Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска

[passer-by]

Благодаря!

Бе не знам, китайците някак са ми по-присърце в тая област...
И нашенците ги бива де, ама някак повече съм им свикнал може би.
Друго си е азиатската екзотика в канадски университет.

[thunder]

Случай 4: В основите на органичния качествен анализ на веществата един колега постави следният вълнуващ принцип:
Ако видиш в лабораторията по органична химия стъклена бъркалка, покрита с някаква неидентифицирана прахообразна субстанция, за да разбереш каква е субстанцията, оближи бъркалката.

Прилагането на този принцип започна още в училище, но за неорганична химия и някакви разтвори

[Surfer]

Случай 3: 400 грама твърда оксалова киселина се измерват като се вземе голяма бехерова чаша (това е съд, който мяза малко на домакинска мензура за течности) и се сипят вътре кристали оксалова киселина до марката за 400-ия милилитър. Гениално, аз никога нямаше да се сетя, ма то е щото съм доста тъп и ограничен човек!

Тук не разбирам кое му е смешното?Все пак не се знае дали плътноста на оксалова киселина е 1 грам за 1 милилитър.В случая човека иска да каже че това е точно така.

[Amelia]

Тъй като това е същото лице, което сряза филтъра и облиза пръчката, мисля, че нищо не е искало да каже, ами просто си е нямало и хабер от това, че маса не се равнява на обем в общия случай. И понеже е свикнало от всекидневието си да превръща масата на водата в обемни единици, приемайки плътността й за 1 (ако изобщо си е дало сметка, че има няква плътност там) си го прилага и тук за твърдото вещество.

[Amelia]

В кампуса на Унито вече втори ден тече подписване на петиция срещу абортите. Вчера можехме да погледаме красиви сравнителни снимки между деца, нарязани от мачете нейде из Латинска Америка и такива, изсмукани с помпа от нечия негостоприемна утроба. Щото те са абсолютно еднакви, нали. Днес плакатите са изчезнали, но пичовете са опънали палатки и са прекарали нощта тук. Сега ходят насам-натам и държат плакати, на които пише призиви при-лайфа да се върнел инуордс.

Някъв се опита да ме вербува за каузата, но аз го изгледах лошо и той се отказа. Якото е, че болшинството от тея са некви бели канадски момченца, които:
1. Са твърде малки и родителството е доста далече от тях (тук хората раждат на 30+)
2. Бидейки мъже, няма никога да забременеят, така че може спокойно да ходят да се застрелят и да оставят тея, на които наистина им се случва да си решават за себе си
3. Не са виждали глад и мизерия през живота си, та не могат да си представят, че ти примерно не искаш да раждаш дете, когато няма да можеш да го гледаш както трябва.

Ще взема да направя една петиция против петициите на протестантите. Толкова ли им е трудно да схванат, че ако ТЕ не искат да правят нещо, нека НЕ го правят, но нека оставят възможността за действие на другите, които искат да го правят? Аман, писна ми някой да се опитва да ми спаси душата. ФЪК ОФ, БЕ! Тва си е моята душа, теб не виждам кво те касае!

Дано не им вържат дикиш разни правителствени организации, че тогава става лошо.

Ей, тва монотеизмът си е ебал майката, честно.

[passer-by]

Това върви с благоденствието и демокрацията. Когато разни люде си надвият на масрафа, ги обхващат пристъпи на нравоучителност и показване на светлината на тези, която още не са я зърнали. Досадното е, че в повечето случаи се прави добронамерено. И не разбират защо някои хора не искат да споделят разбиранията им как е правилно да се живее.

Така на 11.09.2001 г. доста американци бяха искрено изненадани и огорчени да узнаят, че немалка част от света ги мрази и в червата (най-вече заради политиката на страната, на която са граждани). Пък те живееха с илюзията, че помагат безкористно на заблудените да заживеят както трябва - дори ако не щат.

[Amelia]

Това е доста отпреди демокрацията и си върви с мисионерството и тотално наглата представа, че само твоята религия е вярна и следователно трябва да я натрапиш на всички.

Дали нямат нещо като оная идея на ислямските фундаменталисти, че колкото повече инфиделс затриеш, толкова по-яко ще ти е в рая после (повече девственици за теб, един вид)? Може затва да се напинят толкова да спасяват околните - сигур има няква формула, по която им изчисляват праведността, след като умрат...

Боже, защо не накара някой от апостолите си да напише някое правило за КОМЪН СЕНС-а в оная книга???

[Roland]

С това не мога да не се съглася. За един месец в Блумингтън съм видял повече монголоиди, хора без ръце, джуджета и абсолютно изродени създания, често полусъзнателни, отколкото - имам чувството - за целия си живот в България. И това се дължи освен на отровата, с която се хранят, на факта, че макар конкретно тук абортът да не е забранен, църквата го МРАЗИ, а понеже всички са супер религиозни, нали, жените дори не ходят да се гледат на видеозон в първите месеци. Смисъл, за кво им е да знаят дали носят дете със синдром на Даун примерно, след като така и така ше го родят... Ебаси

[Amelia]

Абе за това конкретно има и друга причина, която бтв ме кара силно да харесвам местното общество. Светът тук е направен така, че и инвалидите да могат да живеят в него. Има сякви улеснения за тях, в градския транспорт, по улиците. Към тях се отнасят с безкрайно търпение и толерантност. Тук тези хора, могат да водят що годе нормален живот, взимат ги на работа по разни там програми - мен в банката са ме обслужвали разни лица, дето и Чернобил не е раждал такива. Изобщо, това е нещо страхотно. Затова ги виждаш, щото могат да си позволят да излязат и да живеят, а не стоят в къщи като затворници, докато си умрат преждевременно както става в Бг.
За това нещо шапка им свалям на местните и много искам да стане така по целия свят. Тук, когато си счупиш гръбнака, или загубиш някой крак или ръка животът ти не свършва. Аз имах еднорък студент - момчето е в националния отбор по биатлон и ще се състезава на паралимпикс игрите. Евалата!

[passer-by]

Абе за аборта си имахме отделна тема (всъщност подтема на религиозната). Аз си казах мнението там - в идеалния случай всяка потенциална бъдеща майка решава за себе си, а решението й трябва да се уважи каквото и да е то.

А ако роди дете със здравословни проблеми, мога само да й пожелая да е в страна като Канада след това, което току-що прочетох от Амелията. Благодаря ти, че го сподели, адашке.

Мен духовните уроди ме безпокоят, не физическите.

[Samail]

Трябва да пиша рисърч пропоузъл и още 100 важни неща, но съм с температура и не мога да се съсредоточа. Затова реших да си напиша писанието за градския транспорт - белким ми олекне, като излея малко хейтец.

Та, хев фън...

Ако понятието "осмото чудо на света" не беше запазено за кечистката Чайна, щях да го ползвам за наименоване на пъблик транспортейшън сървисиз на Калгари.

Те са уникални.

Нека отделим 5 минути за благодарствена молитва, към което божество почитаме, за това.

Знам, че горното излияние не ми тичка на шопската психика, но все пак положението е дотолкова зле, че да не сакам да му се случва и на Вуте. Наистина.

Аз си обяснявам проблемите с бъг в операционната система на роботите. Те са същества, които срещат трудност с разни имагинерни концепции като "пешеходец", щото тях не ги произвеждат да са такива. Не им е зададено като параметър или функция, един вид и затова и не са си съобразили инфраструктурата на града към тези странни форми на организирана жива материя. Малкото роботче бива прикачено към автомобил (в общия случай с обем и разход на гориво колкото за 3 европейски или японски такива) още в невръстна непълнолетна възраст и не се отделя от него като от дихателен апарат - до края на дните си. Тук "ходенето" е начин да се отбелязват инициативи и празници и да се създава ауеърнес. Ходенето е неестествено действие, което изисква усилие. То е тежка форма на жертва - като постенето, примерно. Прави се от време на време, за кратко, с висша цел и затова представата, че на някои същества просто ИМ СЕ НАЛАГА да го извършват всекидневно, е напълно чужда и неподлежаща на възприемане. Оттам пък, да си представят, че "пешеходец" се случва да се трансформира допълнително в "пътник в градския транспорт", им става почти невъзможно. Иначе са чували за "градския транспорт". Виждали са по телевизията, че други места по Земята си имат такъв. Някой им е казал, че поради редица причини, трябва да си направят такъв и те. И те са си направили - по смътните представи, добити от телевизора. Резултатът?

