![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)
Претоварване има във всяка една работа или хоби.
Moderator: Moridin
Духът на спорта е онзи здравият, който седи в здравото тяло. И всяко нещо, което го разболява, още повече трайно (защото като имаш три операции на крака, това е трайна увреждане) противоречи на духа на спорта.Кой е духът на спорта според теб? Спортът е ритуализиран заместител на насилието, на боевете в арената; не джогинг в парка. Исторически факт. Контузиите не противоречат на духа на спорта, а са неизбежна част от него. Физическото състояние на един спортист не е като на ключ на лампа - "контузен/неконтузен". По-голямата част от "болките", с които играят футболистите, са всъщност резултат от натоварване, не от реална контузия. Ти може да смяташ, че професионалните спортисти натоварват тялото до предела му, но това просто не е така. Тренировъчната методология в повечето спортове, особено колективните, никога не е следвала тази философия. А т.нар. "предел" спортистите го достигат по време на среща/състезание, при това в определени ключови моменти. Това важи дори за спринтьорите, които изглеждат така, все едно ще си изстрелят очите през ямките от напрежение всеки път.
Само дето пиенето на кафе не е функция на професията и не предизвиква професионално усъвършенстване. Да не говорим, че досега не съм чула за човек, на който му се е пукнало сърцето на 20 години или започнал да развива несвойствени полови белези заради твърде много кафе.В другите професии се достигат едни други предели и се възпитават едни други неприятни и вредни навици, от които зависимостта към кофеина например (стимулант бтв) е най-елементарният пример.
Не, "няма нито един" би било крайното твърдение.Ами ти продължаваш да твърдиш, но практиката те опровергава. "Почти няма..." е крайно твърдение, което бидейки крайно, представлява своето собствено опровержение. Поне така ми се струва на тоя етап от дискусията.
Е, мисля че и двамата не си пием бирата с националния по футбол и националките по щанги. Повечето преценявам по лични впечатления от хора, по интервюта, по Вуцата и Пената, ако щеш.Повечето? Ок, наистина не разбирам как точно преценяваш такива неща като "почти всички" и "повечето"... И мисля, че все пак аз съм по-добре запасен с примери от теб конкретно по тоя въпрос
Говориш глупостиMoridin wrote:Бих поспорил, че дори и Морви да беше права, вината не е на професионалния спорт, а на обществото и времената.
Навремето не се е зобело.
Непрестанно ми говориш за изключения, за жертви точно на occupational hazards. Този с трите операции на крака е един от петдесетте, а останалите 49 са по-здрави от 99% от човечеството. Духът на професионалният спорт от Древна Гърция насам е съревнованието и тестването на границите на тялото. За теб това може да е нездрав стремеж, но за мен такъв е и взирането по 8 часа на ден в екран и изпиването на 6 кафета и изпушването на кутия цигари с цел да произведеш 1000 думи проза от нищото. За съжаление, не стоим на една и съща почва що се отнася до релативната стойност на двете, която за мен Е съизмерима.Духът на спорта е онзи здравият, който седи в здравото тяло. И всяко нещо, което го разболява, още повече трайно (защото като имаш три операции на крака, това е трайна увреждане) противоречи на духа на спорта.
Пиенето на кафе е точно функция на професията и спомага (понеже стимулантите не предизвикват, а само спомагат и всеки, имал някога нещо общо със спорт ще го потвърди) за професионални постижения (не усъвършенстване), когато трябва да завършиш проекта, по който работиш, за 3 дни, а не си стигнал доникъде. А тези футболисти, на които им се е пукнало сърцето на 20 години са още по-малко от тия с 3 операции на крака и са горе-долу толкова, колкото самоубилите се от стрес офис-работници. Всъщност са доста по-малко и от тях.Само дето пиенето на кафе не е функция на професията и не предизвиква професионално усъвършенстване. Да не говорим, че досега не съм чула за човек, на който му се е пукнало сърцето на 20 години или започнал да развива несвойствени полови белези заради твърде много кафе.
Не, в контекста на конкретната дискусия за сфера на човешката дейност, за която, поне доколкото знам, нямаш много принципни познания "почти всички" си е доста крайно твърдение.Не, "няма нито един" би било крайното твърдение.
Но като човек, наясно с принципните положения на спорта като цяло + развитието му в годините + интересеуващ се все още доста активно от спорт, мога да съм малко по-умерен и обхватен в мненията си и да се опитам да те убедя, че е хубаво и ти да сиЕ, мисля че и двамата не си пием бирата с националния по футбол и националките по щанги. Повечето преценявам по лични впечатления от хора, по интервюта, по Вуцата и Пената, ако щеш.
Каквато и да е истината за древните спортове, факт е, че културата на здравословен спорт и духовна + телесна дисциплина е произлязла точно от тях. Докато нагласата "ще обърна два пауър-шейка и ще хрупна една шепа хапове, за да стана корав" е присъща точно на съвремието ни и, както каза Жоро, е продукт на странични фактори, активни в доста преебаното ни общество.The Dragon wrote:Говориш глупостиMoridin wrote:Бих поспорил, че дори и Морви да беше права, вината не е на професионалния спорт, а на обществото и времената.
Навремето не се е зобело.
http://www.orthosupersite.com/view.asp?rID=2384
не знам дали споменах - но СЪМ си пил бирата и със национал по щанги и със футболист играещ в един отбор с национали. Така че ако искаш ми вярвай - зобането не е приоритет освен в момента точно преди състезание. Но в никакъв случай не става дума за практиките за които говориш- като системно приемане на вещества.Е, мисля че и двамата не си пием бирата с националния по футбол и националките по щанги. Повечето преценявам по лични впечатления от хора, по интервюта, по Вуцата и Пената, ако щеш.
По въпроса има ли лоши страни професионалния спорт явно всички сме съгласни че отговора е да, но има големи разминавания в степента в която сме убедени че са разпространени (май засукано го казах, ама всички тук сте оправни със словото и ще ме разберетеКойто спорт е популярен да се изхранва със спонсори, който не е - сори ама да духа супата или състезателите сами да си плащат подготовката.
При професионалният спорт е плод на това, че от успехите ти зависи живота ти. И то не просто от това да стигнеш оптималната за теб форма, а да си по-добър от всички. Все едно, че за това трябва да разтягаш мускули, за пиеш допинг или нещо друго.Каквато и да е истината за древните спортове, факт е, че културата на здравословен спорт и духовна + телесна дисциплина е произлязла точно от тях. Докато нагласата "ще обърна два пауър-шейка и ще хрупна една шепа хапове, за да стана корав" е присъща точно на съвремието ни и, както каза Жоро, е продукт на странични фактори, активни в доста преебаното ни общество.
Ми проектите за три дни обикновено не са чак такова всекидневие и се свършват спокойно, ако започнеш навреме (а има и нещо наречено работно време). Въпросът е, че никой не очаква от теб, че трябва да пиеш кафе, за да завършиш проекта по-бързо от колегата си и от другата фирма. Можеш да си вършиш работата и с нормална скорост. И пак - къде е кафето, къде са стероидите примерно?Пиенето на кафе е точно функция на професията и спомага (понеже стимулантите не предизвикват, а само спомагат и всеки, имал някога нещо общо със спорт ще го потвърди) за професионални постижения (не усъвършенстване), когато трябва да завършиш проекта, по който работиш, за 3 дни, а не си стигнал доникъде. А тези футболисти, на които им се е пукнало сърцето на 20 години са още по-малко от тия с 3 операции на крака и са горе-долу толкова, колкото самоубилите се от стрес офис-работници. Всъщност са доста по-малко и от тях.
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest