо като шкембе чорбата, дето ми уби цял ден и ми овоня душата нали. Та затова тиквички няма да седна да правя, ако ще ги ям само аз. МЪРЗЕЛ - чисто и просто и особена форма на егоизъм, според която да не си мръдна гъза за себе си е по-яко от това да си сготвя нещо. За друг си го мърдам, щот съм човек отговорен.
Не, сериозно - мен силно ме мързи да готвя и ако няма някой заради когото да се напъна, мога да си живея перфектно на домати, сирене и сладолед цял живот. Месото на Александър в общия случай се готви за 5 минути на скарата - даже не го отчитам като готвене. Вадя го от опаковката, соля, слагам черен пипер и върху тефлона. Пилето във фурната е същата работа - пляк пилето в йенската тенджера, пляс малко бира и масло, захлуп с капака и оттам насетне фурната си го поема. Няма и 5 минути това. Много рядко се хващам да направя нещо като шкембе чорбата, дето ми уби цял ден и ми овоня душата нали. Та затова тиквички няма да седна да правя, ако ще ги ям само аз. МЪРЗЕЛ - чисто и просто и особена форма на егоизъм, според която да не си мръдна гъза за себе си е по-яко от това да си сготвя нещо. За друг си го мърдам, щот съм човек отговорен.
Who is online
Users browsing this forum: Bing [Bot] and 2 guests