Потресаващ.

Знаете какъв е градския транспорт в София. Всички вие мислите, че е ужасен и сте прави. Но все пак софийските рейсове с честотата на Халеевата комета и закъсненията, пред които мензисът на жена пред менопауза бледнеят, ПОДЛЕЖАТ НА МОДЕЛИРАНЕ И ПРОГНОСТИКА. Вие знаете, че те ще закъснеят. Знаете, че няма да можете да влезете в първите два. Знаете, че после ще има задръстване по трасето. Отчитайки всички тези фактори, тръгвате от къщи достатъчно рано, че все пак да стигнете навреме закъдето сте тръгнали.

Тук това не се случва, защото имаме стохастиката на микросвета. Имаме и разписания, които само усложняват нещата, защото създават зловредна илюзия за точност. Реално рейсът може да дойде навреме, но може и да закъснее или да подрани. Може да не се появи изобщо в предвиденият момент в тази реалност, но пък да се появи в някоя паралелна такава. Рейсовете в Калгари са КВАНТОВИ частици и за тях важи с пълна сила принципа на Хайзенберг за неопределеността. Можеш да знаеш координатите на един рейс, но да не знаеш скоростта му. Може да знаеш скоростта му, но да не знаеш координатите му. Не можеш да знаеш и двете. Насложи към това индийски, арабски или китайски оператор и вече става истински кошмар...
Честотата им пък е в радиовълновия диапазон. На мен ми се е случвало да се сменят ТРИ СЕЗОНА, докато чакам рейс в Събърбия. Единият от трите включваше обилни валежи и не беше никак гот. Това разбира се може да се припише и на вълнуващия климат на Калгари, за който ще си имам цял пост някой ден, но все пак дава представа колко дълго трябва да чакаш, когато твоят рейс е избързал пред разписанието или просто е решил да не дойде този път.

Когато се говори за периодично движение, трябва да се спомене нещо и за траекторията му. Тук вече почва истинският фън.
Рейсовете в Калгари се движат по затворена, почти кръгова траектория, с което бтв извършват работа=0 джаула и това вероятно има отношение към заплатите на операторите. Понякога, вместо кръг, описват осмица. Тогава се случва да минат по два пъти през една и съща спирка. Това води до истински приключения, които ще ви илюстрирам с пример след малко. Както и да е - цикличност имаме и ние в София, но докато у нас един рейс върви що-годе напред-назад по една и съща улица и има спирки, сложени на съответната страна на улицата, тукашните рейсове въртят кръг само в едната посока. Ако искате да хванете рейс в обратната посока, има два варианта:
- хващате рейс с добавена единица пред номера на другия. Примерно ако номер 43 прави кръг по часовниковата стрелка, номер 143 го прави в обратната посока. Това е предпочитаният от мен вариант, щото е сравнително ясен, но за съжаление той е приложим основно в Събърбия.
- хващате рейс със същия номер, но с означение в коя посока се движи. Тук почва малкият ад. Защото понякога посоката е означена с North или South или East или West и ти трябва да си наясно накъде са разположени 4те посоки, а друг път просто пише някоя от по-гъзарските спирки по трасето (и ти трябва да я знаеш коя е и къде е) или пък Go, Flames! Go! ако се случи да има хокеен мач...

Тук вече има доста потенциал за объркване. Това, което прави нещата НАИСТИНА ЗЛИ, е че много често се случва рейсове с ЕДНАКВИ номера, но РАЗЛИЧНИ посоки, да се движат в един отрязък от трасето си ЗАЕДНО В ЕДНА ПОСОКА и да спират на ЕДНА И СЪЩА спирка. Или пък правят осмица и спират два пъти на една и съща спирка, като стоянките им са на леко различни места и на тях е означено коя част от осмицата ще се изпише от въпросния рейс с някоя от 4те посоки на света. Chaos ensues. Ето така съм се качвала на няколко пъти на грешния рейс, с който правя грешна половина на осмицата, някъде в дълбока и тотално непозната за мен част на Събърбия, което пътешествие ми утрепва около час и ми създава измамното усещане, че всеки момент ще видя Атлантика. Последната ми подобна случка беше преди броени седмици, когато с Александър се прибирахме от пазар и се качихме на грешната 3-ка (щото и двете спираха на една и съща спирка и в тая част на маршрута си се движеха заедно по една огромна събърбенска площ). Резултатът беше, че 3ката ни закара в средата на местния аналог на Южния парк - Fish Creek Park, и ни остави там понеже й била последна спирка, да сме чакали другият тип 3-ка да дойде след 15 минути (това е централен рейс и е начесто). Не знам дали може да си ни представите - сами, в тъмното, на средата на степта. С 40 кила храна...

