Абе промените от пещерите до небостъргачите не са се случили в твърде голяма степен благодарение на концепцията за анонимния отрицателен вот
За мен също е порочна практиката на НЕИНФОРМИРАНИЯ отрицателен вот - да гласуваме за ония другите, само защото тия първите се издъниха. Показва също толкова силно стадния инстинкт на гласоподавателите, колкото го прави изборът на червените бабички и дядовци.
Съгласен съм също така с Итилон, че обществената ангажираност и връзките, които човек изгражда посредством нея би могла много да помогне на КОЕТО И ДА Е ПРАВИТЕЛСТВО да се позамисли дали да не направи някои неща, дето да са не само изгодни за тях си, а и за обществото. Да не говорим, че някои от организациите/инициативите, породени по този начин, се превръщат във власт сами по себе си - с много по-голямо влияние върху конкретни групи хора (групирани по независимо какъв признак), отколкото държавата. Под "което и да е правителство" нямам предвид атакисти, депесисти и прочие постоянно присъстващи и неизбежни маргинали, за които е ясно, че никога няма да добият основната официална власт в страната.
От друга страна, неофициалната власт те си я имат. Българинът в по-голямата си част е прост, нетолерантен расист със съвест колкото 4-годишно дете на площадката, решило да върти новородено коте за опашката, щото го кефи да слуша как то пищи. А Доган просто няма нужда да е премиер, не е нужно дори да има свои министри в парламента - властта му не е от този тип и никога не е била, което не я прави по-малка. Етнически партии бтв има и ще има още повече завбъдеще не само в България. Това, че нашата я ръководи Николо Макиавели, не е проблем на етническата партия като концепция.
А гореописаният тип неофициална власт не може да я контрира нито едно правителство, нея може да я контрира единствено обществото в конкретни свои проявления.
Приказките за "по-малкото" зло Жоро много добре ги контрира с досегашната демократична история на страната. Основният проблем е, че ние в общия случай НЯМА КАК ДА ЗНАЕМ предварително кое е по-малкото зло. Всеки един парламентарен вот от 89-та насам в общи линии е бил точно с тази логика зад себе си и всеки път се е оказвало, че злото не е по-малко, а че понякога даже е повече. Щото без значение кой как ще се класира на изборите, това кой с кого ще се коалира е извън ръцете на гласоподавателите в качеството им на гласоподаватели. Затова съм и скептичен спрямо синята коалиция, защото те ще си легнат с бате Бойко, а пък той е мъж, булгаринът го харесва и той несъмнено ще е отгоре, пък и отзад в подобна комбинация.
Аргументите за това, че нашият вот отива при Сайдеров и Доган, са несъстоятелни, докато не ми се докаже, че някой от тях или и двамата са пряко отговорни
в качеството си на ръководители на политически сили в парламента, в значителна степен за хала ни. Понеже, както казах, те действат по други линии. Парламентът единствено пълни малко повечко гушите им с разни депутатски облаги. И ще повторя, няма значение колко е твърд електоратът им, а това, че е малък. ДПС специално ВИНАГИ ще е в парламента. Би било несправедливо и недалновидно да няма етническа партия в народното събрание, ако ще и да я ръководи старият Сокол - но да няма такава партия така или иначе е невъзмоно, така че няма какво да се коментира. Атакистите пък ще си се излагат - те в политическо отношение стават само за смях и единствено ориенталщината на по-голямата част от населението на страната ги крепи. Което не е малко всъщност, но не е обусловено от присъствието им в парламента.
Има и друг момент - може би единственият в настоящата ситуация начин човек да е наистина в час с това кой какъв е в политическия живот на страната, е човек да е поне малко от малко ангажиран по начина, по който Итилон е. И да може да си прави изводите не на базата на дълбоко вкоренена нетолерантност и предрасъдъци, а на базата на това кое би било от НЕГОВА ЛИЧНА полза и тази на такива като него.
Понеже тия лумпени, които Итилон споменава, гласуват точно на базата на предрасъдъци и простащина и често се преебават сами по тоя начин. Единственият начин човек да не се преебе е да гласува за тези колкото се може по-конкретни промени, в които вярва и/или които ще са му изгодни. Вторият вариант е егоистичен, но ако човекът, правещ подобен избор, е достатъчно свестен и отговорен, това значи, че полезното би съвпаднало с приятното. Първият пък щади най-много съвестта и има възможност да е от най-голяма дългосрочна полза.
В моя случай преференциалност на пръв мой поглед биха получили 1)културните/образователните програми, 2) програмите за интегриране на технологията в живота на средния човек по правилен начин - най-вече на по-младите средни човеци (като тия два елемента ще е хубаво да се съчетават, понеже все повече и повече хора не могат да свършат нищо и не могат да се образоват, ако не е през компютъра), както и 3)здравеопазването в клиничен и профилактичен аспект.
Нямам понятие какви са платформите на партиите тази година и не съм сигурен, че ще гласувам, но ми се струва, че всеки, който смята да го направи, би могъл поне да се поинтересува от идеите на партията, за която смята да даде отрицателния си вот. Най-малкото да знае горе-долу с какво си има работа и какво би могъл да изисква в последствие, когато партията започне да не си спазва предизборните обещания, което разбира се ще се случи
Не разбирам как без да знае какво ше излезе наистина от момента може човек да е спокоен за гласа си? Тоест отстояваш си убежденията чрез този акт и дотам?
Мисля, че последните страници показаха значението на тая емотиконка 