Човек би рекъл, че тези проблеми се избягват, ако попиташ оператора къде отива и къде трябва да слезеш, за да стигнеш еди къде си. Нека не забравяме, че си говорим за китайци, индийци и араби обаче. По този начин, когато дойдох в Калгари в края на август миналата година и реших да отида да си взема компа от колежката, у която го бях оставила, бях посъветвана грешно от шофьора и слязох на грешната спирка. Пред един цирк. ЦИРК нали разбирате. Истински, с шатра и всичко. Циркаджиите не искаха да си говорят с мен и ме гледаха лошо. У себе си тогава имах само едно листче с адрес и телефонен номер на колежката, още нямах мобилен телефон. В резултат вървях като гламава, докато не намерих някаква ПОГРЕБАЛНА АГЕНЦИЯ, в която гробарите бяха така любезни да ми позволят да се обадя по телефона. Колежката ми (китайка бтв) не разбра обърканите ми обяснения за рейсове, циркове и погребални агенции, така че се наложи да се оправям с животинския си инстинкт, женската си интуиция и нарисувана схема от един от гробарите с инфо къде се намирам в момента и къде се намират някои важни пътни артерии. Оправих се. Но оттогава не питам калгарианските шофьори за каквото и да е.

В Калгари все пак има и едно превозно средство, на което може да се разчита и заради което си избрахме да живеем в центъра, близо до една от спирките му при второто ми идване тук. Нарича се C-train и представлява нещо като надземно метро. Кръстоска няква на влак и трамвай, която върви напред-назад по две линии - игоизток-северозапад и запад-североизток. Бързо е, не се задръства, щото колите не вървят по линиите му, начесто е, спира на ключови места в центъра и по разни молове и има неприятни изненади (като внезапна смяна на маршрута по другата линия) само от време на време. Ходи до уни-то и до работата на Сашко, така че ни направи живота възможен и лек. Един от операторите по моята линия е жизнерадостен канадец, който обича да ни приветства в трамвая по радиоуредбата, чете ни прогнозата за времето и ни съобщава резултатите от последния хокеен мач на Калгари Флеймс. Обичам го! Обикновено в тази уредба се чува лай с тежък акцент да се разкараме от вратата, за да тръгне трейна.

Грозното с тоя транспорт става като правят ремонт по линиите. Тогава пускат маршрутки да обират хората от специално направените за целта спирки. Една вечер, на следващия ден след изпълненията с цирка и гробарите, се прибирах сама от Уолмарт, натрунтена с разни неща за празния ни апартамент. Чаках проклетата маршрутка 70 минути, през които водих висококултурен сапьорски разговор с няколко гневни уайт траша и индианеца, които бяха пияни почти до натравяне. Чаках я за една шибана спирка, която бих извървяла дори с целия товар на гърба си, ако имаше ОТКЪДЕ ДА МИНА. Но нямаше. Маршрутката ме остави на 15 минути от нас. През тези 15 минути ме валя обилен дъжд. Като се прибрах, имах вода дори в сутиена...

Няколко думи за самите превозни средства. Когато си в рейса и искаш да слезеш на дадена спирка, трябва да дадеш знак на шофьора. Това става или с натискане на някой от стоп бутоните или с дърпането на една жица, която виси по прозорците. Чува се звън и една лампичка светва. Шофьорът спира. Ако си на някоя от задните врати, следва да си я отвориш сам. Това става като натиснеш двете и крила силно на означеното за целта място. Докато слизаш, освен, че трябва да изкрещиш благодарност към шофьора, трябва да продължиш и да натискаш крилата, иначе се затварят тежко почти мигновено. Първото ми слизане от рейс тук беше зрелищно. Имах синки дълго след това...

Що се отнася до хората, които се возят с градския транспорт - освен за превоз до работата за убитаци-интернешънъли без кола като мен и Сашо, градският транспорт е любимо място за социален живот на всички вмирисани пияници, уайт трашове и пеещи шизофреници в Калгари. Почти съм убедена, че това също са роботи, направени за да може другите роботи да видят какво ще им се случи, ако не се държат както са програмирани. Защо тази изложба от изроди се състои в градския транспорт, където нормалните роботи почти не стъпват - не знам. Знам само че изродите са много и следват поведенчески модели (най-много и най-непоносими са в определени часове на деня). Но поне са кротки и не се натискат на женското население, в частност мен.

Завършвам тая логорея с обяснение за значимостта на 4те посоки на света тук. В България и Европа никога не ми е трябвало да знам, в коя посока е нещо, за да стигна до него. Разбира се, градовете в България и Европа не са хомогенни и еднакви навсякъде и имат и по-интересни исторически забележителности, по които да се ориентира човек.

Разделението на града по 4те посоки на Света е нещо нормално в една нова земя, където хората са дошли, вече знаещи как се правят пътища и имат хъс да творят с мащаб. Вследствие просто са си разграфили града на големи квадрати, оградени от съответните пътни артерии и са си кръстили перпендикулярните улици с вдъхновени имена като 7th Avenue и 4th Street. Авенютата са перпендикулярни на стрийтс. Има няколко по-мащабни пътни артерии, които са заслужили да си имат име, но те са по-малко. Понеже Калгари е разцепен от река, падаща се успоредна на авенютата, тя се води нулевото авеню. Над нея (север т.е.) почват 1st Avenue North и т.н., а под нея (юг) - 1st Avenue South и т.н. Понеже природата се е случила супер несъобразителна и не е направила втора река през града, перпендикулярна на първата, се е наложило хората да си изберат една улица и да си я ползват като кота нула за стрийтс. Това е Center Street (да им изпапаш фантазията, нали?). Вляво (запад) и вдясно (изток) от нея са 1st Street West и 1st Street East, съответно. Което ни води до добавяне на два символа зад името на съответно авеню или улица, в зависимост от това в кой квадрант на картата сме. Примерно 4th Street SW - означава, че това е 4тата улица на запад от централната, в тая част от града, дето се пада на юг от реката. Тая система ме кефи - ясна е и е удобна и в общи линии улеснява ползването на градския транспорт, когато знаеш къде си, къде отиваш и кой точно лейбъл на рейса ти трябва, за да стигнеш там, където искаш. Което обаче невинаги се случва.

В Събърбия положението е малко по-драматично. Там улиците са навити и оплетени като черва и имат собствени имена. Понеже тук си нямат много история, тези имена често са леко рандъм или пък произлизат от наименование на някаква местност. Това, което ебава майката на ландшафта е порочната тенденция няколко улици в един квартал да имат поти еднакви имена, производни на името на квартала. Преписвам пример дословно от картата:
Квартал: Saddle Ridge
Улици в него: Saddle Tree Drive, Saddlehorn Drive, Saddle Kreek Way, Saddle Brook Drive, Saddle Field Drive, Saddle Crest Blvd....
Има случаи, когато едно и също име се ползва за 3 различни улици и те се различават само по Drive, Way, Blvd примерно.
Зловещо е.

Айде, стига толкова рант за днес. Не ми олекна бтв.

Като ти чета изповедта и имат чувството че Калгари наистина е някакъв типичен прерийен град където нищо не се случва и всички гледат само как да се наядат със стекове и да гледат бикоборство. Другото което ми идва на ум е че по отношение на транспорта май по-добре не прави генерални заключения за цяла Канада че тук в Монреал в сравнения с вашите маршрутки имаме явно къде-къде по-уреден транспорт. (което аз всъщост докато не прочетох за това как е в Калгари дори и не осъзнавах) Това с разсписанията никак не е глупаво, напротив помага много и 95% от хората които взимат автобусите тук проверяват точната минута когато автобуса ще дойде. Сега, ясно е и атомен часовник да имат шофьорите пак ще се получат разминавания, но с изключение на зимата по време на бурите никога не е било проблем че даден автобус минава 1 минута преди или след обявеното време. Колкото до зимата това е разбира се друг въпрос, тук (в Монреал де) миналата година се изсипаха само 3-4 снежни бури, но пък по-миналата година бяха цели 13! А какво става по време на снежна буря - еми ако адът не беше горещ точно това щеше да представлява - това са купища сняг които се веят в лицето ви и едвам ходите, с коли по баирите особенно забравете, а иначе улиците се покриват с 10 см веднага и движението буквално се затваря. Разбира се като в страна като Канада има и страшно бързо обслужване със снегорини които са и една от причините за задръстванията тогава, но те са огромни, страшно много сняг обират и се плащат луди пари за да се купуват нови и нови всяка година. (По време на рекордните 13 снежни бури оная година ест. общината се изръси със допълнителни 2 милиона канадски и имаше мааалка дупка в бюджета ) Та за какво ви казвам това - ами защото естествено по-време на снежните бури автобусите (особенно онея които трябва да преминават някои от мостовете) за със закъснение откъм 2 часа. И все пак хората чакат, на -30, защото трябва да стигнат до работа, до училище, и т.н. Но иначе автобусите са навсякъде, има нощни, има експресни (без спирки), а пък спирките са на всеки 500м на някои места. (без майтап!) Да не говорим че имаме влакове, които са малко по скъпи но пък ходят и извън острова до доста далече така че и най-отдалечените преградия не са забравени. А метрото е от 60-те но пък наистина и тук е доказателството че се грижат страшно много за инвалидите защото сега правиха ремонт на ВСЯКА станция за да сложат асансйори! Но аз не съм съгласен че във София няма промяна в последните години - разписанията сега ги сложиха дори и на спирките на трамваите, купиха малко нови (т.е. стари чешки) автобуси и метрото като гледам също ще оправи нещата. (Проблемът на София е със булевардите и трафикът от Овча Купел, но това е друг въпрос.) Ето това настина ми хареса: http://www.metropolitan.bg/bg/schedule

Иначе общо казано е напълно вярно че Канада си е като провинция на Щатите, но тук в Квебек го има разбира се и френският фактор, което си има и плюсове (културата), но и минуси (примерно нещото което минава за френски език тук). Но като цяло мисля че нещата за Канада могат да се обобщят в тоя дневник на емигранта които беше пуснат тук - наистина най-отличителното нещо е зимата, не защото е толкова ужасна (със всичко се свиква, а Канада е и най-отопляваната страна във света), но най-вече защото е може би най-интересното нещо за живота тук. Пак разбира се зависи за къде говоря - в Монреал и Торонто се случват къде-къде повече интересни събития - световни културни фестивали, музиканти и спортни турнири (Формула 1), но все пак някак си животът (може би заради манталитета на хората) никога не преминава определена граница на оживление. Иначе има и лято което е прекрасно (само дето вали много в Монреал), като разбира се лятото не е особенно топло, но това е нормално за толкова северна страна. Абе със всичко се свиква, аз съм изчислил че като добавиш времето, езиците и манталите ти трябват от 5 до 7 години, но като живееш и във особенно необикновен и красив град като Монреал това не е никак трудно.

[passer-by]

Едно от нещата, които признавам на американците и като цяло англосаксонците е чувството за хумор в досадни ситуации (и не само).

Един комикс форум, който посещавам е даун за малко, което ми се съобщава ето тъй:

You have great laziness within you. Welcome to the Downtime Corps. (yes, something weird is happening. Give it a few minutes while I hit stuff with a hammer.) - CBR Forums Staff

[Xellos]

Хумористи са факт, макар че за американците е малко подозрително в днешно време. Мене ме кефи едно Nobody here but us chickens! на ненамерена страница

[Amelia]

Днес трябваше да си предам рисърч пропоузала за кендидаси изпита, с който ще ме проверят ставам ли за чеп за зеле и струва ли си да ми дават кинти, за да си продължа докторантурата. С една дума - важно нещо. Изпитът е в края на Октомври, но пропоузъла трябва да е предаден месец по-рано, за да го четат отговорните лица. Поради тая причина, последната седмица бях екстремно заета и вчера врътнах красивите 14 часа и половина в Уни-то, за да оправям библиографията накрая. Заради което споделям, какво ми се случи в понеделник чак днес - щях още тогава да изпищя, ако имах квото и да е време и сили.

В понеделник имах скандал със студент.

За първи път през живота ми.

Бях изумена.

Не заради това, че студент не е съгласен с мен, разбира се, а заради начина, по който се държа въпросния.

Значи, тук по правилник трябва да си пишат лаб рипортите в едни тънки сини тетрадчици, които си купуват специално за целта още в началото на семестъра - продават им 6 от тях в комплект с лаб менюъла. Рипортс трябва да са написани на ръка с ХИМИКАЛКА, а не с молив. Не им даваме да ги печатат на компа, освен в изключителни случаи (като оня еднорък студент, който ни помоли да пощадим единствената останала му ръка и ние, бидейки прекрасните хора, които сме, му я пощадихме) щото така иначе ще си четем еднакви рипорти цял семестър. Не че не могат да ги препишат и на ръка, нали, ама докато го правят барем нещо им влезе в главите. Моливът пък е абсолютно забранен, щото на никой не му се разправя за оценки, които са сложени преди някое лице да си изтрие и пренапише написаното. Окей, съзнавам, че звуча параноично, но Северна Америка и без тва я тресе яка параноя - отделяме по 15 минути в първото упражнение да си говорим за това колко е лошо плагиатството и как точно искаме направени лаб рипортс. Имат и отделна секция в менюъла си за това и по-важните части в нея (кат тая за молива) са болднати.

Та след всичкото това, някво лице ми предава печатан лаб рипорт, грижливо закарфичен в синята тетрадчица. Аз на това нещо трябва да му дам точно 0 от 12 точки, нали, но сме се разбрали шефката, понеже им е най-първият лаб рипорт за семестъра и още падат от Марс и са неориентирани, да оценяваме рипорта в такава ситуация и накрая да им дадем все пак половината заслужени точки, щото сме пичове. Та проверявам го аз, оня изкарва 9,75 и аз му пиша 5 и праскам обяснение за това що му взимам половината точки.

Лицето ми вдига скандал още веднага. В смисъл, повишава ми тон и започва да ми обяснява как за мен го бил направил тайп-нат, да го чета по-лесно и да изглеждал по-професионално. Аз му отговарям, че правилата са правила и това е положението. Тоя се вбесява и става още по-напорист - почва да ми се кара, що не сме го предупредили. Аз му казвам мило, че е предупреден - и от мен, щото съм казала на всяка група поотделно за това, и от лаб менюъла си. И изтъквам като доказателство как всички останали са разбрали и са си написали рипортите ръкописно в тетрадчиците. Оня почва да настоява викайки неврастенично да съм му покажела къде пише в менюъла - аз отварям на съответната страница и му показвам болда. Като вижда, че и да се насере от зор, не може да хвърли вината върху друг, тоя почва да иска от мен да направя изключение, щото нали, за мен го бил направил. И щото това дето ги караме да ги пишат на ръка било глупаво. Аз му казвам, че изключения от правилата вече съм направила достатъчно, давайки му половината точки и го пращам да си говори с шефката, щото шефката ни е казала в тия ситуации да ги пращаме при нея, а да не им войдисваме на акъла. Следват въпроси защо не мога аз да взема решението и защо трябва да говори с шефката. Отново с грозен тон, прекъсване и т.н. Отсвирвам го категорично.

Та, продължаваме упражнението. 3 часа по-късно, в края на часа оня идва и понеже е кисел заради рипорта и се чуди как да си го изкара на някого, започва да се разправя за 0.25 (!) точки, които съм му взела от куиз-а щото на въпроса как се ползва бюрета, не е написал, че бюретата трябва да се изплакне с малка порция от разтвора, който ще се слага в нея, преди да се напълни и да почнат измерванията. А това е важно и студентите абсолютно винаги го забравят. Та следва повторение на онова отгоре. Защо са му взети точките - обяснявам. Защо не бил зададен точно въпроса, въпросът бил за това как се ползва бюрета, а не как се приготвя. Аз отговарям, че той там е написал половината от нещата, които се правят за да приготвиш бюретата - що е пропуснал това. И отново го пращам на шефката, щото тя е тая дето пише въпросите и ще е хубаво ако някой й покрещи за тоя тип конкретно, щото наистина не са дадени достатъчно ясно и аз никак не ги харесвам. Оня като чу пак да го пращам при шефката се взриви буквално - взе да крещи как може да го оценявам по мои критерии по въпроси, които не са мои. Откъде-накъде. Що за безобразие било това всеки асистънт да има негови си критерии, как така сме си оценявали еднакво студентите тогава. Аз вече го искам много мъчително умъртвен, но пак, с усмивка на лице му казвам, че in science we have this funny little thing called statistics и че като си погледнем оценките статистически, всичките клоним към едно и също, щото просто оценъчната ни система не позволява много разлики ениуей. Са, 0.25 точки са нищожно нещо, за което никой няма да се затюхка нали. Оня отново почва да настоява да му сменя оценката, което аз отказвам да направя и го пращам при шефката. Отново тръгват викове, що не съм можела да взема решение сама. Вече ми писва и му отговарям с една идея по-висок тон, как аз решението съм го взела, то е написано на куиз-а му, крайно е, считам го за правилно и че ако го иска променено, ще трябва да говори с някой, който да го промени - т.е. шефката, щото само тя има тая власт. Оня се измита от лабораторията бесен и ме оставя в нея също толкова бясна. Жалък, недоебан, гнусен, грозен, пъпчив, нагъл, тъп, прост канадски селтак!

Разказах в подробности това горе, не за да ви отегчавам, а за да изтъкна нещо. Това горе е разговор, който може да чуете адски често в Канада. На къстюмър съпорта в разни супермаркети. Там много минава да демонстрираш праведен гняв, да викаш, да прекъсваш, да настояваш. В повечето случаи получаваш, квото искаш. За пръв път ми се случва някой да сбърка университета със супермаркетен къстюмър съпорт обаче. И да ми говори като че ли съм някой продавач дето е сложен там да му задоволи всичките неадекватни капризи. ВТФ БЕ?
Яки кинти плащат за образование, факт, ма ако оня нещастник си въобразява, че ме е купил и че ще си излезе с високите оценки, просто щото плаща - остро не е познал. О, да, аз ще си свърша работата както трябва и още как! Работата ми е да го науча на нещо. Което значи, че когато се издъни заслужено, ще получи пеналти в точките, задълже. Така изстрадано знанието им влиза форевър в и без това неособено заетите с квото и да е тикви.

След всичкото това отивам да се видя с шефката - той имаше след моето упражнение лекция при нея, таман е имал време да изреве от моята несправедливост. Келемето й е разиграло абсолютно същата картинка за печатания рипорт - включая онова "докажи ми, покажи ми къде го пише в менюъла", все едно 3 часа по-рано не му бях показала, нали. Ебати лайнарчето лайняно, пълно с лайна! Изпищял нещо и по самата оценка на лаб рипорта, та Майда (шефката) го взела да го провери и тя. За куиз-а не се е обадил. Майда каза, че обяснението му за това що аз не съм му сменила оценката и се е наложило да говори с нея, било, че ме е страх от нея.
Майда бтв му прегледа рипорта и му даде оценка 10. Което разделено на две прави 5. Много далече стигна келешът, нема що! За сметка на това, след като чу моя разказ, тя реши да му дръпне едно порицание на 4 очи за поведението, щото и на нея й е покрещял.

Което ме утешава - аз бях почнала да мисля, че си въобразява, че може да ми се качва на главата, понеже съм млада. Майда е една адски готина, много кръгла сръбска бабка - над 50-така. Мислех, че пред нея ще има повече респект - явно съм грешала. Якото е че научих за себе си интересни неща - като това, че ме е страх от Майда. Майда и тя научи за себе си - всява страх жената все пак.

Имам още 3 упражнения с тоя. Ако продължи да се държи зле с мен, ще стана саркастична.

[Marfa]

Тоя по някаква причина е под впечатлението, че следва във Варненския свободен университет. Не знам как се е създала тая представа у него. Тук се счита за нормално това, че понеже плащаш хилядо хиляди лева на семестър, да си излизаш със шестица, дори да не си много наясно точно кво учиш. Всички сме щастливи, че във ВСУ-то нямат медицински факултет, че и без туй здравата сме го окъсали.